Регистриран на: 19 Мар 2012 Мнения: 271 Местожителство: София
Размисли и страсти - първо докосване до Пирин
Дълго се канихме да поналазим и Пирина и ето, че успяхме да си изкопчим малко отпуск предната седмица. Занесохме се на х. Вихрен във вторник късния следобед, настанихме се и хванахме баира да се поразходим - до Муратово езеро, после по пирамидките до Влахински превал, Хвойнати връх и през Кабата си слязохме на хижата. Има една стрелка на червената маркировка там на сипея, която ни обърка - сочи навътре към сипея(може би на югоизток се пада), а по принцип трябва да се мине отстрани покрай клека (в противоположна посока). На другия ден видяхме, че на 1 м. по-надолу има метална табела в обратна посока, но надписа се пада от другата страна, та ние изобщо не й обърнахме внимание вечерта... и си отпрашихме навътре към сипея, че излезнахме и на некъв друг сипей и вече осъзнали, че сме изгубили маркировката си, се спуснахме по него - право срещу хижата, и то на лунна светлина... Както и да е, този завой е напълно излишен и няма да е зле тая стрелка да се оправи по някакъв начин.
На другия ден се насочихме към Вихрен по пътеката през Казана, излязохме на Премката и продължихме по подсичащата пътека към Кончето. Стигнахме стълбовете, на които въжето е скъсано, т.е. няма го, аз минах 3-4 стълба и чувам отзад Иван да крещи, че натам няма да продължава. Обръщам се назад, гледам човека се е вкопчил в скалата и не иска да помръдне. Последваха увещания от моя страна да продължим и реплики от негова, че няма да стане и как никога не се съобразявам с другите. Поразмислих се малко... и реших тоя път да пренебрегна собствените си желания, заради спокойствието на другарчето. Не съжалявам, ама изобщо даже... Върнахме се, ама на Премката нещо ме гложди - казах на Иван да ме чака там, а аз ще се драпна до Кутело - взех само апарата и се качих (пътечката е чудна). Да, ама отгоре включвам апарата, на дисплея - нищо, пак "on", пак нищо. "Баси куция късмет", а гледката е уникална. Запечатах я само в съзнанието си. Достатъчно е. Върнах се на Премката, оттам по северозападната стена се качихме на Вихрен и си слезнахме през Кабата. Вечерта на хижата всичко беше тревожно, заради инцидента с жената. Постъпката на Божидар беше изключително смела и респектираща - човека без колебание реши да тръгне в нощта и да обходи района с надеждата, че ще бъдат чути виковете му. В такъв момент ти се иска и ти да помогнеш, но не познавахме изобщо планината, а и нямаше да имаме неговата издръжливост. Единственото, което направихме е да му дадем челника и картата... Беше почти безсънна нощ...
На сутринта, към 8:30 спасителите от ПСС вече бяха захапали склона нагоре... Видяхме се с Божидар, разказа ми какъв терен е обходил, как в 2 ч. вече паднала росата и всичко станало много хлъзгово, как виковете отеквали надалече, но никой не му е отговарял... Върнал се беше към 4:30. Щяхме да ходим заедно към Тевно този ден, но плановете му вече бяха други, трябваше да се наспи след дългото и изтощително денонощие. Човек с голямо сърце!
Унесени в мисли, ние нарамихме тежките раници и се помъкнахме към Тевно през Типиците.
Много приятен и обзорен маршрут - езерцата изникват едно след друго, чукарите стърчат отгоре, панорамите се разкриват отвсякъде. А, сипеят над Дългото езеро - нема такива мащаби, просто... Гледката от Башлийска порта е уникална:
Следобяда се настанихме в заслона, хапнахме, взехме си по бира и по залез отидохме на премката под Момини двори. Красота отвсякъде!
На слизане към заслона, цяло стадо диви кози се появи на хоризонта - в комбинация със залезните цветове беше нещо уникално - тази хармония внесе някакво особено спокойствие в иначе тревожните ни мисли... Същото стадо козички ни навести и по изгрев:
На другия ден поехме по обратния път, но през Демяница, за да не повтаряме. Много лек и приятен маршрут. Вярно слиза се доста, но камънака отстъпва на зеленината и е някакси по-спокойно и лежерно...
И Василашките езера и Тодорини очи са много красиви!
На Тодорина порта си метнах раницата на съхранение при Иван и се качих сама на Малка Тодорка. Пирамидките те водят много добре по камънака, за 10-15 мин. си вече горе, а да видиш и двете Тодорини очи едновременно, а и оная гледка към Вихрен и Кутело...заслужава си.
Последва досадното слизане надолу, стъпалата вече ни пареха от болка. Страстта започна да отслабва и да отстъпва място на мислите... Раздялата с Пирин е мъчителна..., но всъщност, аз все още съм там...
Всички снимки
Вто Окт 02, 2012 12:33 pm
ivjordan
Регистриран на: 15 Сеп 2011 Мнения: 93
Да добавя и аз нещо за тези четири дни в Пирин:
Признавам си, че се уплаших на подсичащата пътека към Кончето и реших да не продължавам.
Твърдо смятам, че или трябва да се оправят въжетата, че да се добавят и нови, или тази част от маршрута да се премаркира билно, а подсичащата пътека да отпадне като туристически маршрут. Мястото е твърде гадно, достатъчно хора са загинали там. Не виждам смисъл тази пътека да я има изобщо.
Лично мен допълнително ме притесняваше и травмата в коляното отпреди месец на Рила и не намерих смелост да мина. Поради това не се качих и на Кутело. Колената ме наболяваха, а Вихрен тепърва предстоеше.
През Типиците също има едно доста гадничко място, знаете си го предполагам. Него го подсекох от дясно. Пусти страх от височини...
Не мога някакси да споделя всеобщия възторг от заслон "Тевно езеро". Вярно, мястото е магично и си заслужава всички несгоди, но нощувката си е горе-долу мъчение. Нарът ми беше неудобен, хъркане, въздишки, аромати... Аз не мога да спя в такива условия. Може и да съм капризен, но това е положението. И това, при положение, че бяхме само седем човека, представям си какъв "кеф" е, когато се заемат всичките тридесет места.
Такива работи, общо взето.
Добро ходене се получи, невероятни места и гледки, но засега Пирин не може да измести Рила в сърцето ми. Може би след някое и друго ходене, но по-вероятно никога.
Вто Окт 02, 2012 1:06 pm
Гунди
Регистриран на: 07 Юни 2012 Мнения: 300 Местожителство: Стара Загора
Добро ходене се получи, невероятни места и гледки, но засега Пирин не може да измести Рила в сърцето ми. Може би след някое и друго ходене, но по-вероятно никога.[/quote]
+1.Съгласен с теб!И аз за първи път тази година ходих на Рила(два пъти) и Пирин(веднъж),но някак си Рила по ми легна на сърце!Това е лично мое мнение!Може би по-нататък ще се влюбя и в Пирин( ),но сега харесвам Рила и разбира се любимия ми Балкан(Стара планина)!
Ако не те кефи хъркането и миризмите в общото помещение, носи палатка и чувал - там тези ефекти ги няма
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Окт 02, 2012 2:07 pm
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 701 Местожителство: гр.София
Гунди написа:
Добро ходене се получи, невероятни места и гледки, но засега Пирин не може да измести Рила в сърцето ми. Може би след някое и друго ходене, но по-вероятно никога.
[quote]
+1.Съгласен с теб!И аз за първи път тази година ходих на Рила(два пъти) и Пирин(веднъж),но някак си Рила по ми легна на сърце!Това е лично мое мнение!Може би по-нататък ще се влюбя и в Пирин( ),но сега харесвам Рила и разбира се любимия ми Балкан(Стара планина)!
[quote]
И на мен Рила ми е любима от годините, когато за първи път се качих на Мальовица и видях Орловец. Но последно време все ме тегли към Пирин . Може би е вярно, че от непознатото изпитваме притеснения и като сме ходили доста по-малко из Пирин е нормално да ни е по-чужда. Но пък циркуси, порти, чукари в Пирин едно след друго и от всяка порта или чукар различни гледки... Езерата с различни форми /чуто от Speedy/...Моята 1/2 казва, че в Рила камъните били зелени и това я успокоявало. Но към Муратов връх призна, че също са зелени ...
Последната промяна е направена от excalibur на Вто Окт 02, 2012 2:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Окт 02, 2012 2:15 pm
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
Стига сте ги мерили бе
_________________ Not All Who Wander Are Lost
Вто Окт 02, 2012 2:18 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Снимките са чудни! А за Иван - на следващото ходене сам ще се чудиш какво страшно си видял в тази подсичаща пътека. Всичко е в главата и всеки изпада понякога в подобни състояния.
