х.Гургулица-з.ПомоченаПоляна-вр.Плевнята..........

По това време на годината маршрутите с по-голяма денивилация са доста разнообразни.
Под 1600 е сухо, между 1600 и 1900 по северните склонови е още заснежено а по-южните всичко се е стопило.
В снегът на сянка се затъва доволно а на открито няма проблем и т.н.....

В 9,30 ч бяхме на паркинга на х.Гургулица. Само аз и Ачо. Не носихме никакви помощни средства, като снегоходки, котки и щеки. Аз даже не си носех GPS-a а снимките правих с мобилния си апрат. Идеята беше да се разходим над Гургулица, докъдето ни е кеф.
С приповдигнато настроение тръгнахме по първия път, който ни се изпречи и след 30 мин ходене пътят свърши и се оказа, че сме две дерета по-на изток, отколкото трябва.
Веднага включихме 4х4, естествено без да търсим пътека а напряко. Камъните едвам си седяха на местата, ай си го хванал, ай е тръгнал надолу. Шумата се плъзгаще и от многото загнила дървесина под нея.
Терена беше ето така:

След пресичането на двете дерета напряко излязохме на пътя, който трябваше да има червена и жълта маркировка.

След 10-на минути имаше и чешма. Бяхме тръгнали с малко вода и Ачо си допълни запасите.

Пътя взе да става все по-заснежен и леко заледен. Или ходиш внимателно по леда или затъваш до коляно.

Тук някъде засякохме две момчета от с.Костенец, тръгнали към заслон Помочена Поляна. Казаха, че от есента не са се качвали иначе прекарвали там по доста време.

След малко терена се смени с този:

Имаше уникално пречупени дървета, чиито паднали стебла бяха на поняколко метра от останалите стърчаши трески на основата им.
Въобще пре целия преход се нагледах на ужасно много паднали дървета.

След още 10-на минути снегът взе трайно да преобладава наоколо

След около 1-часово ходене по една права пътека и газене в сняг излязохме на заслон Помочена Поляна.
Там заварихме горския с още един да се ориентират към тръгване, бяха разчистили входа на заслона. Цяла зима никой не беше идвал.

Заслона е масивна сграда от две помещения. В първото има камина, бюфет, маса, легло и пейка.
[img]https://lh4.googleusercontent.com/-IY_ZI0Ax-Hk/UWHMEj6hVKI/AAAAAAAAEUs/qVIxAes-JaY/s610/
DSC00184.JPG[/img]

Във второто има 5-6 нара, пейка, маса и печка на дърва.

До заслона стигнахме за около 3ч и 15 мин. Седнахме да похапнем и починем за около 30-на минути. Момчетата, които изпреварихме по пътя дойдоха и казаха, че ще останат да спят на заслона.

Ние решихме да отидем още малко нагоре в посока вр.Белмекен, поне до вр. Плевнята да видим как е терена.
Оказа се, че е лесно за ходене, понеже гората уредя сериозно и взе да става рядък клек.

След половин ден гледки само към дървета, най-после се показа билото.

На седловинката над заслона се отделихме от лятната пътека към вр.Белмекен (не че беше много ясно къде е) и свихме направо към вр.Плевнята. Иначе тази пътека отива на запад и после директно, сигурно по най-стръмния северен улей на Белемекн се качва на върха, което разбира се не е добра оферта докато има сняг. Very Happy

От вр.Плевнята гледките бяха супер, макар че времето се заоблачи малко
Изглед към Равни Връх, под който е х.Белмекен, но не се вижда от тук.

И към вр.Безименен и Белмекен зад него.

На върха бяхме към 14,30. До тук 5 часа с почивка от 30-40 мин за обяд и лафчета.
Аз малко се бях уморил, но Ачо много го блазнеше вр.Белмекен. Very Happy

Макар че не беше в плановете ни.
Разбрахме се да тръгне натам, искаше да качи поне Безименен и до 16.00ч да се е върнал на заслона, където ще го чакам. Аз постоях около половин час на върха и тръгнах бавно надолу към заслона. По едно време сигурно 10-15 минути съм слушал песента на някакво птиче, което беше по-малко от врабче даже, кацнало на самия връх на едно борче, най-отгоре. Невероятно беше на 2100-2200 да слушаш как пролетта настъпва...

И така се върнах в заслона, където местните момчета вече бяха запалили печката и сушяха цялата вълна, която беше по тях. Мислеха да разравят и чешмата, която била под 2 метра сняг. Междувременно бяха сменили плана и решиха да не се връщат а да преспят на заслона.

