Зелени преслап-Голям Полич-Калин-и и обратно.

След 3 годишни планове най-накрая уважих и най-западната част на Рила. Калин-ите и Голям Полич с двете му коти и езерата от воденичарския и градинския циркуси.
Разходката беше двудневна. Втория ден ни дойде и малце оувър - за мен 25км. Последните километри на връщане по пътя беше безпаметно и скучно маааане.
Спахме на палатка в циркуса между двата калин-а. Много подходящо и тихо местенце. Има прясна вода.
Вечерта хванахме и залеза, като издрапахме до малкия Калин директно по склона 4х4 - приблизително 300 метра денивелация с отровен наклон.

Слънцето се скри нейде зад Полич-ите:

На другия ден през винтчето се отнесох до билото на Големия Полич.
Снимах Градинското езеро:

и Воденичарските:

Горе по тези езера около Калин-ите и Полич-ите някой здраво е тренирал изграждане на преградни стени. Имаше както бетонови, така и "суха зидария". Някои от езерата за съжаление си отиват - затлачват се и обрастват. Променят си цвета.

Някоя и друга снимка от Голям Калин:

и една на Голям Калин:

Снимките в галерията.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Супер! Любимо местенце ми е там. И от там...в Дупница- да ям сладолед Laughing

Тези язовири и каскади горе са строени по уникален начин едно време. А големия Полич ми прилича на култово място. Радвам се, че си обходил и тези места!

Ристе, връщането ти е било „скучно” и дошло „оувър” оти си оставил „дзверо” у вази!

Плановете са хубаво нещо щом се изпълняват. И ние "уважихме" тези места наскоро, но извънпланово.
Ти я знаеш Рила-та на пръсти, но за мен тая Калинската част е една различна Рила…

Горе по Калините и Поличите с тези нахвърляни огромни камъни, сякаш някой ги е приготвил да строи Стоунхендж,
ама не му е стигнало времето.

Калините в картата на Домино са объркани! Всъщност Големият Калин бил този с бетонната пирамида, откъм Винтчето,
а Малкият - от страната на Върла.
Паркинг на 2500 не се вижда всеки ден! До Винтчето имаше паркирани поне 5 коли и 2 джипа.
Един широко усмихнат чичо слезе от ладата и каза, че отива за боровинки. Къде по Калините боровинки?!

Овцете много си прилягат на Пазардеретата, а в жегата кучетата са изучили удобната сянка на всеки камък.
Кравите и конете обаче яко са маркирали целия район. Еле пък конете ми се видяха премного и се зачудих къде отива
толкова добитък през зимата?

Сигурно е, че клекът не е чул за тази част на Рила и затова още не се е поселил там!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

вече съжалявам, че не дойдох и аз до Поличите - не откривам в спомените си тези езера от преди години, очароваха ме в момента. За сметка на това имам едно тренировъчно драпане с раница по наистина отровния 300 метров отвесен склон на Калина, но айде - заедно с Отовицата ще останат и тези чудни Поличи за напред. На едната снимка на Харамията обаче съм аз Smile

а тоя НИКОН ...... като нов е Smile

)), нема такава машина

	ДИАНА написа:
	Паркинг на 2500 не се вижда всеки ден! До Винтчето имаше паркирани поне 5 коли и 2 джипа. Един широко усмихнат чичо слезе от ладата и каза, че отива за боровинки. Къде по Калините боровинки?!

Към днешна дата с обикновена кола стига ли се до Винтчето от село Пастра?

Да, внимателно.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Тази залезна снимка изтрепа рибата..... Wink

Пътеката през долината на Дупнишка Бистрица ,преди 5 год. беше обрасла и трудно се минаваше, ако не е следата на реката, като нищо се губи човек, сега как ли е...
Има интересна история за човека, изградил цялата каскада язовири около Калините и тунелите между тях, които преминават през километри гранит. Това е един германец, който много обичал Рила и населението тук, и работил безкористно за просперитета на този край. За благодарност, група допотопни изверги - партизани, го утрепали.....

	dido написа:
	Да, внимателно.

Много благодаря!!! Следващата седмица при хубаво време може да се пробвам...

Моят съвет е да си оставиш колата на заравнението на около 2470м. н.в., точно преди резкият ляв завой над яз. Малък Калин. От там до Винтчето е към 1,5 км., а пътят става доста лош. Разбира се, стига се и до горе. "По-интересното" за мен, обаче, е слизането, а не качването.

Antoon написа:

Моят съвет е да си оставиш колата на заравнението на около 2470м. н.в., точно преди резкият ляв завой над яз. Малък Калин. От там до Винтчето е към 1,5 км., а пътят става доста лош. Разбира се, стига се и до горе. "По-интересното" за мен, обаче, е слизането, а не качването.

Понеделник ще го правим с един приятел. Моята кола ще е в Гърция и с една "Хонда" Сивик се надявам да се дотътрим. Като се разрових в Гугъл излезе много инфо, вкл. във форума на "Фиат"...Но най-потресаващатите снимки бяха от оффроуд форума, където бяха качили едни мадами с късите кожени якенца и острите обувки с токчета ноември месец...

Естествено ще се вслушам в съвета ти!!!

Тази година не съм ходил, но миналата - два пъти. Та миналата година доста лош беше и участъкът в началото на пътя - от разклона в Пастра. Това не трябва да ви отчайва, след километър нагоре се пооправя. Всякакви коли се качват до горе, но споменатият горе модел на Хонда май не е от най-подходящите...