Вто Окт 02, 2012 3:04 pm
Petya
Регистриран на: 19 Мар 2012 Мнения: 271 Местожителство: София
dido написа:
Ако не те кефи хъркането и миризмите в общото помещение, носи палатка и чувал - там тези ефекти ги няма
Ааа, има ги, има ги, вервай ми, особено хъркането, че се чува и по-добре в тва тясно пространство Е, вярно не е на четири гласа, а и има механизми за контрол
P.S. Аз от Тевно оплаквания нямам никакви, даже кенефа с развалената врата предлага такъв изглед към Каменица - незаменимо! Дето се вика и най-грозната работа, пак е хубава там
Абе, изобщо в Пирин е много яко!
Вто Окт 02, 2012 4:55 pm
NikTod
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 297
Снимките и прехода са много хубави. Не съм специалист, но ми направи впечатление доброто чуство за композиция на снимките. Поздравления
Колкото до коментарите извън темата на колегите преди мен мисля, че се поувлякоха. Не ги коря, защото го правя и аз, но мисля че Petya със споделените от нея снимки и вълнения, не заслужава да им оспамим темата, със спора коя планина е по-хубава.
Вто Окт 02, 2012 7:13 pm
ivjordan
Регистриран на: 15 Сеп 2011 Мнения: 93
Аз повлякох крак за сравнението между планините, като споделих, че Рила ми остава любима, така че спам няма
Благодаря за комплиментите за снимките, една част от тях са мои!
Всъщност, не претендираме за кой-знае какво, и двамата още се учим да използваме огледално-рефлексен фотоапарат. Учим се и да го носим по баирите, че той си тежи на мястото
Вто Окт 02, 2012 8:23 pm
NikTod
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 297
ivjordan написа:
Аз повлякох крак за сравнението между планините, като споделих, че Рила ми остава любима, така че спам няма
Благодаря за комплиментите за снимките, една част от тях са мои!
Всъщност, не претендираме за кой-знае какво, и двамата още се учим да използваме огледално-рефлексен фотоапарат. Учим се и да го носим по баирите, че той си тежи на мястото
Спама си е спам, няма значение произхода му.
Във Вашия случай разликата в значението е, че сте си самооспамили темата
Разбира се това не е толкова важно.
Пристрастяването към Пирин става бавно. И тук не е въпроса, дали това ще се случи, а кога.
Вто Окт 02, 2012 8:48 pm
ivjordan
Регистриран на: 15 Сеп 2011 Мнения: 93
О, аз по никакъв начин не съм казал, че няма да се върна в Пирин. Напротив, смятам да го направя в първия възможен момент.
Много ми хареса, въпреки някои неприятни изживявания, на които без да искам, наблегнах в първия си пост по темата. Сигурен съм, че тази планина може да предложи много красота и незабравими изживявания. Може да предложи и случайни запознанства с невероятни хора.
Дори сега се чуствам зареден от тези четири дни.
Всъщност, това трудно се описва с думи, а и Петя го е направила в началото.
Вто Окт 02, 2012 9:01 pm
NikTod
Регистриран на: 26 Юни 2012 Мнения: 297
С травма е неприятно, а страха от високото се лекува с ходене по високото. Колегите го коментираха и те по подобен начин. Няма такъв човек които да не го е страх, но има такива, които просто игнорират фобията и постепенно я преодоляват. Аз също съм минал по този път. Преди 15-на... /вероятно и повече/ години, минавайки по Трионите на Мусала си мислех, че съм се надценил, и че няма да мога да мина. Но както го написа съфорумеца Гърбев всичко е в главата. Минах си Трионите като пич, е поизпотен пич, но все пак цял пич. Изненадата ми доиде на Малка Мусала, след като разбрах, че съм объркал пътя Бях тръгнал за х. Марица. Сега си търся колкото по-въздушни м-ти, толкова по-добре.
Вто Окт 02, 2012 9:39 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Първо докосване до Пирин, ама па какво!
Браво, Петя&Со! Двете снимки на козите и следващата, на езерото, са великолепни! Вие всички кози на Пирин ли успяхте да съберете заради кадрото? Чакам второто ви докосване.
dido написа:
Ако не те кефи хъркането и миризмите в общото помещение, носи палатка и чувал - там тези ефекти ги няма
Лоши съвети даваш, Дидо! А специално на Тевното и бият!
Вто Окт 02, 2012 10:09 pm
ivjordan
Регистриран на: 15 Сеп 2011 Мнения: 93
^ Козичките бяха много, поне 20 глави беше стадото, на снимките не се виждат всички. А и с приближаването ни към тях, повечето се евакуираха зад хълма. Само няколко "съгледвача" останаха, които и успяхме да снимаме. Единият е със счупен рог, явно "племенният боец".
Невероятна картинка, как ни пожелаха "лека нощ", а после и "добро утро".
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети