Два пъти съм ходил в Словения – през 2002 и 2010 година. Три пъти качих Триглав и това бе достатъчно да се засили интереса ми към Юлийските Алпи. През миналата 2011 година по здравословни причини не можах да дойда тук, но тази година нямаше пречки от подобно естество.
На 26 юли сутринта отпътувах с влак от Русе за София. В 15.30 часа с автобус продължих към неизвестното в посока Любляна. В столицата на Словения пристигнах към 06.30 часа на 27 юли сутринта. Автобусът спря точно пред железопътната гара, а до нея се намира и автобусната гара. С влак продължих за Bohinsjska Bistrica / Бохинска Бистрица / в 9.45 часа. Имах три часа, през които буквално изучавах напълно непознатия град за мене, в който попадах за първи път напълно сам. Държах високо вдигната главата си, четейки / по-скоро разгадавайки / различните указателни табели. Имаше резултат – видях разписанието на пристигащите и заминаващи влакове, ориентирах се за номерата на колозите. Купих си билет за Bohinsjska Bistrica, като от продавачката разбрах, че ще трябва да сменя влака на Jesenice /Есенице/. От разписанието на гарата разбрах, че в този град влакът пристига в 10.53 часа, но кога тръгва следващият влак? Запътих се към информацията, откъдето бяха любезни да ми кажат, че необходимият ми влак отпътува в 11.15 часа и в крайната гара от моето пътуване ще бъда в 11.53 часа. Дотук добре. А какво е разписанието на влаковете от Jesenice до Lienz в Австрия, докъдето трябваше да пътувам след 6 дни? Отпратиха ме към информация за международните влакове, където ми дадоха разписание на необходимите влакове. Имах два часа свободно време да се разходя из Любляна, да закуся и да се върна за влака. Разгледах малката автогара и видях, че от нея тръгват автобуси за всички възможни направления в Словения. Скоро влязох в една Pekarna, където закусих. Попитах къде е центъра на града и се насочих към него. Поради ранния час почти всичко бе затворено. Стигнах до централната част на Любляна. Имаше красиви сгради, двоен мост над река, но погледът ми бе привлечен от крепост, разположена на хълм близо до центъра. Бавно започнах да се изкачвам с пълната си раница към тази забележителност на града. Пот бързо изби на челото ми, но нямаше как да спра, нали това ме чакаше в следващите дни. Крепостта бе масивна и от нея имаше интересни гледки към столицата на Словения. Направи ми впечатление и лифт, който свързваше ниската част на града с крепоста. Той работеше, но след 9 часа. Върнах се обратно, влязох в информационния център и след това се озовах на градски пазар за плодове. Цените бяха стресиращи – килограм кайсии струваха 2,5 – 3 евро или около 5 пъти повече отколкото в България. Така беше и за останалите плодове. Беше време да се връщам на железопътната гара. Отидох на 6 коловоз, където ме чакаше влакът за Jesenice. Пропуснах да кажа, че билетът до Bohinsjska Bistrica струва 6,77 евро. Разстоянието е около 100 километра. Влакът бе климатизиран и твърде безшумен. Климатикът бе по-шумен от тракането на колелатата. На Jesenice имах време да се разходя в района на гарата, да попитам къде спират автобусите от Кранска гора. Качих се на втория влак, който не бе климатизиран, но пак бе в по-добро състояние от нашите влакове. Минахме покрай езерото Bled и скоро достигнах гарата на Bohinsjska Bistrica.
Центърът на Любляна и крепостта над града
От железопътната гара слязох до центъра на градчето и намерих спирката на автобусите за Bohinjsko jezero. Разстоянието от 10 километра ми коства 1,8 евро. Автобусът спря до моста на река Sava Bohinjka, която изтича от това езеро. То е дълго около 5 километра и широко около километър. В горещия летен ден бе превърнато в една огромна къпалня за хора и кучета. Самото езеро е живописно и оградено от високи планини. Минах по пътеката от северната му страна и се насочих към хижа Koča pri Savici. Времето бе доста горещо и ходенето с тежката раница не спореше. От посочената хижа трябваше да продължа към мястото за нощуване Koča pri Triglavskih jezerih. Първата част от маршрута се оказа много стръмна. За 100 минути се преодолява височина от 640 метра, а хижа Koča pri Savici буквално остава в краката ти. Още тук се появиха първите осигурителни въжета, десетина на брой. Минава се покрай Črno jezero / Черно езеро/. И там имаше голяма група къпещи се. Продължих нагоре, като очаквах пътеката да стане по-равна. Това не се случи – пътеката се изкачваше в гориста местност, минава се покрай Dvojno jezero / Двойно езеро / и се стига до хижа Koča pri Triglavskih jezerih. Мястото е красиво, вдясно от хижата се издигат стръмни скалисти върхове, типични за Юлийските Алпи. Хижата се оказа доста пълна. Нощувката бе 23,01 евро в обща стая № 13. Постна супа струва 4,70 евро, толкова струват и чаша чай и 200 грама рядко кисело мляко. Напълних си вода от чешма до хижата и една жена ме запита: Voda pitna? Питна, непитна аз бях пил от нея и нищо лошо не ми се случи. Въпреки пълната стая, аз успях добре да си почина след дългото пътуване от България до тази част на Европа.
Първата от следващите снимки е на Bohinjsko jezero.Втората снимка е на труден участък при изкачването между двете хижи, следващата е на Črno jezero / Черно езеро/, а последната е от околностите на хижа Koča pri Triglavskih jezerih.
На 28 юли рано сутринта тръгнах нагоре към хижа Dom planika. Постепенно се набира височина и се минава над две езера. Пътеката е стръмна, но не и трудна за вървене. Околността е много живописна, изпъстрена със стрелкащи се към небето скали и върхове.
Стига се до местността Hribarice и до седловината Dolič. От нея се откланя пътека за връх Kanjavec /2569м/ /чете се Канявец/, един от десетте най-високи върха на Словения. Оставих си голямата раница на седловината Dolič / Долич / и се изкачих на връх Kanjavec. Върнах се обратно и продължих към хижа Dom planika. Върви се по неприятен сипей, а след това започва и стръмно изкачване. Първоначално смятах да спя на хижа Dom Valentina Staniča, но прецених, че няма нужда да разнасям тежката си раница по планината и затова останах да спя в Dom planika. Освободен от тежкия товар, за 90 минути достигнах Dom Valentina Staniča през хижа Triglavski dom na Kredarici от Dom planika. Пътеката е стръмна, на места осигурена с въжета. След Triglavski dom na Kredarici се минава през връх Rž, който затваря десятката на най-високите върхове в Словения. Dom Valentina Staniča се оказа симпатична хижа, при това с по-малко хора. От нея могат да се изкачат следните върхове: Rjavina /Рявина/, Visoka Vrbanova špica, Begunjski vrh, Cmir. Аз изкачих втория и третия от тези върхове, които бяха по-близо до хижата. До първия и четвърти връх водят трудни пътеки. Поради напредналото време реших да се върна на хижа Dom planika. Там обаче бе настъпила суматоха – на турист му бе прилошало, та го транспортираха с хеликоптер. Това доведе до по-бавно настаняване и обслужване. Нощувката бе 22,51 евро, 5 евро постна супа, 4,2 евро бутилка вода от 1,5 литра вода. Въобще в Юлийските Алпи водата се оказа много ценна в буквалния слисъл на думата, но жаден не може да се стои. Първата снимка е от връх Kanjavec, а останалите не се нуждаят от коментар.
Третият ден за ходене /29.07/ бе много интересен. Тръгнах рано сутринта към Триглав от Dom planika. Според табелата изкачването продължава 1.30 часа. На мене ми отне 1.15 часа, като по пътя с бавното си, но равномерно темпо изпреварих доста хора. Имаше и трудни участъци, но аз просто се радвах на хубавото време и невероятните гледки от върха. Това бе най-хубавото време, когато съм изкачвал този връх. И както обикновено се случва, слизането се оказа доста по-трудно от качването. Аз исках да сляза на седловината Luknja /Лукня/ през местността Plemenice /Племенице/. Просто не съм знаел какво искам! Първо маркировката на места не беше най-добра и аз имах съмнения дали вървя в правилната посока. След това стигнах до указателна табела, която показваше, че слизането през Plemenice до Luknja е 2 часа. Само че на мене ми отне 3.20 часа. Защо ли? Беше невероятно красиво, но и много, много трудно слизане по почти отвесни скали, като осигуровките следваха една след друга! През по-трудна via ferrata не съм минавал. Поемайки дълбоко дъх на облекчение на седловината Luknja, започнах изкачване на връх Bovški Gamsovec. Въпреки няколко по-сложни участъка, тук отново влязох „в норма”, изкачвайки върха за по-малко от 2 часа, както бе указано на табелите.
