На 2-ри и 3-ти март организирах ходене до Мусала с камерния състав планинари,които се събрахме- аз,Вики,Ели и Алекс.Очаквах повече хора честно казано, но не съжалявам че бяхме малко, защото си изкарахме супер четиримата.
2-ри март- тръгване, София-хижа Мусала
Бяхме решили да тръгнем с маршрутката от 8 часа, но плановете ни се осуетиха от факта,че 10 минути преди да изляза от вкъщи не си намерих обувките.Килера, чекмеджетата, терасата, всичко беше претърсено и обърнато с главата надолу Но обувките ги нямаше.Добре,че беше баба, която предложи да видя в мазето при киселото зеле- какво правеха там обувките ми си остава мистерия.За щастие не бяха поели от аромата на бъдещата туршия...
С огромно закъснение от 1 час пристигнах на автогара Юг, където Вики търпеливо ме чакаше.Вече бях решила,че ми е теглила една делегация и е потеглила без мен, но тя не се отказа. (Вики, завиждам ти на търпението! )
В 9 часа се натоварихме на буса за Самоков, мнооого доволни,че напускаме Софията.В Самоков се запознахме с Алекс и Ели, които познавах само от фейсбук.Оказаха се двама симпатични младежи от Перник, които като нас искаха да се качат нависоко и чисто.С тяхната кола потеглихме за Боровец.
От Боровец тръгнахме по Мусаленската пътека, когато зад нас се появиха четирима младежи с големи раници.Единият ми се стори много познат и се сетих че и с него се познаваме само от фейслук и че снимките му от високата планина ми бяха харесали.Нямаше как да не забележа алпийския инвентар, което значеше че няма да качват върха по познатия маршрут.С групичката на Йордан щяхме постоянно да се гоним нагоре по пътеката- ту ние ще ги настигнем, ту те ще ни изпреварят или ще си почиваме заедно. Поздравихме се и потеглихме нагоре.По Мусаленската се спускаха безброй скиори и сноубордисти, които си правеха кефа докато ние като магаренца се катерихме нагоре.Хм, че им завидях- да, но пък от друга страна по-яко е да се спуснеш след като си се качвал 4 часа нагоре.Сноубордистите опеределено повече ми харесват, защото се движат по-бързо и някакси по-плавно.Въпреки че за курсовете догодина ще ми трябват ски умения, някой ден бих научила да карам борд.
Качването си беше нанагорно, но след първия час започнах да влизам в ритъм и да се кефя на денивелацията.Винаги съм така- в началото докато свикна с натоварването ми е трудно и ми трябва време да настроя тялото си в ритъм на спортуване.Но после ми е леко и дишам с пълни гърди, дишам точно като Кая- голдена ми Преди 2 седмици една приятелка ми каза,че съм приличала на ретривър- добричка и усмихната.Явно добре съм я заблудила, на мен повече ми отива физиономията булдог Но това е друга тема..
Тръгнахме към 10 и 30 от Боровец и в 3 и 20 бяхме на хижа Мусала- потни, изморени, но щастливи.Там беше Сашо със сина му, които ни казаха че имат последни 4 места за спане в хижата.Аз определено не исках да спа отново там, мисля че ще се досетите защо
Като водач на групата трябваше да обсъдим какво ще правим,защото имахме 3 часа до стъмването, а силите ни вече бяха намалели.Вики мъдро реши да остане да си почине и да качи върха на другата сутрин.Алекс го боляха мускулите доста, но с Ели заявиха че ще качат върха с мен същия ден.Аз бях предубедена за тяхното изкачване, защото виждах че са уморени и се страхувах да не останем някъде по средата на пътя по тъмно.Още повече, че заслон Ледено езеро беше затворено и нямаше къде да спим, ако замръкнем по тъмно на пътя.Накрая се решихме да качим върха тримата с Ели и Алекс.Не ми се искаше да оставим Вики сама в хижата, но тя е мъжко момиче и не се уплаши от Галеви.В същото време четиримата момчета се готвеха да спят в тяхното иглу, което си строяха.Следващият път и ние ще спим навън, дружинка!
Към 4 часа потеглихме нагоре към върха с идеята че или ще го качим, или ще трябва да слизаме по тъмно.
2ри март- хижа Мусала- връх Мусала
Нали знаете онова изкачване в началото на пътеката за връх Мусала дето ти взима дъха? Ех, това изкачване си беше яко маане.Облаците се заформяха в небето образувайки страхотен залез.Бавно и славно се качихме до заслон Ледено езеро настигайки както по-късно разбрах групичката на Мариана от форума.Мойте хора не се отказваха лесно и не се предадоха от денивелацията и стръмното, нито от настъпващия студ.Заслонът беше бая затрупан от снега и започвах да разбирам защо хижарят ни беше казал,че единствено горе на върха ще може да се спи.От една страна го разбирах, но от друга имаше твърде много хора които бяха тръгнали да спят на върха, не можеше ли да отвори хижата за уикенда поне? Една голяма група вече слизаше заради това,че нямаше места горе.Ние имахме резервация от седмица, но все пак се притеснявахме дали ще се намерят места за нас.Радвам се,че така се получи, защото имах опасения че спането на заслона ще е близо до екстремно- през лятото съм мразувала, а пък през зимата не искам да си представям колко е студено.Купуването на хубав чувал си остава едно от главните неща от екипировката ми, които трябва да се купят скоро. Сетих се за пича, който спа на нова година отвън на пейката пред хижа Мусала.. голям кеф му беше с всичките тези звезди.
От заслона имахме поне час нагоре по въжето. Време беше филмът да започне Сега ми е забавно, но тогава никак не ми беше без котки.Добре,че поне спътниците ми имаха котки и бях малко по-спокойна за тях.Отговорността на водача е огромна в планината.В града когато компания излиза някъде-на кафе, на дискотека, на кино, всеки поема отговорност за действията си.Дали ще прекали с алкохола или ще се сбие с някой- всеки си има глава на раменете за да прецени как да постъпи и да реагира.Но на 2500 метра височина не е същото- когато поемаш отговорност да водиш хора там, горе, независимо дали са начинаещи или напреднали планинари, никога няма гаранции.Бившият хижар на хижа Мусала е починал по много нелеп начин- от лавина в района на Маркуджиците, място което точно той сигурно е познавал най-добре от всички... Въжетата до върха може да не са определение за екстремност за повечето от вас тук, във форума, но за нормалните хора които не са качвали зимната планина това си е определено приключение.С Алекс и Ели тръгнахме нагоре бавно и внимателно заедно с Мариана и брат й.Вдясно от нас небето сякаш ни поздравяваше за смелостта и ни "почерпи" с незабравим залез-
Отдолу се задаваше голямата група с която щяхме да спим заедно на върха.Явно и те си бяха резервирали местата предварително, което ме успокои че все пак ще можем да спим горе.Този път снегът беше повече отколкото през миналото ми ходене през януари и камъните бяха доста по-покрити с сняг.Това улесни качването.На последната стръмнина всичко сякаш се случи като на фокус- стъпвах бързо и слава Богу, че Вики ми беше дала челника си, защото вече беше тъмно и опасно.Вики, ша та черпя! Две стъпки, три, десет, двайсет.. още един напън и здравеееейй Мусалаа! Тъкмо се изкачих и погледнах назад, но от Алекс и Ели нямаше и следа.Почнах да се филмирам докато не видях светлините доста по-надолу.Седнах да ги изчакам с идеята да стигнем заедно до хижата и да влезем и тримата, но бяха твърде далеч, а температурите падаха с всяка минута.Вече едвам си чувствах ръцете, но бях изключително щастлива- под мен беше цяла България.В далечината се виждаха светлините на града, над нас бяха облаците а пред нас- целта ни.Най-накрая! След 9 часов преход бяхме стигнали въпреки всичко.Беше още по-сладко заради това че бяхме тримата и заедно постигнахме заветното изкачване.За разлика от нова година, сега се радвах че съм с групичката ни и че заедно бяхме споделили трудните и хубавите моменти.
В хижата се влизаше не през вратата, а през прозореца на вратата, защото беше затрупана със сняг. Влизайки в столовата, се размазах на пейката и зачаках нетърпеливо да дойде групата ми.Там беше и един човек от форума, който чакаше Мариана и брат й, които заедно с Ели и Вики се преборваха пътя.Когато дойдоха бях абсолютно щастлива и с дружна прегръдка отпразнувахме качването.След малко всички бяхме на линия- нашата група, групичката на Мариана и голяма група,която идваше зад нас. Имаше и един руснак, който както разбрах беше спал на палатка същата нощ.В малката стаичка стана задушевно и всеки си извади по нещо за хапване и пийване и започна голямото йедене. Планината сБира и СРакийва хората
Хижарят ни настани в малката и топла стаичка за трима на долния етаж и вече спокойно се хоризонтирах.Време беше за смяна на премените и опаковане в чувала- първа от всички заспах сладък и заслужен сън.
3-ти март
С Ели се събудихме в 6 и 30 и се зачудихме дали ще има изгрев или не, но както беше обещала Вики предния ден- изгрев имаше.И то какъъъв! Вярно измръзнахме за 15те минути,които бяхме навън, но си струваше- под нас беше море от облаци.Някъде там в далечината отпред слънцето грееше в оранжево-бананено и оцветяваше всичко наоколо в красиви багри.Отзад Скакавците бяха прекрасни бели гиганти, над нас луната още не се беше спуснала и грееше в бяло-скрежно.
p
Ето това е да си пиеш сутрешното кафе с гледка 10 звезди Накъдето и да се обърнеш-красота, изящество, разкошни багри.Вярно, бяхме се помъчили да се качим дотук, но си струваше на 100 процента и като всяко хубаво нещо-изискваше усилия и търпение.Групичката на Мариана тъкмо тръгваше в този ранен час.На добър път и ще се видим пак по високото! След фотосесията се прибрахме да си доспим в мое лице и да се поразмотаем както направиха Ели и Алекс.Вики беше тръгнала от хижата в 8 сутринта и трябваше да се срещнем с нея към 10 на заслона.Забавихме се с половин час, а и тя се качи доста бързичко и й се наложило да си направи слънчева баня на Леденото. "Нашата туроператорска агенция "Смелите мааняци"се извинява за причиненото неудобство и хубавия тен,който не беше включен в пакета услуги."
С голямо нежелание тръгнахме от върха към 10.Под нас беше града с неговата мръсотия и вечно намусени лица, с проблемите и стреса, с фалшивия морал и вечните задачи.А ние бяхме там, над всичко-буквално и преносно.
Алекс като истински кавалер ми преотстъпи неговите котки за слизането и сам той заслиза без тях.Бавно и предпазливо почнахме да крачим надолу.За щастие страховете ми не се опрвдаха и за мен поне слезането беше по-лесно от качването-котките свършиха страхотна работа.Ели и Алекс също се справяха чудесно, особено Алекс, който разчиташе само на обувките си.Към края на въжето посрещнахме Вики, която въпреки първоначалния план да качи върха сама, реши че сговорна дружина планина повдига, но сама щеше да й е твърде скучно нагоре.Затова направихме една баня на заслона по пример на Вики, която все пак останала доволна от допълнителната услуга в експедиционният ни пакет Голям кеф беше, не ми се мърдеше нито сантим.
Докато слизахме забелязахме две неща- първо, едни смелчаци се катереха от Иречек към Трионите.Смелчаци! В същото време от Мусала идваше друга група,която се движеше в посока първата група. Второто нещо беше един хеликоптер, който кръжеше около нас.Тъкмо си помислихме,че е тръгнал да спасява двете групички, когато забелязахме че не е спасителен хеликоптер, а Милка хеликоптер
Да, и ние се учудихме.
От заслона слизането ни беше лесно и бързо, като по пътя срещнахме един голям планинар- казва се Стефан, на около 50-60 години е и ни се похвали,че е качвал връх Мусала около 2000 пъти през целия си живот и всяка зима се качва по 30-40 пъти.Какъв човек! Най-бързото му качване от Бровец до върха било 2 часа и половина.. с което едно че ни засрами нас с нашите 9 часа, но второ- потъпка авторитета на наш приятел, който се похвали че е качил ръзстоянието за 3 часа и половина.Стефане, ако четеш това, да знаеш че искам да стана като теб като порастна!
На хижа Мусала ни чакаше поредната изненада-хижарят го нямаше, а ние имахме снегоходки и спален чувал, заключени вътре и щеше да се върне чак в петък. Това беше знак за Вики, че трябва да се върне и да качи Мусала.(Тя наистина се качи до хижата вчера) Тук моментът е да спомена,че снегоходките на Алекс не са какви да е, а негово лично изобретение.Наистина страхотно при това.Алекс ще почне да ги прави по поръчка и ще видим дали ще давате по 200-300 лева за снегоходки вече
Тъй като мускулите ни се бяха натоварили доста, а и някои от нас ги боляха коленете, решихме да се върнем с лифта.Купихме си билети за 9 лева от голямата група на върха, някои от тях бяха решили да се върнат пеша надолу.Слязохме си по зимната пътека, за по-голяма сигурност.Аз бях минала по лятната миналия път и не се притеснявах от лавинната опасност, но в името на сигурността решихме да минем отдолу.Не че опасности липсваха- на няколко пъти скиори щяха да ни отнесат по пътя нагоре.Те приемаха,че територията си е тяхна и си позволяваха да минават на сантиметри от нас Тук се замислих колко голяма е разликата между планинарите и тяхната етика и поведение и хората,които се качваха с лифтовете и по цял ден се пускаха.Някакси ако знаеха колко трудно е да катериш с тежката раница по "тяхната писта", която същност не е никаква писта, а пъшеходна пътека, може би щяха да имат различен подход към нас.Изключително много ме издразни някакъв чичко,който се пускаше главоломно към нас с думите "Оправяйте се, момичета". Ако не беше толкова бърз щях да го "оправя" с една топка сняг
Ястребец-Боровец-Самоков-София
Натоварихме се в лифта.Перфектното време да дразня Вики, че кабинката ни ще падне.Много гаднярско, знам, но си е чисто удоволствие Живи и здрави потеглихме от Боровец и в Самоков се разделихме с приятелите ни от Перник.Време беше за похапване- аз бях на два портокала и чай за целия поход, а Вики нямаше никакъв апетит и трябваше да заредим батериите.Ябълки, банани, ориз и кисело мляко- в Самоков се яде хубаво.Вметка- там има една кръчма,която се казва Лиса или Кума лиса, нещо от рода, в която готвят страхотно вкусно и много евтино- за 2 лева половин кг картофи със сирене.Това в София не можеш го намери никъде "Баща ми е картоф от Самоков", спомняте ли си я тая реклама?
С Вики си падаме по приключенията и решихме да се върнем на стоп.Когато застанахме на пътя й заговорих за едни определени хора,които щеше да е много весело да минат оттук и се зачудих дали щяха да ни спрат...но това е една друга история за едни други времена
И сякаш напук в същия момент мина една сребърна кола.В същия момент Вики се захили- "Леле, това беше една моя съседка".Егати късмета! Хората бяха така добри да спрат и да ни натоварят както си бяхме кални и достойни за чистата им кола. Поговорихме си с тях за живота, университета и за това дали младите трябва да остават в България.Според майката на момичето в БГ всичко вече пропада и ние, като граждани на света, които имат много възможности за реализация, трябваше да се "спасяваме".Отчасти съм съгласна с това, но от друга страна аз намирам твърде много причини да остана тук поне за тази година.И знам,че нещата които съм си планирала за тази година не могат да се случат нито в Холандия, нито в Германия, нито в САЩ.Не е че не можем да заминем, но има и такива от нас, които все още искат да се реализират тук, в страната си.Да бягаш от проблема- това никога не е решение!
