.В 8:30 на 14 август слезнах от влака на Габарево. От рано си личеше, че предстои голяма жега през деня. Затова побързах да мина петкилометровия участък до подножието на планината по хладно и да се мушна в гората нагоре. А там изненади не липсваха - дебела(преяла) пепелянка, близо над дядо Гъчово кладенче(снимките се увеличават):
Продължих нагоре гледайки с интерес прекалено прясната маркировка. Пробвах - цапа! Малко по-нагоре срещнах двама от паркова охрана, които опресняваха маркировката. Направих се на ударен и попитах, разрешено ли е да се завра в Кюйдере, до водопада Скока? Не, забранено е, резерват! Е, хубаво, няма да ходя тогава - ставам за пример...Питаха ме твърдо ли съм решил да отида все пак - в такъв случай направо да ми пишат акт. Не, благодаря! Поприказвахме още малко за великата организация БТС, за статута на пътеките, пресичащи резервати и др. После ги оставих да рисуват дърветата и продължих нагоре.
Водосбора на Соколна, част от резервата Соколна:
На хижата скука и жега отвън. След като няма да търся водопада хапнах и легнах вътре да дремна. По едно време дойдоха още двама та стана приказка. По някое време взе да не ме свърта, поразходих се наоколо да огледам изходящите пътеки - не съм идвал от 11 години.
Х.Соколна, част от Казанлъшкото поле и яз.Копринка в маранята:
Дойдоха още хора, издрапали в най-голямата жега. Хижарят пък търчи да носи вода на семейство, грохнали на 100м под хижата.
Сутринта станах рано и по тъмно, на челник тръгнах нагоре, да набера височина, докато е хлад. Очертаваше се още по-горещ ден.
Изгревът над Курткая и Демиркапия:
Скалите розовеят от първите лъчи:
Ранна сутришна панорама, преди изкачване на алпийския рид, вододел между Кюйдере и Соколна, двете части на резервата:
"Портата", огряна от слънцето, точно преди да я премина:
Поглед назад:
Още един поглед назад, от склона на Танас тепе:
И Мазалат се откри:
Склона на Мазалат към Курудере(ждрелото на р.Соколна):
Вр.Мазалат - предстои стръмно изкачване:
Отново Курудере, едно от най-дивите места в България, наричано Малкия Джендем:
Масивът на Танастепе, сниман от склона на Мазалат, долу се вижда седловината Киминчето:
Североизточния склон на Мазалат:
Отсреща на главното било се вижда х.Мазалат:
Северен склон на Мазалат:
В 10 бях на вр.Мазалат. Вятърът на силни тласъци искаше да ме бутне, но в правилната посока!
Шапката на Мазалат, кота 2197м:
Склонът на север към р.Габровница:
Главното(но по-ниско) било отсреща, начело с вр.Росоватец:
Вр.Пиргос - 2195м:
До тук добре, познат маршрут, обаче нататък става интересно. Пуснах се по Елидере. Завет, тишина, красота. А бистрата вода, на ръка разстояние. Кой знае от кога човешки крак не е стъпвал тук. Диви кози и пръчове спринтират по склона, след водопой:
Кристално чисто вирче:
По някое време гледам 30 метрова грамада задънва дерето отдолу:
После се оказа че от долната страна е поне двойно по висока. Водата я заобикаля от дясно, а отляво шеметен улей с неизвестен край. Тръгнах покрай водата, по отсрещния бряг минах, опасни участъци с таклонени туфи и плочи, минава се обаче! И така слезнах под красив поне 40-метров водопад:
(Отляво по тревите и скалите слезнах.)
Същия, от по-далече, скрит зад тясна скална пролука:
Знам че не е Тъжанско пръскало, което означава, че още има да се правя на алпинист надолу. Мноого бавно, стъпка по стъпка успявам да се спусна долу до огромните безредно разхвърляни късове и се озовавам под Тъжанско пръскало! Това е то, значи можело! Програма минимум за днес е изпълнена! Тъжанско пръскало, 65м:
Само горната му част:
И панорама на южния скален венец на Мазалат с Тъжанско пръскало:
Остава да се замъкна до хижа Русалка все пак, а слънцето започва да пече жестоко по южния склон. Долу в ниското се вижда с.Тъжа:
Бавно обхождам скалите по наклонената ивица между тях и гората. Тези чимове с дупки най-много ги мразя... Ето я седловината до характерния сцепен(двуглав) връх. Изкачвам се до там и поглеждам от другата страна, ето я хижата долу.
Спускам се в гората и гледам да държа права линия, но тръгвам по наклонено плитко дере. Вървя час и половина и започва да ми се струва много дълго това спускане, дори за уморените ми крака след десетина часа ходене. Както и да е, грешката е вярна излизам някъде под хижата на пътя. После за награда вървя нагоре в най-големия пек, от много акъл. Компасът си стои в раницата, но няма кой да го ползва.
