Козякас-приклчения и неприятности в Южен Пинд,Гърция

В началото на Юли решихме със синът ми Борис който е на 13год.да си направим една кратка екскурзия от Атина,където живеем до Козякас който се намира в най-южната част от голямата верига на Пиндос в Централна Гърция.От някои местни форуми знаех че има красива пътека към не много високия но стръмен връх наречен Астрапи 1901м.(т.е.Светкавица,защо ли..) от който се откривала чудесна гледка към гр.Трикала и Метеора.В подножието му е построена хижата на тамошното туристическо дружество.Имам идея за слабата посещаемост на планините тук а също и за обичайната практика хижите(където ги има)да принадлежат на определени туристически дружества и да са винаги затворени,дори бих казал непревземаеми,като се отварят само с предварителна организация на големи групи с водач,така че приготвих раниците и палатката,взех достатъчно храна и още по тъмно с нетърпение напуснахме жегата на опушения град.По идея на Борис решихме да се отбием първо да разгледа известните манастири на Метеора до градчето Каламбака които той не беше виждал,да преспим там,и на следващия ден да хващаме планината.Речено-сторено. Няма да описвам това прекрасно и загадъчно място,повечето знаят за него,но ще побликувам няколко снимки(така и не си купих свестен апарат още...) за да е по-пълен разказа

Тъй като много нашенци съчетават екскурзията си до Олимп с ходене до Метеора и се питат къде ще спят,ще спомена само че в Каламбака има много къмпинги но местните там разчитат предимно на туризма и свалят кожата за място за палатка,а хотелите са безбожно скъпи,така че аз се поразтърсих наоколо и си намерих чудесно подържан къмпинг наречен "BLUE DOLPHIN" на 3км. от Каламбака на главния път в посока гр.Трикала,с добре подържана градина,басейн с водна пързалка и всички удобства,където платих 12 евро за кола и палатка,като цената вкл.ползването на басейна неограничено,както и всичко останало.Но имаше много семейства от различни страни които летуваха с дни и плащаха много по-малко.

На другата сутрин тръгнахме рано за Пинд,и по-точно за пистата на ски центъра Пертули на пътя между курортните красиви планински села Пертули и Елати.Не след дълго оставихме колата на паркинга в подножието на зелената сега писта и тръгнахме нагоре към най-високата станция на лифта,както е описано в нета, с чудесно настроение и време.Горе имаше само една пътека с някъква стара маркировка и реших че това трябва да е.

Следвахме я час ,а тя вместо да се изкачва,взе да криволичи бавно надолу,като от минута на минута ставаше все по-обрасла и дива.Разбрах че това не е нашата пътека,тази беше изоставена от години и изглежда сега я ползваха само горските обитатели,и като извадих картата която носех(на която са изобразени само пътищата)разбрах че се намираме вече на няколко километра от с.Пертули,което трябва да е обаче на отсрещния склон.Няма проблем,ще идем там,ще питаме местните и щи решим какво ще правим после.Само че нещо не се оказа толкова лесно.На нашия склон гората се оказа толкова усойна,толкова дива и стръмна а отдолу реката бушуваше и се блъскаше в отвесните канари.Няколко часа търсихме сравнително безопасен начин да слезем долу,където нямахме никаква гаранция че ще намерим брод през буйната река.Борис взе да се уморява,изгуби настроение,аз се притесних малко за него,но си викам-Имаме всичко необходимо,ако не се оправим до мръкване ще нощуваме тук(дето е тъмно и усойно и през деня) пък утре все ще преминем отатък или се връщаме обратно по същия път колкото и часа да ни коства..Мястото се оказа наистина диво,което обяснява защо не намирахме никакви следи от човешки действия,макар и толкова близо по права линия до селото.

