Циганско градище, Съдилището, проход Елидже

Реших да сглобя цял албум от двете ми ходения из района през лятото и есента на 2010 г.
https://photos.app.goo.gl/eugWL7zk2PMVaLao9

Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 12:21 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

Последната промяна е направена от ivailo.hr на Нед Дек 16, 2012 8:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Чудесни

В този район е последният участък от ектекопътеката: Хвойна-Елидже, само че... от нея не се вижда нищо от това на снимките...
Но какво да се прави. Както се казва във вица: "Толкова може, толкова свири!"

Връх Циганско градище - 1826,9 м.
В миналото на вр. Циганско градище (1826 м), наричан от местните и Ченгене хисар, се издигала една от най-големите крепости в Ардниския дял на Родопите. Според специалистите, тук е имало и тракийско скално светилище, действало над 700 години. Някои учени даже изтъкват хипотезата, че точно тук се е намирал прочутият храм на Дионисий. Днес основите на крепостните стени могат да се проследят в източна и северна посока, а в района е намерена керамика от ранножелязната епоха и късната античност.

Съществува интересна легенда за произхода на името ла върха и крепостта, която напомня историята за Вавилонската кула. Според преданието, събрали се цигани от околността и решили да издигнат кула, толкова висока, че с нейна помощ да достигнат до Бог. Започнали да градят, но в един момент започнали да се карат и кулата се срутила. Името обаче останало и се запазило еднакво на всички езици - "Циганско градище" на български, "Ченгене хисар" на турски, "Чифтокастро" на гръцки. Според друга легенда в античността тук цигани изградили голяма сграда, от върха на която хвърляли запалени главни, за да предизвикат светкапици, гърмели с бурии, за да направят гръмотевици, и със сита разливали вода, за да завали дъжд. И понеже били друговерци и искали изстрелите им да достигнат до Аллаха, той се разсърдил от небето и разрушил кулата.

Районът на Циганско градище е едно от най-големите в света находища на Родопски крем. Тук се намира и една от най-плътните популации на мечки в България. Вековните букови гори приютяват и многобройни ята от птици, което прави района орнитологично важно място от световна значение. Територията е включена и в НАТУРА 2000. Няколко мечки постоянно обитават граничната ивица и ежедневно я пресичат. Съседните гръцки скални комплекси в миналото са били обитавани от многобройни диви кози, каквито, макар и по-рядко, могат да бъдат видени и днес.

Родопите са ми любимата планина от тях започна любовта ми към планините изобщо, но по този край не съм ходил.
Ще съм благодарен за малко повече инфо, а може и един пеимерен маршрут с една или две нощувки. Интересува ме изходни места, места за нощувка, забележителности

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс

Лятото на 2013 година го планирам и аз щото не съм бил никога на вр Циганско градище, красив регион е този и доста див, по трудно достъпен....лошото е, че май няма къде да се спи освен на бивак....но все ще има нещо останало от застави предполагам. Май изходен пункт е село Мочуре след Пловдивци на юг от Рудозем...

Като му дойде времето свиркай, та като се изпогубим да не сме сами.
Laughing

Имай в предвид, че по принцип сме трима та може да стане весело. Laughing

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс

Преди малко качих в първото мнение в темата снимки от двете ми ходения там.
За спане има малко хотелче на входа на Пловдивци. Иначе може да се ползва заслона на пътя в северното подножие на Голямото Ченгене (Циганско градище). Заставата над с. Мочура също е удобно място за спане, но не знам как е с водата. На 4-5 км. след заставата има беседка с барбекю и чешма (третата снимка в албума). Там е по-удобно за бивак. На другия заслон на пътя в северното подножие на Голямото Ченгене не помня как беше с водата.
Участъкът от с. Мочура до прохода Елидже е част от пътеката със зелена маркировка Хвойна-Елидже. По принцип може да се тръгне и от Смолян по тази пътека или от с. Арда та до Елидже. Иначе за 2 дни си е идеален само участъкът между Мочура и Елидже или пак Пловдивци. При втория вариант, ако се остави колата в Пловдивци и се тръгне към Мочура, заставата, Ченгенето, Съдилището и Бабина чука, може да се слезе пак в Пловдивци. Имайте предвид, че с лек автомобил може да се стигне само до с. Коритата. Нагоре към Мочура пътят е черен и до селото е стръмен. Не че нямаше местни ентусиасти с разни корсички, ама...

Ако нещо друго конкретно ви интересува, питайте.

Супер фотоси-мерси! Заставата определено е в добро състояние, явно става за спане и там...от нея до върха колко път е като часове? Инак се ориентирах за въпросното село по моя карта. Мочуре е на около 4,5 км от село Пловдивци, където мои познати са били и ми дадоха вече информация. Транспортът се оставя предполагам в Мочуре или става и по-нагоре с нормална кола.....да заставата....?