Милите хора ме оставиха на спирката на мола,където София ми напомни защо не обичам да стоя в града.Някакви момчета се правеха на много отворени в автобуса, хвалейки се че са ходили на протеста.А аз си мислех,че съм голяма щастливка за това че познавам един свят сто пъти по-прекрасен от градския и че имам възможност да усетя какво е да разчиташ сам на собствените си сили, да се учиш от планината, която те поставя сам пред себе си и ти показва истинското ти лице.Защото е лесно да бъдеш интересен и да обвиняваш целия свят за проблемите си, както ни учи този свят, но е трудно да познаваш себе си и да искаш да промениш собствените си недостатъци.Ако искате да познаете един човек, заведете го в планината- тя не допуска да сме лицемерни и фалшиви.И нека сме малко по-истински и спонтанни не само там, но и тук долу,където истинските хора започват да стават застрашен вид.
Искрено ваша- Винушка
Нед Мар 10, 2013 10:03 pm
alexvan
Регистриран на: 20 Апр 2010 Мнения: 705 Местожителство: България
Хубав разказ.
Линковете на снимките трябва да оправиш.
В хижата се влизаше не през вратата, а през прозореца на вратата, защото беше затрупана със сняг.
Хижарят ни настани в малката и топла стаичка за трима на долния етаж и вече спокойно се хоризонтирах.
[/b]
Я!Откога на върха има хижа че и с хижар???Че и с резервации???
Нед Мар 10, 2013 10:34 pm
Vicky
Регистриран на: 09 Ное 2010 Мнения: 127 Местожителство: София
Хаха, Ани нарича мястото, където спиш в планината, хижа, човекът, който те пуска там-хижар, а когато се обадиш да питаш може ли и той ти каже да-резервация.
Нед Мар 10, 2013 10:37 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Някой може ли да ми помогне с линковете? Хижарят наричам човека,който е метереолог и беше горе.
Хаха, Ани нарича мястото, където спиш в планината, хижа, човекът, който те пуска там-хижар, а когато се обадиш да питаш може ли и той ти каже да-резервация.
Ха ха...тогава що ще думата иглу в разказа и??? требе да е "персонална хижа без хижар и нужда от резервации"
Нед Мар 10, 2013 10:47 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Добре де,хора, няма сега да спорим дали на върха е хижа или не- явно не е, а е метерологична станция с метеролог в нея.Но това не променя факта,че този човек ни пусна да спим горе, на топло, с печка и легла.Така че- PEACE
Ани, тея с бордовете и ските по Мусаленска не са бъхтали пеш 4 часа нагоре, не ги мисли
Иначе аз съм на твърдото мнение, че в планината всеки САМ носи отговорност за себе си, не можеш да я прехвърлиш другимо. Всяка глупост, която волно или неволно може да сътвориш горе си е лично твоя и никой друг не трябва да носи отговорност за нея, камо ли пък да понася последствията.
Разсъждавам си тука...
п.с. Абе същия ден и над Пирин врънкаше някъв хвърчикоптер
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Хубав разказ, Vinushka
Качването по въжето в тъмното беше приключение точно заради слагането на котките. Правилно пишеш, че да си водач е голяма отговорност, макар че ти си била по-скоро организатор. Аз си направих следните важни изводи: Ако имаш нови котки, то е добре да ги нагласиш и пробваш вкъщи, а не с тежка раница на някой ръб и Не преправяй за момиче котки, направени за обувки 48 номер. Щеше да стане много по-бързо, ако бях свалила за Ели моите котки, а не да и даваме тези на брат ми, ама се усетих за това чак като стигнахме на върха.
vinushka написа:
Слязохме си по зимната пътека, за по-голяма сигурност.Аз бях минала по лятната миналия път и не се притеснявах от лавинната опасност, но в името на сигурността решихме да минем отдолу.
Правилото е, че през зимата се минава по зимната маркировка. Минаването по лятната не е безстрашие, а голяма глупост. Няколко метра останал фирнован сняг е достатъчен за подхлъзване, както и един кубически метър сняг тежи до 1000 кг., представи си какво е да те затрупа... Така, че не казвай, че не се притесняваш, особено тук където четат всякакви хора и някой с малък опит може да се заблуди, че наистина е безопасно.
