Алиботуш, отново - най-сетне билото - 01 Март 2008
След ходенето ни с Никси в района се припалих за извъртане на Алиботушкото било. Него ден стигнахме само до Гоцевия връх, времето не даде за по-нататък. Една седмица по-късно, спонтанно, цъфнах в района с Данчо, Иван и Ралица. С Иван пак се качихме до Гоцев връх. Връщането обаче го направихме по границата. След пирамида 98 вместо да се върнем към Шабран, продължихме западно. Оттам след едно сравнително неприятно спускане през пресечения терен до района на 92-ра пирамида, стигнахме до в. Артлиж. Оттам хванахме право на север по едно ребро, което ни отведе до руините пред хижа Извора. Приятно ходене беше, видяхме бая гледки по пътя въпреки бързането.
--------------
Та - рекох аз да го направя Алиботушко, ама цялто било до Царев връх, за трите празнични дни. Това гарнирано с Беласишко до в. Калабак (Радомир). Лошото беше че нямаше много мераклии. В последния момент Емо - gpsenjoy, се нави да ходим нататък и - в Събота поехме на юг. Минахме покрай Рупите, огледахме вулкана Кожух и хванахме посока Алиботуш. Оттам хванахме пътя, пряката пътека и скоро бяхме горе на рида на път за местността Ливада. За късмет снега се беше постопил и успяхме да стигнем до заслона без да обуваме снегоходките. Поизмъчиха ни само последните 50 метра заради по-големите снежни навеи на открито.
Църквата на Рупите
Бамбуков храсталак си има там:
Хижа Извора между Петрово и Голешево:
Началото на маркираната в синьо пътека до Гоцев връх
В заслона имаше хора - Данчо тарамбукаджията от село Петрово и жена му. Човекът се зарадва като ни видя, почерпи по една ракия и се завърза мохабет. Планинари били, единствените мераклии от Петрово. Чудили им се хората къде маат гащи а не си пият виното долу ... След малко дойде Кольо и жена му, пак от Петрово, собственици на заслона. Те пък живееха в района на Доспат и се бяха възползвали от възможността за отмора в красивия Алиботуш. Отиде то цяла вечер в мохабети . Късно стана, приготвихме се да лягаме. Като се огледахме - навън беше почнало да пръска лек дъждец и - пусти мързел да копаме навън в снега... - разпънахме палатката на пода в дясната стая на постройката, тая за туристи
Сутринта станахме късно - беше навалял малко нов сняг, подухваше в повече, насреща в посока Царев връх беше яко мъгливо. Направихме поради тая причина няколко стратегически отлагания на тръгването и към 10 все пак поехме към Шабран. Още в началото на гората влязохме в лепкавата мъгла. Качването до Шабран стана криво ляво въпреки силния вятър и нулевата видимост. Напомни ми ситуацията на Шатърското ни ходене ама викам - знае ли се... Горе след върха едва се видя близката 98-ма пирамида, в един момент се поомотах в млякото наоколо. Оттам хванахме посока Гоцев връх. Ниско долу до съседната 99-та пирамида облаците се дръпнаха и се откри една чудесна видимост наоколо. За съжаление поривистия и на моменти ураганен вятър така и не спря да духа чак до слизането ни в ниското.
В заслона на м. Ливада
Царев връх на тръгване.
Мъглата се оттегля, първи гледки към гръцко
Гледка към Бутковския гьол, Сенгелска планина и началото на Беласица. Страшна видимост се отвори...
Планината Шарлия
Гоцев връх го подминахме набързо, нямаше начин да останем по-дълго в оня ми ти ветрилник. Бързо се смъкнахме до премката при Валозите, най-ниската част от пътеката към Царев връх. По тоя път надолу не е зле да погледнете назад. В посока Гоцев връх, на запад, се открива една впечатляваща гледка към южните склонове на Алиботуш, в гръцко - каменистия отвесен склон на Козя стена.
Селца и ниви като черга в западното подножие на Боздаг, Гърция.
Планината Сминица
Гледка към билото посока Царев връх. На пръв поглед е близо, ама са 5-6 км трамбоване...
Вятъра беше неистов на моменти:
Козята стена:
От Валозите до Царев връх е едно яко трамбоване, стори ми се безкрайно заради ветрилника наоколо. Горе се отваря хубава гледка към Боздаг и уютната котловина западно от него. Из нея се виждат пръснати селца и подредени като черга ниви. Не знам как се казва района, дано Speedy ни просветли
Скоро стигнахме пирамида 102, Малък Царев връх. Там има табелка с надпис на гръцки и дата 1991, вероятно възпоменателна на някой починал човек. В близост има и гръцка връшна марка, колона с форма на многостенна призма. След Малкия Царев връх бързо минахме широката седловина и скоро бяхме на Царев връх. Там огледахме за последно от високо, направихме няколко бързи снимки и панически се спуснахме надолу. Насрещният вятър беше толкова силен, та на слизане с разперени ръце се спусках почти без да си напрягам краката. А, и Емо се разпя нещо човека - изпълни парчето "Вет-роооо-вееееее" - на Лили Иванова. Съвсем на място
Царев връх от последната гранична пирамида по пътя. Насреща Пирин
Южен Пирин. Лелеее, какъв ветрилник беше там...
Гоцев връх и Шабран вдясно
Шабран. Вижда се подсичащата лятна пътека под върха:
Гоцев връх. Котата вляво е при пирамида номер 100:
Една неочаквана гледка - Сминица се подава над премката при Валозите
От Царев връх хванахме право на запад, стръмно слизане по оголения от сняг западен склон от 2200 м н.в. до почти 1640. Нейде по склона забелязахме хора под Шабран - група от над десетина души подсичаше през лавинната лятна пътека посока Гоцев връх.
Западният оголен склон на Царев връх. Има-няма 600 метра слизане са
Долу пресякохме дерето, позагубихме се малко един друг и в последствие хванахме една чудесна стратегическа пътека през черномуровата гора от ниската част на Валозите досами местността Ливада. Пътеката излиза точно при чешмата в района. Там срещнахме хората, дето бяха ходили до Гоцев връх - група пантаджии и няколко човека със снегоходки. Нашите приятели от заслона си бяха отишли. Събрахме си палатката и багажите и поехме надолу. Почти по тъмно бяхме при колата. Както се оказа мерак и сили за ходене до Беласица нямахме, бяхме окъсняли за ходене до х. Конгура и разпъване на палатка. Единодушно решихме да се връщаме в къщи - с Алиботушкото ни ходене си бяхме начесали крастата, стигаше толкова за тоя уикенд ...
По-здрави и до скитане дето вика Никси
Последната промяна е направена от dido на Пон Дек 11, 2023 3:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Мар 05, 2008 1:22 am
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Браво, браво...яки снимки, както винаги..
Абе Дидо, ти направо си стана специалист по този Алиботуш - три пъти до там за един месец...
Иначе с двама души от хората, които сте срещнали там, се запознах уикенда преди това на х.Ив.Вазов в Рила, като довършвах 5-те дни обиколка из Рила. Таман щях да те питам не сте ли срещали и други там. Те него ден са открили и сезона на колелетата... Ето и линка към снимките на единия от тях.
www.asenart.com/slavjanka
Мен Царев връх ми виси още...ама ша почака - както и аз него..
По-здрави...и до-скитане..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Ей, не ви увират главите в тия ветрилници да ходите бе! Снимките са супер. Да кажа за полето 5 думи.
Това е Зърневското поле. В близост се виждат селата Търлис и Каракьой, а в далечината селата Елес (вдясно) и Зърнево (вляво). Котловината е много интересна от геоложка гледна точка, откъм исторически събития също. Ако тръгна да разправям...
Регистриран на: 30 Окт 2007 Мнения: 60 Местожителство: София
Това ходене си беше много трудно, имайки впредвид метеорологичните условия. Както се разбра в последствие в някой моменти и двамата сме си мислели за връщане. Но явно всеки е чакал другия да отвори дума пръв...
Затова пък към удоволствието от красивата планина можем да добавим и сатисфекцията, че все пак си го направихме точно така, както си го бяхме планирали.
Последната промяна е направена от Da Luz на Сря Мар 05, 2008 2:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Мар 05, 2008 2:42 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
оо, снимката дето я показа Ники и разказа за нея е чудна, много обгледно място, прииска ми се да постоя там малко... да кажем цял ден
Коя ще да е планинката в далечината, с бялата шапка, доколкото успях да разбера, е нещо в Гръцко?
Ники, на мен ще ми е интересно да разкажеш за тия исторически събития, ако имаш време и желание...
иначе снимките са чудесни, разбира се , но аз докато не ида да видя на място кое как е, не мога да се ориентирам много
Котловините всъщност са 3, но се водят 1 - Зърневска по името на най-голямото село. Мисля понастоящем даже се води град. Геоложки погледнато интересното е, че това е безоточна котловина - всички реки се събират в дъното и при обилни води се образува малко езеро близо до с. Елес. Все пак водата се изтича подземно под Боздаг през т.нар. Елешки дупки. Подземната река върви 12 км под планината и излиза в Драмското поле при с. Раменце от "Мааръта" - една доста интересна пещера.
Селата тук са с тежка съдба. В Неврокопско, а и по цялата страна има бежанци от тях, плод на войни и църковни борби. Има все още доста българи, но се топят като снега в гръцката мелачка. Много истории знам от възрастни хора, може цяла книга да се напише. За жалост все трагични истории. Преди да отворят КПП-то сме ходили през Кулата или пеш през границата. Много има за разказване...
Тук е минавала линията "Метаксас" - военно съоръжение, което немците не са могли да пробият тръгвайки от Неврокоп. Доста жертви дават. Линията е поревзета в гръб. Заобиколили са я и са ударили от юг. На снимката добре се вижда една от ключовите точки - един хълм, който вътре е кух. Само в него е имало 3 хил. войници. Сега има военен музей. Доста интересно място. Интересна е тактиката на немците, които нападат по тъмно. Тогава Неврокопско остава без магарета, тъй като немците ги изкупуват, закачват им фенери и ги пускат в гръцко с цел врага да стреля по тях и да открият огневите гнезда. Откриват ги, но все пак атаките не успяват. Може човек да си представи що за съоръжение е била линията, щом немската машина не е успяла да го помете.
Знам няколко случки, но е дълго за разказване. Войниците известно време са квартирували в Неврокоп и старите хора помнят и разказват, снимки показват. Много интересно и тъжно. Убитите са погребани в гробищата на Неврокоп. Германците дават пари за поддръжката им. И тука има много за разказване. Живот и здраве някой път може да се иде на място. Тогава ще ми е по-лесно.
Да не отварям нова тема, че планината, която посетих през изминалия уикенд е Алиботуш. Най-накрая стъпих там. Пускам снимки оттам, кои ли знае какви са, че имаше мараня, но може на някой да му е интересно как изглежда в есенно време тази красавица.
Информацията за х.Извора в Уикипедия много ми помогна да разуча пътя. Също така и информацията на Дидо от зимните му походи, така че едно благодарско на него!
През зимата мисля пак да ходя там, като гледам снимките на Дидо в какво ясно време е снимал.
Поздрави на всички в този чудесен форум.
Жоро
Чет Окт 16, 2008 6:58 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Есен с тия цветни дървета е чудесна
Аз пак се върнах на зимните снимки, да погледна какво се вижда отгоре към Боздаг, Снимица и Зърневското поле. За моя радост вече се ориентирам
Пред Снимица ниския баир е Черна гора... доста е обрасла от север, от юг е повече гол баир.
_________________
Пет Окт 17, 2008 11:00 am
Друм
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 203
Здравей, Дженгал!
Добро време си избрал. Хубави снимки. Отдавна се каня на Алиботуш, въпрос на време е. Есента е много хубав сезон, особено в планинските земи. Гората е в празнична премяна и склоновете са пламнали от разноцветни пожарища на места прекъснати от снажни зелени борове като петна от облачни сенки. И този пейзаж, украсен разкошно е дълбоко притихнал.Представям си сега да съм нейде в планината, на глухо и самотно място, а от колибата ми да излиза ленив димец. Ех, идилийка...
Пет Окт 17, 2008 3:02 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6452
Здрасти, чудесно изглежда Алиботуш в есенна премяна, мерси за снимките Тая планина съм я виждал само зиме, за съжаление. Казват била много пъстроцветна пролет-лете, в сезона на цветята. Каних се на няколко пъти да поема натам ония месеци, но не се получи.
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Окт 17, 2008 5:47 pm
Дженгала
Регистриран на: 21 Юли 2008 Мнения: 174
След три месеца отново бях в Алиботуш - онзи ден, този път зимно. Ето тук има снимки с надписи с коментари и описания. Приятно разглеждане!
Поздрави,
Жоро
Пон Яну 12, 2009 8:34 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6452
Супер, благодаря за фотото. Беласица се вижда невероятно, имали сте късмет. А и долу вдясно в. Липа дето го облива облачното море - грешка няма. Мисля да отскоча и аз алиботушко тия дни, дано имам късмет с времето
П.П. Разгледах снимките - има невероятни кадри, поздрави !!!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
След малко дойде Кольо и жена му, пак от Петрово, собственици на заслона. Те пък живееха в района на Доспат и се бяха възползвали от възможността за отмора в красивия Алиботуш. Отиде то цяла вечер в мохабети 
Горе след върха едва се видя близката 98-ма пирамида, в един момент се поомотах в млякото наоколо. Оттам хванахме посока Гоцев връх. Ниско долу до съседната 99-та пирамида облаците се дръпнаха и се откри една чудесна видимост наоколо. За съжаление поривистия и на моменти ураганен вятър така и не спря да духа чак до слизането ни в ниското.
Ето и линка към снимките на единия от тях.
, но аз докато не ида да видя на място кое как е, не мога да се ориентирам много 
Преди да отворят КПП-то сме ходили през Кулата или пеш през границата. Много има за разказване...