От с. Курита - до Мочуре е черен път. До заставата с кола изключено!
От Мочуре до В.Циганско градище (Чингинето) е от порядъка на 2-3 часа в зависимост от темпото.
Добра разходка.

Заставата на Мочура е заключена, освен някакви разбити складове. В помещенията, в което са живеликомандния състав по принцип става за пренощуване но подът е покрит с мазилка от тези, които са изтръгнали ел.инсталацията. Иначе стъклата през април бяха здрави. Има чешма на 100 метра от заставата. Въобще районът е пълен с чешми, които в дъждовният април течаха всичките. Тези които са изградени с беседките и тоалетните покрай проекта Хвойна - Елидже напротив - всичките са сухи.

Ха, интересно... В края на юли на чешмата показана на третата снимка от албума ми имаше вода. На следващия заслон, който е по-нататък по пътя в северното подножие на Голямото Ченгене не помня как беше с водата. На заслона на Голямото Ченгене със сигурност няма вода. Иначе по билото от Малкото Ченгене до Бабина чука със сигурност няма вода.
Нощувките в района:
х-л „Бахами”, с. Пловдивци
вила „Аляска” с. Коритата
вила „Мочура” местност Курбанище до с. Мочура
Предполагам, че вила „Аляска” се намира по поречието на р. Джиков дол. На 750 м. след последната къща на с. Коритата по посока на с. Мочура има мост наляво през реката и дървена табела, на която пише „Аляска”. Натам е за местността Ляска, дала името и на вила „Аляска”. Доколкото си спомням по този път през 2010 г. имаше паднали мостове, но дали това беше първия мост или по-натам не знам. По принцип по този път също може да се излезе на Голямото Ченгене, но си трябва опит с карта.
Местността Курбанище се намира на билото на 600 м. западно от с. Мочура. Там трябва да е и вила „Мочура”. Оттам минава и зелената маркировка Хвойна-Елидже. Доколкото съм чувал мястото е добро за бивак, защото е панорамно.

Мястото на което ще се остави колата зависи от това какво иска да прави човек – дали ще се разходи само до Ченгенето и обратно или иска да види и Ченгенето и Съдилището, което лично според мен е черешката на тортата.
При първия вариант се отива с кола докъдето може и оттам пеша през заставата Голямото Ченгене, Малкото Ченгене и обратно по пътя да речем (освен ако не ви се катерят обратно пак двата върха) през заслона, заставата и т.н. с. Мочура и до колата където е оставена. Сега като се замислям би могъл да се направи и следния кръг. Оставя се колата на разклона за Ляска/Аляска. Тръгва се нагоре срещу течението на реката. Достига се до беседката в югоизточното подножие на Малкото Ченгене (там където ме има сниман опрян да джипа). Тая работа може да е много лесна, ако има път до горе, ама може и да не е, защото там маркировка няма. После се минава по зелената маркировка през Малкото Ченгене, Голямото Ченгене и по границата се слиза на пирамида 64. Оттам зелената маркировка слиза за 300 м. долу на пътя, по който човек може да стигне до заставата, а после и до с. Мочура, а оттам по пътя за с. Коритата и до колата.
За втория вариант с минаване и през Ченгенето и през Съдилището си трябват два дни, освен ако някой не ви закара рано сутринта до заслона на третата снимка от албума ми. Оттам за един ден може да се мине целия маршрут Ченгенето-Съдилището-Бабина чука-с. Пловдивци. За да слезете в Пловдивци, трябва в един момент да тръгнете по червена маркировка. Тя се отделя наляво от зелената малко преди да се достигне до седловината в подножието (юг-югоизток) на Бабина чука. Слиза се на черен път южно от с. Пловдивци, по който може да се върнете в селото.

Обясненията са перфектни, но това е от гледна точка на човек дето е бил там. В действителност всичко изглежда доста засукано, особено когато си за първи път в района. Ние през пролетта поради многото сняг се отказахме от Ченгенето и Съдилището и направо от Мочура, през Корита и Пловдивци по пътя. От Пловдивци си купихме разни неща от магазина и човека много подробно ни обясни как да заобиколим Бабина чука и да излезем пак на зелената маркировка за Елидже. Пътя не беше маркиран и изведнаж излезе на червена маркировка със съответна беседка и неработеща чешма. На няколко места имаше възможност да се объркаме и само старите топографски карти ни помогнаха. После стигнахме беседката в подножието на Бабина чука и там първо се объркахме и вървяхме 1 км. по някакъв път и после обратно и надолу към границата, което беше вярната посока. Там нощувахме на една много хубава чешма с навес. На другия ден за няма и 1 час стигнахме прохода и края на новия път.
Всъщност целия поход съм го описал тук

Todor е прав, че в действителност всичко е много по-засукано.

Последната промяна е направена от ivailo.hr на Вто Авг 27, 2019 12:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път