Около гр. Стрелча.

От няколко години, в ранна пролет и късна есен, посещаваме хотел "Средна гора" в гр. Стрелча. Хотелът разполага с малък басейн с минерална вода, а природата около Стрелча си заслужава разходката. Тръгвайки по ул. Стрелец се излиза на горски път, който води към върховете Вълк и Бунай. За около 45 мин. се стига горичка (пада се вдясно от пътя) с много интересни каменни образувания:

(прилича на охлюв, нали),

следва партизанския паметник и езерцето до него (вече заблатено):

Можете да видите много цветя:

и отново каменни ваяния:

.
А можете да срещнете и подобни екземпляри:

,
които не желаят да бъдат снимани и бързо се скриват от фотоапаратите.
Мислехме, че това е вр. Богдан, но се оказа, че грешим:

Ако желаете, можете да тръгнете с кола към Копривщица, при Артгалерията да се отклоните от главния път, и да се разходите към вр. Богдан.
По пътя:

,
поглед към Стара планина:

.
През гората:

,

.
Връх Богдан:

.
По обратния път:

,

.
Всички снимки тук и тук.

Басейнът е чудесен, обаче настройват много гореща водата. Жената издържа, но на мен ми идва прекалено и бързо се скапвам. Такива са ми спомените.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Оказа се, че имаш право - рано сутрин водата е много гореща. Ние обикновено влизаме в басейна следобед, след прилична разходка; тогава водата е много приятна, както и късно вечер, след хапване и пийване Laughing

.
Ето и малко снимки от два прекрасни ноемврийски дни:

Всички снимки.
П.П. В предишното мнение, съм допуснал грешка - връх Бунай

(в средата, снимката е от 1-ви май), не е по пътя за вр. Вълк,

а е на билото след м. Стръмонос (току под облаците).

Интересни скални образования насред гората. Около Копривщица съм се размотавал, но около Стрелча не съм.

Няколко пъти съм минавал пътя от град Стрелча през Влък до х Бунтовна и оттам сетне към Средногорец и връх Богдан. Винаги наистина ми е правило впечатление наличието на такива "каменни" обелиски, сякаш свързани с тракийски окултни места..не зная така ли е, но в този район ги има доста.

През зимата и пролетта обикалям по едни места в Родопите, където пейзажа много прилича на това, което виждам по снимките. Определено хубави места за излети

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

От скоро съм любител на планинския туризъм. Интересеву ме, има ли път от Стрелча до връх Богдан и колко часа е прехода?

много яки снимки, ама и природата си я бива

Важното е човек да не спира, а да продължава да върви напред. Същото е и с всички онези игри, които играем с детето. Когато го виждам, че спира, че се отказва му казвам, че е важно да продължи.

Последната промяна е направена от pablo на Пет Фев 08, 2013 8:17 am; мнението е било променяно общо 1 път

	nikola_jordanov написа:
	От скоро съм любител на планинския туризъм. Интересеву ме, има ли път от Стрелча до връх Богдан и колко часа е прехода?

От Стрелча се тръгва в посока Копривщица и се отбива по пътя за м.Барикадите.След няколко км. трябва да се остави колата,защото пътят става черен(отбивката която ни трябва)-ориентир са множество картофени ниви-от там по черен път покрай изгорялата х.Богдан се стига до върха за 1.30-2ч.

Благодаря много, аз вече горе-долу научих пътя Smile

, остана само реализацията

колкото пъти влезна в този форум се убеждавам че по красиво място от БЪЛГАРИЯ НЯМА !

Отдавна се канехме да се разходим до вр. Влък, 1243 м. Тръгнахме от хотел Средна гора, по ул. Стрелец и по черните пътища. За около час стигнахме мястото, където нашият път се събира с този, идващ покрай Динчов камък.
Подминахме Гарванов камък

и за час и 45 мин. бяхме при ловджийския заслон,

а малко след това видяхме и някакви къщи

(снимката е правена на връщане)
До тук, няма никаква маркировка. Чак сега срещнахме табела, указваща пряка пътека за х. Бунтовна. По пътя също може да се стигне, но с автомобил с повишена проходимост.
По пряката тук-там има странна избеляла маркировка и на три места има табели, като последното е най-информативно

Малко след това, излязохме от гората и видяхме хълма с ретранслатора,

Пресякохме широк чакълиран път, който според овчаря, чието стадо пасеше току под антените, води от Пионерския лагер до кът за отдих с изградени беседки.

Видя се и х. Бунтовна; има път до нея.

Пак според овчаря, най-високата кота (1255 м.н.в.) е следващата по билото и ние отскочихме до там.

Котата изглежда импозантно, оградена е с камъни и навява мисли за оброчище.
Х. Бунтовна вече е на една ръка разстояние, но нямахме време да отидем и до нея. До котата, бяхме стигнали за 3 часа и половина, а обратния път ни отне 2 ч. и 50 мин.

Отзад се вижда пътят, по който ще се върнем

Всички снимки.

Имахме желание да заведем и нашите приятели на вр. Влък. Стрелча ни посрещна с добро време и събудила се природа.

Лилавите минзухари се появиха на по-голяма височина.
Докато чаках останалите, реших, че мога да погледна от близката кота 1073 м.нв. и така изтърчах, че забравих да взема фотоапарата Laughing

.

На върха отново полегнах, трябваше да изчакаме групата.

Част от групата искаше да се връща и се разделихме. Следваше стръмно спускане от кота 1255 м. и по равния вече път стигнахме до ТВК "Бунтовна". От вр. Влък до Бунтовна е около 45 мин.

Часът вече беше 15:30 и се забързахме обратно. Намерихме подсичаща пътека и заобиколихме кота 1255 и вр. Влък, като стигнахме до трите беседки в края на чакълирания път. Нарядко има доста поизтъркана маркировка, но точно в началото и края, маркировката я няма и ако човек не знае за тази пътека, няма да я намери.

В 18:40 бяхме в хотела и с изненада установихме, че сме изпреварили останалите - малко са се били пообъркали Laughing

.
На 4-ти март валя до обяд и тръгнахме късно към местността Марков камък и язовир "Черешката.

Има изградена екопътека и кът за отдих; личи си, че язовира е доста посещаван през лятото.
На 5-ти поехме към вр. Стръмонос, 1429 м.нв., като оставихме част от групата в града. В началото вървяхме по черни пътища, но се наложи да се отклоним и да поемем без пътека. Така излязохме на билото и с изненада открихме път с бяло-синя маркировка, който обаче подсича високите части на Стръмонос.

Вляво и по-назад се вижда следващата ни цел - връх Буная, 1572 м.нв. Наложи се да слизаме и отново да се качваме, но гледките си заслужаваха, макар че самата връхна кота е оградена и не може да се стигне.

На връщане хванахме друг черен път, доста заобиколен, макар и през интересни места, но бързахме за басейна и не го проследихме до Стрелча, от където вероятно тръгва.

Всички снимки.

Явно, в началото на март, имаме късмет и с времето и с маршрутите. Най-накрая намерихме билния път и по него стигнахме до вр. Стръмонос. Отне ни около 4:30 ч., а се върнахме покрай Розоварната за 2:45 ч.
Тръгва се по улицата покрай Историческия музей (ул. Велко Иванов) и се излиза на билото. В началото се върви през гора, пътят криволичи и сякаш се отдалечава от вярната посока, но след остър завой достига отклонение вляво (вероятно за Панагюрище) и поема към Стръмонос. Интересното е, че табелите сочат и в двете посоки за Бунай! Появява се и маркировка - стара червена и нова - синя. Ние продължаваме направо. В един момент сякаш се прекрачва в царството на траките - започват каменни изваяния, а малко след това се излиза на билни поляни. Пътят продължава да лъкатуши, разклонява се, едната част поема надолу (от там се върнахме), а другата пак влиза в гора и след няколко завоя извежда на полянка, където следва ново разклонение. Оттам поемаме право нагоре, както сочи маркировката и накрая стигаме темето на върха, където също са разхвърляни причудливи камънаци. Връх Стръмонос е много обзорен и дарява чудни гледки във всички посоки.

Всички снимки.

На 10.03.2018 г. повторихме разходката до вр. Влък, като продължихме през Пионерския лагер (оформила се вилна зона) и пътя водещ към него. Има чудесни каменни грамади, но и кариерен път, който беше отвратително кален (при сухо време, сигурно е много запрашен).

Всички снимки.