Поводът беше рожден ден на х. Иван Вазов. Сутринта тръгнахме от с. Бистрица и понеже облачността изглеждаше доста плътна, решихме да се качим по долината и на хижата да му мислим какво ще правим нататък.
До Самоковището имаше коловози. Нагоре снегът беше достатъчно, но затоплянето миналата седмица определено го беше намалило. Голямата лавина в горния край на гората, под Тиха Рила, тази година не беше падала.
С излизането от гората проблесна слънцето и излязохме над инверсната облачност. Изплуваха и околните върхове, от скалата Пощата пратих съобщение и скоро се показа хижата.
Пред нея – пълно със снегоходки и ски. Имаше поне 25 души; аз лично през зимата не очаквах толкова, още повече, че трети март беше в неделя.
Постоях малко, но понеже по долината на Бистрица е прекалено малко, взех челника и излязох бавно към Отовишки връх. Там постепенно розовият запад погълна слънцето и плътното облачно море се освети отдолу от светлините на градовете – най-ясно личаха София, Перник, Самоков и Боровец. На Витоша светна лампата на Академика, от изток – на Ястребец, от юг – на Тодорка. Най-странната светлина идваше откъм долината на Мальовица, а доколкото хижата не се вижда от Отовишкото било, така и не разбрах от какво е. Пуснах и аз моята светлина и продължих по билото на изток в безлунната вечер. Щом отпред се мерна камбаната на Раздела, завих по следите към Иван Вазов и скоро нейната лампичка блесна в далечината. Малко по-надолу отново блесна светлината на Иван Вазов, но... друга – оказа се, че първата е чак от полето на запад. Ето го ВЕЦа, бунгалата и хижата.
На Националния празник навън грейна ярко слънце. Сложихме снегоходите и напълзяхме склона на Сейменския камък. Оттук на запад ни чакаше негазен сняг. Минахме Птичия връх, минахме разклона за Самораново (червената овчарска къщичка натам личи добре), пресякохме скалите на Черни връх и стръмно се заспускахме надолу. Успяхме да уцелим точно поляната, на която излиза лятната пътека. Въпреки многото сняг трасето й през гората личи добре, а маркировката е доста гъста. Направихме завой на север и минахме край изоставената хижа Комсомолец. Тя е напълно изтърбушена, но покривът все още се държи (макар, че аз не бих застанал под провисналите му дъски).
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
ако има съфорумец дето да не е ходил още-бърже да тръгва! 
