До връх Рамян в Алиботуш

До връх Рамян в Алиботуш.

Алитботуш е планина с малко лични, високи върхове. Повечето от тях са разположени на главното планинско било и са леко достъпни по стандартните туристически пътеки. Изключение прави малко познатия връх Рамян. За нас, българите върхът е труднодостъпен, защото след 1915 година Рамян остава в гръцка територия. Това предполагам е причината Рамян да се споменава само в старите книги за Алиботуш.

Малко географска информация. Главното алиботушко било след седловината Спаневица, до този момент с направление запад, се отклонява при връх Липа (1500 м нв) на югозапад. От Липа нататък билото е тънко и изострено, без разклонения, с много стръмни скатове и височина, която не спада под 1000 метра. В подножието на в. Рамян (1195 м нв) билото извънредно се стеснява, става стръмно и едва проходимо и завършва при върха в тясна площадка. След това плавно се спуска към седловината Кали (Кале). От Кале на югозапад започва Сенгелската (Сенгельовска) планина, която някои възприемат като част от Алиботуш. Материалът на цялото било е мрамори, което обуславя острия му облик.

В Рамян, южния склон

Намерението да се кача до Рамян имах отдавна. Въпросът беше как да стане. Дали да рискувам 6 километров траверс от Липа до Рамян и обратно или да се кача с изходна точка селата Крушово(Ахладохори) или Сенгельово(Ангистро) в Гърция. Изборът на мястото за качване стана лесно. Почивните дни на 17 и 18 декември (2011) бяха с лоша прогноза почти навсякъде, с изключение на Серско в Гърция. Там го даваха хубаво време почти цялата неделя, 18-и.

Събрахме се трима души - моите петрички приятели Тошко и Бистра, и аз. В 10:00 часа бяхме на КПП Промахон, минахме през село Драготин(Промахон) и в 10:30 стигнахме Сенгельово. Рамян се вижда добре от селото, но над пейзажа доминира Сенгельовската планина вдясно.
За деня планирахме освен Рамян да посетим и старото село Лехово, от което е останала само камбанарията на черквата. Затова тръгнахме по пътя за Лехово - да огледаме терена. Зарязахме колата в една нива (11:00 часа, 330 м нв)и по разни синори и пътечки се включихме в основния макадамов път за Кали и село Крушово.

Седловината Кали и Сенгельовската планина.

На седловината (840 м нв) бяхме в 13:00. Там макадамовия път се отклонява на юг към село Крушово, а на север и после на югоизток продължава стар изоставен коларски път, вероятно някогашния главен за Крушово. Ние поехме по него, търсейки удобна точка за изкачване на Рамян от седловината. Подминахме няколко срутени казарми и стигнахме края на седловината, откъдето пътя слиза стръмно към Крушовското поле. Оттам се открива великолепна гледка към южните скатове на високия Алиботуш. На това място хапнахме, полюбувахме се на гледката и поехме обратно към казармите.

Алиботуш и Крушовското поле

Високите части на Алиботуш

Малко преди казармите, в канавката, мернахме жълта указателна табелка с надпис на гръцки - ДРЕПАНОИДЕС. Тук е мястото да отбележа, че периметъра на Рамян е бил укрепен форт на име Дрепаноидес - част от укрепленията Метаксас, строени от гърците около 1930. Действително - целия южен скат на Рамян е опасан с дълбоко-всечен макадамов път, който води до най-високата точка на върха. Фортификациите започват с казармите долу при седловината, продължават нагоре с пирамидална поредица от вкопани огневи точки, бункери, системи от окопи и наблюдателници и привършват с най-високото отбранително съоръжение - бетонен бункер и верига от окопи на самия връх. Горе, прикрита от каменния конус на върха, има още една изоставена казарма.

Ние поехме по макадамовия път и след около час и 3 км ход стигнахме връхната точка на Рамян, на 1195 м н.в.
Панорамата от Рамян е страхотна - накъдето и да се обърнеш - има хубави гледки. Дали западно към Беласица и Сенгельовското поле, дали на юг към мощния конус на Сенгельовската планина, дали на изток към могъщите дипли на комитския Алиботуш и сгушеното в подножието му село Крушово - все е просторна гледка. Безспорният каймак на тази панорама разбира се е на север - към Пирин планина и тънкото, изшилено било, което свързва Рамян с Алиботуш при високия 1500 в. Липа (91-а гранична пирамида).
Това било е описано още през 1904 година от полк. Дървингов в книгата му за Пирин планина. И сега са там - мраморните откоси, страховитите бездни на изток към Крушовското поле - едно интересно предизвикатлство и нови идеи за планински преходи Smile

Гледка към Мелнишко и Пирин

Билото от Рамян къ в. Липа и Алиботуш

Връщането направихме по същия път, както подобава за този декемврийски ден - към 18 часа, по тъмно, на челници. Доволни разбира се Smile

Всичките снимки можете да видите в > галерията <

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Пон Дек 11, 2023 4:48 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

мяза на планина идеална за колело ..... с тея дъъълги хубави ребърца Wink

_________________
Not All Who Wander Are Lost

Много добре оползотворен ден и хубава дестинация. Браво на вас!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Интересна дестинация, приятно изглежда!

Отдавна чаках този разказ и вече бях загубил търпение, че ще види бял свят. Дидо обаче, удържа на думата си и ето, че вече имаме един типично в негов стил увлекателен и полезен пътепис. Бих допълнил само, че връх Рамян и тази част на Алиботуш е твърде интересна и не прилича на никоя наша планина. Върхът е изключително панорамен и ако имате късмет като нас, ще видите дори и Олимп. Пътувайки по Е-79 от Сандански към Кулата, върхът с неговата специфична куполовидна форма се откроява ясно в югоизточна посока. Една разходка до Рамян, съчетано с минералните извори и уютните хотелчета в село Сенгелово (Ангистро) би уплътнило идеално един уикенд на група приятели. Посетете Рамян!

Много интересен разказ и фотосесия от Славянка в Гръцко. От хижаря на "Извора" доста съм чувал за укрепленията на планината по границата, за останките още от сраженията по билото между гръцката армия и техните партизани, особено около връх Шабран....изобщо явно има много история в тая планина/хайдути, останки от българщина и от двете страни на браздата..../. Това въпросното село близо ли е до Ахладохори или бъркам нещо мястото от гръцка страна..след Промахон в ляво веднага....

Ако питаш за село Сенгельово (Ангистро) - да, близо е до Крушово (Ахладохори). Всъщност след Драготин (Промахона) се свива на изток и се навлиза в котловината на село Сенгельово. Пътят за Крушово е пак на изток - изкачва се седловината Кали между крайния връх на Алиботуш - Рамян, и Сенгельовската планина, и се слиза стръмно към Крушовското поле и самото село Крушово (Ахладохори). Пътят е макадам и черен, камионен, без коловози.

Тия истории дето Тошо ти е разправял иначе са верни де. Горе по Алиботуш още се намират гилзи, оръдие си има, кой знае още какво. В южните склонове пък, в Гърция, си стои линията Метаксас. С всичките и тунели, огневи точки, минохвъргачки, закопани оръдия и т.н.

Ще гледам да пусна следващия пътепис - дето издирвахме Елеските дупки и се навряхме в тунелите на Метаксас Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Много интересен и непопулярен маршрут сте избрали, гарниран с качествени и магични снимки, поздравления! Интересно ми е, как не са дошли гръцки войници, или се бяхте обадили някъде. Преди 5-6 години ме върнаха на път от Сенгельово за Кали, това е и най-прекия път от Кулата за гръцката част на Алиботуш, както казваш Дидо, това е стария път.

Това звучи като дълбоките тунели на Мория, от Властелина на Пръстена Very Happy

Дали има огнени чудовища и джуджета там? Very Happy

Мноооого ми е интересна тази дестинация около Алиботуш. Very Happy

Да така е, историите на Тошко са увлекателни. Хората от Петрово и Голешово явно знаят доста неща около тия събития там с гръцките партизани и тяхната армия, дето ги е трескала от въздуха със самолети.....имало даста загинали и ранени изтеглени в наша територия и лекувани по селата или в българско....Поогледах една моя карта на Славянка по гръцко, тя има там доста дълъг ръкав/ребро/ на югозапад и явно там са въпросните обекти..от север остава котловината оградена ооколо Сидерокастрон и Промахон....на север по Струма, на Рупелския пролом на реката.

Green 65 написа:

Да така е, историите на Тошко са увлекателни. Хората от Петрово и Голешово явно знаят доста неща около тия събития там с гръцките партизани и тяхната армия, дето ги е трескала от въздуха със самолети.....имало даста загинали и ранени изтеглени в наша територия и лекувани по селата или в българско....Поогледах една моя карта на Славянка по гръцко, тя има там доста дълъг ръкав/ребро/ на югозапад и явно там са въпросните обекти..от север остава котловината оградена ооколо Сидерокастрон и Промахон....на север по Струма, на Рупелския пролом на реката.

Хъм да, повечето неща покрай тази война са апокрифни. Това, което не се казва (защото може би не се знае?) е, че това е било апогея на Съветско-Югославския заговор за създаване на независима Македонска държава под контрола на сърби и руснаци. Сегашната БЮРМ, северна Гърция от Грамос до Боздаг и на юг до Олимп, и накрая югозападна България, е трябвало да съставят тази държава.

За късмет на българи и гърци, този план се е провалил - въпреки гражданската война в Гърция и насилственото помакедончване в югозападна България по времето на Вълко Червенков. Парадоксът за България е, че Вълко Червенков и компартията практически са подарили югозападна България на сърбите и руснаците - все земя българска и хора българи ... Shocked

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Това са някакви "мътни" Коминтерновски години, след 1946, когато и в България някой другари от село Кавачевци /Граовско/ са казали , че има "македонци" у нас. Жалкото е, че все пак днешните Балкани остават в "бурето" с барут на Европата...въпреки, че от дни в Ивицата Газа отново се оформя...сблъсък на юдеи и шиитски фенове.... Crying or Very sad

...Сирия още не е ясно какво става, отвори се и втори фронт...вече явно...Ние остава да си мечтаем за Ресен и Битоля, За Охрид и Билянините извори, за Галичица и град Берат/Албания/, който преди година и нещо посетих, където в книга купена на място се казва, че градът е бил български при цар Самуил...с името Београд....това е история..минало!!! Ама темата си е Али ботуш/Славянка/, да не отиваме по на запада....

Гръцката армия и Държава изобщо не са могли да се справят с партизаните и на помощ викат английските краски ВВС, те бомбардират Алиботуш няколко дни, след информация за нахождението на окопите и бункерите. Не смесвайте туризъм с политика и история, гледните точки са няколко. Имало е много партизани от Пиринския край, които най-наивно са смятали, че областта Македония може да се превърне в Държава. Както казва колегата по-горе, мътни времена с много неизвестни.
Гърците още си казват на Истанбул-Константинопол, културата им се вижда навсякъде по Егейска Турция, но това е за "романтици"-те.