Къде е най-най

За някои въпроса ми ще е глупав но отдавна искам да разбера от много ходилите къде им е било най-трудно, страшно...Имам предвид при ясно, сухо време Рила -Трионите, Петлите, подсичането на Голяма Попова капа, Пирин-Джамджиевия ръб, Кончето и сие, Дончови караули, Ушиците и Стражите и т.н. Сигурно съм доста скромен в изброените варианти...Абе направо си признавам замислям се дали да се пробвам на Дончови......., Стражите и ущиците и т.н.

За мене лично най- ми е трудно и страшно ставането от кръчмата на паркинга, под х. Бъндерица. Като знам после, че цяла седмица трябва да правя компромиси с храната ... Wink

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	За мене лично най- ми е трудно и страшно ставането от кръчмата на паркинга, под х. Бъндерица. Като знам после, че цяла седмица трябва да правя компромиси с храната ...

Това лято добре се отчетох там след Муратов връх Laughing

и хич не ми беше трудно /2 големи салати, месища и 3 бири/.

на премката след кончето, под западния на вихрен се призимявах на четери метра нанапред като подскоча от вятъра и то с раница, към 15 кила. лятото.
а най страшно на един боулдър до село. в добруджа на равното. после четери месеца в гипс и хем не паднах от високо.

По жандармите между Хвойнати и Муратов, сама и с голяма раница... еми гадно беше, накрая я хвърлих и слезнах след нея на пътеката. Това май единствено отговаря на условията ти "ясно, сухо време"

Иначе т.нар Малкото Конче (между Джано и Ченгелчал) в края на април, почти нямаше сняг по ръба, но духаше отвратително, пак с големите раници... и това си го биваше... в същото време Павката пълзеше откъм Аргирово, вятърът му отвя първо снегоходката, а после цялата раница се търкулна. Абе филм си беше. На връщане въпросното "Конче" го минах с все котките на краката по камъните, ама нямаше вятър. Така че самият участък не ми се видя чак толкова страшен, но обстоятелствата бяха неприятни.

Ама най-ужасно беше като се пързалях и въргалях в един улей под Кръстците... не съм вярваща, ама след тая история като мина от там ми иде да се кръстя, ся вече ми е ясно що са Кръстци! Confused

Другото много страшно изживяване (макар и доста по-невинно от това на Кръстците) ми беше слизането от Кралев двор към дясната порта. Точно след залез снегът беше отврат и на няколко пъти висвах на пикел, а крачката ми риеха безпомощно - снегът се сриваше под краката ми. Като се добрах до портата почти плачех и яко каруцарски псувах, а Павел ми се хилеше като зелка... как не го цапардосах с пикела...
Трябва да спра да се качвам по места, от които после не мога да сляза Rolling Eyes

	ZCEZBPM написа:
	Затова си мисля че най-опасните места не са сами по себе си чак толкова страшни , но в съчетание с разни дребни добавки от глупост и незнание като тези които споменах и се получава нещо наистина гадно като преживяване.

+ атмосферни неприятности.

Дай второто място.. Razz

Аз се сетих за Попова капа - там ми беше гадно, но може би трябва да я подсека отново, защото доста време измина, а и тогава не се плашех за себе си, а за човекът с мен - имаше много силно изразена аерофобия.

Може би Трионите на Мусала. Когато ги минавах за последно беше преди около 15г Smile

Тогава се сещам че трябваше да излизам от тялото и да се ритам по задника за да продължавам напред Smile

Сега нещата са по-различни, но тогава ... На връщане разбира се предпочетох сипея по Малка Мусала, където в ниското по пътеката за х.Марица, пък едва/15-на см./ не настъпих една усойница. Както често се случва една беда никога не идва сама. Между впрочем този израз както изглежда може да се прикачи на всеки от постовете на колегите по темата Wink

	Gamina написа:
	Аз се сетих за Попова капа - там ми беше гадно, но може би трябва да я подсека отново, защото доста време измина, а и тогава не се плашех за себе си, а за човекът с мен - имаше много силно изразена аерофобия.

[/quote="Nik Tod"] Може би Трионите на Мусала. Когато ги минавах за последно беше преди около 15г Smile Тогава се сещам че трябваше да излизам от тялото и да се ритам по задника за да продължавам напред Smile Сега нещата са по-различни, но тогава ... [/quote]
Ами ако наистина Трионите и подсичането на Попова капа са ви стреснали малко, да не се притеснявам чак толкова да опитам Дончови караули и Ушиците със Стражите. На Трионите минах с голяма раница /вече не я нося/, защото за един ден Laughing

....Ами не съм бил стреснат и май бързо свършиха Confused

. Подсичането на Попова капа по царския от Страшното към Кобилино бранище също не ме уплаши нещо..Само на едно място прекрачих ръждивото въже, за да е под мен към склона и си минах без да го мисля. Но улея от Петлите към Мальовишка река и този между Безименния Купен и Попова капа Shocked

Там ми беше треперливо и се шашках ...

Последната промяна е направена от excalibur на Чет Окт 04, 2012 11:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път

excalibur написа:

Ами ако наистина Трионите и подсичането на Попова капа са ви стреснали малко, да не се притеснявам чак толкова да опитам Дончови караули и Ушиците със Стражите. На Трионите минах с голяма раница /вече не я нося/, защото за един ден Laughing

....Ами не съм бил стреснат и май бързо свършиха Confused

. Подсичането на Попова капа по царския от Страшното към Кобилино бранище също не ме уплаши нещо..Само на едно място прекрачих ръждивото въже, за да е под мен към склона и си минах без да го мисля. Но улея от Петлите към Мальовишка река и този между Безименния Купен и Попова капа Shocked

Там ми беше треперливо и се шашках ...

Трионите ме стряскаха преди около 15г. сега вече е друга бира.
Дончовите караули http://niktod.snimka.bg/mountain/donchovi-karauli-i-b-nderishki-chukar.696974.28192832
За Ушиците прегледай днешната тема: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=4805&postdays=0&postorder=asc&start=15

Гледах снимките Shocked

но пак не става ясно колко време отнема минаването през Дончови.......и трудността, сравнена примерно с Трионите. Също и за Ушиците и Стражите. И най - вече лежерно за един светъл ден, например тази събота /дават го хубаво време/, може ли да се завърти някакъв маршрут в тази връзка?

excalibur написа:

Гледах снимките Shocked

но пак не става ясно колко време отнема минаването през Дончови.......и трудността, сравнена примерно с Трионите. Също и за Ушиците и Стражите. И най - вече лежерно за един светъл ден, например тази събота /дават го хубаво време/, може ли да се завърти някакъв маршрут в тази връзка?

Не ти става ясно, защото не си задалвал такъв въпрос. Интересуваше се от трудноста. По моему няма стряскащи моменти, но всеки е различен. Поради тази причина дадох линка със снимки на маршрута за да си прецениш сам. Времената са следните:
х.Вихрен- Бъндеришка порта = 1:20ч.
Бъндеришка порта - в. Бъндеришки чукар = 2:20ч.
в.Бъндеришки чукар - Башлийска порта = 1:20ч.
Все пак да имаш в предвид, че това са ориентировъчни времена с които съм се движил аз.

По отношение Ушиците и Стражите няма как да ти дам време, защото не знам до къде искаш да стигнеш.
Все пак от премката на Полежаните до премката м/у Г.Стража и Каймакчал са около 1:30ч.
Има опасни пасажи и те се виждат на снимката. В крайна сметка тръгваш и ако прецениш, че поемаш прекомерно висок риск, просто спираш и се връщаш. Няма как да сравнявам Трионите с други пасажи, не за друго, а просто защото сега след /за жалост/ 15год. те ми изглеждат като разходка с лодка.
И двата маршрута по отделно стават за 1 ден /обаче времето трябва да е добро, защото ако те застигне дъжд ще стане лошо./ При лошо време или признаци и прогнози за такова, не тръгвай.
Дано съм бил полезен.

Благодаря Nik Tod за изчерпателната инфо...В крайна сметка при хубаво време и дълъг ден си стават маршрутите. Лятото като пъплехме към Големия Мангър от премката с Безбог ни застигна един господин. Поговорихме малко по докато залитахме по мангърите. Човекът каза, че спят на Орбел спа и си обикаля района, после включи турбото и даде газ нагоре. Целта му бяха Ушиците и Стражите. Ако не намерел път да слезе към Десилишко и междинната на лифта, щял да се връща обратно към Полежан. Аз позачаквах страховете на половинката. Като качихме Мангъра и доизчакахме мъглата да пусне малко гледки, т.е. около 1 час и нещо и някой горе каза, че видял човека да маха от Голямата стража.

Ушицата я издрапахме право нагоре от Горно Газейско на 1 юли, после по ръба към Полежан - никакви грижи и нищо страшно или кой знае колко впечатляващо.
На Голямата Стража съм била само зимно и не сме правили целия траверс, така че няма какво да добавя за там.

След хвойнато-муратовото жандармене се запътих към Караулите, колкото да ги видя отблизо /бях метнала раницата на Бъндеришка порта/, пощъках малко по тях и не ми се видяха по-неприятни от Малкото конче, да речем. А то си е интересно за минаване.

Но както се сещаш - всичко е строго индивидуално.

ето малко около Ушицата:

Виж, този ръб на Газей, който се спуска в долината би бил предизвикателство вече

п.с. А Попова капа мен не ме точно уплаши, криво е мястото и беше едва второто ми подобно след Кончето... притеснявах се за другарчето тогава. Затова ще ми е интересно пак да я подсека - да видя кво толкова има там. На първото и единствено минаване човека трепереше от страх и аз треперех от страх за него Laughing

	Gamina написа:
	...Виж, този ръб на Газей, който се спуска в долината би бил предизвикателство вече ...

Защо, не може ли някъде от друго място, без този ръб?

	Gamina написа:
	... На първото и единствено минаване човека трепереше от страх и аз треперех от страх за него

А можеше и без да трперите, ама прав беше оня, дето ми каза:
Вие сте хора, които се изкачвате някъде, с хиляди мъки и ужаси, Където нямате никаква, ама никаква работа Very Happy

. Не зная дали бях прав, но аз му отговорих:
Иначе Америка до ден днешен щеше да остане неоткрита.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Може, разбира се - от езерото е на 15 минути върха Smile

Казвам, че качване по тоя ръб би било сериозно предизвикателство. Като го гледам какъв е клечасал, аз не бих си го причинила, а по-стръмната му част не се вижда тук Laughing