Времето се позатопли и след множеството зимни преходи, реших - времето за малко каньонинг дойде.
Каньонът на Джафардере в Стара планина и водопадите по поречието на река Джафардере, отлежаваха дълго време в списъка ми - непосетени... Разположението и трудният терен, по който се намира водопадът на Червената Скала - ('Митичният водопад' на Джафардере) запълниха голяма част в колекцията с труднодостъпни водопади. Митичният водопад, за който малко хора са чували, а още по-малко и видели. Дерето, по което се навлиза в планината, както и начало на подхода, догатват защо. Реката от следващата снимка е в самото начало на туристическата пътека. Възлов момент за евентуален бъдещ успех или провал. Отстрани са отвеси (непристъпни скали), видяло се е, ще се гази .
Поредното пресичане:
Дивата природа:
Топлото време беше изкарало и дъждовниците (саламандри, тритони).
Саламандър-самосвал:
Първият водопад, обозначен е на картите като този, за който сме тръгнали, но както знаех от митични източници..... съвсем не беше той:
Тук беше и възлов момент дали да продължим или не. Изкачвайки полегатия склон, заваля дъжд, който ни подсказа, че не ни е мястото тук, та взехме да се връщаме, слънцето обаче разбули облачната ситуация и след половин час екстремен подход и загуба на чувство за хумор се озовахме до самият водопад.
Мястото е оградено от високи скали, от които се виждаше това, за което бяхме дошли:
После заваля проливен дъжд, да не говорим, че нямаше и неударен крак,ръка, но след всичко видяно и изпитано, нищо не беше от значение.
Връх Юмрука на връщане ми се блещеше между два ореха:
Малко сте подранили, след април ще е по-добре. То там си е кракотрошачка независимо от сезона.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Мар 12, 2013 2:24 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Мартине,
аз не съм ходил по Джафар дере, но гледах картите на 'бгмаунтийнс' и книжната на Домино /м 1:50 000, изд. 2012г/. И на двете карти има обозначена Червена скала, но тя е на запад от дерето на около 600-700м нагоре по склона. И Джафар дере в горната си част, където си снимал водопадите е именувано като Кастрак дере в картата на бг маунтийнс, защо е така аз не знам.
Ама що така шляпаш из водата бе човек, ще изстинеш?! Луда работа, да не е от бъбречните лекарства?
Малко сте подранили, след април ще е по-добре. То там си е кракотрошачка независимо от сезона.
Там ако се потроши човек, изхода не е особено ясен, иначе ще го налазим повторно към средата на май, хем ще има и зеленинка! Може да се обадим ! Знам те, че си падаш по подобни места!
Мартине,
аз не съм ходил по Джафар дере, но гледах картите на 'бгмаунтийнс' и книжната на Домино /м 1:50 000, изд. 2012г/. И на двете карти има обозначена Червена скала, но тя е на запад от дерето на около 600-700м нагоре по склона. И Джафар дере в горната си част, където си снимал водопадите е именувано като Кастрак дере в картата на бг маунтийнс, защо е така аз не знам.
Ама що така шляпаш из водата бе човек, ще изстинеш?! Луда работа, да не е от бъбречните лекарства?
Точно, 'Червената скала' е съвсем извън дерето (западно от 'пътеката', ако може да се нарече пътека), там няма водопад! Водопадът обаче се нарича така, защото е в местността, където е 'Червената скала'. Относно прелитането над водата, не би следвало да е от лекарства, то от време на време ме прихващат лудите, та от това ще е !
Стигнали сте до водопада по трудния път,следвайки лявото дере.
Има съвсем прилична пътека.
Тръгва се по дясното дере/даже има някакви стари марки/ и след около 200м се свива рязко наляво и нагоре,като всъщност това е пътеката за Орлово гнездо.
След около половин час вляво и леко надолу отбива пътека,която води без особени перипетии до водопада.
Чуден е водопада/когато има вода,де/,ама не става за бивакуване-няма никакво равно място-само купчини камъни.
