х.Русалка-Голям Кадемлия-х.Тъжа-с.Тъжа (22-24.03)

х.Русалка-Голям Кадемлия-х.Тъжа-с.Тъжа (22-24.03)

Здравейте на всички!
Още една мечта беше сбъдната!
С моя приятел Николай В. бяхме споделили идеята за в.Г. Кадемлия две седмици по-рано. Така в петък след работа в 18:00ч.(раницата беше събрана от предния ден) отпътувахме за с.Тъжа. От центъра на селото до х. Русалка зимата не искаше да отстъпи на пролетта. Снеговалеж със силен вятър ни съпътстваше през цялото време. В 21:00ч. бай Димо ни посрещна в топлата и уютна хижа. Уви, освен нас други нямаше. На следващия ден времето отказваше да подаде ръка, въпреки прогнозите. Желанието ни да тръгнем по-рано към върха бе ''отвято'' като снега пред хижата.
Към 09:30ч. сякаш вятъра понамаля и ние решихме да тръгнеп по пътя за х. Тъжа и евентуално ако времето се стабилизира да се отклоним към върха. Така и направихме. След бариерата решихме и започнахме изкачването по южното ребро. Две от кучетата на Русалка ни ескортираха през цялото време, колкото и да ги гонихме да се връщат обратно. Колкото повече се изкачвахме, толкова и вятърът продължаваше, даже и по-силно. Снегът навсякъде се беше фирновал, или направо - вледенил. Редуваше се ниска тревиста растителност с малки ледени полета, които някакси преминавахме само с подпиране със щеките. Към 1900 метър аз сложих снегоходките, а колегата туристическите котки, а и нямаше как, оттук нагоре започваше да става по-стръмно. Опитвахме се да се движим по ръба, но вятъра ставаше по-силен и студен, та леко го подсичахме с около 5-10м. под него, за да не ни издуха (със снегоходки е кофти). Набирането на височина започна да става уморително. Вятърът така и не искаше да утихне. Бях съсредоточен единствено в остриетата които се подаваха под снегоходките и се молех да издържат. Погледът по ледения склон надолу изстискваше още енергия от мен, която се насочваше стъпка по стъпка по- нагоре. Малко преди върха починахме скрити до голям камък, като през това време GPS-а на телефона показа, че остават около 300м до върха. Тези триста метра, бяха голяма борба с вятъра, ледената повърхност и умората, която надделяваше. Но упоритоста и желанието бяха над тях. Гледката на върха беше като на северния полюс. Поривите на вятъра бяха много силни, едвам успях да щтракна една снимка. Отморихме 3-4мин. криейки се около заслона и потеглихме към Малък Кадемлия. Невъзможно беше да влезем в заслона за почивка. Всичко беше затрупано и заледено. Пробвах с щеката, но все едно я удрях в бетон. Вятърът ни брулеше и при спускането ни надолу, но като чели взе да отслабва. Кучетата бяха неотлъчно до нас и дойдоха до х.Тъжа. Източните склонове на в.Ботев блестяха като огледало. Поне времето този път бе ясно и слънчево, та се накефихме на хубави гледки. На х.Тъжа Чочо ни посрещна, като каза, че ни наблюдавал като сме слизали от върха, заедно с кучетата. Имаше някаква среша на ПСС-то в хижата, над десет спасителя бяха се събрали. Удовлетворени от изминалия ден пихме не по една, а по две ракии и в 21:00ч. бяхме в хоризонтално положение. На следващия ден(неделя) направихме релаксиращ преход до с.Тъжа. Времето нямаше нищо общо с предния ден. Наблюдавахме многобройните водопадчета по пътя и слушахме веселото пеене на пролетните птички!

Малко снимки:
http://prikachi.com/gallery_view.php?user=27573&gal=13688[/img]

starterwrc, хубаво ходене сте си спретнали, емоциите от зимното ми преминаване по този маршрут са още на лице! Smile

Много красив, динамичен, на места техничен участък (по южното ребро). Кеф си е да видиш големия Кадемлия така обледенен! Smile

Иначе тези двама образи ме накараха да падна от смях (кучетата на Русалка). Веднъж тръгнаха след нас по пръскалата - Бабското и Кадемлийското. По пътя разровиха един голям кокал с месо, като постоянно го изспускаха и вземаха. По едно време като го изспуснаха, малко се отдалечиха и аз го зарових умишлено в снега, е няма такова търсене, тези кучета направо подлудяха! Поздрави за трудния преход! Smile

Пс. Ако решите да влизате там през зимата, или да нощувате, ви трябват поне пикели, може и лавинна лопатка!

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Последната промяна е направена от martin555 на Вто Мар 26, 2013 12:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Одухал ви е хубаво вятъра Very Happy

като се сетя как духаше на Шипка и по Малуша-представям си 1 колче денивелация нагоре...

Поне беше ясно-къщичката се виждаше от Малуша чак...
Поздрави за прехода!

Пролетта е много интересно ходенето в планината, в един момент може да си сред най-люта зима, а няколко часа след това да се припичаш на слънце на зелена полянка и птичките да ти пеят Very Happy

starterwrc, поздравления за това, че си се качил със снегоходките, виждала съм хора да го правят и наистина им завиждам за умението.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Благодаря на всички за отзивите! Времето в Стара планина няма кой да го предвиди!
Като поука - човек трябва да е винаги подготвен!