Точно в 16.00 Ачо се появи на заслона, както беше уговорката, все пак трябваше да слизаме и имаше само 4 часа до залез а бяхме само с моя челник. Беше качил безименен и беше повървял малко към вр.Белмекен, но преценил кога да обърне за да спази уговорката за 16.00ч.

Искахме на връщане да не е по същия път и започнахме да обсъждаме 2-3 варианта.
От момчетата разбрахме за пътека през Помочена Поляна, която подсича вр.Шпаньовица от Изток и слиза направо на севр към хижата, като минава от Изток на скалистата местност Градището, което е в долината на р.Рибница, точно на юг от хижата. Пътекта не е маркирана и не се ползва поне от 20-на години.

И така тръгнахме да търсим откъде започва въпросната неизползвана пътека, което трябваше да е в източния край на Помочена Поляна.
Тук на Изток се вижда кулата на северната стена на яз.Белмекен.

В един момент решихме да държим лек наклон надолу докато пресечем пътеката. Това стана след 30-на минути газене в дълбок сняг между боровоете. Терена се редуваше, като изведнъж ставаше сух, в по-рядката гора и на по-южните склонове.

Пътеката иначе се оказа много добра, поне в началото.

Гората беше много приятна

В момента в който минахме на по-северно изложение снегът пак се появи

Иначе пътеката на места е маркирана с изпрвени камъни по края през 20-а метра.

В един момент, в който трябваше да започне да слиза на север пътеката взе да чезне, има голяма вероятност ние да сме я изгубили, повече не я видяхме.

Терена първо стана такъв

но после влязохме в много приятна и красива гора в която лесно се слизаше надолу.

Решихме да се придържаме по на запад, понеже не бяхме сигурни кой рид хванахме и не искахем да се отдалечаваме от хижата а имаше вероятност да сме хванали един по-източен рид.
За щастие го бяхме нацелили и излязохме от източнта страна на скалната местност Градището. Почти отвесни скали от двете страни на реката а реката е на няколко стотин метра надолу. Голяма красота. Тук седнахме за мало да отморим, че ни чакаше много рязко слизане.

На тази нимка се вижда хижата, постройкта по-вдясно.

Ачо зяпа картата

Решихме да се движим надолу по края на гората, т.е. на скалите, понеже в деретата щеше да е по-зле.
Имаше много интеренсна върволица от всякакви скали, които заобикаляхме или минавахме през тях. От едната страна е пропастта а от другата стръмна гора.

Взе да се стъмнява и не съм снимал повече, че вниманието ми трябваше за контрол на краката, къде и как стъпват.
Слязохме до реката, която някъде чезнеше и решихме, че имаме едно баирче и сме на хижата.
Да ама не. Объркахме хълмчето, хижата била на съседното, та хайде обратно в едно дере и айде пак 4х4. В един момент се появиха няколко пътя, но на края на късмет излязоме точно на паркинга.
Часът беше 19.50.

Преоблякохме се със сухи дрехи на паркинга и слчзохме до хижата да пием по един чай.
После дим да ни няма. Very Happy

[/img]

Много хубаво сте си походили-както каза-разнообразен терен-клекинг,глиганинг,газенинг...браво!
Този преход ми е в главата още откакто стигнахме до з.Крайна по змийската пътека от х.Белмекен и после...не успяхме да стигнем Гургулица Sad

а се изсипахме на пътеката за Костенец по дерето на р.Крайна.Ще го правим ама да се постопи още малко снега-ще се обадя като назрее момента-за повече инфо Very Happy

Да ти кажа и аз се замислям да го кача лятото Белмекен от Гургулица, но ще вкарам още няколко екстремчета, които сега непосмях заради снега. Very Happy

Преди няколко години по това точно време успях за един ден да се кача от паркинга на Гургулица през заслона до вр. Белмекен и същата вечер да си сляза и да се прибера в София. Просто носиш снегоходки и нещата из клека стават учудващо бързо.

Заслона е много добър. Особено така покрит със сняг изглежда доста романтично.

vladofff написа:

Преди няколко години по това точно време успях за един ден да се кача от паркинга на Гургулица през заслона до вр. Белмекен и същата вечер да си сляза и да се прибера в София. Просто носиш снегоходки и нещата из клека стават учудващо бързо.

Здрасти Владо, абе ние тръгнахме на разходка и нямахме намерение да правим нещо дълго, но се увлякохме. Та затова не носихме нищо. Very Happy

Емо, то тези тръгвания за разходка винаги завършват с по-сериозни преходи от подготвяните Smile

,от собствен опит го разбрах.

Браво за интересния поход. Не винаги разходката е само разходка. Любопитството, интереса и желанието я превръщат в нещо повече, но така е в планината, не се задоволяваш с малкото.