Hobo... не искам отново да подхващаме споровете, защото само разваляме хубавия форум.
Весели празници!
Разбрах те за котките и кубинките. Жоро, никой форум не е загубил от спорове. Лошото е, че ние с теб ги проведохме твърде емоционално и в емоциите се загуби рационалното. Далеч по-полезно, а със сигурност и по приятно, за всички щеше да е ако вместо спорове проведяхме една спокойна дискусия. От там насетне вече всеки да си направи своя избор според целта, ситуацията и парите си. Защото нещата не са еднозначни. Но има време, живота е пред нас. Весели празници на теб и всички съфорумници! Дано връх Ботев да е благосклонен и да допусне до себе си всички, които ще опитат да се докоснат до него!
... Около 1987 година се качихме двама, тогава тамошният служител Митю - габареца ни каза, че скоростта на вятъра била 144 км/ч.
До Русалиите бяхме с група - 50 туристи от някакво Софийско дружество. Те от там хванаха пътя за Калофер. Аз с едно 19 годишно момиче се качих на връх Ботев. Спахме в туристическата спалня - в малката стая за персонала. Може и да е било 1986 година.
Дали е вярно? Митю бил жив и здрав, може да го докаже.
Абе в тези истории и вятъра си е реален , и нулевата видимост също, но за това със затъването според мен леееекинко послъгват , щом са живи да разказват . Пробвал съм го това упражнение(затъване до кръста ) при перфектно за "оцеляване" време - температура малко над нулата , завет , и ясно синьо небе. Не знам дали съм минал и 150 метра, но накрая бях като разглобен. Единственото спасение в такива случаи предполагам е да копаеш нещо..............
На мен ми се е случвало точно това на билото /м.Смесите близо до х.Тъжа/: виелица в която се чувстваш като в пералня - не знаеш къде е горе, къде е долу. Челника осветява точно на 50 см. Джоба на раницата ми беше недозатворен 2 см. - все едно бях набивал сняг вътре. Предвижвах се в местност, която познавам изключително добре, но внезапно затъвах до гърдите и после се борех да изляза. Изминах 200 метра за около 30-40 мин. до най-близкия заслон от вятъра. По никакъв начин не можеше да продължим до хижата на около 1 км. от там. Не познавам нищо по-страшно от виелица в Балкана.
Абе в тези истории и вятъра си е реален , и нулевата видимост също, но за това със затъването според мен леееекинко послъгват , щом са живи да разказват . Пробвал съм го това упражнение(затъване до кръста ) при перфектно за "оцеляване" време - температура малко над нулата , завет , и ясно синьо небе. Не знам дали съм минал и 150 метра, но накрая бях като разглобен. Единственото спасение в такива случаи предполагам е да копаеш нещо..............
Може, може...
Веднъж бих пъртина до чатала от Маришки връх до хижа Заврачица. Сам. За около 5 часа. В мъгла и без часовник. Толкова време я биех, че мислех, че съм подминал Заврачица и вече очаквах да стигна гората над х Марица. Извадих много поуки от това ходене.
пп
Тогава още не знаех, че може да се спи в снега. Разбра го още същата вечер, а няколко месеца по-късно отидохме с приятели да се учим правим иглута. Избрахме хижа Белмекен защото няма къде да влезеш на топло, ама не уцелихме най-добрите условия - сняг на захар, а на Мусала смъкнаха с няколко десети най-ниската си измерена температура. (Не знам при нас колко е била темп. защото нямахме термометър който да мери под -15)
ето малко снимки от иглутата:
http://moiteplanini.com/album.php?aid=205
някъде там възника и идеята за състезанието по иглустроене.
Хубави времена бяха.
Сря Мар 27, 2013 8:17 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2493
Пф, бъхтали сме като гламави в гората под х. Вежен... от отбивката на пътя до малката полянка преди малинарника, снегът на мен ми беше до кръста почти - вземи тия 7 часа... това в нормални условия се минава за един, един и половина...
По онова време мислех снегоходките за извънземна технология
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3 ... 12, 13, 14
Страница 14 от 14
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети