Три дни в Пирин, 17.06.2007 Кременски циркус-Полежан-Банско
Ето и последния пътепис, продължението на този и този.
В неделя сутринта бях на слива на Кременския поток с Ретиже. Планът беше да стигна оттам до Банско, през Джангалската порта и Валявишкия циркус надолу по дерето на Демянишката река. Бях ходил вече по тоя път, а мааалко по-нагоре, северно от тоя район, беше Полежанското било, едно екзотично разклонение на главното било, овенчано с най-високия гранитен връх на Пирин планина. Освен това там нейде беше и Газейския циркус, някак си магическо за мене място. Последните походи все го обикалям като прегладнял котарак, гледам го от далече и се чудя какво се крие там, пусто любопитство ...
Тия размишления и мераци ме накараха да променя плана в последния момент и вместо през Валявишкия циркус, да сляза до хижа Демяница през Полежан и Газейския циркус.
Та. Измътих се от чувала в 5:00, събрах багажа, преджапах Ретиже и тръгнах по левия и бряг нагоре посока Рибните езера. Нейде там, под овчарника, свих нагоре и тръгнах по склона за да хвана маркираната пътека от Безбог. По това време слънцето тъкмо беше изгряло и даваше едни бакърени цветове на скалите и зеленината наоколо, не е истина. Ето един таен кадър на Джангала по изгрев:
Джангала, вдясно от него Джангалската порта. Долу е едното рибно езеро.
След кратко драпане по склона се качих на пътеката и кривнах обратно къмто Безбожкия превал. След 10-на минути ходене стигнах до една специфична гънка на склона, по която нагоре върви пътеката нагоре към рида Полежан-Безбог. Точно под рида напълних вода от тамошния извор - доста странна вода, оставяше ми горчив вкус в устата - и задрапах нагоре да кача 200-те метра денивелация до билото.
Скоро бях горе, на рида свързващ Полежан с връх Безбог. Гледката там е шеметна, мащабите поразяващи. Светлинните условия бяха чудесни за снимки, въздуха бистър, пощраках доста от билото преди да поема към Полежан:
Полежан, вдясно от него Ушиците. Долу е Полежанския циркус.
Десилица и Десилишкия циркус. Долу е Десилишкото езеро.
След като нащраках една панорама на циркуса, ще я видите по-долу, поех нагоре по рида към Полежан. Вляво се откри простора към Папазгьола и Валявишкия циркус, накуп с всичките лични върхове наоколо. Щраках и там, няма начин просто :
Папазгьол, циркуса му и Валявишкия цирукс, гледка от рида към Полежан. На преден план двете Полежански езера. Ще спестя урока по география на чукара, че много връх много нещо
Гледка към Валявишкия циркус
Горе на ръба си духаше бая вятър, та драпах по баира без да спирам - студено си беше направо. Скоро се качих при мангърите - периглациалните плочници, с които е посипан ридът и самия Полежан. Те са дали старото, звучно и най-вече смислено име на набедения Полежан - Мангъртепе. Оттам до върха не беше много, в 8:30 го настъпих. Гледката си я бива, само да не беше така ветровито. Ето малко снимки от Полежан:
На Полежан. Отпред - мангърите, дето тракат на всяка крачка. На хоризонта ляво - полегнала е масивната снага на Тодорка, над нея стърчат мраморите на Вихрен, Кутелото и карстовото било на север. наблизо, вдясно започват Ушиците
Самите те - Ушиците и Стражите се подават крайно вдясно
Поглед вляво от Полежан, към късото било на Малък Полежан
След като се наситих на гледките от Полежан, тръгнах по рида към Малък Полежан, да сляза по премката между двата масива къмто Горното Газейско езеро. Тъй де ама така яко се бях заблял наоколо, че за малко да пропусна една местна забележителност, скатана току вляво под върха, ниско в краката ми - Горното Полежанско езеро, най-високо разположеното в Пирин планина:
Бистрите води на Горното Полежанско езеро, в далечината Папазгьол и Джангала
Оттам заслизах надолу по премката, по един доста серт моренен сипей право към Горното Полежанско езеро. На южния му бряг се бяха настанили хора, тъкмо се събуждаха по това време:
Едно класическо кадро на Горното газейско езеро, самия Газей отзад и Типиците в далечината:
Горното газейско езеро и личния връх Газей
На брега на езерото захвърлих раницата, подмених горчивата вода с прясна от езерото направо, нагълтах се добре с вода и тръгнах да се качвам на Газей, работа за 15 минути догоре. Оттам гледката също е доста образователна, ето малко снимки:
Поглед отвисоко в Газейския циркус. Виждат се двете долни Газейски езера, Каймакчал и Стражите вдясно
Поглед от склона на Газей. Вляво началото на Ушиците, Полежан, премката и Малък Полежан. А, и Горното Газейско езеро разбира се
Таен поглед в Типицкия циркус и езерата му насреща
Същата гледка, но с долината на Демянишката река долу, и оттока от Типицкия циркус
Поглед към Валявишките дупки. Отзад снагата на Полегнала е Тодорка и част от Вихрен, забулен в облаци
Поглед към Превалския циркус, Мозговишката порта и Чаирския превал и Чаирския циркус оттатък
Гледка към Валявишкия циркус. Отляво на дясно - Момин Двор, Каменица, Валявишки чукар
Айде стига толкова хубавини от Газея, който иска да гледа още, ще отиде пак там Слязох обратно до езерото, метнах раницата и продължих по улея на реката стръмно надолу. В улея имаше бая сняг задържан, ама успях да се спусна надолу до моренака. Оттам - не е за разправяне, скок-подскок от морена на морена, и така - един час, дойде ми до гуша. Тия с 25 килограмовите раници дето ходят по планината не ги виждам аз ама нейсе искат да носят шерпите мани мани. Ето една снимка от района:
Долното Газейско езеро и изхода от долината.
Както се оказа, целия циркус и долината е силно терасирана, и пред очите на пътешественика се предлагат невероятни гледки на всяка крачка. Всяка една тераса е различна от другата - първо мощни моренни сипеи от северния Газейски склон и от западния на Ушиците, после нещата се успокояват около долните езера, настъпва клека. Следва тревиста тераса обсипана с цветни полянки, и после хвойната тераса преди началото на гората и склона. И едни чукари наоколо - мани мани, няма друго такова място в Пирин май... Приказка просто ... Айде стига лирични отклонения, начесох си крастата с Газейския циркус, ето малко снимки:
Друг поглед към Тодорка и специфичната форма на масива. Вляво циркуса Василак
Поглед към Василашкия поток и циркуса, горе вляво Василашкия чукар и Малка Тодорка
Поглед назад към Стражите и долината. За съжаление - срещу слънцето ама нейсе...
Гледка от гората преди началото на склона към хижа Демяница. Имаше рояци мухи ...
Спуснах се по склона на левия бряг на Газейската река, гората беше чудно хубава, миришеше яко на борова смола по припеците. Скоро стигнах до хижа Демяница. Там нейде обувките ме предадоха, разлепиха се непоправимо вече и бяха за кофата. Обелих две приказки с хижаря, изпих една кола на крак и поех надолу към Банско. По пътя, спазвайки акълите на хижаря, най-сетне я намерих тая местност Главите. Оказа се, че вървейки все по пътя, досега съм я подминвал 50 метра по-нагоре. Щраках малко там и продължих до Тодорова орница. Там банкета си течеше, мани мани - пушеци, чалга и цивилизация се завръщаха със страшна сила. Хапнах ма ливадата набързо и продължих надолу. Скоро бях в Банско, звъннах на Катето да дойде да ме прибере от Разлог и се размазах с две студени бири до сградата парковата охрана, наслаждавайки се на банския индъстриъл пейзаж - ей акъл нямат тия хора бе Това е - три чудесни дни в Пирин, през които видях една камара познати и непознати за мен неща в тази магическа планина.
Овчите гърбици южно от Демянишкия скок
Местността Главите
Ииии - десерта за финал, последните панорамни снимки:
Панорама към Полежанския циркус, поглед на рида към Безбог. От лявно надясно - Полежан, Ушиците, Стражите и Десилица. Долу вдясно - Десилишкото езеро. По-голяма версия тук
Панорама към Поповоезерния циркус, поглед на рида към Безбог. Отказвам се да правя географски разбор на върховете, че там лудницата е голяма . По-голяма версия тук
Панорама към Ушиците, поглед от източния склон на Газей. Вляво е Газейския циркус, вдясно се вижда част от Горното Газейско езеро. По-голяма версия тук
Поглед към Тодорка от една от тревните тераси на долината под Газей. По-голяма версия тук
Последната промяна е направена от dido на Пон Авг 23, 2021 12:30 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Еееей, това чаках аз да видя бе!!! Полежаните и Газей! Как ми се ходи там, не е истина...
Дидо какво се оплакваш, Канона се справя чудесно срещу светлината - снимката на Стражите е култова!
Сря Юни 27, 2007 1:19 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Тъй тъй мястото е уникално, аз също бях особено впечатлен. Кадъра бива, щеше да е много по-добре ако беше 5-6 следобеда обаче примерно. Както и да е, дано сме живи и здрави да обиколим пак района, има и други неща за гледане там, от Каймакчал и Десилица примерно ...
Тъй тъй мястото е уникално, аз също бях особено впечатлен. Кадъра бива, щеше да е много по-добре ако беше 5-6 следобеда обаче примерно. Както и да е, дано сме живи и здрави да обиколим пак района, има и други неща за гледане там, от Каймакчал и Десилица примерно ...
Даааа. Ако има подобно време гледките са невероятни. Знам една готина пътека за Каймакчал и Десилица. Някой ден може да разтъпчем из нея, въпреки, че малко ще ми обърка плановете.
За снимките какво да кажа. Неам думи дет се вика/
Сря Юни 27, 2007 5:08 pm
irmelinda
Регистриран на: 07 Май 2007 Мнения: 39
оооо...завиждам...много е красиво
и снимките са страхотни...
_________________ „Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.“ - Карлос Кастанеда
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Това е - три чудесни дни в Пирин, през които видях една камара познати и непознати за мен неща в тази магическа планина.
Знам една готина пътека за Каймакчал и Десилица. Някой ден може да разтъпчем из нея, въпреки, че малко ще ми обърка плановете. 
