С детското трио на Вихрен

Дойде последният ни пълен ден на Пирин. Върховете в ранната сутрин блеснаха ослепително чисти от вчерашния потоп:

Ние обаче си имахме едно наум, че няма целия ден да е все така. Очакваха се отново дъждове и синоптиците не грешаха. Затова, а и заради умората нямахме амбиции за нови подвизи. Тръгнахме просто на разходка, отново да обиколим Бъндеришките езера. Мила вече съвсем уверено се катереше по огромните камъни край Дългото езеро:

Слънцето ту се показваше, ту се скриваше, но децата, вече свикнали, веднага се съблякоха и влязоха във водата. Ако бях сам, едва ли щях да се изкъпя в ледената вода, но от солидарност бях принуден. Разбира се, после не съжалявах - след излизане от студеното човек го обзема една особена топлина. А над нас небето вече сериозно помръкна:

Макар че беше време за обяд, тръгнахме обратно. Исках да обядваме край Рибното езеро, но там бе пренаселено от крави. Миришеше на обор. Затова хапнахме край едно поточе. Дъждът благосклонно ни изчака да се нахраним. Отново късмет, брей! По едно време запръска, но Мила се сви в една изваяна от геометър скала и доволно възкликна: "Тука сме на сухо!"

Аз пък се снимах с нея от аритметични съображения: СРЕДНО бяхме на 36 години - младежка възраст, малко над Христовата, в разцвета на силите си, "на попрището жизнено в средата", както би казал Данте. Рано ми е още за телевизора, докато мога да съм край маркировките:

С тия светли мисли в главата и тъмни облаци над нея отново успяхме да стигнем до хижата, без особено да се намокрим. Заваля обилно, но не като предишния ден. Поваля, поваля, па спря. А часът беше едва 5. Какво да правим до вечерята? Хайде пак на разходка! Открихме една нова, много красива пътека точно зад хижата. Минава по мост над реката, която беше придошла от дъжда, и отвежда право на езерото "Окото":

А самото езеро беше приело японски облик с изпаренията, които се надигаха от повърхността му:

На следващия ден предстоеше последната ни разходка в Пирин, вече към Банско.

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Апр 11, 2018 10:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Настана време да се връщаме. Макар че цяла нощ валя слаб дъждец, на сутринта беше спрял. От долината обаче се надигаха гъсти изпарения, почти като мъгла:

Скоро въздухът се изчисти и стана много приятно за вървене - хладно и свежо. Стигнахме величествената Байкушева мура:

Край нея децата откриха френско грозде. Вие знаете ли, че то си расте диво по планините и е същото като градинското?

Реших да не загрозявам пътеписа си със снимки на варварските опустошения, покрай които минахме - бетонни безсмислици, писти, превърнати в свлачища, откраднатата и ликвидирана Бъндеришка "река", която вече не е река, а сухи камъни, боклуците и другите продукти на урбанизацията, с която банскалии се гордеят. Нека останем с красотите, доколкото все още ги има в изобилие! Не можах обаче да се сдържа и да не снимам една отвратителна простотия, която овчарите по Рила и Пирин масово практикуват - дялкането на борове заради подпалки:

Такава жестокост към живото дърво!

Не бях минавал по пътеката под хижа "Бъндерица" и с изненада открих великолепното ждрело, което е създала реката. На няколко места дълбоко в ниското съзряхме красиви вирове с водопади като този:

Една разходка с къпане във вировете би била твърде привлекателна, макар че слизането по съвсем отвесния склон ще е проблем.

Епилог. Няма да завърша с вкусния обяд в Банско, който си следваше, а с едно неочаквано признание на Мила, което ме развълнува. Както се разхождахме покрай езерата, тя неочаквано спря и дяволито ми заяви: "Дядо, аз вече не съм твое детенце!"

"А чие си?" - попитах аз. "Ами на планината съм!" Какво по-добро доказателство, че целта на моите екскурзии е постигната?

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Апр 11, 2018 11:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	Сотиров написа:
	Какво по-добро доказателство, че целта на моите екскурзии е постигната?

Ей това е, браво!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Сотиров написа:

Благодаря и на всички, на които досадих с въпросите си "ама може ли да се мине оттам?" За съжаление не осъществихме баш маршрута, за който ми беше меракът, но поне вече знам как стоят нещата на място. Кончето например някой ден ще го опитаме като част от прехода хижа "Яворов" - хижа "Вихрен". Джамджиевия ръб - когато случа на туристи, които да ми покажат откъде точно се минава. Пътеката към Вихрен над Казана - когато сложат въжетата. Важното е, че децата успяха в едно доста тежко изкачване. Видяха суровата прелест на мраморния Пирин и могат да го сравнят с далеч по-зелената Рила. Срещнаха еделвайси и диви кози... Пък и аз на тия години още не съм за креслото пред телевизора. Very Happy

Дай Боже всекиму, както се казва. Като пусна още няколко снимки от другите разходки по езерата, ще ръчна малко и темата за децата в планината, че отдавна не съм виждал някой да пише в нея.

Браво на Вас г-н Сотиров и на малките юнаци!
Може ли да обясните каква е тази пътека към Вихрен над Казана, която преди е имала въжета, а сега няма?

Ами това е втората традиционна пътека към върха. Тръгва от Премката между Вихрен и Кутело, т. е. от началото на Казана. Качва се по серпентини вдясно от отвесната стена, но преди края тръгва съвсем по стената. Там става много тясна и хлъзгава. Има паметна плоча за загиналия турист. В този участък преди години бяха монтирани две-три стоманени въжета, които сега липсват. И на качване, и на слизане може без тях, но все пак е опасно. Моят проблем беше, че бях с три деца, а с тях качването без въжета, където да ги закача, е невъзможно.

Много увлекателен пътепис,г-н Сотиров!
Толкова изкушителен, че ми идва желание да ви поканя на един трек в Алпите,за да ми напишете пътеписа....
Наистина поздравления за Вас и малките планинари!( коментара на Мила ме просълзи)

	дешева написа:
	... да ви поканя на един трек в Алпите,за да ми напишете пътеписа...

Благодаря за доверието, но Вие ходите по такива страшни места, че ще трябва да ме държите вързан, с писалка в устата. Very Happy

Честно казано, съставям пътеписите с толкова много снимки главно заради децата. За тях това е стимул и те се радват. Все ме питат: "А ще ни покажеш ли в интернет?" После четем заедно и гледаме снимките. Каква световна чест! Ако не бяха форумите и цифровите апарати, щях още да живея във времето преди 40 години, откогато нямам нито снимки, нито записки. А спомените избледняват. Пиша и за да убедя родителите с малки деца, че физическите възможности на "малките" са неподозирано големи, стига да има кой да ги отключи. Аз успявам с много вяра в децата, а и с много воля да преодолея собствения си мързел. Че той май е най-големият проблем...

Поздравления! Като чета приключенията на групата, се чудя кой повече е случил? Дали внуците на дядо или дядото на внуци. Very Happy

Браво Сотиров. Тези разходки ще останат завинаги в спомените им. Бъди сигурен в това. Very Happy

Прекрасни деца! Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Браво и от мен!Направил си нещо,което малко дядовци дръзват(и бащи също)-отключил си планинаря в тях и планината за тях!!!Другото е тяхна работа-и като чета-те ще я свършат-няма да стоят пред телевизора и компютъра-бъди сигурен!!!
Поздравления!