Айде тая седмица като се е подхванал района на Попина лъка, Беговица и Тевно езеро да се включа с малко пътеписче и аз.
В събота рано рано отпрашихме от Неврокоп с един бус посока Сандански. До Попина лъка работата беше добре и бързичко се придвижихме, изключая завоите из Пирина в отсечката Неврокоп – Попови ливади – Горно Спанчево. Всеки човек с калпав вестибуларен апарат знае, какъв „мехлем” са за него тези виражи. В този ден аз се включих във вестибуларната група, и малко преди Катунци спирането за пиш пауза ми дойде много добре. Тъкмо се бях подаврандисал и след Сандански пак се почна. На Попина лъка обаче апарата се ококори и нагоре пътувах доволно добре. Явно лашкането на колата в отсечката Попина лъка – Туричка черква – х. „Беговица” му дойде добре, а и мерака за ходене си каза думата в позитивен план.
Идеята беше в този хубав ден да скокнем до в. Каменица и да се върнем на хижата да нанкаме, а в неделя да издраскаме до Солището и да слезем към с. Пирин, но с оглед неблагоприятните дъждовити и ветровити прогнози пътьом решихме при валеж да се приберем същия ден. Много години обикалям из Пирина, но по стечение на обстоятелствата на в. Каменица не бях стъпвал. Аз и не съм си давал зор за него де. Той си чака да му ида на гости. Ето, дойде му времето.
На хижата имаше блага за моите очи новина. След 23 годишна пауза на нея отново се кипри чисто нова табела, на която пише хижа „Беговица”. Зеленикаквото табло х. „Каменица” най-после отишло в историята. За всеки случай след едно здрасти отправих питане хижаря, ако решим довечера да останем ще има ли местенца за скромната ни група, на което той отговори утвърдително.
Метнахме раничките и уловихме маркировката в синьо и жълто по долината на р. Беговица. Малко преди Даков мост задминахме двама човека. Нагоре беше пусто и не срещнахме никой. Нагоре ходенето вървеше добре по хладното докато един от групата не му се обади нискокръвието, което наложи да се направи принудително спиране на разклона, където жълтите лентички поемат към склоновете на Бегова капа и Беговишкото езеро, популярно от 3-4 десетилетия още като Кукленско. Другите от групата отпрашиха нагоре, а аз и Катето затяпахме бавно, за да не изпускаме другаря, чието кръвно днес беше решило да прави номера.
Нагоре лошото време си показа зъбките. По Яловарника се появиха мъглици и започна да ръми неприятно. До Беговишкия превал нещата бяха без изменение. Ту ръмеше, ту спираше, вятърът охлаждаше с някои неприлични пориви загряващите от дрехите радиатори, а кръвното така и не искаше да се вдигне. В близост до малките Беговишки езера чакаха останалите пълни с мерак за катерене по камънаците на Каменица. Тук фотото също запъна и упорито отказа да снима. С тънки благословии докато сменях 1-ви, 2-ри, 3-ти чифт батерии накрая каза, че ще снима и се разбрахме.
Кръвното продължаваше да се инати, затова се разбрахме да му се даде почивка на Горното Беговишко езеро, докато останалите идем до кота 2822 м. Речено сторено! Като за начало се запътихме към страничния зъбер на Каменица наричан Каменишка кукла и не след дълго бяхме горе и зазяпахме езерцата долу в Белемето и по-далечните върхари. Дъждецът взе, че спря и ситуацията замириса на оправяне. Все пак си беше облачно и вятърът ни подухваше в гърбовете докато скачахме по камъните към баш върха – Каменица.
Горе ни чакаше изненада. Изведнъж облаците се разбутаха, Райко се показа и откри вълнуващи гледки.
Ние това и чакахме де. Извадихме фотооръдията и загърмяхме във всички посоки. То таквиз гледки не са за изпускане. То не бе снимане не бе чудо, ама си заслужаваше де. При такива атмосферни условия как да се щрака с кеф човек.
След половин час „гърмежи” кандисахме и решихме да слезем към Горното Беговишко, за да починем, и да заредим стомашно-чревния тракт. Казват било хубаво това! Закретахме полекинка надолце към седлото между Каменица и безименната кота посока Яловарника. На езерото паркирахме и хапнахме доволно.
По едно време взе, че пак се заоблачи и ни подкани да се размърдаме. Писано било това да е слънцето за днес. Кръвното се пооправило докато отмаряло край гьола, но за сметна на това излязло схващане на прасеца. Все пак биваше за ходене надолу де. Спиране направихме под Беговишки превал, за да хапнем десерт – вкусни боровинки.
На разклона за Беговишкото езеро и Башмандра срещнахме семейство, което бе излязло на разходка, а по-надолу още едно. Бяха интересни тъй като бяха с раници за деца и мъниците надничаха отгоре. Симпатяги големи. Тъй като пак се опита да завали следващото спиране направихме чак на Даков мост, където се наложи да извадя големия плик, за да го напълним до ушите за късо време с гнусотии до хижата, които бяхме забелязали на качване – шишета, буркани, консерви, пластмасови чашки, кърпички, подметки, пликове от хляб, опаковки от вафли, тел и всякаква още мизерия мъдреща се край пътеката.
Почистващата дейност малко ни позабави и пак стигнахме последни на хижата, където другите ни чакаха люпейки тиквени семки до едно огнище. В крайна сметка решихме да се прибираме и Солището да оставим за следващия път.
Товарихме се на буса и беж надолу. Спиране направихме на Попина лъка за гледане на водопад и след това на езерото в Сандански, където ударихме по една биричка с картофки. По тъмно се прибрахме в Неврокоп и след един душ и ракия със салата за вечеря хоризонтирахме.
Викаш страничен зъбер на Каменица - Каменишката кукла. Как да го тълкуваме това
Това Каменишка кукла е новост в бранша появила се през 80-те години на миналия век. До края на 70-те такова название в книгите няма. Същата работа като Кутело 1 и Кутело 2, Кременски връх или като Момин връх. Новости новости новости! Кръщелници явно не липсват.
Айде тая седмица като се е подхванал района на Попина лъка, Беговица и Тевно езеро да се включа с малко пътеписче и аз.
Съдейки по активността в подфорума, явно в края на лятото всички са се отправили към Пирин. Поредното доказателство - аз:
Пон Сеп 15, 2008 9:28 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Е тва е...който може за един ден да скита из Пирин...
Ние еднодневките освен на Витоша да си ги правим.
Абе нека има повече върхове...да има какво да отмятаме...
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Пон Сеп 15, 2008 9:39 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Ееее, вие ме разбихте с тез прекрасни снимки....айде Kat ти си на ход, до кога ще чакаме твоите снимки
Пон Сеп 15, 2008 9:47 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
ооо.. Синева, снимките от Големия казан са тъкмо за Фулвио може да ги пуснеш в темата за ледниците, да се радва горкия човек
А това Белеме е крайно време да го посетя и аз тази година, а не само снимки да гледам от там..
а дъждовниците са много симпатични
Поздрави
п-п
Госпожо Иванова скоро снимки и от мен, яви ми се малко работа, и затова се бавя малко ...
Ауу, съчувствам ви, защото и аз съм във вестибуларната група по принцип.
Иначе всичко е ОК!
Тия дъждовници и в Родопите бяха наизлезнали. Наблюдавах един как плува - доста пъргав и сръчен е там!
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Сеп 16, 2008 5:23 pm
spi
Регистриран на: 15 Апр 2008 Мнения: 89
Kat написа:
Ангелчо, виждаш ли, че черно белите снимки си имат своя красота
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