Умълчахме се,по едно време гледам пред нас все наскоро обърнати камъни,още мокри отдолу.Изстръпнах...Помислих си че може да е мечка,но знаех че те толкова на юг не слизат,и все пак в Северен Пинд са засичани.Може пък и да са глигани...Викам на Борис ако може да приказваме и то високо,все пак да не изненадаме някоя животинка от близо и да ни се ядоса в страха си.Премълчах си за това че честичко взех да виждам "произведения на изкуството" сякаш някой е преяждал с боровинки,къпини и аз незнам още какви червени плодове със семки...И точно тогава чухме срутване на камъни точно под нас по склона,надникнахме от там и видяхме бягаща с всички сили мечка към гората право пред нас но малко по- ниско.Гледахме,после се гледахме взаимно,още не вярващи на очите си.Значи за да съм точен ще призная че мечката не беше голяма,вероятно двегодишна и явно се уплаши повече и от нас.Но това изобщо не възпря прилива на адреналин след тази среща.Борис вика-Кво правим сега?Тя влезе там дето отиваме.Ами кво,няма да се връщаме толкова километри сега?Продължаваме напред с песни и закачки че да излезем от тук.Това с песните нещо не ни се получи ама врява вдигахме по пътя.Скоро терена взе да омеква,селото го бяхме подминали,но нищо,важното е че ще минем отатък и ще се върнем по пътя.Това и направихме.С голямо облекчение стигнахме Пертули,влязохме в едно ресторантче и като хапнахме хубаво взехме да си припомняме случката с мечката и да се хилим.Разказахме и на собственика,той се учуди и каза че от години там се появяват извънредно рядко някои мечки пред фаровете на някои закъснял пикап,но по-високо.Иначе човека се оказа свестен,сам ни предложи до ни закара обратно до колата на 20-тина километра.Каза че пътеката за Астрапи започва от долния край на пистата но след мостчето и в началото на гората от другата страна на паркинга.Посъвзехме се и решихме да се качим все пак до хижата и да спим там.Имахме време,изкачването е само 3 часа,лошото зад нас,така че тръгнахме отново с бодра стъпка по стръмната пътека,която учудващо за тукашните обичаи беше чудесно маркирана и се следваше лесно дори и да беше нощ.Даже прекалено лесно-на места имаше табелки изобразяващи бос крак стъпващ върху бодил,или пък коприва.Не се шегувам.Такова нещо никъде не бях виждал по нашите и па гръцките планини,сякаш има опасност да не забележиш тези препядствия,и евентуално да си събуеш обувките.След трудния ден доста се посмяхме.Но уви...лошият ден не беше отминал още и не знаехме че проблемите ни още далеч не са свършили.Следва продължение...

Интересно преживяване сте имали Very Happy

Можеш ли да добавиш към описанието някакви GPS-данни? С моите приятели обичаме да се шляем из гръцките планини пролетно и есенно време, та знае ли се ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido за съжаление не използвам GPS но координатите на паркинга на ски центъра Пертули са 39°33'14.31''N-21°30'19.29''E.Лесно ще го намерите в картите на Google за да видите как се стига до там,както и снимки на околностите и хижата.Пътеката за върха и хижа Бакола се намира на стотина метра в посока 50°NE от паркинга,от другата страна на поляната в началото на гората,веднага след мостчето,което се вижда и на сателитните карти.Там има табела и пътеката е маркирана чудесно.Времето до горе го дават 3 часа,но мисля че е доста завишено.Преспиването на хижата е възможно по всяко време,тъй като противно на гръцкия обичай е оставено отворено винаги едно помещение,снабдено с камина,дърва,нарове,маси,така че ако някой ходи по тези места или е посетил Метеора до обяд,има всичкото време да стигне и да пренощува там.Колкото до нашето приключение,ние тръгнахме най-сетне по правилния път,но времето взе да се разваля.След час изкачване излязохме от гората на една поляна с висока колкото нас трева.Чухме мученето на крави около нас но не се виждаха още.Внезапно от тревите около нас изкочиха 5-6 пастирски кучета и ни обиколиха с лай.Ние продължихме с нормален ход по пътеката надявайки се че като отминем ще се успокоят.Вместо това те прецениха ситуацията и решиха да нападнат по-малкия от нас.С помоща на щеки,камъни и пръчки успявах да ги отдалеча от Борис,но те не се отказваха.Отдалечихме се от стадото почти километър и чак тогава взеха едно по едно да изостават.Най-едрото черно куче се оказа доста настоятелно,сякаш забрави за кравите и дълго ни следваше по петите,като всеки път когато спирахме за глътка въздух на стръмната пътека то се спускаше към Борис.Това темпо се оказа изтощително и добре че пътеката по едно време се превърна в козя,много тясна и стръмна,изискваща почти катерене,та песа взе че ни остави да отпочинем.Явно тамошните кучета не са много свикнали с гледката на туристи,с те хните раници и странни дрехи,така че изискват повишено внимание.Тази стръмна скална част ни отведе до нещо като тревисто плато с разредени дървета,в единия край на което има малък овчарник и колиба.В този момент леко заваля и навлякохме дъждобраните.Пътеката минава точно над овчарника откъдето започва последната стръмна скалиста част водеща до закътана между околните върхове долинка на коята е построена хижата.Преминавайки внимателно край колибата,все още под влиянието на историята с кучетата и с надеждата да нямаме пак същата,от прозореца се показа главата на баба със забрадка.Тя явно имаше голям мерак да се заприказва с някой,логично имайки впредвид самотния и труден живот там горе.Подразбра се че смята Борис за моята чудесна съпруга,нещо което и двамата нямахме сили и желание да оспорваме в този момент,понеже от минута на минута дъждът се усилваше,след няколко минути ще е пълна тъмнина,а пред нас гордо стоеше стръмната и хлъзгава скала.Така че се пришпорихме като за последно,мислейки за чай и нещо сладко.Стигайки горе успяхме да видим масивната каменна хижа на петдесетина метра навътре в поляната,но за съжаление нищо друго.Мъглата беше погълнала всичко.И точно сега небето се отвори и се изсипа страшен дъжд с температура крайно ниска за този сезон и височина.Затичахме се към хижата и метри преди да стъпим на верандата от вътре изкочиха двама души и се втренчиха в нас сякаш видяхя Йети-та.Разменихме няколко думи.Оказаха се момче и момиче от стопанисващото туристическо дружество на гр.Трикала,решили като нас да си направят излет и утре да качат върха.Казахме им за намерението ни да отседнем там и се оттеглихме в предверието да си облечем нещо по-топло и сухо.Когато се върнахме ги заварихме с якета,челници и раници на гърба.Заявиха ни че ще идат да нощуват в колибата долу,че познавали хората.Не че щяха да ни липсват,но се почуствахме малко като прокажени и сякаш им развалихме идилията.Обясниха ми че извора за вода е на 50-60 метра направо от входа на помещението и потеглиха.Чак сега се огледахме хубаво.Доста прилично е помещението което е оставено отворено,нищо нямаше да ни липсва,имаше купища готови дърва и разпалки,така че веднага накладох каменната камина за да се постоплим.След това не без притеснение се затътрих в дъжда и мъглата да напълня вода от извора,с безполезната помощ на челника,с който пак не се виждаше на повече от метър.Никак приятно задължене но няма как,ориентирах се от църцоренето на водата но в дъжда не е толкова лесно.Като се върнах си спретнахме такова пиршество,че новогодишната вечеря у нас сега ни се стори направо жалка.След това разпънахме спални чували,залостих вратата и заспахме.На развиделяване ме събуди шум на звънци.-Как са се качили тия крави пък тук?Сигурно има и обиколен път.Надникнах през прозореца.Ръми,а мъглата като мляко отпред.Изведнъж от нея изплуваха няколко кучета и когато ме забелязаха току пред прозореца се шашнаха.Козината им настръхна и започнаха да ръмжат.Скоро обаче се чу човешко мърморене и пред вратата застана стар овчар-Албанец.Отворих му,направих кафе и закуска и се разприказвахме.Стана гладен и Борис.С овчаря бяхме на едно мнение,че няма шанс днес дори да зърнем върха,така че решихме да се измитаме скоро от тук.Събрахме си боклуците в раниците,облякохме дъждобраните и бегом надолу.А то студено,кално и хлъзгаво...Ама нищо,нали приключения искахме,иначе щяхме да идем в парка.Когато вече сухи и топли пътувахме с колата в равнината към магистралата се обърнах за последен път назад,погледнах мрачния облак под който се виждаше само малка част от планината и за пръв път не съжалих че не съм Там високо.Бях си взел предостатъчна доза планина.На другата сутрин станах,седнах на компютъра и след минута се улових с усмивка че търся следващия си маршрут.Сега като прочетох какво съм написал,се притесних че може и да не си пестях толкова думите Smile

