Пирин 10-14 Август

От Вихрен тръгнахме към Муратово езеро където коньовете казват че са по-миролюбиви:

Голямото Влахинско от Муратов, всеки път като се кача всеки път си го снимам и му се радвам хубаво си е:

Караулите:

Небезизвестния Караулски (среден) пръст:

Бъндеришки и Башлийски чукар:

Горното Башлийско:

И билото:

Куклите и Зъба от Башлията; Куклите изглеждат много интересно от тая страна:

Гледки назад:

При слизането:

Тука някои хора търсеха нещо под камъка ;>

На другия ден - Синаница:

И мястото за слизане от средата на билото:

Георгийско езеро на другата сутрин:

И Георгийца хърселф:

Горното Влахинско ъгейн:

Тука някои хора са се размазали като прасета няма да споменавам имена за да не се обидя:

Последния ден задрапахме по Джамджиевия ръб:

От пътеката от х. Вихрен за Казаните нагоре и подсякохме първия зъбер по билото.
След това продължихме да подсичаме и следващите, което не се оказа блестяща идея та в крайна сметка се върнахме обратно, за щастие живи и здрави. Поне еделвайси имаше купища и не малко от тях бяха цъфнали:

Много добре!

Тия Джамджиеви скали така и не им дойде реда да ги разходя. Откъде се тръгва всъщност?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ръба тръгва доколкото знам още малко над Бъндерица.
Иначе пътеката от Вихрен за Казаните го пресича и малко върви по него. Там където се слиза от него я зарязваш и продължаваш нагоре. Малко след това един зъбер трябва да се подсече което и направихме, после обаче трябва вероятно да се качиш пак на билото щото ние не го направихме и се вкарахме малко в приключение. Тия склонове отдалече изглеждат все пак минаваеми ама като стигнеш до тях самите виждаш колко подло са те заблудили ...
Виждаш че нагоре не може; надолу по обратния път е ужас ...
Абе веселбица си беше, уж имаме акъл у главата ама нещо не си пролича тоя път ...

Важноро е че коньовете не са ви атакували пак! Laughing

Снимката с голямото Гергийско ез. е много гот!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

По тия Джамджиеви скали си трябва внимание.. за качване знам, че бива, ако не се отделяш съществено от скалите. За слизане от върха ми е интересно как е - слиза ли се или си е самоубийство? Rolling Eyes

Всички снимки са страхотни! Толкова красиви места сте посетили за няколко дни! Възхищавам ви се и ви завиждам!

По зелената маркировка над х. Бъндерица има едно отклонение, добре утъпкано и без обозначение накъде отива. Намира се на 15 мин. над хижата, из черномуровата гора, малко след голямата серпентина нагоре. Някак си ми се струва, че то трябва да е отклонението за пътеката по Джамджиевите скали, но не съм сигурен. Затова питам Cool

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	Kat написа:
	По тия Джамджиеви скали си трябва внимание.. за качване знам, че бива, ако не се отделяш съществено от скалите. За слизане от върха ми е интересно как е - слиза ли се или си е самоубийство?

Аз лично не бих опитал; може и да е възможно по принцип.
Иначе доколкото разбирам има 2 гадни участъка - тоя който тактично и не особено интелигентно подсякохме и следващия точно преди ръба да се качи на върха. Това второто е доста подло щото ако нещо не ти хареса и искаш да се откажеш слизането надолу ще е една приказка ...
От Бъндерица по ръба дотам където ние се качихме на него изглежда стръмно но май все пак по-човешко. Поне гледано отгоре.

Последния път намерих само едно местенце 3-4 м. дълго, което ме накара да сляза 3 м. под ръба. След като го подминах видях, че вярното място за минаването му отгоре е в дясно. Не ми се връщаше. Другия път. Иначе за минаването на целия ръб съм на мнение, че майката му е отгоре- само най-отгоре. Но все пак запазвам мнението си само за мен /в смисъл не го приемайте на доверие- за всеки си е различно/.
Поздрави!