На другия ден хич не бързам, съвсем мързеливо се понасям надолу, защото влакът ми е чак по обяд. Бера риган и чубрица, рупам къпини и в 12:30 хващам влака за Карлово. Един сладолед и се пъхам във влака за Пловдив, от новите мотриси, с климатик. Чак не вярвам на очите си! Време е за почивка.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
да, и аз щях да кажа "много хубаво ходене" ... Ето, казвам го - чудесно е, екстра скали и баири. Билото на Стара планина винаги е много хубаво за снимане, едно такова меко и плавно е, за разлика от някои части на Рила и Пирин. Някой ден ще трябва да седна и с картата в ръка да чета, че не съм ходила натам и не знам наизуст кое къде е..
Змията бая тлъста наистина.. тя с рогче ли беше или не? Една такава щях да настъпя, та да си знам за друг път?
Главата и беше завряна в шубрака и не ми се изследваше. Макар и преяла не върви да ходя да я разбутвам, и аз като преям не обичам да ме бутат.
Някои от снимките са гадни, но ги пуснах, да служат за ориентир на тези, които искат да ходят по немаркираната част от маршрута. За съжаление 3 ценни снимки отидоха в небитието - фотоапарата се издъни докато ги записваше... Има обаче други, като подготвя слайдшоу ще ги включа.
Иначе района на Тъжанско пръскало е уникален и ми е в Топ 3 на любими места!
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Авг 25, 2008 11:21 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Кюйдере? Водопад Скока?
Много ми допадна тоя маршрут! С чудесни изгледи - такива водопади са рядкост. Искам да попитам за "резервата". Какво, като е резерват? Защо се забранява минаването? Аз от Амбарица до Карлово през няколко резервата минах, та дори през вододайната зона в единия - там специално ни пресрещна някакъв надзирател, но никакви проблеми не са ми създавали. А тук защо е иначе?
Благодаря за картинката на пепелянката. Тъкмо щах да търся в Интернет, каква е тая змия. Като слизахме от хижа Мальовица, същата змия ни пресече пътя и се шмугна в храстите. Доста голяма беше. После големият внук, де кого срещнеше по пътя, все му разправяше какви змии сноват по пътя. Повечето се ужасяваха от разходката, на която бяха тръгнали!
Минаването през резерват по маркиран туристически маршрут е разрешено. Пътеката се изключва от резервата със заповед на началника на парка и ала-бала...Такъв е реда.
Пример: горния маршрут минава по вододела между Курудере и Кюйдере, това е в рамките на резерват Соколна, но е тур. маршрут който се поддържа. Ще му опресняват скоро маркировката.
Иначе навлизането в резерват е забранено, независимо по какъв повод. Достъп се изисква от ръководството на парка, но трябва да има сериозно основание за да те допуснат законно вътре. Не знам какво трябва да е това основание, няма разумно такова за нас, туристите.
Не че аз не можех да влезна, щеше да ми отнеме не повече от 2 часа. Неведнъж съм влизал в резервати, но опитвам да тренирам начина си на мислене - природата трябва да оцелее и след нас.
А това, дали те е спрял някой и кой, е отделен въпрос.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Авг 25, 2008 4:45 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Маршрути в резерватите
mislesht написа:
Минаването през резерват по маркиран туристически маршрут е разрешено.
Сега разбирам. Аз наистина се движех по маркирани пътеки. Става дума за Стенето в Стара планина и водохващането в долния му край. А и за още един-два резервата над Карлово. Въпросният водопад очевидно не е на такава пътека. А защо да няма маркирана пътека до него е отделен въпрос.
Пон Авг 25, 2008 7:04 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6453
Брех тия ми ти змии Така като гледам само аз не съм срещал някоя отровница по пътеките Вчера слизах през Газейския циркус, а той е бая обрасъл в долната си част. Все в краката си гледах заради писаниците тука ...
Брех тия ми ти змии Така като гледам само аз не съм срещал някоя отровница по пътеките Вчера слизах през Газейския циркус, а той е бая обрасъл в долната си част. Все в краката си гледах заради писаниците тука ...
Помниш ли като слизахме от Чуките? Бях на тръни защото какви ли не неща съм чел и слушал за змии и смоци там... Обаче нямаше инциденти. А условия имаше да ни надъвчат всичките яко. По едно време като се поизморих и ми писна да се оглеждам.
Сотиров написа:
mislesht написа:
Минаването през резерват по маркиран туристически маршрут е разрешено.
Въпросният водопад очевидно не е на такава пътека. А защо да няма маркирана пътека до него е отделен въпрос.
Да, не е на такава пътека, но имало пътека. Няма да я маркират обаче. Снимах разни схеми и карти от стената на хижата(имам такъв навик). На една от тях имаше означена пътека от другата страна от към Скобелево към Скока. Това означава че в миналото е имало ясно проходима пътека от Скобелево през Скока до х. Соколна, т.е. пресича дерето напряко. Толкова знам.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Авг 26, 2008 2:07 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6453
Така си беше на Три чуки. Аз затова си купих дългите гащи за тамошното ходене
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети