На националния празник се качихме (аз, жена ми и една приятелка) на Ком от едно по-нетрадиционно място - село Комщица.
Отбръмчахме раничко от Мордор и през Костинброд, Годеч и Ропот стигнахме Комщица. Продължихме по черния път срещу течението на реката. Пътят е общо взето добър. Има няколко каменисти участъка, където трябва да се кара много полека, както и едно стряскащо тясно и съмнително мостче. Тестът показа, че то издържа поне 1400 кг. След 5 км стигнахме до бившата застава на височина 1050 м и оставихме тук колата.
Заставата е много характерна на спътниковите снимки с П-образната си форма (основата на П-то е на север). Така се убедихме, че не сме на грешно място. Шашна ме една каменна плоча в двора, на която беше издълбан първият куплет на Вазовото стихотворение "Малини". Що ще лирика насред казарма - да ме убие Нечестивият, ако разбирам!
Извадих "говорящата кожа", черно-бяла препечатка от картата на съветския Генщаб (да, даже и от военщината може да се извлече някаква полза!) и с авторитетен вид поведох дамите в обход покрай Лисински връх. Домързя ме да го качвам, пък и после щяхме да слизаме цели 200 метра до една седловина от другата страна. Вместо това го обиколихме от изток по някакви пътища (има ги в изобилие). Снегът започна малко над заставата. Беше заледен и твърд като бетон, така че със същия успех бихме се справили и без снегоходки, но малко по-нагоре ги обухме просто с цел да не ни тежат на гърба. Вървяхме по добре личащ път през хубава букова гора. Насреща през реката се виждаше добре трасето на водния канал. Достигнахме го, пресякохме го и хванахме нагоре по един здрав баир, пак през стара букова гора - според "говорящата кожа" Ком се падаше в тази посока. Върховете през цялото време бяха в мъгла, беше мрачно и освен картата нямаше кой да ни каже, накъде да вървим.
Скоро хванахме едно билце, по което излязохме над гората на височина 1700 м. Най-после облаците се пръснаха, показаха се и слънцето, и връх Ком. Към 12 часа бях на върха, където имаше група от 12 души. Скоро слязоха на север. Дойдоха дамите, ядохме, гледахме наоколо, снимахме се. От юг добръмчаха две моторни шейни, постояха малко и заминаха на запад. Ние решихме за разнообразие да се върнем през връх Мала Лисина.
По южния склон на върха успяхме да се спуснем по изтънчения способ "рамас по гас". Повърхността на снега беше започнала да омеква от слънцето, но не дотолкова, че да ни спира. Снегоходките определено пречеха, но ни мързеше да ги сваляме. Особено голям кеф беше да се спуснеш след някого по неговата следа - развиваше се доста по-голяма скорост. Така пристигнахме в южното подножие, откъдето се качихме на Мала Лисина. Слязохме по стръмното било от юг, където снегът вече се беше здравата разкашкал (снегоходките все пак си оправдаха носенето), пресякохме отново канала, минахме едно рамо на билото, още малко спускане и от следващата седловина се качихме 50-ина метра до връх Клопец.
Дотук всичко беше добре, но под Клопец склоновете бяха обрасли с някакви бодливи храсталаци и трябваше внимателно да избираме пътя си. За щастие на повечето места се намираха по-рехави участъци. Макар и с намалена скорост се смъкнахме успешно до реката и оттам - до колата. Цялото кръгче, преминато с доста кротко темпо и с всичките почивки ни отне около 8 часа.
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Хубава разходка и разказ - поздравления!
ognedishasht, ако ми позволите ще внеса яснота относно лозунга, изписан на портала на заставата. Пълният текст е: "На държавната граница - държавен ред!" Лично за мен е тъпо и не приляга никак на граничари, а на някои тилови плъхове, но така са решили "знаещите" от политотдела на Гранични войски навремето. На фасадите на повечето застави, които съм посетил е изписан този лозунг. Изключение от правилото съм видял единствено на фасадата на заставата над Златоград, където пише: "Орлите в бури каляват криле!" Това е далеч по уместен девиз за момчетата със зелени пагони, защото по време на тяхната служба в гората майката Природа им е дишала във врата на всяка крачка. Лично аз знам два паметника на граничари, загинали от мълния по време на наряд и единият е недалеч от Ком - на северния склон на Камара (на около 700 м. от котата на върха).
Относно военщината и аз не я обичам в класическия й вид, но трябва да се признае, че технологиите се развиват от/за военните и това ще е така, докато алчността и силата на оръжието (дори и на миротворците) са в основата на човешката природа и властват по света.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
С каква кола стигнахте до заставата?
На фасадите на повечето застави, които съм посетил е изписан този лозунг. Изключение от правилото съм видял единствено на фасадата на заставата над Златоград, където пише: 
