Голям *** или "Как не стигнахме до Голям Кадемлия...&qu
Да почна с това, че снимки няма(пак!)ама това не е само защото не носим „тях техники“-и Мартин Петров да беше(имам го за за един от „можещите“ в тоя жанр-да ме прощават другите) или някой друг с яката техника нямаш да успее да извади читав кадър...
Та така-тръгнахме рано-рано с влака и още по тъмно(6.23)бяхме да г.Тъжа.Докато издрапаме до селото и после докато го прецапаме та и да излезем в горната му част и стана към 7 и нещо-демек-съмна горе-долу.Колкото да се видят горе-едните бели работи, а долу-другите бели-мъглите...
До х.Русалка няма да описвам ходенето-маркирана пътека,даже гпс-а не пуснах.Там близо до хижата скатахме една торба с еденье и пиенье-за следващия обяд и продължихме нагоре...по пътечката драсната на гпс-картата с тъъънка линийка-оказа се че самата пътечка е по-тънка даже и от графиката си-особенно във вече появяващия се нагоре сняг.Общо взето пътечката взема рязко височина покрай дерето на рекичката,захранваща юзинката на Русалка и после подсича вр.Паунът от изток.Дотук всичко беше наред-времето- ясно, долу -бяло, горе-бяло- аве майката си **ло
Нататък пътечката върви по реброто което свързва Паунът с главното триглавско било чрез вр.Падиатът и излиза м/у Пиргос и Малък Кадемлия.Още с наближаване на това било вятъра взе да се усилва-югоизточен...не знам дали до тогава Мазалат ни е пазел завет,що ли, ама разликата беше огромна.На билото вече като видяхме коловете(и те трудно се виждаха-видимостта беше10-на метра)вятърът стана ураганен-така ни завъртя че вместо към Кадемлията-тръгнахме към Пиргос-добре че беше машинката...нищо не се вижда и те събаря...Там усетих че ръцете ми са на кочан и скоро няма да мога да натискам копчетата на гпс-а...
Тук е момента да поясня-имам проблем с оросяването на краиниците(изключвам главата която отдавна не се оросява никакси,въобще и изобщо)...не пренебрегвам никога този факт и винаги го имам „из на предвид“ ама този път...екипировката не беше подценена-не като да съм с градски ракавички-отдолу-вътрешни на fuse,отгоре-„лапи“на Ferrino…и въпреки това израстъците ми бяха на кочан...а без да гладам уреда бяхме пътници..бяхме на не-повече от 40мин.“лятно“време от заслона...обмислях и варианта от седлото Гроба да бягаме на север(уж- подветрената страна)към Тъжа,но прецених че нямам толкова „живот“ в пръстенцата и ше трябва да натискам копчалъците с вдървения си нос
И там взех дезертьорското решение да се върнем...колкото и да се мъчех да мисля в момента това ми се стори най-разумния вариант-имахме трак назад а и макар и абсурдно(да вървим точно с/у вятъра)така най-бързо щяхме да го избегнем...часът беше около 13, а според прогнозите „панаира“щеше да започне след 14....не ми се мислеше какво ше е тогава...
И така-назад,по следата(вятъра утихна както и се появи(15мин. и 100-на-200м.по-на ниско) и надолу...дори и при неговото отсъствие ръцете не искаха да слушат-благодарение на колежката,която носеше уормърчета започна операция по възстановяване на някои жизнени функции свързани с ужасни болки...много пъти са ме боляли при възвръщане на чувствителността, но като този път...нема такава болка...(кутрето и безименния пръст на лявата ръка и в момента в който пиша са изтръпнали и с „иглички“)
Надолу имах още една интересна случка,граничеща с чудо:
При подсичането на Паунът-на връщане тръгнахме малко по-отгоре(където трябваше да е “оригиналната”пътека) и тъй като видимостта беше около 5-10м. постоянно гледах Уреда…за по-лесно го бях оставил в джоба-иначе виси на раницата ,но в калъфче и трябва да го вадя постоянно).Та при едно по-сериозно замахване с десния крак го видях как се пързаля надолу по доста стръмния склон към дерето(преди това пак беше паднал,но беше по-равно и го улових след 3-4 крачки)..
Първата ми мисъл беше”назад съм с 5-600 лв!”Следващата беше ”ей ся я оплескахме…” Без него не знам как щеше да се ходи-склона е много стръмен,на места с големи отвесни скали а видимостта беше нулева-като нищо щяхме да поемем след машинката към дерето…и тук стана чудото-на около 10-на м. по-надолу гпс-а спря без никаква видима причина!Нямаше изравняване на склона,нямаше бабуна, а той беше достатъчно лек(и се плъзгаше по гладкия екран) за да се зарие…Не знам как да определя случката освен-КЪСМЕТ!Започнах внимателно да слизам към него но така откъсвах сняг и ме достраша да не го бутне-това наистина щеше да е края..та минах встрани-все едно че дебна заек .Стигнах го и го хванах-повече не излезе от калъфчето си!!!
Нататък няма много за разказване-подсякохме Паунът,решихме да завием към еко-пътеката на Бабското пръскало и да пробваме към х.Трихлав-мъглата се вдигна точно на ръбчето,колкото да ни покаже че е възможно…към 15.30 бяхме на хижата-работеше,печката гореше…всичко беше наред…
Вечерта заваля и се раздуха твърде-явно фронта идваше-не ми се мислеше как ще е горе-щеше да е дълга безсънна нощ…
На другия ден-лежерна расотка до Кадемлийското пръскало,надолу към Русалка по пътя и още по-надолу към “долната земя”…
Пон Дек 10, 2012 10:38 am
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Ей fena73, добре че си се отказал. Ината е хубаво нещо, но стига да не пречи.
Тези "малки" чудеса, понякога ги наричаме случайности и късмет (дума зад която не стои никакво логическо обяснение), понеже нямаме други обяснения, но си е живо чудо наистина.
Добър пример, кога човек трябва да обърне назад и да приеме, че планината диктува кой и кога.
Всъщност тези ситуации и решения ни учат на мъдрост.
Хайде лек ден
Ей fena73, добре че си се отказал. Ината е хубаво нещо, но стига да не пречи.
Тези "малки" чудеса, понякога ги наричаме случайности и късмет (дума зад която не стои никакво логическо обяснение), понеже нямаме други обяснения, но си е живо чудо наистина.
Добър пример, кога човек трябва да обърне назад и да приеме, че планината диктува кой и кога.
Всъщност тези ситуации и решения ни учат на мъдрост.
Хайде лек ден
Така трябва да е..ама май не ставаме по-мъдри дано някой път да не платим много висока цена за това...
Често се питам защо го правим,какво търсим,защо не се учим от грешките си...казвам си"няма вече!" и като се залепиш до кюмбето в хижата забравяш...
Re: Голям *** или "Как не стигнахме до Голям Кадемлия..
fena73, Благодаря ти за комплимента. Времето беше наистина свирепо. Относно прехода - Евала, много мотивация се изисква, за физическа форма, екипировка и късмет не говоря. Един съвет от мен, от скоро съм с навигация, безценен Другар е в планината, вържи си едно въженце за карабинера, ако имаш такъв де, зависи от модела! Така направих аз, никога не я свалям от врата си, освен за смяна на батерии, което правя на Особено подходящи места. Сега на ходенето ни към Тъжа буквално вятъра ме събаря по земята и си правеше каквото иска с мен. Взе да се стъмва, панаира беше голям. За следа или пътека и дума не става, зимната планина поднася доста еднаква обстановка, а и тази шарена мъгла... Поздрави и вземи най накрая да поснимаш бе човек !
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Тази история с ГПС-а и на мен мие страшно позната, случи се с първото ми устройство. Сякаш сега ми е пред очите как по склона на Вихрен нещото подскача плавно през камъните и изчезва в мъглата. Оттогава - плътно овързан и никакво вадене от калъва.
Иначе и нашето ходене от последната събота и неделя се получи горе долу толкова безславно - след поредица от злощастно развили се събития и след като бяхме вървяли вече един час по тъмно срещу засилващия се вятър, решихме да се приютим в х. Марица и да се откажем от първоначалните планове за преспиваме на Заврачица и евентуална врътка през Мусала на следващия ден.
Re: Голям *** или "Как не стигнахме до Голям Кадемлия..
Един съвет от мен, от скоро съм с навигация, безценен Другар е в планината, вържи си едно въженце за карабинера, ако имаш такъв де, зависи от модела!
[/quote]
Абе като слушм моя градски Z...как се беси с него каго го заплете в раницата с тия сиджимки..бая тасми висят и без друго по мен-като чучела сме
Ама сериозно-трябва да внимавам повече с Другарчето,че без него-лошо,даже невъзможно понякога..
Re: Голям *** или "Как не стигнахме до Голям Кадемлия..
martin555 написа:
Поздрави и вземи най накрая да поснимаш бе човек !
АА има си хора з тая работа-вие сте професионалисти-ние ще гледаме и ще цъкаме с език само...
Пон Дек 10, 2012 5:43 pm
НИКОЛАЙ Т.
Регистриран на: 30 Юли 2012 Мнения: 711 Местожителство: РУСЕ
Правилно сте направили, че сте се отказали,упорството трябва да има граници и да знаеш къде са те.Аз също съм се отказвал два пъти поради нечовешки условия,като единия път буквално се наложи да спасявам човека които беше с мен и изпадна в хипотермия.Важно е да се знае,че планини ще има и след нас,но нас няма да ни има.
Правилно сте направили, че сте се отказали,упорството трябва да има граници и да знаеш къде са те.Аз също съм се отказвал два пъти поради нечовешки условия,като единия път буквално се наложи да спасявам човека които беше с мен и изпадна в хипотермия.Важно е да се знае,че планини ще има и след нас,но нас няма да ни има.
Малий, това е сериозно нещо. А за машинката да попитам, какви са ви машинките? Че и аз съм се ориентирал да си взема, от както се загубихме на една полянка у тъмното. Абе за машинката ще попитам в правилния раздел, моля да ми отговорите.
Пон Дек 10, 2012 6:45 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
ZCEZBPM написа:
Баси и работата.
Представи си че назад изминатото по трака разстоянието е няколко пъти повече, а напред в неизвестното е доста по-малко какво щеше да правиш тогаз.
Напред или назад?
"Напред или назад?" - По този въпрос ми идва наум прочетенето в една книга преди години. Написана е от българин, водолаз, който се гмурка в подводни пещери, мисля че името му беше Любомир Клисуров, заглавието на книгата не го помня. Та той отива в Флорида да се гмурка в тамошните подводни пещери. Трима човека са при едно от гмурканията: водачът - опитен японец, решенията му под вода са задължителни за всички и се изпълняват безпрекословно, Любомир и трети водолаз. Имат правило, ако на някой кислорода му свърши на една трета сигнализира на водача. Гмуркат се те в пълната с вода пещера и почти преминават разстоянието, остава им само около четвърт от маршрута до изплуването, когато третият водолаз сигнализира че е изконсумирал една трета от кислорода си. Японецът поглежда манометъра му, вижда че това е така и дава категоричен жест да се връщат обратно. Любомир се опитва с жестове да го пита защо не продължат към изхода на пещерата, който е само на няколко минути от тях. Японеца потвържава решението си и с бързо темпо те се връщат назад по изминатите вече 3/4 от пътя. Когато изплуват благополучно японецът обяснява, че горчивият опит от гмуркане в пещери е показал, че винаги е по-добре да се измине току що проверения път, пък бил той и най-дълъг, защото напред е можело да има срутване, замътване на тинята и прочее.
Сякаш това правило важи и в планината в определени ситуации, провереният път е сигурния, особено ако те връща на завет и спокойствие, както е в случая. Според мен решението ти за връщане е правилно.
Пон Дек 10, 2012 6:56 pm
ПАВЕЛ
Регистриран на: 28 Окт 2011 Мнения: 597
Браво , fena 73 ! Ако имаш малко време - изгледай ТОВА ! Човекът е първия американец, изкачил всички 14 осемхилядници без кислород. Виж от какви позиции по време на катеренето взима решения да се връща обратно, и ще разбереш колко правилно си постъпил на Кадемлията .........
Иначе и нашето ходене от последната събота и неделя се получи горе долу толкова безславно - след поредица от злощастно развили се събития и след като бяхме вървяли вече един час по тъмно срещу засилващия се вятър, решихме да се приютим в х. Марица и да се откажем от първоначалните планове за преспиваме на Заврачица и евентуална врътка през Мусала на следващия ден.
Мали Ванка-добре че не тръгнахме към Белмекен...щяха да ни вият чакалите там ...като чувам как e била хавата по Рила...
Понякога трябва да се върнеш назад за да продължиш напред...
Респект!!!
Пон Дек 10, 2012 10:04 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
Разбира се че трябва да се върнете в такава ситуация. Въпросът е това решение да се вземе навреме, че да има сили да се осъществи.
А за машинката... моята стои в калъф закачен на презрамката , а самата машинка е с връв за телефон вързана за същата презрамка на раницата - ако изтърва машинката висва на раницата, ако свалям раницата - не ме беси.
И моята си стои в калъфче на раницата-даже не е оригинално а е прекроявано(от шивач,де) от меко за очила.Доста е удобно(ако не е нужно да го вадиш постоянно обаче) и пасва плътно вътре-лятото се търкаля барабар с раницата от Каменица 100-на м. надолу и не се извади-отцеля! Иска ми се да си взема клипс с карабинер ама малко ми се виждат множко 30лв за една щипка на която пише GARMIN!!!!Обаче след тези инциденти може и да се позамисля...предполагам че е по-удобно и може да се гледа без да се сваля-ако нямой има опит-нека сподели....
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
и продължихме нагоре...по пътечката драсната на гпс-картата с тъъънка линийка-оказа се че самата пътечка е по-тънка даже и от графиката си-особенно във вече появяващия се нагоре сняг.Общо взето пътечката взема рязко височина покрай дерето на рекичката,захранваща юзинката на Русалка и после подсича вр.Паунът от изток.Дотук всичко беше наред-времето- ясно, долу -бяло, горе-бяло- аве майката си **ло 
.Стигнах го и го хванах-повече не излезе от калъфчето си!!!
дано някой път да не платим много висока цена за това...
!
Тази история с ГПС-а и на мен мие страшно позната, случи се с първото ми устройство. Сякаш сега ми е пред очите как по склона на Вихрен нещото подскача плавно през камъните и изчезва в мъглата. Оттогава - плътно овързан и никакво вадене от калъва.
! Ако имаш малко време - изгледай 
