Към средата на седмицата Жоро левскаря даде тон за рилско ходене къмто х. Иван Вазов и обратно . Почти бях тръгнал с неговата група, но времето се стабилизира твърде късно и някак си не вярвах, че ще попадна на чисто време без мокри изненади толкова високо в Рила планина. Планинари орг от друга страна си бяха организирали ходене в района на в. Ком и съседния в. Тодорини кукли, изходна точка прохода Петрохан. Там си е ниско, шанса за добро време - малко по-голям, а и съм ходил съм само веднъж в Стара планина, около Котел. Това наклони везните към ходенето по Комско.
Програмата им беше следната - с кола до Петрохан. Оттам - пеша до Тодорини кукли на изток по Е3 и обратно. От Петрохан хващаме посока запад към х. Малина и търсим големи поляни, нейде южно от в. Ком. Там трябваше да се срещнем с друга група, идваща от село Комщица, Годечко. На поляните се купонясва, спи. На другата сутрин - който иска тръгва към Ком и оттам - обратно до Петрохан.
От Петрохан тръгнахме група от 10-на души. Вървяхме по червената маркировка Ком-Емине. В началото - леко изкачване през тъмна букова гора, покрай х. Петрохан. Оттам излязохме на голо полегато тревисто било и ... така до куклите:
Групата. Ники тъкмо е открил, че новите обувки му правят пришки...
Куклите са четири скалисти върха по късо било, с ориентация север-юг, перпендикулярно на основното било по маршрута. Котата е на първия връх:
Снимка от котата към по-ниските кукли и полето на север
Обяд:
Последната кукла и Вършец в ниското:
По пътя на връщане ни покапа малко дъжд, за късмет фалшива тревога. На Петрохан пихме по бира на кръчмето и поехме надолу за отбивката към хижа Малина и в. Ком. Сложната схема за придвижване дотам няма да я описвам. Хижа Малина е западно от пътя на около 1 час, и определено повече няма да я бъде, ето как изглежда сега:
Бившата вече хижа Малина. Вътре са живели клошари, няма мебелировка:
Малко след хижата започнахме издирване на останалата част от групата - тези, които трябваше да дойдат от с. Комщица, както и сборната ни точка - неизвестната поляна За късмет някой се свърза със Стоян по телефона и уточнихме кой къде е. Поехме отново по пътя за Ком, скоро след това свихме на юг и излязохме на голямата ливада, която се простира няколко километра западно от асфалтовия пътя при Петрохан. На края на ливадата видяхме другата група. Оттам до въпросната поляна - група полянки по-скоро - беше 3 минути път. След кратко чесане на картуните избрахме една от тях, до реката, за лагерно място и разпънахме дисагите. Ето кратък репортаж от патакламата вечерта:
Лагера:
Огъня:
Ачо разтрива китарата. Вдясно от него са другите 2/3 от бандата - флейтистка и китаристка :
Гвоздеят на програмата:
Мохабета беше до късно, спането - леко, ставането - рано за някои . На другата сутрин групата се смеси и раздели към 10. Ние - по-малката част, поехме към Ком. Хванахме отново пътя покрай х. Малина и след това една пътека на север към върха. След стръмно изкачване през букака излязохме на една гола хвойната поляна. Поожулихме голите крака през хвойната ( избушване стил "глиган" ) и излязахме на пътя по билото южно от Ком. Оттам се спуснахме до долината под върха и хванахме по южния склон на комовете - между средния и големия Ком. Качването беше ужасно досадно - петна хвойна, мека трева, стръмен склон и 300 метра денивелация от дерето до комското било:
Южният склон на Ком:
Горе на комското било, долу вляво Среден и Малък Ком:
На върха групата се раздели отново - няколко тръгнаха обратно към село Комещица, останалите продължихме към Петрохан. От Ком поехме по подсичаща пътека през ливадите долу към Малък Ком. Грешка, както се оказа, щото там е един ужасен мочур и туфи, не е истина. Както и да е - заобиколихме малкия Ком от юг и спуснахме надолу към пътя Петрохан-х. Ком. Оттам до долу беше монотонно ходене докъм бирата в кръчмето на Петрохан
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети