Мусала - х. Заврачица 22,09 -23,09,12

Имах само два почивни дни и след много умуване тръгнах за Боровец. С Ястребец Експрес се качих заедно с още около 30, 40 човека и всеки с неговото си темпо тръгнахме към Мусала. Сутринта имаше студен североизточен вятър и снежеца който беше паднал предната вечер още не беше се стопил. Движех се бързо за да се стопля и за да избягам от вятъра. На хижа Мусала не беше интересно, спрях само да си сваля полара и продължих по зимната маркировка нагоре покрай Мусаленското езеро, Каракашево езеро. На Алеково езеро зимната и лятната пътеки се обединяват и отново стана оживено. Дори една дива (ама не съвсем) коза имаше - пасеше си кротичко на около 150 метра малко под заслон Еверест. На заслона отдъхнах, хапнах малко и потеглих нагоре по лятната пътека. Времето беше много хубаво, нямаше никакви облаци и след студа от предните дни те караше да се усмихваш и да бързаш да стигнеш високата част на планината. Мусала - очаквах че ще е по трудно, но след 35 минути от заслона се качих на най - високият връх на Балканите. Имаше страхотни гледки във всички посоки, видимоста беше много добра. Същинският преход предстоеше и затова не се помотвах много. След като хапнах добре помолих за малко вода хижаря за да си допълня шишето и той ми услижи, за което още веднъж му благодаря. Беше около 13,00 часа когато тръгнах по западния склон на Мусала в посока към х. Заврачица. Спуснах се за около 30 минути до Преслапа. Никъде по пътеката не видях гроба на планинаря , който се намира там според пътеводителя на Р. Грънчаров, но пък аз и не вървях по цялата дължина на пътеката, която в този участък понеже е стръмно се вие на серпентини по склона и може да съм го пропуснал. Изкачването на Близнаците беше придружено с мнооого снимки Very Happy

. А Маричините езера са много добро място за лагер, също и Ропалашките Smile

. При изкачването на М. Близнак се разминахме с един човек, а после от Г. близнак видях група от 4, 5 човека да се спуска от Мусала след мен. Реших че може да са за Заврачица като мен, но по късно ги видях около Маричините езера. Отбивката на юг след големият Близнак е добре маркирана и язно различима, има и табели. Изкачване на Маришки чал, снимки, снимки, гледки.. Движех се добре, времето беше страхотно и намалих малко темпото, не бързах да стигна до хижта. Движех се по лятната пътека зад Манчо. На картата има знак за извор - Усмивката, на пътеката имаше знак Н2О и стрелка в коя посока е той. Направих пирамидката малко по голяма и продължих. На Заврачица се виждаха овце. Поговорих си кратко с овчаря и продължих към хижата. Вече бях близо, краката ми го усещаха. На паметната плоча на загиналият планинар направих по дълга почивка размишлявайки какъв ли човек е бил та другарите му да направят паметна плоча и да я донеста от плавдив преди 30 години. Имаше изсъхнала китка поставена на пейката под плочата.След малко меланхолията ми отмина и продължих ухилен доволно надолу към хижата. (Много добро място за лагер е изворите на права Марица.) Та похапвайки боровинки търсейки кой клек откъде да заобиколя, защото уж минах напряко, стигнах до хижата. Аз бях първи, след мен надойдохоа още много хора. Един от тях е нашият колега Бате Борко. С него си пихме ракията и си разказвахме приключенията, аз повече слушах де. Той има какво да разкаже . Сигурен съм че пак ще си пресечем пътеките някъде Very Happy

. А на другия ден не беше така интересно - спускане, видях някакви еленоподобни ( ще взема да ги науча най - накрая тия животни), после пак спускане... , а да беше много топло. Сленах през Чакър Войвода и тъй като тръгнах по раничко не използвах лифта на Ситняково - изобщо не бързах да се прибера в София, слезнах по пътеката до Боровец. Ето и малко снимки.
https://picasaweb.google.com/107282661563501826521/220923092012?authuser=0&authkey=Gv1sRgCPf5ic6eovaj1wE&feat=directlink

Добре си се разходил!
Времето наистина бе добро за ходене.
Аз се поразходих повечко, в Пикасата пуснах
снимки още в събота, но нямах време да напиша
тема в този форум. Днес или утре се надявам и
това да стане. Надявам се пак да ни срещне
планината!

Знам горе - долу откъде си минал и нямам търпение да ти разгледам снимките и да прочета пътеписа. На тези места не съм ходил а искам да отида и ще ми бъде интересно.

Поздрави.