Баш по Джафар дере е пътеката за Орлово гнездо-някога е била маркирана в жълто Червената скала остава западно както е описал Мартин-вижда се от пътеката когато излезе от гората..а стопанина на Кърнарското ханче(където оставихме колата)ни предупреди че вода няма щом и сега-напролет няма си е жив късмет да го видиш пълен водопада....
Чет Мар 14, 2013 10:04 am
Stefak
Регистриран на: 09 Мар 2011 Мнения: 282 Местожителство: Видин
Баш по Джафар дере е пътеката за Орлово гнездо-някога е била маркирана в жълто Червената скала остава западно както е описал Мартин-вижда се от пътеката когато излезе от гората..а стопанина на Кърнарското ханче(където оставихме колата)ни предупреди че вода няма щом и сега-напролет няма си е жив късмет да го видиш пълен водопада....
Инак относно водата, най-добре през май, като условието е да се дебне да е след дъждове.
Нее,това е Купена(къде ли няма купени )-остава вдясно(източно)от пътеката а Червената скала е на снимката на Мартин-доста по-масивна и остава вляво(западно) от пътеката
Природата оживява и се раздава неописуемо рядко. Човек дебне, търси, крои стратегически подходи срещу нея, очаква зажаднял в еуфория определеният "наречен" от него момент и в повечето случаи си остава с това, защото Тя действа винаги с една крачка напред. След предният ни опит, малко вода по почти пресъхналото Джафардере и едно голямо нищо, тръгнах с неопределени очаквания, въпреки че вътрешното ми 'Аз' крещеше с пълни сили - ще газиш във вода до кръста, водопадите ще преливат бясно, гонейки гравитацията с опасна мощ. Напоителните дъждове от предните дни ще те накарат да се почувстваш смешен и да клекнеш пред великите планове, които отново кроиш......
Уви, гласчето отекваше сред пустинята от мисли, бушуващи в прегорялата ми глава. Този път надминахме себе си... и определено си струваше.
Съвсем съвсем в началото на пътеката, преминава се скален тунел с отвесни скали! Как обаче, умен въпрос - по вода приятели, по вода, това ако не ви откаже от прекомерни мераци, увеличавате шанса си за успех на 10-15 процента (при това състояние на природата) без намеса от травматолог.
Почти излязох сух от първото предизвикаателство - новите обувки се държаха доволно с гети и специален каньонинг (спелео) панталон. Взех да се радвам и после Господ ме уби ... Нататък водата в по-дълбоките участъци започна да се влива през горната част на гетите и кръста ми... Лошо начало. Ама да не си разваляме настроението, все пак всички части - ръце, крака са си още по нас, но не пропусках плахо да догатвам за ямите, криещи се под огромните камъни на стръмното дере. Самото представлява големи камъни, хаотично нахвърляни из планината, с дупки между тях.
След 36-оо пресичане, Катя хич не и пукаше:
Леле, като знам, че без малко да се откажа, добре че беше Катя, да натисне, че по едно време бях ни взел, ни дал, хах . Имаше сложни врътки, тя ме чака, аз отидох до водопада, после се върнах да я посрещам, щото тя беше във фобията на каньонинга (не посмя да пресече реката под един водопад) . Еуфорията обаче, както и бушуващите гледки в подножието му запълниха почти всички липси. Катя излива напрежението от трудния подход с всякакви мимики и жестове . Водопада се раздаваше стихийно, еуфория имаше ...
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Този път здраво си го "заловил" водопада, много яки снимки!
И все пак да отдадем значимото на Катето, твоята каньонинг-муза, подбутнала те в решаващия момент с вълшебната пръчица, пардон щека... Иначе, ако се беше отказал, щеше да си останеш само с мокротията...
Закъде са творците без музи!?
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
! Знам те, че си падаш по подобни места! 
щом и сега-напролет няма си е жив късмет да го видиш пълен водопада....