Какви толкова неприятности, бе Изометрус? Прекарали сте чудесно! Да намериш гъста гора в Гърция, че и да се загубиш в нея, да не говорим за мечки - това е огромна рядкост. А хижата, без персонал, как добре изглежда. Маркировката и тя. Ех, а ние, дето се водим планинска страна... Браво! Хубав маршрут сте подбрали. За следващия път бих ви препоръчал Пилиу, край Волос. И Олимп, естествено. А Дидо познава на пръсти Северна Гърция, дето някои я водят българска. Very Happy

Сотиров написа:

Какви толкова неприятности, бе Изометрус? Прекарали сте чудесно! Да намериш гъста гора в Гърция, че и да се загубиш в нея, да не говорим за мечки - това е огромна рядкост. А хижата, без персонал, как добре изглежда. Маркировката и тя. Ех, а ние, дето се водим планинска страна... Браво! Хубав маршрут сте подбрали. За следващия път бих ви препоръчал Пилиу, край Волос. И Олимп, естествено. А Дидо познава на пръсти Северна Гърция, дето някои я водят българска. Very Happy

Благодаря за предложенията,наистина хубави места,на които вече съм бил. Виж по северна не съм шетал още щото ако е да харча гориво до там от Атина,не можеш ме удържа да нагазя в Български клек Very Happy

Но то баири колкото щеш,навсякъде е хубаво.За едно не си прав.Тук са на светлинни години НАЗАД в планинарството,хижите са малко и заключени,добре маркирани пътеки също са рядкост,но най-лошото е манталитета.Тук в планина се ходи най-вече организирано с автобус по 40-50 човека,екипирани с по 3000 евро дрехи и инвентар,заминават за по 1 ден,като се ходи няколко часа и после цял ден в таверната песни и танци и ядене на корем,щото на пиене не налитат толкова.После спане в автобуса и обратно.Това на мен не ми е забавно,къде остава съзерцанието и тишината на природата?
Олимп-Митикас от към Какоскала(т.е.лоша стълба Smile

)

Митикас

Пилио

Сега видях, че живеете в Гърция! Браво и за Олимп, и за Пилиу. Аз по хижи не ходя, та затова не ги познавам. Единствено в хижата под Митикас се отбих за малко и тя беше невероятно уредена. Е, поддържана от немкиня, наистина. Very Happy

Иначе гърците са точно толкова равнодушни към плонината, колкото ние, българите, към морето. Какво друго можем да заключим, щом грък се качва на Олимп за първи път чак през 1913 г. и то заради швейцарци! Хайде, пожелавам ви следващи интересни маршрути с описания, та и ние да си направим плановете!

Важното е лаф да става,нали всички тук същия синдром имаме Very Happy

Все по нещо ново да научим...аз за това гледам да пиша по нещо дето го няма още във форума че да се обогатява и да не се повтаряме.За това ще допълня,като любопитни факти просто,не да се правя на многознайко,че хижите на Олимп са изключение,все пак идват хиляди от цял свят,а хижарката на тази дето си бил(хижа`А`Спилиос Агапитос)е израснала там.Казва се Мария Золота,дъщеря на един от най-известните гръцки алпинисти и планински спасители Костас Золотас,който цял живот до пенсия се е грижил за това място с желязна ръка и го е направил това което е днес.Сега го държи Мария,чиято майка е немкиня,но цял живот се е подвизавала горе.Гледал съм стари кадри отпреди 30 години с русо момиченце играещо с немска овчарка пред хижата.Това е тя.Много добра жена и организатор,но налага желязна дисциплина,никакви своеволия,пиянства,обувки вътре Very Happy

,лампите се гасят в 10 и нани.Лично на мен това ми харесва.Но дори и тази хижа не работи след септември.За зимата единствения вариянт за хижа там е хижа`Г`Христос Какалос,която аз винаги предпочитам,не само заради гледката но е много по-задушевна.Малка е и често повече хора спят навън,отколкото вътре,има палатки за всички.Ръководи се от една,за мен и не само,изключителна личност-Михалис(Mike) Стилас.Този невероятен човек на тридесет и няколко години е учил за гео-физик в щатите,има и докторат по океанография,като междувременно е участвал в много експедиций на 6-7 както и четири 8-хилядници,много състезания по катерене и планински ултра-маратон.Стъпил на Еверест с първата гръцка експедиция там(далеч след нас Българите) през 2004год.След което работи в САЩ в минно-геоложка компания но щом му предлагат работата на хижата от Гърция,зарязва всичко,продава жилището в Солун и я поема веднага.Сега всичко което има е там,на 2500м.,с изключение на планинското колело и малък автомобил които стоят в Литохоро долу.Не знам как успява да посреща(през лятото и брат му помага)и да готвят за по 100души понякога,и никой да не се е оплакал досега.Почти всеки ден слиза до Литохоро и обратно,понякога и по два пъти,а също и да води по-неопитни групички до Митикас,или катерачи до Стефани,и винаги когато има малко време да е готов на разговор за планини с всеки.Откъде тази сила се чудя...Ето това е хижар.Споменавам тези ми впечатления защото стана тема,и ми се стори че ще е интересно на многоброините наши туристи ходещи там през последните години.

Змията е стрелушка(вид смок), уж го има и в България, но не съм го срещал. Много е красив! Razz

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Много интересни подробности научих за гръцките хижари, благодаря! И как да не ги сравня с българските, например на "Мальовица" или на "Рилските езера"? Специално на хижата под Митикас (заслон А) дисциплината наистина е германски желязна. Но пък чистотата - и тя германска. А това е място, което е на километър от най-близката вода. Всичко се носи с коне, а водата за тоалетните се събира с някакви безкрайни маркучи от местата, където се е оттичала през зимата. За туристите, че са хиляди, съм сигурен - нали и аз бях един от тях. А на старата хижа на Седемте езера има само една външна тоалетна с две мъжки и две дамски помещения, вонящи и без всякаква вода. Горкият хижар се чудеше как да почиства, та поне опасност от зараза да няма. И това в сезон, когато наоколо са няколкото хиляди дъновисти, всеки с естествените си нужди. Cool

Чудя се, кога ли тази тоалетна ще избие и ще залее Говедарци! Но какво ли съм се закахърил за планинските клозети, като знам как преливат канализациите на "резиденшъл" кварталите в Бояна и Драгалевци. А къде се изливат тоалетните по Черноморието? Ама нейсе, да не бъдем черногледи (макар че тия работи, клозетните, се усещат и със затворени очи).

	Сотиров написа:
	Чудя се, кога ли тази тоалетна ще избие и ще залее Говедарци!