Първата снимка е в близост до връх Триглав, а останалите от слизането!
Час по-късно бях на хижа Pogačnikov dom /Погачников дом/. Там спах две нощи. За тях платих общо 18 евро като спах в skupno. Това бе отделна постройка до хижата, която представляваше и крайна точка на товарния лифт от долината до хижата. Въпреки че нямах карта за членство в алпийски клуб, спах на цена 50% от редовната. Самото skupno представляваше две стаи, в които на земята бяха поставени дюшеци и завивки за спане – нещо като нашите нари, но словенските бяха много по-удобни и меки. Постната супа и тук бе 5 евро, водата 1,5 литра – само 3,5 евро. Купих си карта за 9 евро, на която доста точно бяха отбелязани по-трудните участъци в планината. Вечерта на 29 юли преваля дъжд и се появиха мъгли. Това бе първото леко разваляне на времето. Околностите на Pogačnikov dom са много красиви. В близост се откроява връх Pihavec – на снимката. Долината към Трента /малко планинско селище/ бе също дълбока и впечатляваща. Недалеко от хижата има и две живописни езера.
Четвъртият ден /30.07/ бе посветен за изкачване на Škrlatica /Шкърлатица - 2740 метра/, вторият по височина връх в Словения. Той се намира на 5 часа от Pogačnikov dom, като има два варианта за неговото качване, които образуват затворена крива. Времето не бе най-добро, по високите части имаше мъгла. За час ходене се качих на връх Križ. След това връщайки се в мъглата, попаднах на участък със стара и нарядко поставена маркировка. В първия момент тръгнах към долината към Кранска гора, но бързо осъзнах, че слизайки надолу няма как да се кача на високия връх. Върнах се обратно и продължих в правилната посока. В района на връх Dolkova špica /Долкова шпица/ се попада на ужасен сипей, който се минава доста бавно и внимателно. Стигнах до един камък, на който имаше стрелка за посоката към Škrlatica. Поради гъстата мъгла, недобрата маркировка и каменистия характер на мястото не можах да открия пътеката нагоре. За мой късмет от прохода Vrata се зададе младеж, с който заедно намерихме пътеката и продължихме изкачването. Движехме се заедно, без да се налага някой от двама ни да изчаква другия. Достигнахме върха в мъгла. На него има поставен масивен метален кръст. От младежа разбрах, че на всеки връх има печат. Постояхме малко и се спуснахме до мястото, на което се срещнахме. Там се разделихме – аз продължих по втория път към Pogačnikov dom, а момчето – по пътеката, от която аз бях дошъл. Пътеката през Bivak IV се оказа по-добре маркирана и по-приятна за ходене. Разбрах, че в Юлийските Алпи има и трева, а клекът го приех направо с радост! Самият Bivak IV се оказа просто един фургон, който може да послужи за подслон при крайна необходимост. До него имаше и събрана вода от покрива на заслона, която по-добре да не ти се налага да пиеш! Върнах се обратно в Pogačnikov dom за близо 5 часа и въпреки че имаше още къде да се ходи твърдо реших да почивам. Следващият ден се очертаваше да бъде много тежък, с продължително ходене и аз имах нужда от почивка.
Към Škrlatica
На Škrlatica
Bivak IV
Петият ден /31.07/ наистина се оказа най-дълъг, с ходене продължило близо 15 часа! Сутринта тръгнах както обикновено доста рано. За час бях на седловината между върховете Planja /Планя/ и Razor. Качих се на по-ниския Planja, върнах се обратно на седловината, оставих тежката раница и се запътих към Razor /2601 метра/, който е един от най-високите словенски върхове. Преодолявайки няколко сипея и метални осигурителни въжета, достигнах върха. Времето бе хубаво и панорамата бе фантастична. Нямах време за губене и слязох до раницата си. Започна едно бавно слизане, осеяно с доста осигуровка по пътеката. Знаех добре от картата, че ме очакват трудни моменти. Бавно слязох до седловината между Razor и Prisojnik /2547 метра/ - друг личен връх в планината. Започнах бавно да се изкачвам към Zadnje okno – невероятна природна забележителност. Това е естествен тунел, пресичащ билото на планината. Височината му достига 50-100 метра, ширината е по-малка. Той представлява естествен хладилник, в който температурата е с 10-15 градуса по-ниска от местата около него. Трудностите за достигането на Zadnje okno напълно се компенсират от видяното! Първата снимка е на Razor, а втората – на Триглав от Razor.
Zadnje okno
След Zadnje okno, следвайки стръмното било бавно се достига Prisojnik. Времето бе хубаво, на върха се събрахме 5 човека. Двама словенци, а другите двама бързо разбрах, че са румънци. Те споделиха, че много им харесва Пирин, а аз посочих моята любима румънска планина – Retezat. Трябваше да слизам към седловината Vršič /Вършиц/. Тръгнах по Grebenski pot, който е по-трудния и стига до Prednje okno. То е още по-впечатляващо и голямо от Zadnje okno. През него преминава най-трудната via ferrata към Vršič. Прецених, че съм доста уморен физически и психически, за да рискувам да премина през нея. Затова бавно започнах слизане към седловината по по-лека пътека.
Печатът на Prisojnik
На Prisojnik с поглед към Триглав
Prednje okno
Емоциите до края на деня обаче не бяха свършили. Слязох близо до седловината и видях табела към хижа Poštarski dom. Отидох до нея и продължих към Vršič, отбелязан с табела. Да, но вместо да стигна до седловината, аз се изкачих на малко връхче. После си припомних, че има и връх със същото име на седловината! Това объркване ми отне половин час, а времето напредваше. В 17 часа бях на шосето и намерих началото на пътеката към хижа Zavetišče pod Špičkom /Заветище под списком/ - имах 4 часа ходене до нея, а толкова време оставаше и до мръкване. Тръгнах по-бързо, вървеше се през чудесна борова гора и постепенно се достигаше следващия личен връх в планината – Jalovec /Яловец/ - със своите 2645 метра той се нарежда пети по височина, но всеобщо е признат за най-красивия словенски връх. Всичко много добре, но отново попаднах в проблемна ситуация. Никъде повече по пътеката няма надпис с името на хижата Zavetišče pod Špičkom. Това естествено ме притесни. Два часа преди да се стъмни стигнах до табела, указваща че Трента е на 1 час, а Špičек е на 75 минути. Тръгнах към Špičек, защото това бе правилната посока към подножието на Jalovec. Но къде точно е хижата, защо нищо не пишат за нея!? Вървейки по пътеката, постепенно се досетих че търсената хижа се намира под остра скала / Špičек - шпица/. Разбира се, аз се успокоих, че няма да спя на открито едва, когато видях хижата под Špičек. Пристигнах близо час преди стъмняване, така че можах да си поема дъх след дългото ходене.
Това е мощната снага на Jalovec
Poštarski dom
И енигматичната Zavetišče pod Špičkom
Хижата Zavetišče pod Špičkom се оказа просто един заслон, много приличащ на Тевно езеро. На първия етаж е столовата, а по стълби се качваш на тавана, където са леглата. В хижата бях радушно приет от две възрастни , но енергични жени. Понеже трудно разчитаха личната ми карта, аз им казах, че съм българин. Усмихнаха се и казаха, че съм първият българин дошъл в хижата. Съмнявам се дали е така, понеже това място е възлово при изкачването на връх Jalovec. Нощувката е 16 евро, лъчезарните жени не ми взеха пари за постната супа, която хапнах там. За сметка на това обаче 4 бутилки вода по 0,5 литра ми струваха общо 8 евро. Какво да се прави – това е реалността там.
Последният шести ден /01.08/ бе посветен на изкачването на връх Jalovec. Тръгнах рано сутринта както обикновено и след малко повече от 2 часа бях първи на върха за този ден. Гледките бяха невероятни. Имаше и трудни участъци с осигуровки, но след предните дни трудно можеше да ме впечатли нещо. Последва внимателно слизане от върха към Kotovo sedlo и хижа Tamar. Всичко в околността бе под сянката на внушителния връх.
Труден участък към връх Jalovec
Поглед към Mangart от Jalovec
Mangart /2679 метра/ е третият по височина връх в Словения, граничен връх с Италия. Не го качих, защото за това ми бе необходим още един ден, а мислите ми бяха насочени вече към Австрия.