Както е казал народът "Страх лозе пази"
А иначе ми харесва колко си сърцата Сигурна съм че щеше много да ти хареса да продължиш към Близнаците и Манчо, така че се обзавеждай с котки за другата зима
П.П.
Gamina написа:
Иначе аз съм на твърдото мнение, че в планината всеки САМ носи отговорност за себе си, не можеш да я прехвърлиш другимо. Всяка глупост, която волно или неволно може да сътвориш горе си е лично твоя и никой друг не трябва да носи отговорност за нея, камо ли пък да понася последствията.
Извинявам се, че оспамваме темата на Vinushka, но не съм напълно съгласна. Ако поканиш човек с малко опит е ясно, че той не може да знае какво и как да прави, кое е глупост и кое не, така че отговорността е на този, който го е завел. Не можеш да поставиш някого в непозната среда и да му кажеш вземай решенията и си носи последствията. Макар че на някои хора би им се отразило добре като се замисля...
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Последната промяна е направена от Mariana1000 на Пон Мар 11, 2013 12:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Мар 11, 2013 12:05 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
А да не говорим, че точно около 3ти март снегът беше отвратителен почти навсякъде. Не знам при вас какво е било, но в Пирин на места беше идеалка за дъски - коричка, под нея стиропор, всичкото това върху пласт лед... само чакаше някой да се навре там.
п.с. Котките се прогонват задължително предварително... иначе е мъка нечовешка. Особено ако човек не е много наясно с механизма за смаляване/уголемяване на конкретните котаци, има едни дето ти трябват отвертка + клещи и менгеме да ги нагласиш.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Gamina написа:
п.с. Котките се прогонват задължително предварително... иначе е мъка нечовешка. Особено ако човек не е много наясно с механизма за смаляване/уголемяване на конкретните котаци, има едни дето ти трябват отвертка + клещи и менгеме да ги нагласиш.
Да, де, баш от същите. Затова трябваше да дам на Ели моите, че лесно се нагласяват и да не се мъчим толкова време, но не се сетих веднага
Ще ми се да е било от липсата на кислород, но истината е, че и сто години да ходя по планините от мен планинар няма да стане
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Мар 11, 2013 12:24 pm
jeffpitters
Регистриран на: 15 Яну 2013 Мнения: 78
Браво на вас , вчера беше чудно там , без нужда от всякакви видове котки , мишки и т.н.
Виж малко слънцезащитен крем нямаше да е излишен като си гледам физиономията днес , хем само от време на време се показваше слънцето зад облаците
Пон Мар 11, 2013 12:29 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Цитат:
Извинявам се, че оспамваме темата на Vinushka, но не съм напълно съгласна. Ако поканиш човек с малко опит е ясно, че той не може да знае какво и как да прави, кое е глупост и кое не, така че отговорността е на този, който го е завел. Не можеш да поставиш някого в непозната среда и да му кажеш вземай решенията и си носи последствията. Макар че на някои хора би им се отразило добре като се замисля...
Мисълта ми е, че всеки си има глава на раменете и трябва задължително да я ползва горе, стараейки се да не предизвиква неприятности на себе си и околните. Както и да не държи друг отговорен, ако сам се нахака в кофти ситуация.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Но обувките ги нямаше.Добре,че беше баба, която предложи да видя в мазето при киселото зеле- какво правеха там обувките ми си остава мистерия.За щастие не бяха поели от аромата на бъдещата туршия... 
p
Тук се замислих колко голяма е разликата между планинарите и тяхната етика и поведение и хората,които се качваха с лифтовете и по цял ден се пускаха.Някакси ако знаеха колко трудно е да катериш с тежката раница по "тяхната писта", която същност не е никаква писта, а пъшеходна пътека, може би щяха да имат различен подход към нас.Изключително много ме издразни някакъв чичко,който се пускаше главоломно към нас с думите "Оправяйте се, момичета". 
Ако не беше толкова бърз щях да го "оправя" с една топка сняг 
