„Златна” Рила в края на лятото и началото на есента
Вечерта на 20-ти септември (четвъртък) бе много подходяща за стягане на голямата раница. Преваляваше, Врачанския Балкан не се виждаше от облаците. Рано сутринта на предпоследния летен ден в София бе студено, а полето и Витоша бяха притиснати от облачната пелена. В Костенец бях малко преди 10 часа, достатъчно, за да хвана бусчето за Вили Костенец. С изкачването времето бързо се променяше и на Костенецкия водопад вече бе слънчево. Предстоеше ми преход до х. Белмекан. Отначало се върви по черен път в долините на Стара река и р. Чавча, след което пътеката влиза в гората и постепенно набира височина. Над гората, но под клека, се излиза на поляна, над която доминира зеленеещия Червени връх и гледката вече става по-характерна за висока планина, като Рила. Следват неприятни и безкрайни серпентини в клека и накрая, след преодоляване на около 1380м денивелация, се излиза на бента на Равничалско езеро, на брега на което е х. Белмекен.
Освен мен, на хижата бяха още двама туристи : момче и момиче, заедно с които си правихме компания. По-късно вечерта се появиха хижарят и още един младеж. В спалното помещение бе студено (предния ден бе валял сняг), та момчето запали печката.
На сутринта поех към х. Заврачица. Пътьом се разходих до връх Ибър. Качването не е технически трудно, от върха се откриват хубави гледки във всички посоки.
На х. Заврачица бях 10 минути след началото на астрономическата есен, подходящо време за баня в реката и настаняване в хижата. Тук се запознах със съфорумеца, ползващ името Йосарян. Вечерта си поприказвахме с него на планински теми. Третият ден бе с по-лежерно ходене, но с повече снимки. От прозорците на Манчо тествах два мои апарата и обективи и заедно с качването на най-високата кота, телефонни разговори и кратка почивка пропилях повече от час.
Последва качване на Маришки чал, с подобни упражнения и на него.
Следващият връх, който посетих, бе Овчарец. Освен гледките към Сакавците, от него се вижда добре и седлото към Песоклива вапа, както и х. Грънчар. На хижата бях рано следобяд, както и на х. Белмекен, хижарят дойде по-късно. След обичайните хигиенни процедури в поточето от преливника на езерото се запътих към отсрещната страна на езерото, където трима мъже от Якоруда си бяха устроили пикник. Поканиха ме на тяхната маса та споделих тяхното добро настроение. В албума, който цитирам по-долу, съм постнал малко клипче от техните изпълнения.
В това време на порции пристигна група от 15 белгийски младежи, с които имахме почти един и същи план за следващия ден. Този следващ ден започна с качване на Джанката и част от билото на Суа вапа, където се отклоних от главното било и поех към въпросния връх. От подходящи места в подхода към върха направих снимки на ез. Грънчар и Якорудски езера и вр. Ковач.
Вр. Ковач ми беше на пътя, та го посетих. В долините през този ден имаше силна мараня, така че от този ден снимките не са от много добро качество (все пак има няколко в албума). На склона на Реджепица, на място където преди години обядвахме с двама приятели, единият от които за съжаление вече не е сред нас, направих кратка почивка. Под Канарата се запознах с Мехмед от Белица, много кротък, трудолюбив и благ човек. Носеше брадва, кирка и трион - почистваше пътеката, където е необходимо. С него си правихме компания следващите две вечери.
През следващият ден бях с малката раничка. Поех към Кьоравица, времето бе облачно, духаше силен ветрец. След качването на вр. Кьоравица поех към вр. Рилец, който все ми се изплъзваше при предишните походи в този район. Самото качване на Рилецкото било не е трудно, но последните 50-70 м. до най-високата кота са по големи камъни, изискващи повишено внимание. На върха бях точно по пладне.
От върха се откриват хубави гледки във всички посоки, та си поснимах на воля, още повече, че времето постепенно се подобри. На първата снимка са Джендемските езера (горните някои наричат Седефени, а долните – Дяволски, в далечината стърчат зъберите на върхове от Мальовишкия дял).
Следващата снимка е с два топ обекта в обратна посока – Смрадливото езеро и Мусала.
Следващите две снимки са от седлото между Рилец и Кьоравица. Слънце, шарении ...
На първата е Рилецкото било, а на втората – Мермерското езеро.
