Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
До Голям Кадемлия и назад /за ден/.
Откакто Мартин се приюти южно от Балкана само ми пуска едни мухи, дето ме хапят където не трябва. И така решението за този скоростен еднодневен полузимен преход се зароди много бързо в нашата скайп кореспонденция. Казвам полузимен, защото снегът се появи над 1500м, беше малко, макар и на места много навят, та затъвахме чак до кръста. Също беше възможно безопасно да подсечем Чимколиба и Пиргос. Температурата над 2000м беше около минус 5 до минус 10 градуса. Вятърът се появи преди Малък Кадемлия и беше много студен, но не беше силен, по-скоро умерен.
Тръгнахме в 7.00 часа от село Тъжа /600м/ право на север, в 12.00 бяхме на Каракачански егрек /1919м/, в 14.30 на Голям Кадемлия /2275м/. В 15.00 тръгнахме надолу по южното ребро, в 17.00 мъглата ни хвана на едно деликатно място на скалите над хижа Триглав. Там яко се припотих, докато намеря пътечката надолу, чак накрая от радост снимах мижавата маркировка. После в мъглата и тъмнината също не беше леко да уцелим влизането в гората от екопътеката. Накрая в 18.30 стъпихме на пътя за хижа Русалка, а в 20,45 бяхме в село Тъжа.
После шаранът за Никулден ми се услади безкрайно.
Снимките са тук
.
Маршрутът в подробности беше: Село Тъжа, Голяма Папратлива, Чим колиба /подсичане/, Каракачански егрек, Падитът, Пиргос /подсичане/, Малък Кадемлия, Голям Кадемлия, екопътека Бабско пръскало, Бабски рът, КИП Сладката вода, хижа Русалка, село Тъжа.
Последната промяна е направена от Plamen К на Пет Дек 21, 2012 6:07 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Брех, човек, много си продуктивен, що не бях поне на половина, нямаше да съм поне с 20 ходения назад с репортите . Иначе яко ходене, здраво сте се ошляпали, че и с тоя вятър...
Брех, човек, много си продуктивен, що не бях поне на половина, нямаше да съм поне с 20 ходения назад с репортите . Иначе яко ходене, здраво сте се ошляпали, че и с тоя вятър...
Теб човек не може да те стигне, калибър си ми един вид Иначе в момента не работя, това спомага до голяма степен цикъла на рапортите .
Ее почни нашия път дето го мислим за утре-за отиване-само че мисля да подсечем Паунът от Русалка-гледам има пътечка драсата на гпс-а...не съм я ходил.....връщането не се знае-че през нощта много лоши са прогнозите...стискайте палци-като(ако)се върнем ще разказвам...
Откакто Мартин се приюти южно от Балкана само ми пуска едни мухи, дето ме хапят където не трябва. И така решението за този скоростен еднодневен полузимен преход се зароди много бързо в нашата скайп кореспонденция. Казвам полузимен, защото снегът се появи над 1500м, беше малко, макар и на места много навят, та затъвахме чак до кръста. Също беше възможно безопасно да подсечем Чимколиба и Пиргос. Температурата над 2000м беше около минус 5 до минус 10 градуса. Вятърът се появи преди Малък Кадемлия и беше много студен, но не беше силен, по-скоро умерен.
Тръгнахме в 7.00 часа от село Тъжа /600м/ право на север, в 12.00 бяхме на Каракачански егрек /1919м/, в 14.30 на Голям Кадемлия /2275м/. В 15.00 тръгнахме надолу по южното ребро, в 17.00 мъглата ни хвана на едно деликатно място на скалите над хижа Триглав. Там яко се припотих, докато намеря пътечката надолу, чак накрая от радост снимах мижавата маркировка. После в мъглата и тъмнината също не беше леко да уцелим влизането в гората от екопътеката. Накрая в 18.30 стъпихме на пътя за хижа Русалка, а в 20,45 бяхме в село Тъжа.
.
Снимката кефи... и заглавието също
Пет Дек 07, 2012 9:46 pm
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Големи красоти. Супер са тези междинни сезони, където нито е зимен, нито летен преход.
Добър фотохънтинг на върхове.
Пламене, ще ти пиша черна точка, изчака ме да си замина и хукна по Балакана, нали?
_________________ Три неща никога не се връщат обратно: време, дума, възможност.
Три неща никога не трябва да се губят: спокойствие, надежда, чест.
Три неща са най-ценни в живота: любов, убеждения, приятелство!
Съб Дек 08, 2012 7:27 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
Бай Кольо Мазалатския /лека му пръст/ ми беше разказвал, че той лично е слагал тия "нелегални" маркировки. От ПЦБ не давали и го карали да ги заличава, но той ги правил.
По южния ръб на последния жандарм имаше 1 дървен кол. От него трябва да се завие надясно /на запад/ скалата която се вижда трябва да се заобиколи от ляво /от юг/. Там върви тая синя маркировка, но при малко повече сняг не се вижда.
Иначе - респект за изкачването и спускането за 1 къс ден!
Съб Дек 08, 2012 9:28 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Todor написа:
Бай Кольо Мазалатския /лека му пръст/ ми беше разказвал, че той лично е слагал тия "нелегални" маркировки. От ПЦБ не давали и го карали да ги заличава, но той ги правил.
По южния ръб на последния жандарм имаше 1 дървен кол. От него трябва да се завие надясно /на запад/ скалата която се вижда трябва да се заобиколи от ляво /от юг/. Там върви тая синя маркировка, но при малко повече сняг не се вижда.
Иначе - респект за изкачването и спускането за 1 къс ден!
Аз скалата си я знам и я намерих в мъглата, и тръгнах отляво и надолу, минахме покрай няколко купчинки камъни и стигнахме до камък, маркиран с синя боя. За там имах спомен, че започва зиг-заг слизане, но в снега, мъглата и вече настъпващата тъмнина не можах на няколко пъти да уцеля пътеката, все стигах до отвесни скали или невъзможен терен. Накрая я "хванах" по интуиция, просто тръгнах независимо от съмненията си в посоката, която смятах за правилна, макар и през един много стръмен участък.
По подобен начин в тъмнината и мъглата трудно уцелихме и влизането в гората. Ако се изтърве момента се излиза на едни 5-6 метрови скали а гората е под тях, няма как да се слезе, освен с въжето, което носех в раницата. Но това беше краен вариант. Та от падналия предпоследен кол "по спомени от старите ленти" на седмия или осмия опит хванах жълтата маркировка. Мартин беше с джи пи ес, но нямахме качен трак, а пътеката не беше изобразена на картата. В случая уредът не ни беше полезен.
[quote="Plamen К"]В случая уредът не ни беше полезен.[quote="Plamen К"]
Добре е, че пътеката към хижа Тъжа я имаше на картата, че в мъглата, с бесните пориви и режещите като бръснач ледени стакълца късове..... щяхме да я овапцаме!
Бай Кольо Мазалатския /лека му пръст/ ми беше разказвал, че той лично е слагал тия "нелегални" маркировки. От ПЦБ не давали и го карали да ги заличава, но той ги правил.
По южния ръб на последния жандарм имаше 1 дървен кол. От него трябва да се завие надясно /на запад/ скалата която се вижда трябва да се заобиколи от ляво /от юг/. Там върви тая синя маркировка, но при малко повече сняг не се вижда.
Иначе - респект за изкачването и спускането за 1 къс ден!
В случая уредът не ни беше полезен.
Добре е, че пътеката към хижа Тъжа я имаше на картата, че в мъглата, с бесните пориви и режещите като бръснач ледени стъкълца късове..... щяхме да я овапцаме!
Добре, че Планината неможе да се изхаби иначе Марто ни е оставил на сухо.
Спри се малко бе човек
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Пон Дек 10, 2012 9:27 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
Plamen К написа:
Todor написа:
Бай Кольо Мазалатския /лека му пръст/ ми беше разказвал, че той лично е слагал тия "нелегални" маркировки. От ПЦБ не давали и го карали да ги заличава, но той ги правил.
По южния ръб на последния жандарм имаше 1 дървен кол. От него трябва да се завие надясно /на запад/ скалата която се вижда трябва да се заобиколи от ляво /от юг/. Там върви тая синя маркировка, но при малко повече сняг не се вижда.
Иначе - респект за изкачването и спускането за 1 къс ден!
Аз скалата си я знам и я намерих в мъглата, и тръгнах отляво и надолу, минахме покрай няколко купчинки камъни и стигнахме до камък, маркиран с синя боя. За там имах спомен, че започва зиг-заг слизане, но в снега, мъглата и вече настъпващата тъмнина не можах на няколко пъти да уцеля пътеката, все стигах до отвесни скали или невъзможен терен. Накрая я "хванах" по интуиция, просто тръгнах независимо от съмненията си в посоката, която смятах за правилна, макар и през един много стръмен участък.
По подобен начин в тъмнината и мъглата трудно уцелихме и влизането в гората. Ако се изтърве момента се излиза на едни 5-6 метрови скали а гората е под тях, няма как да се слезе, освен с въжето, което носех в раницата. Но това беше краен вариант. Та от падналия предпоследен кол "по спомени от старите ленти" на седмия или осмия опит хванах жълтата маркировка. Мартин беше с джи пи ес, но нямахме качен трак, а пътеката не беше изобразена на картата. В случая уредът не ни беше полезен.
Сега както го описваш си мисля, че си се отклонил много вляво след маркировката и купчинките. Трябва право надолу с десен уклон и изскачаш точно пред хижа Триглав. Сигурно сте вървели към екопътеката за Бапското пръскало. Аз от там съм се спускал 1 път ама на бегом да не изпуснем влака и като загубихме пътеката хукнахме към някакви дървени колове напряко и по стръмно, но това беше лятото при перфектна видимост. През Триглав е много по-лесно и не се обикаля много.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Иначе в момента не работя, това спомага до голяма степен цикъла на рапортите 
.
