Напук на лекарските диагнози и препоръки, в началото на август желанието да се поразходя до Пирин „надделя над здравия разум”. Реших да е нещо възможно най-леко и поради това се спрях на вариант за 4 дни, с преспиване на х. Демяница и два ненатоварващи еднодневни излета – до Василашките езера и до Превалските. За моя радост и други пожелаха да се включат, така че се оформи групичка от 6 човека. Към обяд бяхме в Банско, а само 20 мин. след това на Тодорова орница. Както си му е редът, тук се проведе ритуално намокряне във водите на Демянишка река.
Както можеше да се очаква, оттук насетне всичко ни вървеше по вода. При завръщането на поляната се оказа, че хижаря товари виетнамката, така че уредихме траспорта на раниците. Така олекотени и в най-добро настроение поехме по удобната пътека към хижата. Вляво реката ни предлагаше прекрасни гледки:
Малко по-нагоре видяхме първите "Пирински" гледки:
Както може да се очаква, снимките в Пирин по пладне и през август са пълни със сенки и контрасти, но няма пълно щастие.
Така без особени усилия и бързане стигнахме до х. Дамяница, където с радост установихме, че културния живот не е занемарен – барчето предлагаше подходящи за обстановката и сезона „четива”.
На другия ден рано потеглихме по пътеката за х. Вихрен. Небето отново бе безоблачно, но в гората не бе такава жега.
Тук-там дамите попадаха на подходящи планински мезета:
В утринната мараня Стражите и езерото изглеждаха по интересен начин:
Малко над Рибното езеро се разделихме, групата пое към вр. Тодорка, а аз към следващото Василашко езеро. Тук си направих чудесен плаж, като до обяд бях напълно необезпокояван от друго човешко присъствие.
Малко след пладне се появиха турист и рибар, та ми развалиха рахатлъка. Събрах оскъдния багаж и пътьом към Рибно Василашко езеро нащраках доста снимки, но маранята и липсата на облаци направиха невъзможно постигането на шедьоври. Тук изчаках групата, която успешно бе стигнала до върха.
По пътеката над езерото нямаше голяма навалица, а на езерото имаше две по-големи групи, които се бяха задоволили с ходене, по-малко и от моето (това малко ме поуспокои).
Така или иначе, за да не изоставам във високопланинския двубой (ходене и пиене) вечерта се наложи да взема преднина в „четивата”, където се справих с успех с различни литературни жанрове. В тази насока бяхме подпомогнати от Бърд-а (бившият планински спасител Бърдарев от Банско, който някои от посетителите на темата вероятно познават), който бе така добър да ни изпее една автентична песен от региона:
В събота четирима от групата поеха през Газейския циркус към Полежан, а аз и една от жените в групата, потеглихме нагоре по реката до Превалските езера, където възнамерявахме да плажуваме.
Човек предполага, господ разполага : независимо от рисковете за претоварване на ставата реших да отида до Тевно езеро, така че се разделих с Ваня и се насочих възможно най-внимателно към заслона. Там бях по обяд, подходящ повод да пробвам нещо от менюто на Валя, както и да пийна две Загорки. Щракнах няколко снимки за отбиване на номера, но радостта от тях бе значително по-малка, в сравнение с пивната дегустация.
След традиционния за последните години любезен и добросърдечен разговор с домакините на това богоугодно, но много критикувано напоследък от някои български туристи заведение, поех към Винарска порта, където трябваше да направя последен отчаян опит за постигане на някакви по-задоволителни фотографски резултати. Уви, маранята и скучното небе (само едно облаче нарушаваше монотонността) бяха против мен:
Наложи се да се примиря : всеизвестно е, че да се бориш с лошото време и неефективността на българско правителство е много наивно и глупаво начинание.
По това време на годината тревния и цветен килим не е като в началото на юли, но колкото - толкова:
Прибирайки се в хижата, планинарят неминуемо минава покрай барчето, а след жегата това неминуемо го предразполага да се поохлади с нещо прохладно. По-късно вечерта се върна и останалата част от групата, която успешно се бе качила на Полежан, след което по пътеката от х. Безбог през Дженгалската порта се върнаха в х. Демяница. Това бе повод за доизпиване на последните запаси, между тях №1 бе голяма бутилка с бяло вино на Наташка.
В неделя сутринта поехме обратния път по пътеката. Взехме си довиждане с Газейските скали, а в Банско посетихме дома на Бърда, за да снимаме неговия Вихрен.
Последен поглед към Пирин, преди да поемем пътя към Бербатовград, София и Враца.
Поднасям своите извинения на тези, на които маршрутът се е сторил скучен, на тези които нещо са си харесали – НАЗДРАВЕ !
Пет Авг 22, 2008 10:03 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Здравей, Бате Борко
Напоследък времето не е добро за заснемане на шедьоври, наистина Но, понеже мерака за ходене е голям, както и мерака за снимане, единствения вариант е ние да се съобразим с времето, защото си е ясно, че то няма да се съобрази с нас, колкото и жалко да е това.
Тъй... мога да кажа, че аз съм доволна от твойте снимки, предвид гореизброените особености на времето. * това в кръга на шегата, закачливо съм настроена, снимките са си добре*
Относно една порта, за която споменаваш - Винарската - за мой кеф* пък и не само*, й е върнато старото хубаво име, което разбира се, се отнася и за всички обекти из Пирин.
Хубав преход сте спретнали. Жалко за контузята, която ти е попречила да разтъпчеш по-така малко, но има време. Само здраве да има планината си е там и чака.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Но, понеже мерака за ходене е голям, както и мерака за снимане, единствения вариант е ние да се съобразим с времето, защото си е ясно, че то няма да се съобрази с нас, колкото и жалко да е това.