Труден участък на слизане от Jalovec
На хижа Tamar напълних студена вода, хапнах една гъбена супа за 4 евро и продължих надолу към Кранска гора. Минах покрай ски шанцата на Planica. На това място ежегодно се провеждат състезания по ски скокове от световната купа. До голямата шанца словенците строяха нова, по-малка и планината се огласяше от шума на работещи машини. След ходене покрай шосе и после по велосипедна пътека достигнах и Кранска гора. Това е световноизвестен планински курорт.Около час обикалях из него, изпуснах един от автобусите за Jesenice, пазарувах в супермаркет на веригата Mercator. Пристигнах в Jesenice, но той се оказа едно малко провинциално градче, в което няма къде да се преспи. Запитах възрастна жена къде има хотел, тя направи всичко възможно да ми помогне. Стигнахме до работещ информационен център. Служителката в него се постара много да намери място къде да преспя. Тя проведе няколко разговора, след което ми предложи да пренощувам на 5 километра от Jesenice, като домакините ще ми осигурят транспорта в двете посоки. И това за 30 евро – приех без да се замисля. Условията бяха чудесни – сам в апартамент със самостоятелна баня и кухня. Имам брошура от мястото, където преспах – Tarman, Planini pod Golico.
Поглед към Jalovec от поляната пред хижа Tamar
Ски шанцата при Planica
Така приключи моето „екскурзионно летуване” из Юлийските Алпи! Доста неща видях, немалко останаха още да бъдат видяни и изкачени. Но това е значително по-добре от само от тривиалното изкачване на най-високия връх в планината – Триглав!
Супер!След тези снимки "тривиалното" според теб изкачване на Триглав,което ми предстои(дай-Боже) на 22-24 септември ми се струва все по-трудно постижимо...
От всичко, което съм чел за района, Шкрлатица е гвоздеят на програмата. Така ли е според теб?
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Авг 21, 2012 5:19 pm
satzata
Регистриран на: 29 Окт 2009 Мнения: 256 Местожителство: София
Супер време на Триглав си нацелил. Ние като се качвахме имаше бая много облачета/мъгла и не ни се откри читава гледка отгоре. Поздрави за прехода.
Вто Авг 21, 2012 9:43 pm
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Много хубава "разходка" си направил
В Словения всичко изглежда добре и планината и цивилизацията.
Гледам ти снимките и по едно време снимкта с едни козлета ми се стори, че е едно с горната снимка с входа на една хижа и си помислих, че аз не съм добре нещо, такива козлета джуджета да се разхождат пред хижата. хахаха Явно нещо фантазията ми е в други измерения
Супер!След тези снимки "тривиалното" според теб изкачване на Триглав,което ми предстои(дай-Боже) на 22-24 септември ми се струва все по-трудно постижимо...
Изкачването е трудно, но не и непостижимо. Необходимо е внимание и концентрация при преминаване на трудните участъци, които са добре осигурени. С пожелание за хубаво време и приятни емоции при изкачването.
От всичко, което съм чел за района, Шкрлатица е гвоздеят на програмата. Така ли е според теб?
За мене качването на Шкърлатица бе трудно най-вече заради сипеите около Dolkova spica, но най-трудно ми бе при слизането през Plemenice към Luknja и преминаването през Zadnje okno. Изкачването на този връх препоръчвам да става през Аляжев дом, като пътеката минава в близост до бивак ІV. Момчето, с което изкачих върха, мина по този маршрут.
Сря Авг 22, 2012 9:15 pm
mimka
Регистриран на: 21 Окт 2007 Мнения: 29
Вдъхновихте ме за тия Юлийски Алпи! Обикновено все чета пътеписи за изкачаването на Триглав -но явно планината си заслужава да се обходи както Вие сте направили.Започвам да се събирам инфо за подобно ходене-ако е удобно може ли някой път да пиша на лични?
Вдъхновихте ме за тия Юлийски Алпи! Обикновено все чета пътеписи за изкачаването на Триглав -но явно планината си заслужава да се обходи както Вие сте направили.Започвам да се събирам инфо за подобно ходене-ако е удобно може ли някой път да пиша на лични?
Да, бих отговорил на всички въпроси, за които имам някаква информация или лични впечатления от Юлийските Алпи.
Пет Авг 24, 2012 10:18 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Повдигам тази стара тема, тъй като се очертава да се завъртим точно по тия места. Много ще се радвам на всякаква информация относно водата. Разбрах, че над Погачников дом има изворче и така като гледам май е единственото в тоя дял на планината.
Всъщност ме интересува дали има вода (не дъждовна) около Бивак 4 или по трасето от Аладжев дом до него.
Тая хубост Племенице предвиждам да я качваме, сигурно ще е по-поносимо. Там за вода ми е ясно, че няма.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
