За клекът в Стара планина

Този въпрос винаги ми е бил интересен, не точно къде има клек в Стара планина, но защо няма на други места в планината.

В уикипедия информацията е протоколна: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D0%BA

Както споменах аз в Стара планина съм виждал само по склона на Копрен(цитирам снимка на Дидо, защото на моята е в по-далечен план ):

Горе по скалите се вижда добре.Височината трябва да е около 1800+м. И толкова.

Или съм блял, като съм ходил по други места или...не знам. Който има снимки от други райони с клек в Стара планина, да пусне да видим.
Относно предпочитанията и разпространението на клека ето какво намерих:

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/16F2.html

От този материал, могат да се направят някои интересни изводи, но пък аз не съм специалист за да съм сигурен, че не си мисля глупости. Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Последната промяна е направена от mislesht на Вто Юли 10, 2012 10:41 am; мнението е било променяно общо 1 път

Голямо газене в клек ми се е случвало при подсичането на Малък Ком по посока Петрохан. Май точно коловата маркировка минаваше през клека.

Клекът не е точно под връх Копрен, а под връхчето Трите кладенци. Намира се между връх Копрен и връх Трите чуки. Клекът е върху самата граничарска пътека откъм българската страна и е точно под премката между Трите кладенци и Трите чуки. Единственото друго място където има клек в Стара планина е в резерват Боатин. Колегата Лимонадения Джо бърка клек с хвойна.

В Стара Планина повечето е хвойна Smile

Събират плодове й, защото от него се правят и лекарства, масло от хвойна, а и част от аромата на джина Smile

, а клека няма плодове той си има шишарки Smile

, това от снимката на Дидо ми се вижда, като хвойна, червенати точки за наличие на клек в Ст. Планина са на границата и второто място не мога да определя къде в западна част се намира.

Дано да не говоря пълни глупости щото твърде малко разбирам от растения,

Клек се е запазил и в резервата Царичина, в горната граница на гората заедно с бялата мура.За съжаление иглолистните гори в Стара планина са били подложени на интензивно антропогенно натоварване през вековете та затова и липсва устойчив хабитат в Стара планина. Клекът за разлика от сибирската хвойна принадлежи към т. нар коренна растителност и като такъв има по високи изисквания към климатичните и почвени условия и затова бива изместен от т. нар вторичните съобщества (хвойна, власатки ) Навремето в биолог. факултет имаше един професор Божилова, тя се занимаваше с поленов анализ и беше търсила начин да вземе проба от тектонското езерце под Купена и локвата до х. Мазалат. Само поленов анализ може да потвърди наличието и съотношението на иглолистни- широколистни (клек ?) преди и по време на кватернера . В заключение горната граница на гората общо взето следи юлската изотерма 10 С която за стара планина е от 1950 - 2000 за южните и 1800 - 1900 за северните.Като изключим някои изключения като Масива Равнец, Амбаица Районът на вр Вежен и Каменица и Комовете и Миджур с рефугии на иглолистни гори ще видите че горната граница не надминава изохипсата 1500 - 1600 (горната граница на бука). С други думи, потенциал за развитие на иглолистен пояс има но е изчезнала семенната база, почвената покривка , дали заради човека, дали заради факта че в климатично отношение скоростите и посоката на вятъра е много по интензивна спрямо същата ндм вис в Родопите или Рила, а може би и двете, кой знае Smile

Дано не съм бил прекалено пазно и многословен с този си пост!

Ето, но пак е този под Копрен. @pelitko по- "под Копрен" незнам как да си го представя. Smile

Вероятно по-натам има също.

За "по-натам" става въпрос. Граничарската пътека се вижда на снимката на Дидо. Като се тръгне по нея в посока Трите чуки се стига до непроходим клек. Също като в Рила и Пирин. Опитах да мина през него, но се върнах. Намира се не под връх Копрен, а под връх Трите кладенци. Сега намерих снимка на табелата на резерват Боатин. Пише: "В близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина." Значи не е единственото в Стара планина и не се намира в резервата, а в близост до него.

Да точно това е, в още по-едър план. Сега ако някой изкара снимка и от находището в Тетевенски балкан, ще е добре.

feanor написа:

Клек се е запазил и в резервата Царичина, в горната граница на гората заедно с бялата мура.За съжаление иглолистните гори в Стара планина са били подложени на интензивно антропогенно натоварване през вековете та затова и липсва устойчив хабитат в Стара планина. Клекът за разлика от сибирската хвойна принадлежи към т. нар коренна растителност и като такъв има по високи изисквания към климатичните и почвени условия и затова бива изместен от т. нар вторичните съобщества (хвойна, власатки ) Навремето в биолог. факултет имаше един професор Божилова, тя се занимаваше с поленов анализ и беше търсила начин да вземе проба от тектонското езерце под Купена и локвата до х. Мазалат. Само поленов анализ може да потвърди наличието и съотношението на иглолистни- широколистни (клек ?) преди и по време на кватернера . В заключение горната граница на гората общо взето следи юлската изотерма 10 С която за стара планина е от 1950 - 2000 за южните и 1800 - 1900 за северните.Като изключим някои изключения като Масива Равнец, Амбаица Районът на вр Вежен и Каменица и Комовете и Миджур с рефугии на иглолистни гори ще видите че горната граница не надминава изохипсата 1500 - 1600 (горната граница на бука). С други думи, потенциал за развитие на иглолистен пояс има но е изчезнала семенната база, почвената покривка , дали заради човека, дали заради факта че в климатично отношение скоростите и посоката на вятъра е много по интензивна спрямо същата ндм вис в Родопите или Рила, а може би и двете, кой знае Smile

Дано не съм бил прекалено пазно и многословен с този си пост!

Ето точно това ми трябваше! Значи не си мисля глупости, човешка дейност + кофти климатични условия. По мои наблюдения(и спомени) в района на Копрен ми направи впечатление повечето влага от колкото съм свикнал на виждам в Централен Балкан. Валежите в планините на Западна българия също са повече. Също по мои наблюдения най високият връх в Централен Балкан със солидна гора, достигаща билото му е вр. Добрила(смърч, ако не се лъжа), и то не от всички страни. Ето една моя снимка на вр. Добрила, сниман от склона на Амбарица:

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

	pelitko написа:
	За "по-натам" става въпрос....

OK, взимам си снимката назад, няма клек под Копрен.

Как бе, това си е клек, имаше петна разхвърляни насам-натам. Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Сега видях темата, а клекът е едно от любимите ми растения. Гледам в третия том на Червената книга - "Храсталаци от клек" (изкараха го храст, не ги е срам!). И откривам типичната българска мърлящина. Пише, че се среща в "Рила, Пирин, Стара планина, Западни Родопи, Витоша, Беласица". На картата обаче няма червени точки в Родопите и Беласица, а има в Осоговска планина; едната от "витошките" е къде Овча купел Very Happy

. Както и да е... За Стара планина са отбелязани две точки: едната е в най-западната част, където границата се забива дълбоко навътре. Вероятно от там е снимката на Дидо. На нея си е баш клек - личи си по по-тъмния цвят и задигнатите му форми. Втората точка е край Тетевен и сигурно е резерватът "Боатин". Не познавам добре Стара планина, затова ето картата:

Учудва ме, че на Балкана е останал толкова малко клек - все пак е висока планина. Явно е изместен от бука. Не разбирам също защо в една друга тема се промъкна някаква изненада за клека в Алпите. Ами той е европейски ендемит и го има от Пиренеите до Балканите!

feanor написа:

Клек се е запазил и в резервата Царичина, в горната граница на гората заедно с бялата мура.За съжаление иглолистните гори в Стара планина са били подложени на интензивно антропогенно натоварване през вековете та затова и липсва устойчив хабитат в Стара планина. Клекът за разлика от сибирската хвойна принадлежи към т. нар коренна растителност и като такъв има по високи изисквания към климатичните и почвени условия и затова бива изместен от т. нар вторичните съобщества (хвойна, власатки ) Навремето в биолог. факултет имаше един професор Божилова, тя се занимаваше с поленов анализ и беше търсила начин да вземе проба от тектонското езерце под Купена и локвата до х. Мазалат. Само поленов анализ може да потвърди наличието и съотношението на иглолистни- широколистни (клек ?) преди и по време на кватернера . В заключение горната граница на гората общо взето следи юлската изотерма 10 С която за стара планина е от 1950 - 2000 за южните и 1800 - 1900 за северните.Като изключим някои изключения като Масива Равнец, Амбаица Районът на вр Вежен и Каменица и Комовете и Миджур с рефугии на иглолистни гори ще видите че горната граница не надминава изохипсата 1500 - 1600 (горната граница на бука). С други думи, потенциал за развитие на иглолистен пояс има но е изчезнала семенната база, почвената покривка , дали заради човека, дали заради факта че в климатично отношение скоростите и посоката на вятъра е много по интензивна спрямо същата ндм вис в Родопите или Рила, а може би и двете, кой знае Smile

Дано не съм бил прекалено пазно и многословен с този си пост!

Здрасти, покрай отговора ти за заледяванията попаднах и на този текст.
Преди няколко дни имаше едно странно обсъждане на мероприятие по залесяване на над-горския пояс във Виотша с клекови фиданки.
Някой беше пуснал информация, че отдавна във Витоша е имало много клек, унищожен от човешка дейност.

Стана ми интересно - някой правил ли е систематично изследване по темата? Т.е. да са вземани проби от стари мочурища, поленов анализ и оттам изводи за %-но разпределение на клековите формации в някакво известно минало (дори и някакъв вид стратиграфско изследване, да се останови в какви периоди какво е било съотношението). Такова изследване също би било особено ценно ако се направи за по-високите планини?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Здравей , Дидо , мисля че тази статия ще отговори на много от твоите въпроси Smile

. ЕВОЛЮЦИЯ НА ЛАНДШАФТИТЕ В
ПЛАНИНАТА ВИТОША. Напиши го в гугъл и ще ти излезе линк на PDF , започва от 99 стр. Smile

Иначе доста автори са работили по въпроса както ще видиш в използваната литература Smile

Не вярвам стила и изказа да те затруднят , но ако имаш въпроси питай Smile

Който е минавал по билото и малко под него в района на с. Мирково може да забележи ерозиралите петна в земята това навремето е било "Картел" или поне аз така го знам не е хвойна но е подобно тоест това от първата снимка на поста в близък план. Участъците са били опожарени навремето от ТКЗС за повече пасища. Сега има пак изсичне на млади фиданки от бор или въобще каквото е подкарало дърво в голите участъци на Балкана за да се вземат субсидии за разчистване на терен за пасище. Така че и да подкара някъде Клек едва ли ще се задържи дълго!

Това на първата снимка в близък план е хвойна, тя няма нищо общо с клека. В България се срещат разни видове хвойна.
Класическите високопланински пасища в Стара планина се завземат от хвойна, там дървета няма. Значи ако са секли е било в горския пояс, доста ниско. Не знам кой е дал разрешение за унищожаване на гората. Не че в България това е чудо невиждано... Confused

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.