Метални елементи в екипировката и гръмотевични бури

	Валери написа:
	трябва да се пазим.

Трябва, трябва ама не само на думи, а и на практика....... просто не знам как да ти коментирам клипа?!?! Освен не правете така, ама никога

Tова с телефона не е фантастика, а има научно обоснована теория! Казвали са ми го специалисти и аз им вярвам, защото съм се занимавал дълго време с телекомуникации и електроника и са ми ясни някои факти около радиовълните и електомагнитното излъчване. Иначе да, най-сигурното е да се махнеш от билото когато е възможно.

Исках да попитам тук дали на някого му се е случвало да стане свидетел на една друга и много по-опасна ситуация във високите планини, а именно кълбовидна мълния? Знам, че е доста рядко срещано явление, но мен както не ме е страх изобщо от гръмотевиците, така бих изпитал истински ужас, ако срещна подобно нещо (кълбовидна мълния). Чел съм ужасяващи разкази как влязла през палатката на едни алпинисти и правела дупка до всичко до което се докосне (тела, крайници на хора, предмети). И ако от гръмотевиците все пак можеш да се опиташ да се предпазиш, то от кълбовидните мълнии май няма спасение... Интересно ми е в България дали някой е имал "срещи" с такива неща?

Не съм виждал кълбовидна мълния, но съм слушал дивотии и измишльотини за нея. Как те преследва, препречва ти пътя нарочно, ... Защо е по-опасна от обикновената, след като не се среща?
Чудя се дали коловете на зимната маркировка осигуряват защитена зона или са опасни? Определено ще зависи от материала на земната повърхност, и няма да може да се формулира еднозначно правило за употреба от всеки.

Защитена зона няма как да формира кола, по-скоро зона с повишена опасност Wink

Кълбовидната мълния е доста митологизирана. Доколкото чета шанса да те удари метеорит в палатката е значително по-голям, отколкото да видиш кълбовидна мълния Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	raver написа:
	... Интересно ми е в България дали някой е имал "срещи" с такива неща?

Да.Майка ми, баба ми и дядо ми(бог да го прости).На хижа Амбарица.Аз също съм бил там, но съм бил много малък, а и не съм бил във въпросното помещение.В столовата на хижата са обядвали 15-20 човека, които са копаели канал за ел.кабела към хижата от х.Яворова лъка.Било е в началото на Август.Кълбо с диаметър от около 20 см е влязло през единият от отворените прозорци, направило е вътре нещо като обиколка, излязло е от друг прозорец и се е "забило" в металната конструкция на метеорологичната станция, която е на около 15 метра от хижата.Дупка обаче, не е направило.Резултатът е бил, че присъстващите са си глътнали граматиката.
Това нещо се случва или 1977, или 1978.....не знам точно, но мога да попитам.Или пък попитайте вие лично баба ми.
Баба ми е "леля Дана", жената, която "държи" Зелениковския манастир. Wink

Ето за това говорех... Добре, че е излязла! Рядко, рядко, ама да не се случва...

Иначе тази неделя както си слизахме от Рилски езера под лифта и ни хвана една яка буричка, (станахме вир вода до долу) и по едно време тресна една мълния доста наблизо. Аз се учудих малко, защото знам, че сме в ниското и то на стръмни склонове с гора, а над нас имаше толкова по-високи ридове и върхове. После осъзнах, че е ударила някой от стълбовете на лифта, а в този момент той вървеше и имаше хора на него! За момент лифта спря за малко, после пак тръгна. Като слязохме до станцията нямаше паника, явно всичко е било наред, ама си представям на хората по седалките какво им е било...
Което ме наведе на мисълта дали не е малко опасно ползването на открит лифт по време на гръмотевична буря?!

	raver написа:
	ама си представям на хората по седалките какво им е било...

Наистина запомнящо се пътуване

Добре, че са кафяви седалките Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	raver написа:
	... Което ме наведе на мисълта дали не е малко опасно ползването на открит лифт по време на гръмотевична буря?!

Не е. Но може да спре тока и да се получи известно висене и чакане.

Преди десетина години имахме много интересна среща с две от тия приятелки, че името имена Спътницата ми не ми дава да споменавам, особено в Планината при наличие на тъмни облаци.
Случката е дълга, ще се опитам да бъда максимално кратък.
Деня 24 юни (Еньовден) Маршрут хижа Русалка до хижа Соколна. Мястото Зли Връх. Първо ни валя, ама без шум и пушек, после наблюдавахме едно странно явление как от единия облак на фуния преливаше в други. Решихме, че времето се е оправило и мъжете качихме върха, а жените останаха на пътеката. Гръмна за първи път, но толкова далеку, та никой не се смути. Втория път бе доста по близо и така се почна, че всяка следваща бе по -близо и по -близо, сякаш бяхме на артилерийски полигон и мерача все по точно настройваше мерника. Никой не обича да се усеща като мишена, особено пък като мерача е самия Зевс и си плюхме на петите, но преди да се отдалечим много Той уцели е щом пиша значи не ме е уцелил пряко и мисля, че падна на самия връх, но миг след гърма усетих и една припукване на челото и лека тръпка по гърба, вероятно някакво вторично разреждане с малък заряд. Жените на кола и те получили своята доза електричество и са броени минути се оказахме на кошарата под Водни Връх.
Послеписа тук е: На Еньовден земята се отваря и излизат съкровищата и в същия район на същия ден, Диригент от Габрово намерил уникален Тракийски златен нагръдник, който за съжаление се счупил. Господ очевидно е искал да ни покаже мястото където се е отворила земята и се е показало съкровището, но ние без да губим време избягахме.

Ние последния път към тевно езеро от хижа безбог такава гръмотевична буря ни запраска че на моменти толкова яко гърмеше че ти заглъхваха ушите но ние не се спряхме аз супер се изкефих доста екстремно беше Very Happy

П.П ходи си и да не ти пука ако е писано ще стане дето и да се скриеш природата набележи ли си те няма отърване

_________________
Много са пътищата който водят към Бог един от тях е през планината но го знаят само тези който завинаги остават там

Факт е, че на открито било няма отърване, играе се руска рулетка. Факт е, че по-добре да се върви, отколкото да се стои. Просто няма какво да се чака.
От там нататък хич не споделям твоят кеф, в моите случаи хич не съм го усещал така.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Ами всеки си има свойте странности аз се кефя на яки съраунд който Господ ни праща от време на време Very Happy

и си много прав за стоенето ако бурята продължава с часове тези който предпочитат стоенето сигурно няма да е много приятно затова трябва да се рискува пък квото стане

_________________
Много са пътищата който водят към Бог един от тях е през планината но го знаят само тези който завинаги остават там