Зимно време Стара планина поднася всякакви коктейли от изненади! Ето и моята гледна точка за този труден зимен преход и това какво ми се случи по двухилядниците на масивът Триглав! Бяхме 8 човека, с колегата Росен, Катя и компания! Изкачихме се в чудно време по южният връх над хижа Триглав, тръгвайки рано сутринта, откъдето започна да личи характера на зимната планина. Вятъра започна да се усилва, изкачването в един момент се оказва трудно! Склоновете се пързалят, снегът е фирнован. На места се наложи да копая стъпки с ледокопа, защото не можеше да се катери. Котките ми помагаха много, другите от групата нямаха! До тук всичко беше Ок. Под връх Голям Кадемлия 2276м.н.в. вятъра започна да става бурен, но не студен, падна и мъгла. Идеална предпоставка за изгубване! Имаше идея да се слезе в село Тъжа през връх Пиргос, но щяхме да се движим срещу вятъра, така натиснах да вземем решение за евакуация на север, към подбилната пътека Ком-Емине. Малко след слизането от връх Г. Кадемлия пейзажа рязко се измени, вятъра утихна, хм..... затишие пре буря. Радвахме се на красотите на зимната планина, даже успяхме да хапнем по един сандвич. Така обаче час по-късно излизайки на местността 'Гроба' излезе ураганен вятър. Това обаче не беше нищо в сравнение с това, което ме чакаше. За другите знам че също се бориха, но тогава бях сам със себе си и борбата за оцеляване. Вятъра се засилваше, започна да ни събаря! Дерето на север от билото..... само нас чакаше. Аз се евакуирах под билото, докато другите лежаха на пътеката, така екшъна за мен започна. Котките ми се развързаха и изкривиха, наложи се легнал на земята да ги оправям. Почнах и да позамръзвам-кеф. В това време загубих ръкавицата на дясната си ръка. За достъп до раницата дума не ставаше, тя стоеше на 20 см от мен, вятъра я държеше така. Ако я смъкна оставах без нея. Паднах, без малко да си счупя и ръката! Това обаче беше само началото. Малко по-късно изпуснах и пикела, който беше завит с темляка за китката ми. Вятъра го въртеше, така излезе сам. Спрях го с котките като по чудо и отдъхнах. Тъкмо да се изправя и вятъра ме събори отново, но този път по склона. Осигурих се с пикела, докато загубих и шапката, която отлетя! Сега вече си казах - ей тук стана боя. Не можех и да си помисля за това какво имам в раницата, просто не се получаваше. Така падах, ставах, паднах на пикела, порязах си пръстта на оголената ръка. Мислите ми хвърчаха и в посока, защо местността се нарича 'Гроба' То май си се подразбираше. Скрих навигацията под дрехите, да не я счупя падайки с ледокопа и с тежки мъки опитвах безжизнено да се изкатеря на билото. Вятъра ме обръщаше, така ме сломи и строши всичко детско в мен . Останах без капка сила. Започнах да лежа, мислех, ей ся стана мазоло и ставах с нечовешки усилия. Хвъкнаха ми каишите на гетите, явно съм ги настъпвал и прерязал с котките. Пълзях на склона по корем, като с едната ръка копаех, другата забивах с нокти по фирнованият склон. Така почти стигнах до билото, където вятъра повдигаше. Паднах на земята и със сетни сили разкопчах страничният цип на раницата, където имаше шоколад. Няма да изпадам в подробности, но той също хвръкна, като по чудо го спрях. Отворих го, започнах да дъвча, но работата не спореше, почнах да ям сняг за да прекарам жизненоважните за мен в този момент хапки. Това ме съживи и излязох на билото. Най-гадно беше, че приятелката ми през цялото време беше горе, на 10 метра от мен. Бореше се, не можех да съм там. Подадох и парче шоколад, сняг и тя се посъживи. Кретайки и падайки десетки пъти излязохме от екшъна. Докарахме се разглобени до Кадемлийското пръскало, от където час по-късно ни погна проливен дъжд и така през следващите 7 километра до хижа Русалка.
Егати и маскирания заслон.
Този сняг така го е покрил, че в една мъгла ще е абсолютно неоткриваем, дори човек да се блъсне в него няма да го види.
Лопата имахте ли да го изкопаете в случай на нужда?
