Полежан - Кралев двор - Валявишки чукар - Куклите - Вихрен

Петдневна разходка в Пирин от 29.08.2012г. до 02.09.2012г.

С преминаването на августовските жеги започнах да се заглеждам по-често в прогнозите за времето в Рила и Пирин. Очертаха се хубави дни в края на август и началото на септември, които решихме да използваме за 5-дневна разходка в Пирин. Освен мен, в групата бяха Наташка и Пепа, с които сме ходили из Пирин и по-рано. Малко след 13:30 часа на 29.08.2012г. бяхме на х. Безбог, откъдето след кратък обяд поехме към Полежан. В езерото рибките се радваха на слънчевите лъчи.

Качването на върха ни отне по-малко от 1 час и 40 мин. Времето бе слънчево, безоблачно и имаше силна мараня, така, че снимките не бяха най-добри.

По билния ръб се разходихме до мястото, от което се откриват Газей и горното Газейско езеро:

Силно впечатление ми направи ниското ниво на най-високото езеро на Балканите:

Явно сушата е жестока през това лято!

След повторен траверс на Полежан се прибрахме в х. Безбог. При слизане на премката между Полежан и Безбог срещнах мъж и жена, които се бяха заблудили (отиваха към Кременските езера!), та им обясних някои неща, които се надявам да са им били от полза. Нещо подобно изживях при слизане от Бъндеришка порта към х. Вихрен, когато срещнах дамска група, водачката на която обясняваше авторитетно на останалите, сочейки към Бъндеришки чукар: „Това е Каменица, до нея са Джангал и Яловеца...”

Боже, колко мъка в този свят!

В хижата, освен нас имаше само още няколко туристи, така че се радвахме на спокойствие и тишина. На следващата сутрин поехме към заслон Тевно езеро, с намерения да „качим” поне два от върховете около него. Естествено, най-голямата атракция по пътя бе Попово езеро:

След почивка край езерото продължихме по маркираната пътека покрай Самодивските езера и малко преди 12:30 часа бяхме на Лява Кралевдворска порта. С Наташка решихме да го качим по пътечката, която тръгваше от портата към върха. Определено е по-стръмна от тази, която го свързва с Дясна Кралевдворска порта, но е по силите на всеки нормален планинар с малко опит. Гледките от Кралев двор във всички посоки са прекрасни и препоръчвам качването му на всички любители на снимките и Пирин.

Нощувката бе в з. Тевно езеро, леглата (наровете) на който постепенно се запълниха до край и в столовата бе невъзможно да се поберат всички любители на кухнята на Валя.
Привечер направихме традиционната разходка до Валявишки чукар, както и традиционните снимки. Привечер Белемето се снима чудесно оттук:

На сутринта поехме към х. Беговица, но искахме да направим и траверс на Куклите. Първоначално смятахме да се качим през седлото между Зъбът и Яловарника, после, предвид нелеките раници, решихме да слезем до водопадчето и оттам да тръгнем по пътеката за Кукленското езеро и х. Пирин. Това ни даде възможност да направим почивка край Кукленското езеро, преди да започнем качването на Кукленския превал.

Траверсът на Куклите е приятно занимание за любителите на шеметните пропасти, на някои от останалите и нормални люде може и малко да се разтреперят краката. Гледките са андреналинови и макар, че времето през този и следващите дни не бе подходящо за снимки, не мога да не пусна една картинка, снимана от последния прозорец с поглед към Кукленското езеро, главното било, Полежан и дори част от Каменица:

От гребена на Куклите подходихме към пътеката през Солището, по която слязохме до х. Беговица. Освен нас на хижата бе само мъж от Сандански с дъщеря си, който любезно ни предложи да споделим неговата компания и домашна ракия. Как да не уважиш човека?! След бутилката ракия и раздумката последваха и две кани от виното на хижаря Николай, което, както и други вина от този район се прави от грозде и е толкова гъсто, че за да го пиеш на глътки, трябва да го режеш с ножа. Тази комбинация, наред с бирите при пристигането ни, бе причина на следващия ден да съм по-малко весел. Е, живот без рискове е лесен, но не е за песен. Сигурно знаете много песни от Пиринския край, в които да се пее за механи, ракия и вино (особено от В. Стоянов). Надявам се тези писания да не се схващат като агитация, още повече, че това са неща, неподходящи за планинарски форум.
На другия ден към 11:15 часа бяхме на з. Спано поле, който ни изненада с нови подобрения:

След възстановителна почивка с леко похапване продължихме към Бъндеришка порта, където явно имаше някаква промоция, т. като навалицата бе солидна:

Още по-голяма бе навалицата около Хвойнато езеро, както и около х. Вихрен. В хижата констатирахме доста подобрения и считам, че вече е в състояние, което задоволява все повече от по-претенциозните туристи. На х. Вихрен се срещнахме с наши познати, вечерта бе много весела.
Рано сутринта на последния ден на похода поехме към Вихрен. Рутинно качване и скучно време. Единственото разнообразие бе голямо стадо от кози, които пресякоха пътеката ни:

Качването ни отне 2 часа и 25 мин. Духаше вятър, преди нас на върха бе само една двойка, която продължи към Премката. Следващата снимка е за учебник! Прекрасно се виждат пътеките към Кутело и Кончето:

При слизането ми омръзна да поздравявам многобройните качващи се към върха. Повечето бяха млади хора, факт, който много ме радва. За последно слагам една снимка на Синаница, която остана цел за следващия Пирин. Дали няма да е през тази година?!

Както и в други подобни случаи, на по-долния адрес може да разгледате албум с повечко снимки, към повечето от които има и кратки коментари.

https://picasaweb.google.com/113411068358504368642/PIRINAugustSeptember2012#

Най-добре се гледат като слайдшоу. Ако сте ходили повечко в Пирин може да ги гледате и в Гугъл +, в който надписите не излизат, но ако не сте измежду познавачите на планината (напр. като каката от Бъндеришка порта), то трябва да се върнете в Пикасата, където излизат и надписите. За целта след копиране на горния адрес в браузъра, кликнете върху опцията за връщане в Picasa в излизащото жълто прозорче с надпис „Кликнете тук, за да се върнете в Picasa Уеб Албуми”.

Ако сте проследили цялата тема, получавате като бонус почерпка от мен.
Когато и където пътеките пирински ни срещнат.

Може и да сме се срещнали някъде...нашия маршрут беше наобратно,както съм описал в темата"Пирин пее и плаче"На Полежан сме се разминали за 1 ден Smile

Догодина ше е почерпката.... Alcohol

Ех, Бате Борко, пак идеални снимки си донесъл от любимия ти Пирин.
Хубав маршрут, а и време сте улучили.

Дончо много се е развихрил. Заслонът май ще става хижа!
А иначе без гъсто мелнишко и „ладни меани”, как ще разбереш, че си бил по Пирина?

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Поредните разкошни снимки на Пирина.

С неприкрита завист ще си позволя да попитам за модела апарат с които са правени. С въпроса си не умаловажавам разбира се майстора.

По отношение на "компетентната" кака, цитирания от нея Яловец, какво предполагаш е имала в предвид. В смисъл връх, животно, езеро, човек .... Razz

Всяка една снимка може да разбереш кога е снимана и с какъв фотоапарат,когато цъкнеш на Подробности на снимката.В случая е снимано с една наистина добра машинка.Но все пак да не забравяме и кой натиска копчето.Наистина автора е направил впечатляващи снимки,въпреки маранята,а и преходите които прави из планините са също добри.Винаги с интерес разглеждам фотоалбумите на Бате Борко,пък и пътеписите са си негова запазена марка.

Stefak написа:

Всяка една снимка може да разбереш кога е снимана и с какъв фотоапарат,когато цъкнеш на Подробности на снимката.В случая е снимано с една наистина добра машинка.Но все пак да не забравяме и кой натиска копчето.Наистина автора е направил впечатляващи снимки,въпреки маранята,а и преходите които прави из планините са също добри.Винаги с интерес разглеждам фотоалбумите на Бате Борко,пък и пътеписите са си негова запазена марка.

В случая е така, обаче не винаги излиза пълната информация.

Отговарям на НикТод

Снимам с Canon EOS 550D / Rebel T2i и обектив 15-85.
По-рано снимах с Canon EOS 450D / Rebel XSi и не констатирах
някаква много голяма разлика спрямо по-новия. От обектива съм
доволен, откакто го сложих на новия апарат не е свалян!
В планините винаги слагам поляризационен филтър.
За съжаление, както на този поход, така и през юни в
Централен Балкан на втория ден филтърът се разпадаше.
Мисля, че снимки с подобно качество могат да се постигнат
с всякакъв Rebel и 4-цифрен Nikon. За ефектни облаци CPL
филтър е задължителен. За по-добро качество - фул фрейм
и твърди обективи, ама парите са много повече. В планините
снимам за кеф, нямам фотографски амбиции.
Снимките са преоразмерявани, компресирани и на някои съм
изсветлявал сенките, така че данните за снимката са поорязани.
Снимам със заводски настройки, режим ландскейп, недоекспонирам,
възможно е някои снимки да изглеждат по-тъмни. Само през
втория ден времето бе подходящо за снимане.

Браво Бате Борко!

Наскоро с колегата Гърбев имахме интересни срещи от трети вид с едни видни Пирински бракониери.
Тая снимка с козичките ще ги им развали съня поне за 4-5 месеца, ако я мернат Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Снимките са разкошни, екскурзийката - също. Аз това лято пропуснах заради контузия и ми е толкова криво и кофти... Пазих леглото, жилището, квартала, града... Very Happy

Дано не ви се случва - ужасно е за човек, който не може да стои на едно място и е свикнал сред природата. Преди не ми се бе случвало такова нещо, ама вече разбрах какво е - преди си мислех, че тези дето куцат се преструват само. Та дойде и при мен. Което ме подсеща за поговорката - като се присмееш на нещо, Господ те наказва със същото.