Както се казва - парен каша духа... Вечерта на 15 спах в заслона Тевно езеро след един гаден преход с добър завършек. Имайки предвид променливото време тия дни, планирах ходенето ми да завършва около обяд. След обяд очевидно ставаше мазало и по това време беше добре да съм на ниско и скатано. Разписах си маршрута за следващия ден, сложих предполагаеми времена и видях, че влизам в разписанието - ходене до обяд. Навих телефона да ми издрънчи рано-рано, в 5:00, и така...
В 5:00 се измъкнах от чувала - добре се спи на дървените нари на Тевното... Забърках си бързо едно 3 в 1 с ледена вода - начинание с интересни резултати И .. поех към Дясната краледворска порта, за качване на Джано, мистичния връх. Бързо се изкачих по сипея под Кралев двор и скоро бях горе на портата (маркирана със железен кол, за разлика от маркираната с пирамидки Лява краледворска порта). Оттам надолу се разкри един доста стръмен и каменист улей надолу към дерето на Демиркапийската река - аз стоях на около 2620 в средата на портата, реката течеше на около 2300. Вляво от мен се издигаше острия и каменист рид, свързващ в. Кралев двор с лежащия югоизточно в. Демиркапийски чукар, вляво стърчеше тъй наречения връх Малка Каменица. Ето как изглежда това, гледано наопаки:
В центъра е връх Кралев двор, гледан вече от Демиркапийския циркус. Вляво, при основата му, е Дясната краледворска порта. Вдясно от върха се вижда каменист рид, стигащ до по-ниския Демиркапийски чукар. Същия този рид (и характерната цепнатина) , се виждат ясно и от Краледворския циркус
Еми - спуснах се надолу по камънака, скачайки от морена на морена. Браво на тия, дето са вкарали щеките в туризма - перфектно служат за трети и четвърти крак в подобни ситуации. Бавно-бавно напредвах по улея и долу вдясно ме чакаше изненада - красивото Митрево езеро - разположено североизточно от в. Каменица. Изгряващото слънце пръскаше виолетови и розови оттенъци по повърхността му и му даваше нереален облик:
Митревото езеро, гледано от южния склон на в. Демиркапийски чукар. Вляво в далечината е дерето на Демиркапийската река...
Движейки се по сипея надолу, виждах през цялото време връх. Не знам защо бях решил, че това е Джано точно. С всяка крачка, идейки все по близо до него, ставаше ясно, че стръмните западни склонове на въпросния връх нямат качване, то си беше катераческа работата като за там. Обзе ме мрачно настроение - Кременския циркус изглеждаше мираж... Все пак в един момент гледката към масива се поотвори. След кратка консултация и вземане на малко азимути с папагалчето стана ясно, че това май ще да е Ченгелчал, а не Джано. Джано, моята цел, се падаше още доста вляво, закрит от Демиркапийския чукар.
Точно над Митревото езеро напуснах маркирана в червено пътека за хижа Пирин и хванах североизточно по хоризонталата на около 2400 м, заобикаляйки склона на Демиркапийския чукар. Тази зле маркирана пътека трябваше да ме отведе при Демиркапийската порта, като така избягвах слизането при Аргирово езеро и повторно качване до портата - пазих височина демек. Скоро вляво от мен се отвори мощния циркус, затворен от върховете Джано и Ченгелчал. В неговата чаша се мъдреше въпросното Аргирово езеро, все още в сянка. Оттам точно, право на юг, се откри и солидната трогова долина на Демиркапийска та река:
Дерето на Демиркапийската река. Вляво е стръмния непроходим склон на Ченгелчал и Амбарташ в далечината, вдясно - склона на Каменица и част от Митревото езеро
Над Аргировото езеро се оказа, че се налага леко слизане с 10-на метра, за да се включа в пътеката със зелена маркировка (х. Пирин -х.Безбог). Оттам имах около 60-на метра катерене северно нагоре по поредица от серпентини до самата Демиркапийска порта (2480 м нм.в.). В ония моменти не си струваше ваденето на фотоапарата - Папазгьол тънеше в сянката на Сиврията и Джангалица, отзад Аргировото езеро - също. След кратка справка с папагалчето напипах пътеката за качването на Джано. За тия, дето нямат папагалчета под ръка един практически ориентир за намиране на въпросната пътека: Заставате с гръб към колеца с колибката отгоре, при Демиркапйската порта, и гледате към връх Сиврия (Сивритепе ). На линията, при камънаците веднага вдясно от вас, тръгва пътеката за Джано.
Пътеката се движи право на изток, стръмно нагоре в началото, качвайки се по Джановия западен рид докъм 2560 м, изключително по едри моренаци. Тук-там се виждат пирамидки с камъни, може определено да им се доверите по пътя нагоре. След 2560 следва заравненост на рида и леко отпускане на душицата Скоро се стига до самите подстъпи на върха и отново следва стръмно качване. Вдясно от пътешественика прозират Ченгелчал и циркусната фуния с Аргировото езеро долу, страховита отвесна 200 метрова урва право надолу ... :
Аргировото езеро и дерето на Демиркапийската река. Гледка от западния ръб на Джано
Ченгелчал и западния му склон. Гледка от западния рид на Джано. Билото в мрак е Малкото конче, осветения рид вляво от Ченгелчал е Кадиевия рид
Лека-полека вляво се открива Джангалица, в един момент остава под краката ми, аха-аха да се отвори и Кременския циркус и ... съм на Джано Гледката е величествена, време е за снимки
Кременските езера, гледка от Джано. В далечината е дерето на Ретиже, Голямото Кременско езеро е най-далече.
Любопитна снимка на рида Джангалица, овенчан със Сивирята в края си. Вляво е Папазгьола, вдясно - поредицата Кременски езера. Над Папазгьол е Полежанския дял и в. Безбог. Слизането в Кременския циркус става от Джангалица, някъде преди първата хвойнова туфа. Малко ширина не ми достигна да вкарам целите езера в кадъра...
Ридът Хлопки, безименния връх и Кременския връх в далечината, яко обрасъл в хвойна. Вдясно е Каменишкия циркус, съвсем непристъпен за съжаление... Вдясно от най-близкото Кременско езеро се забелязва интересен феномен - поредица от мини-моренни валчета, формирани от ледник или снежник, текъл в посока езерото.
Поглед на югозапад от Джано към Демиркапийски циркус. Виждат се масивния връх Каменица, Яловарника (май), Миторвото езеро, Аргировото долу вдясно в сянката.
Поглед на юг от Джано към Ченгелчал. Вляво от върха се вижда се Кадиевия рид и част от циркуса Каменица, както и стесненото главно било към Ченгелчал (Малкото конче).
Зарязах раницата на Джано, насмуках се яко с вода, грабнах щеките и фотото и поех към Ченегелчал по главното било. Пътеката по билото е леко халтава, ръбът е тесен и трябва да се внимава. Придвижването става генерално западно от ръба и по самия него, трябва да се следи къде е ходено, че урвите и от двете страни са сериозни.
Един изключително каменист кадър, уловен от билото преди Ченгелчал Поглед към върховете, обрамчващи Поповоезерния циркус. В далечината вляво Кралев двор и Лявата краледворска порта, Демиркапийски чукар. Между тях леко прозира Краледворския циркус. Вдясно от тях мощно се издига Момин двор. Следва неописаната порта към Валявишки циркус и каменистия рид с Джангала в края. В близък план Демиркапийска порта и западния рид на Джано - по него се качих до върха.
След кратко спускане най-тясната част на билото е зад гърба ми. Следва затревен полегат склон към Ченгелчал. Току преди върха откъм Кадиевия рид пред мен изскочи дива коза и се наби нервно в Демиркапийския циркус - доста смела постъпка, ама диви кози - в характера им е За снимка нямах време, разбира се. Разквасих пресъхналото гърло от една пряспа под върха и скоро стъпих на него. Гледката от върха е чудесна, виждат се 3-те циркуса - Брезнишки, Каменишки и Демиркапийски. Ето няколко кадъра:
Горното Брезнишко езеро, чудесен контраст от зелена ливада и бистросиня вода.
Отново Демиркапийски циркус и двете езера, Митрово и Аргирово. Вече осветени от слънцето. В далечината от ляво надясно Каменица, Малката Каменица, Кралев двор с дясната си порта, Демиркапийски чукар, част от Момин двор
Група диви кози ниско долу в Демиркапийски циркус
Разходих се малко по Кадиевия рид, наснимах и циркуса Каменица - фронтално слънце за съжаление и не се виждаха никакви детайли вътре - след обяд явно трябваше да се снима по цялата тази част от главното било. Както и да е, прецених, че напредвам с времето, хавана ме и мързел да продължавам по билото до Демирчал. Врътнах обратно и се върнах на Джано. Там поснимах още малко снимки на Кременските и Папазгьол, вече при по-благоприятно слънце, ето ги:
Кременските от Джано
Папазгьол от Джано. Виждат се Джангала, Полежан и Полежанския масив, Безбог, вдясно Джангалица и Сиврията
Нарамих раницата и тръгнах надолу по Джангалица, да издирвам пътеката за вход надолу към циркуса и Горното кременско езеро. Намерих я 100-на метра надолу по рида и кривнах надясно. Оттам последна едно досадно пускане по каменистата горен сипей на Кременския циркус, не е истина. Над мен се трупаха вече тъмните облаци и развоя на събитията беше предизвестен - трясъци пак. Снимах това от ниското:
... и продължих по пътеката покрай западния бряг на езерата. Тя беше тревиста, равна като цяло, с красиви полянки нацъфтяли пирински макове и пиринско зеле. Между голямото Кременско езеро и средното имаше лагеруващи на палатка, запалили огън - пушека се виждаше от далече. Не са хубави тия работи ама нейсе, чакаше ги изненада отгоре съвсем скоро... Подминах ги отдалеч и продължих бързо-бързо към стръмния вал под голямото Кременско езеро. Там се спрях за един класически кадър:
Снимка при оттока на голямото Кременско езеро. Насреща вдясно Джано и рида Хлопки, зад него Ченгелчал и Кадиевия рид
Пак от същото място, но поглед на север. Надолу е Кременския поток и ниската платиста заравненост с двете най-малки кременски езера. Мястото е цялото в клек, същински мечкарник. Отсреща - дерето на Ретиже, там се бях запътил да лагерувам
Набързо слязох надолу по камънака, избуших платото през клековете и кривнах по официална пътека. Тя хваща първо източно по склона надолу към Ретиже, после отива на запад и стига до слива на Кременския поток с Ретиже. Както се оказа - доста по-дълга пътека спрямо по-пряката и стръмна дето върви покрай самия Кременски поток право до Ретиже.
