Изкачване на в.Миджур от изток - отЧипровци през з.Мартиница
Ето един удобен начин за изкачване на в.Миджур – от изток.
Под връх Мартинова чука(2026м), на 1500м разстояние от върха и на 1500м надморска височина през лятото на 2011г. е построен туристически заслон за ползване свободно от всички туристи. Целта на заслона е да улесни изкачването на в Миджур 2168м, първенец на Западана Стара планина. От него за един ден спокойно се отива и връща до Миджур. Също от него може за ден да се отиде до х. Копрен и до всичките населени места в района: с.Мартиново, гр.Чипровци, с.Горни Лом, с. Копиловци, с Горна Лука, с Превала, с Долни Лом и с. Железна, а също така и Чипровския манастир. Построен с доброволни дарения и труд.
Заслон 'Мартиница' улеснява значително изкачването на в.Мижур от изток, т.е от към Чипровци. Това изкачване има редица предимства пред традиционното от с.Горни Лом. Град Чипровци е значителен туристически център с много места за спане – хотели, гостоприемници и къщи за гости. В самия град и околностите му има редица други туристически обекти - природни, исторически, етнографски и т.н. Транспорта до Чипровци е лесен, като има и директна автобусна връзка със София, а другата връзка е с влак или автобус до Монтана и от там с редовните автобуси. Не на последно място изкачването на Миджур от изток е плавно и меко без продължителни стръмнини, каквито са от север. До заставата на с.Мартиново може да се отиде с кола с обикновена проходимост, като по-голямата част е асфалтов път(черният път е добър и е по-малко от 2 км), разстоянието от Чипровци до застаата е 9.5км. Минава се през китното с.Мартиново(на 5км), най-високо разположеното село в СЗБългария-680м надморско ниво. От заставата до Миджур разстоянието е около13 км - отива за около 4.5 ч и се връща за около 3.5 часа.С високо проходима кола може да се отиде до склоновете на в. Мартинова чука, откъдето разстоянието до Миджур е около 7км и обикновено се отива за 3.5 ч и се връща за 2.5 часа. От Чипровци до заслон „Мартиница са 14.5 км и може да се отиде за около 3.5 часа. От заслона се върви на ЮЗ около 1.5 км(20-25мин)и се стига до разклон. Левият път е на изток за хж/вх. Копрен, а десният е за в.Миджур. Между заслона и подножието на Мартинова чука, на 40-50 м вдясно от сега използвания път, има стар римски път покрит с каменна настилка, но е обраснал силно с хвойна и трева и трудно се открива от човек, който не го знае. След отклонението на дясно неприятни са само първите 250м, защото пътеката минава през хвойна. След това тя е полегата и удобна. При м.Ушите се излиза на граничното било и от там вървенето на запад по планинското било е удоволствие, особено при хубаво време, защото се вижда Србия с Бабин зуб, цяла СЗБългария,включая Белоградчишките скали, Язовир Монтана, а при много добра видимост и Дунав. Следват се граничните пирамиди, като разбираемо се върви от към северната(българската) страна. След пирамида от стария тип 333 (отличават се от новите, че са по-големи, почти се разпадат, но номерата им се четат добре и са разположени една от друга на около км разстояние) на около 250м се изкачва Миджур, където има паметник на сръбския ботаник Луйо Адамович.
Заслон Мартиница е свободен и винаги отворен, без да предлага никакъв лукс – само елементарни условия: печка, маса и място за спане на 12 души. Сухи дърва за печката се събират от горите около заслона. Водата се намира на 100м от заслона в посока с. Мартиново в буковата гора- на изток от постройката - напред от входа в гората има пътечка до изворчето.
Всичко това се препоръчва на туристи които обичат природата и отиват заради планината, а не за пищни купони.
Разрешение за посещение на гранични обекти(разположени до 300м от граничната линия) се издава от началника на районната дирекция на граничната полиция – в случая РДГП Драгоман, като се изпраща заявление с указани дати и маршрут и със списък на участниците и техните ЕГН, с посочен тел за връзка, на факс 07172-2095. За допълнителна информация може да се пита в София на Е-поща nsgp@mvr.bg или телефони 02-9823276 и 02-9823452. Добре е при тръгване на групата да се уведоми граничната полиция в Чипровци на тел 09554-2087, не е задължително, но е за взаимно улеснение.