След повторния траверс на Кьоравица поех по пътеката за Зъбците и Павлев връх. От прозорците се откриват гледки към Рибни езера и Йосифица:
Така с много хубаво време и много снимки премина този ден. През есента денят е по-малък, отколкото през лятото, а и не исках да се претоварвам, така че малко след 16 часа вече бях на хижата. Решението за маршрута на следващия преход оставих за утрото на следващия ден. По предварителна програма бях предвидил слизане през Тиха Рила до Рилски манастир, но на сутринта реших да се поразходя по Водния чал, от който се откриват чудесни гледки. По пътя до Водния чал на изворчето срещнах една българска двойка – момче и момиче, които бяха преспали на Кобилино бранище. Не носеха шапки и бяха силно почервенели от слънцето.
Водният чал е едно футболно игрище, по периферията на което са разхвърляни няколко купчини от големи камъни. Върхът е на 30-40 м от маркираната пътека, качването на тази отсечка е безпроблемно. Не го пропускайте! При слизането на пътеката срещнах три момчета от Прага, разприказвахме се, следвайки съвета ми и те се качиха на върха и ме настигнаха чак на Кобилино бранище. Там си поприказвахме за Прага и нейните забележителности (и за някои кръчми, разбира се) и обсъдихме плана им за деня. Беше към 14:30, те още не бяха обядвали, та по мой съвет се отказаха да ходят на з. Орловец (БАК) и заявиха, че ще отидат до х. Мальовица. През последните години няколко пъти ходя на по-дълги походи в планините сам и констатирам, че това много улеснява контактуването с хората по маршрута. А това е източник за интересна информация и интересни преживявания.
Следващите две снимки са направени при слизането от Водния чал към Кобилино бранище:
Слизането от Кобилино бранище към Рилски манастир също предложи красиви гледки и обекти.
От колекцията избрах две снимки и един колаж, илюстриращ есенните багри в планината:
Доста повече снимки, клипче и коментари за похода може да намерите на адрес:
Регистриран на: 03 Окт 2007 Мнения: 173 Местожителство: София
Прекрасни снимки! Не можах да си избера някоя и да кажа - ей тази е най-хубава. Всички са чудесни!
Вто Окт 02, 2012 11:18 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Рила ми е мила!
Бате Борко, Прекрасна е Рила през твоите очи!
С червените листа на черните боровинки, снимките са още по-свежарски.
Красивият ти албум ми донесе настроение, радост… и пак тъга...
Аз все в езерата гледам!
Да беше ни спестил поне тази с Канарското езеро… Загива то! И други са вече зле...
Ей, софиянци, какво ще пият децата ви след време?
Нали „От Искъро по-дълбоко нема”? А Белият от Искровете от Канарското почва!
Не искам да слушам в новините колко скъпа била водата във Венецуела!
Що се мълчи и никой не дига очи да види и каже горе какво става?!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Сря Окт 03, 2012 12:05 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3123
Че какво им е на езерата? С отдалечаване във времето от последните обледявания започват естествени процеси на затлачване. В Пирин всички мочурища са такива бивши езера, и обръщам внимание, затлачени доста преди човека изобщо да стъпи покрай бреговете им. Същото се е случило и с някои езера между Янчов чал и Ибър. Какво да ги правим - да седнем и да редим сълзи и сополи ли? Денудацията не е процес измислен и управляван от човек, а това е една от последиците й. Инак проявявам нездрав интерес как загиват неодушевени предмети като въпросното езеро, изключвам теорията за убийството на морето, което след това започнало да се казва Мъртво море.
Сря Окт 03, 2012 10:47 am
баир–будала
Регистриран на: 16 Ное 2011 Мнения: 86
_________________ to be continued...
Сря Окт 03, 2012 11:40 am
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Благодаря, vladоfff, направо ме успокои!
За естествените процеси – добре! Да де, но в съвременния свят човек с действието, или бездействието си може да повлияе
за забавяне, или ускоряването на тези процеси.
Нека тогава си затваряме очите за много нередни неща - например многобройния добитък, пуснат навсякъде в планината. За „туристите”, за умишлените пожари....., все неща, които хората във форума знаят!
Нали всичко е навързано - Екосистема!
Не искам да изпадам в подробности и спорове за това!
Относно „загиването” на езерото – все пак думите имат и преносен смисъл!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Последната промяна е направена от ДИАНА на Сря Окт 03, 2012 5:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Окт 03, 2012 12:11 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3123
Майтап си правя, не се връзвай особено. Няма какво да се ядосваш за гьоловете, в следващата ледена епоха, може и ядрена, пак ще се оформят, само дето тебе няма да те има да въздишаш по тях.
Сря Окт 03, 2012 1:39 pm
Petya
Регистриран на: 19 Мар 2012 Мнения: 271 Местожителство: София
Страхотно пресъздадена есен в Рила и хубаво ходене! Удоволствие е човек да разглежда албумите ти.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети