С детския квартет на Седемте езера

Тоя път с четиримата! Антон на 9, Боян на 8, Мила на 4 и Максим на 2 години и 4 месеца. Качваме багажа и децата на лифта, като ни помагат майка им и целият личен състав на станцията. Горе ни посреща време, което надминава и най-слънчевите ми надежди:

Никакво облаче, горещо, но не задушно, няма ни комар, ни муха - рай! Мисля си, в обществото няма справедливост, но в природата комай я има. На Вихрен облаците и дъждовете грижовно ни отбягваха. Сега на Рила същата история. Късмет, късмет, ама сме си го заслужили с вяра и упоритост! Very Happy

Това е нашият Рубикон. Прекосяваме рекичката до новата хижа, след нея връщане няма. Ето ги участниците в квартета по реда на номерата:

Най-големият е с най-голяма раница, която го закрива почти целия. В самара му са консервите за пет дена - вече по три на обяд. Всеки носи дрехите си, спален чувал, хляб, луканки, пастети и прочие съестни продукти. Най-малкият естествено носи малко, но пак е достатъчно - раница с памперси, дрешки и спалната торба. Аз съм с 20 кила, които направо ми смачкват гърба и ми режат жилите. Палатка, одеяло, плод-зеленчук за всеки ден под бройка, спален чувал, резервни дрехи, газов котлон - абе, не може по-малко и това си е!

Отсега нататък все ще е така - камънак:

Забелязвам как по-малките пазят равновесие - колкото по-малки са, толкова по-разперени са им ръцете. Стигаме до старата хижа и там опъваме палатката. Дъновистите вече ги няма и на поляната, където миналата година имаше поне двеста палатки, сега са само една-две. Ето я и първата ни вечеря на импровизираната масичка с пейки. Вкусни моментни спагети (японски стил) и чай:

Обърнете внимание, колко е светло, а часът е 8. Пред нас е залезът над Витоша и Стара планина в далечината:

В същото време зад нас изгрява луната. Започва пълнолуние и нощите са съвсем светли, няма нужда от фенер:

"Леглата" са оправени и си лягаме в Дядовата ръкавичка. Колкото и да е невероятно, комфортно се събираме петимата плюс раниците и самарите. Ето ни на сутринта, готови за пътешествието по езерата:

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 11:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Май рано си ги вдигнал? На най-малкото му се спи та две не вижда. Very Happy

А, най-малкият е най-буден. Мила е мигнала и затова така изглежда. Пуснах предишната снимка, защото на нея по-добре личи интериорът. Ето ги в следващия момент:

Четиримата се събуждат като часовничета. Първо е най-малкият, отваря очи точно в 7,30 и се ухилва. След пет минути се събужда Мила. Боян трябва да го ръчна, а Антон - да го изтегля от чувала, в който се е увил като пашкул. Laughing

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 11:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Първата сутрин. Докато приготвям закуската, двамата големи се правят на алпинисти с въжето, което взех за пране и за всякакви други надобности:

Поемаме към езерата, като старателно ги броим и отмятаме - да не пропуснем някое. Четирите разноцветни шапета - досущ великденски яйца! - се любуват на Харамията и Близнака:

Едно по едно, стигаме до най-горното езеро, Сълзата. Документирам постижението за историята - на най-малкия му се е случвало да ходи 12 часа, но все пак такова изкачване му е за пръв път. Не се наложи да го нося на ръце, ама той си и знае, че няма да го нося, та затова върви сам. Такава ми е стратегията, работеща вече за четвърти път: "Мен никой не ме носи, и аз не нося!" Справедливо, нали?

Изкачваме се още малко до едно място, откъдето се вижда Близнакът като в чаша, оградена от стръмни скали:

Тук решавам, че и аз трябва да вляза в историята - ако не за друго, то поне заради средната "ни" възраст. В тази група тя е още по-ниска, няма и 25 години:

Върволицата от хора вече се е поизточила и е таман време да се смъкнем на някое от езерата, където да обядваме и да се изкъпем.

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 11:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Гладът вече говори с гласовете на четирите деца. Сядаме на брега на Сълзата и аз отварям консервите. Доматки, праскови - стъкмяваме обяда. За къпане избираме Окото. Понеже е най-дълбоко, цветовете му са силно наситени. А когато на небето няма нито едно облаче, но пък и слънцето вече не е ослепително, Окото синее с фосфорисциращите отблясъци на африканските пеперуди:

В него децата се изкъпват, та и аз покрай тях. Не само се изкъпват, ами и извършват екологична дейност. Чели някъде, че монетите, които туристите хвърлят в езерото, създават електрично поле - както металните коронки в устата, и това поле е вредно за рибите. Затова се гмуркат като ловци на бисери и изваждат няколко монети, с които сигурно понижават волтажа. Very Happy

По-надолу Бъбрекът пък прелива в някакви странни зеленикави оттенъци:

Ако някой си мисли, че децата едва си влачат краката, греши. Тичат надолу и нямат спиране:

А пък колко пъти се отъркулиха по камънака в прахта! Големите не пропускат скали за катерачество:

Близнакът с Харамията ни изненадва с изгледа си. Не е като на "огледалните" картички - каквото отгоре, такова и в отражението. Поразява ни със своята мистичност:

Обяснявам на децата, че езерото се нарича Близнака, защото Харамията си има "близнак", също разбойник, който владее подводното царство и това, което виждаме, е неговият подводен замък. Става, нали? Laughing

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 11:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Много хубави снимки си направил на езерата.
Евалла, че се наемаш с 4 малчугана да ходиш по-далеко от Борисовата градинка Very Happy

Снимките са супер, а и на хлапетата им личи ,че са доволни. Явно има разбирателство в екипа Ви. Браво !!!

Да ви се ненарадва човек. ръкопляскания

И аз правя опити със щерката но за съжаление удрям на гранит. За сега само скиорстваме.
Само ги дръж изкъсо, да не направят някоя беля по камъните.

хехе супер браво каква дружина само! Кога бяхте горе, не виждам много хора в околността?

Браво!!!Честити са децата с такъв дядо!

Благодаря за ласкавите отзиви! Правя, каквото трябва, а често и каквото не трябва. Very Happy

Все пак четимата внуци не са близнаци - постепенно, едно по едно, свиква се. Стига човек да ги подхване навреме. Което означава още от прохождането. Говоря за самостоятелно ходене - за ръка, но никога на ръце или на гръб. А екскурзии в количка и самар - още от раждането.

NikTod, колко е голяма дъщеря ти?

Jirko, тръгнахме прекалено късно - в 11, защото имаше много работи за оправяне в палатката. Затова и на Сълзата стигнахме късно - след 3. То и на най-малкия крачката колко му са! През цялото време обаче по пътеката имаше страшно много народ. Аз все пак съм подбирал моменти, когато да снимам без калабалък. Чудесно впечатление ми направи, че непрекъснато срещахме дечурлига - от бебета, които носеха в торби, до ученичета. По-големите не ги броя - гимназисти също имаше страшно много.

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 11:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	Сотиров написа:
	NikTod, колко е голяма дъщеря ти?

След 9 дена навършва 10 и започва 11-та

На 10 години сигурно е по-трудно да почнете екскурзиите - детето вече има своя воля, на която с основание се осланя. Но пък има други начини - можете да опитате зимна екскурзия, комбинация от ски и ходене. А лятото - с някоя приятелка. Рано ми е още да давам съвети за десетгодишни, само за двегодишни знам. Very Happy

Желая ти да добиеш опит с 10, че и с "n х 10" на брой годишни.
Между другото ти предстои и не по-малко отговорната задача да научиш тези прекрасни деца и да се включат с грамотно четмо и писмо тук Smile

Всеки път се чудя как ги мотивирате тези деца, особено пък последния малчуган. Smile

Обаче трябва и голямо доверие от родителите, че така спокойно ги поверяват за голяма планина. Very Happy