Имах пикел, колегата Драка (Росен), също. Изкопах половин метър и капнах (физически). Иначе разполагам с навигация, това малък бонус без който не бих си и помислил да стъпя там. Явно е, там мисля не е нощувано отдавна! Носете пикели, ако нощувате, дървата също са заринати!
Аз съм Росен от разказа. И аз да се изкажа как си прекарахме вчера.
Първо не сме бедствали, защото бедстването е много силна дума. Бих казал - доста ни обрули вятъра. Мартин е доста емоционален човек , а и той и приятелката му не бяха случвали на такъв ураганен вятър, което май им дойде малко в повече.
Иначе схемата беше - събота Мартин и приятелката му Катя се качват рано до Кадемлийското пръскало и после отиват на х. Триглав. Аз с още 5 човека тръгнахме на обяд и направихме същото нещо. Вечерта сбирка на х. Триглав. На другия ден планът беше по Бабски рът до Големия Кадемлия, после на изток към Малък Кадемлия и Пиргос. От там спускаме през Пауна и излизаме на пътя преди х. Русалка. Четирима от моите авери гониха влак от 18:40 за София, та ходехме по-бързичко, което поизпи силите на приятелката на Мартин - Катя. По Бабски рът до Кадемлията нямаше чак толкова силен вятър, а времето беше топло. На вр. Голям Кадемлия си падна мъгла. Тръгнахме към вр. Малък Кадемлия, но Катя наистина се беше изтощила доста, изкачването й беше доста трудно. По лицето на Катя и Мартин видях, че желание за качване към Пиргос нямаше и естествено се съобразихме - ще слизаме надолу към седлото и после по билната пътека към Гърмяната гора. На седлото казах на Марто, че аз с моите хора ще даваме газ напреде, защото въпреки променения доста по-дълъг маршрут, все още имаше шанс да се хване влака за София. Тука да спомена, че трима от групата имаха почти никакъв опит в планината. Баш урагана почна на Гроба. Наистина духаше яката и придвижването стана адски бавно. Още там стана ясно, че влак няма да се гони. От жалон до жалон се придвижвахме доста бавно, често пълзяхме, а стоенето прав беше трудна работа. Моята шапка и тази на приятелката ми заминаха към деретата на Пеещите скали. Както и да е, преди Пашовица вятърът поотслабна и вече се вървеше на два крака. Мартин и Катя бяха на 150 метра някъде зад нас. В Гърмяната гора вече на завет ги изчакахме и заедно слязохме към х. Русалка. Аз и приятелката ми слязохме в с. Тъжа и с колата към Казанлък, а другите останаха в хижата да ядат агнешки чорбички. Това е!
[quote="Драка"]Аз съм Росен от разказа. Аз и приятелката ми слязохме в с. Тъжа и с колата към Казанлък, а другите останаха в хижата да ядат агнешки чорбички. Това е!
Ах, чорбичките, чорбичките ! Ще трябва да се повтори в скоро време!
Аз да попитам как е положението на х.Триглав, предполагам сте спали в самата хижа а не в бунгалата, че до колкото помня там отопление няма.
Имаше хижари, доколкото разбрах са се качили заради нас, Роско, ако не се лъжа е звъннал, или баща му. Ние спахме в стаи с печки, които бяха заредени, само палнахме клечките. Проблема е, че самите помещения са изстудени, така е, като не са ползвани известно време! Иначе имаше и дърва за през нощта, лично аз ставах 2 пъти за да поддържам някаква оптимална температура. После в 5 станах да снимам нощни кадри, това ме поизтерза, явно и прехода от там се получи изтощаващ!
Аз да попитам как е положението на х.Триглав, предполагам сте спали в самата хижа а не в бунгалата, че до колкото помня там отопление няма.
Имаше хижари, доколкото разбрах са се качили заради нас, Роско, ако не се лъжа е звъннал, или баща му. Ние спахме в стаи с печки, които бяха заредени, само палнахме клечките. Проблема е, че самите помещения са изстудени, така е, като не са ползвани известно време! Иначе имаше и дърва за през нощта, лично аз ставах 2 пъти за да поддържам някаква оптимална температура. После в 5 станах да снимам нощни кадри, това ме поизтерза, явно и прехода от там се получи изтощаващ!
p.s. Сега от Росен разбирам, че хижарите са си там постоянно!!!
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София
снимките са невероятни ,но...
не съм ходила там , освен на х.Тъжа и Кадемлииското , но от четене и гледане на снимки смятам , че зимата не е за начинаещи и не добре екипирани , хубаво всичко е завършило без произшествия ,но късмета изисква да не се пробва често )
Росене, на трима души са им излетели шапките .
Мен ме е събарял вятър на 3 март към Ботев 2012, но дори и тогава шапката ми стоеше стабилно на главата.
Баси и вятъра е бил. или трябва шапкаря да смените
Пък ако видимостта намалее да не говорим какво става в главата на един по-неопитен турист. По мен си съдя де.
Не беше ли по-разумно да се откажете от гонене на влака и да вървите всичките заедно?
Лесно можехте в тези условия да се откъснете и загубите двете групи макар и да не сте били толкова раздалечени.
И аз като Мартин разчитам зимата предимно на гпс-ът и без него не бих тръгнал сам зимата.
Прибирам го и Аз под якето още при първата капка дъжд да не му стане нещо.
Моята шапка хвръкна из под гуглата ??? Как стана това........., ми нямам отговор, а е маркова (здрави ластици и всичко)! Иначе не сме се разделяли двете групи! Аз и Катя бяхме след тях на стотина метра! Следвахме един и същ маршрут. От Малък Кадемлия към Кадемлийско пръскало по подбилната пътека! Аз като почнах да падам го прибрах под пуловера, а няма да излъжа ако кажа, че вятъра го държеше в хоризонтала почти през цялото време. .
Най-драматичното:
"Скрих навигацията под дрехите, да не я счупя" и "... се бореше"
Изхвърчащите шапки също са добър израз.
Колко беше вятърът - 25, 30 или повече м/с? Разминало се е на косъм май, доколкото се усеща състоянието на групата от писаното. Иначе времето е било интересно и приятно, но може да стане и опасно при споменатите грешки.
Вто Фев 05, 2013 1:40 am
Svetlio70
Регистриран на: 13 Май 2010 Мнения: 141 Местожителство: София
martin555 шапките ги няма ама поне спомени ще имате.
Хубави разходки си правиш евала.
По екзифа видях че става въпрос за 3-ти та ето какво е било на Ботев,та и вас ви е обрулил урагана.
Най-драматичното:
"Скрих навигацията под дрехите, да не я счупя" и "... се бореше"
Изхвърчащите шапки също са добър израз.
Колко беше вятърът - 25, 30 или повече м/с? Разминало се е на косъм май, доколкото се усеща състоянието на групата от писаното. Иначе времето е било интересно и приятно, но може да стане и опасно при споменатите грешки.
Лично при мен имаше моменти, в които дори пълзенето ми се струваше тегаво, да не кажа непосилно, а хижарката на Русалка каза, че на Ботев връх вятъра не е бил толкова силен в този ден (имаше информация). Явно точно на 'Гроба', където бяхме по това време се е вихрила цялата история, защото половин километър по напред вятъра утихна значително (ходеше се почти нормално), а горе по високото на Г. Кадемлия също беше добре !
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Останах без капка сила. Започнах да лежа, мислех, ей ся стана мазоло и ставах с нечовешки усилия. Хвъкнаха ми каишите на гетите, явно съм ги настъпвал и прерязал с котките. Пълзях на склона по корем, като с едната ръка копаех, другата забивах с нокти по фирнованият склон. Така почти стигнах до билото, където вятъра повдигаше. Паднах на земята и със сетни сили разкопчах страничният цип на раницата, където имаше шоколад. Няма да изпадам в подробности, но той също хвръкна, като по чудо го спрях. Отворих го, започнах да дъвча, но работата не спореше, почнах да ям сняг за да прекарам жизненоважните за мен в този момент хапки. Това ме съживи и излязох на билото. Най-гадно беше, че приятелката ми през цялото време беше горе, на 10 метра от мен. Бореше се, не можех да съм там. Подадох и парче шоколад, сняг и тя се посъживи. Кретайки и падайки десетки пъти излязохме от екшъна. Докарахме се разглобени до Кадемлийското пръскало, от където час по-късно ни погна проливен дъжд и така през следващите 7 километра до хижа Русалка.
! 
От жалон до жалон се придвижвахме доста бавно, често пълзяхме, а стоенето прав беше трудна работа. Моята шапка и тази на приятелката ми заминаха към деретата на Пеещите скали. 
Това е!
! Ще трябва да се повтори в скоро време!
или трябва шапкаря да смените
.