Та стигнах до Ретиже, намерих едно заравнено място при склона и опънах палатката. Проснах се мигновено вътре, щото ме нападнаха орди комари, цялата палатка се тресеше от опитите им да ме сбарат. Това стана около 12. Към 12:30 взе да трещу доку зад мен, от Кременския циркус. Замислих се за ония мераклии дето останаха на високото там и задрямах. И - така цял ден, яка дрямка беше, четене на книжка, малко музика послушах, пак дрямка. Навън бяха трясъци, дъждове, чудеса... Аз си бях на ниско де, не ме беше особено шубе. Вечерта сънувах мечи атаки разни, поспах все пак де и към 5:00 отново се излюпих за третия, последен преход. А разказа за него е coming soon...
Мммм, ето и панорамните снимки от това ходене, за десерт:
Панорама към Демиркапийския циркус, поглед на юг от Джановия западен рид. Долу - Аргировото езеро. Вляво - Ченгелчал. Вдясно - Яловарника и Каменица. По-голяма версия тук
Панорама към Демиркапийския циркус, поглед на юг от Джановия западен рид. Долу - Аргировото езеро. Вляво - Ченгелчал. Вдясно - Яловарника и Каменица. По-голяма версия тук
Панорама към Горното Брезнишко езеро, поглед от Ченгелчал. Вляво - част от Кадиевия рид. Вдясно - главното пиринско било, къмто Демирчал. По-голяма версия тук
Панорама към Демиркапийския циркус, поглед на юг от Джановия западен рид. Долу - Аргировото езеро. Вляво - Ченгелчал. Вдясно - Яловарника и Каменица. По-голяма версия тук
Последната промяна е направена от dido на Пон Авг 23, 2021 12:31 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Ония горе в циркуса дето са палели огньове явно са живи и здрави. Не съм чул за жертви по радио и телевизия. Ако продължават така, другия път ще ги обадим на охраната
Жалко, че следобедите бяха гръмотевични иначе можеше да спретнеш прекрасни снимки на Каменишките и Кременските езера. Не казвам, че тези са лоши!
Мдам. Горното Брезнишко е едно от най-красивите езера в Пирин.
Вто Юни 26, 2007 3:04 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Да бе, точно забравих, че не съм добавил двете панорамни снимки, включително една на Горното Брезнишко езеро.
Наистина е жалко, че не беше следобеда, щото всичките тия хубавини - циркусите източно от главното било, включително Кременския, са перфектно осветени тогава.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И .. поех към Дясната краледворска порта, за качване на Джано, мистичния връх. Бързо се изкачих по сипея под Кралев двор и скоро бях горе на портата (маркирана със железен кол, за разлика от маркираната с пирамидки Лява краледворска порта). Оттам надолу се разкри един доста стръмен и каменист улей надолу към дерето на Демиркапийската река - аз стоях на около 2620 в средата на портата, реката течеше на около 2300. Вляво от мен се издигаше острия и каменист рид, свързващ в. Кралев двор с лежащия югоизточно в. Демиркапийски чукар, вляво стърчеше тъй наречения връх Малка Каменица. Ето как изглежда това, гледано наопаки:
). На линията, при камънаците веднага вдясно от вас, тръгва пътеката за Джано.
Скоро се стига до самите подстъпи на върха и отново следва стръмно качване. Вдясно от пътешественика прозират Ченгелчал и циркусната фуния с Аргировото езеро долу, страховита отвесна 200 метрова урва право надолу ... :