Ето примерно как туристи от София с кола/и (до 12 човека) могат за два дена да отидат до в.Миджур:
- Тръгване от София събота сутринта. До обяд спокойно се стига до заставата на с.Мартиново, дори с почивка в Берковица и посещение на Чипровския манастир или Чипровския исторически музей. През Петрохан разстоянието е около 130км(отбивката за Чипровци е на ЖП-прелеза при с.Боровци).
- При заставата се оставят колата/ите и за по-малко от 2 часа се излиза на заслона. Дори до вечерта ще има време за разходка на север по билото на Язова планина до съвсем близката Гола глава(разст.500м) и до Койчина чука(разст.2км и н.в. 1509м), където има развалини на римо-тракийско укрепление. Панорамата навсякъде е чудесна. Преспива се в заслона. Трябва да се има в предвид , че спалното оборудване все още не е достатъчно и може да не стигне за всички, затова е добре да има и няколко спални чувала.
- В неделя сутринта се отива до в.Миджур, връщането е по същия път до колите. До вечерта връщане в София
Това е наистина чудесна новина. Наслизане от един нощен преход от х.Миджур през върха от там през вр.Мартинова чука с Ицо от Лом минахме, през някогашните останки, сега заслон. С голямо удоволствие, ще заведа моят малък турист за да изкачим вр.Мартинова чука още в близките седмици.
Без нужда от разрешение Миджур се качва от към Сърбия.
_________________ Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org
Чет Сеп 22, 2011 9:08 pm
lubakich
Регистриран на: 03 Юли 2011 Мнения: 76
с тия гранични разрешения ми се струва прекалено занимавка и излишна бурокрация от ходенето ми по граничните планини никога не съм вадил разрешения за квото и да е и никoй не ме е занимавал пък и никoй не съм видял, а отделно знаам ли па ако земеш разрешение и знаят къде си граничните току виж ти пратят някои те провери за да не се чувстваш че си се занимавал напразно с бурокрация
Пет Сеп 23, 2011 10:33 pm
slavey766
Регистриран на: 16 Сеп 2011 Мнения: 7
Колега Lubakich, аз имам малко по различно мнение от Вашето по отношение предварителното уреждане на граничните формалности.
Има не малко случаи, когато туристи без разрешение са върнати и им е развален похода. Има и други случаи, когато туристи са пресрещнати на връщане и са глобени.
И най-важното нещо – в Западна Стара планина няма планинска спасителна служба и в аварийна ситуация граничарите са единствените, към които човек би се обърнал за помощ. В краяна октомври 2010 се случи следното – на връщане от Миджур в посока с. Мартиново основната ни група подсече Мартинова чука от север, а един турист реши да изкачи върха и да се изчакаме северно от чуката. Но той се объркал и не дойде на уговореното място. Последва около 5 часа издирване, лутане, притеснение и опити за свързване по GSM. Нямаше начин да го оставиме, защото ноща беше студена и с неговото оборудване замръзването му беше сигурно. Малко преди полунощ решихме да отидеме и се помолиме на граничарите в Чипровци да ни помогнат със средства за наблюдение и проходими коли. За щастие, на път за граничното управление, открихме нашия човек, който след многочасов истински сървайвър в тъмното, сред хвойна, гори, каминаци и вода беше успял да слезе на един път. А имаше вероятност и да е слязъл в сръбско. В този случай нямаше да се мине без граничните.
Не забравяите че вече сме страна членка на ЕС,и сме кандидат членка на Шенгенското пространство.Сьрбия не е член на ЕС и затова границата е под засилен контрол.Както четах и по-горният пост е още по хубаво да се знае кой каде отива за да бьде по лесно открит в трудни моменти.
Не забравяите че вече сме страна членка на ЕС,и сме кандидат членка на Шенгенското пространство.Сьрбия не е член на ЕС и затова границата е под засилен контрол.Както четах и по-горният пост е още по хубаво да се знае кой каде отива за да бьде по лесно открит в трудни моменти.
Абсолютно верно, даже на скоро дори и отказаха статут на страна кандидат заради Косово.
Вчера, четвърти август, 2012 г., изкачих връх Миджур, като преспахме в заслон Мартиница /аз, и някой други спахме в палатките си, тъй като бяхме голяма група и вътре нямаше място за всички ни /. Прехода до върха е приятен, а гледката невероятна!!!
Нед Авг 05, 2012 3:25 pm
slavey766
Регистриран на: 16 Сеп 2011 Мнения: 7
Всички, които изкачиха тази година (2012) в. Миджур откъм заслон Мартиница, се убедиха, че това наистина е един лесен и прекрасен начин за достигане до върха.
Чет Авг 16, 2012 11:58 am
ggattov
Регистриран на: 16 Юли 2008 Мнения: 302 Местожителство: София
Привет
Стана ми интересно за това "паметник на сръбския ботаник Луйо Адамович", това на Миджур точно ли е и откога се намира там, че аз паметник там не помня? Там имаше нещо като по-голяма колона около 1,2 метра примерно, с плочка кои и кога я е изкачил - сърби естествено. Това ли е паметника или има нещо ново?
А за граничните сам си го налисал, че разрешението е за последите 300м, та как ще спират хора и ще глобяват сега 2012 г. не знам.... не че не е ставало преди, но вече уж не сме толко прости, а граничните в такива непроходими райони откровенно ги мързи, ако искат да идват с нас да видят дали ще нарушаваме тези 300м.
Аз никога не съм вадил разрешително и доста съм щъкал из района, и гранични съм срещал на нетипични места, но като видят че не си паднал от Марс, не могат да те накарат да се върнеш, пък и няма да им обяснявам, че ще минавам границата я
Чет Авг 16, 2012 12:19 pm
slavey766
Регистриран на: 16 Сеп 2011 Мнения: 7
Колега Ggatтov грешката е моя. Наистина това не е точно паметник, а паметна плоча - около метър и нещо висока. Новото е, че от две години сърбите са поставили в метален сандък дневнк, където всеки да пише каквото намери за добре, според впечатленията и горния си багаж.
А граничарите просто си изпълняват задълженията. Ако те са информирани и знаят кой се движи в близост до границата, едва ли биха идвали да мерят дали някой не е настъпил с десетина метра 300 метровата гранична ивица. Защо ние туристите да не се отнасяме с разбиране към тяхната работа. Ще дам за пример тези от Чипровския участък, които, без да им е пряко задължение, успяват да опазват района над Мартиново, където има стълпотворение на боровинкоберачи, почти чист от пласмасовите отпадъци. Без забележките и намесата им районът би заприличал на пластмасово сметище и туристите основателно биха го заобикаляли.
Колега Ggatтov грешката е моя. ...А граничарите просто си изпълняват задълженията. Ако те са информирани и знаят кой се движи в близост до границата, едва ли биха идвали да мерят дали някой не е настъпил с десетина метра 300 метровата гранична ивица. Защо ние туристите да не се отнасяме с разбиране към тяхната работа....
Какво би станало, ако не бяхме се подчинили на техните нареждания?
1987 година. Тръгваме 6 човека на Ком Емине. Между Малкия Ком и връх Ком фургон и двама войници, които си изпълняват задълженията. Ние искаме да отидем до връх Ком, откъдето да тръгнем към Емине. Затова трябваше да имаме пропуск за гранична зона. Имахме такива, но двамата войници казаха, че нямаме право затова. Предполагам, че сме били неблагонадеждни, защото други отиваха до върха. Аз като водач на групата запитах, какво ще стане ако наруша нарежданията им? Отговора бе ясен и много точен:
Показа ми калашника.
Извинете ме, но те бяха прави, защото изпълняваха някакво нареждане, колкото и да е нередно, поне за мене.
Минахме Ком Емине, сега го казвам след 25 години, без да се возим, без да се отклоним от билото на БАЛКАНА, но не можахме да тръгнем от Ком, защото бяхме неблагонадеждни.
Отнасяйте се с разбиране към работата на всички служители, няма значение какви.
Регистриран на: 16 Юли 2008 Мнения: 302 Местожителство: София
meco puh написа:
1987 година.
С цялото ми уважение ама сега сме 2012 година (или поне аз така си мисля), нещата от тогава до сега коренно са се променили, аз ви казах как да аз действам, а съм израснал в тоя район.
Да не задълбавам нещата, но сегашната гранична полиция няма нищо общо с военните навремето, понеже познавам много от тях в района, и 90% от тях за нищо не стават (като гранични полицаи имам предвид), няма как да им уважавам задълженията, които и те самите изпълняват в 20-30% от времето си по време на т.н работен ден, ако може да се нарече работа тяхното....
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети