Та така…за джулая, вместо на морето, както правят хората, ние все драпаме за високото. Последните няколко години бяхме на Рилски езера, Мусала, Ботев и все облаци и дъжд…никакво слънце. Тази година се примерихме в Пирин. Това ни е беше първата лятна среща. Както може да се очаква вр.Вихрен, не можеше да не е в програмата. След 597,6 км. (от Варна) паркирахме пред х.Вихрен. Вече беше станало късно и слязохме до Байкушевата мура. На сутринта трябваше да станем в 7,30 и да тръгнем към вр.Вихрен. Телефона звънна в 7,30, но никой не мръдна /виното от предната вечер е било лепкаво/. Към 9,40 тръгнахме. Пуснахме един охлюв напред, да ни определя темпото и да ни навиква когато изоставаме и с Бога напред. Предварително бях с очакване за баира до върха, защото такава денивелация за толкова късо разстояние означава само нагоре и пак нагоре.
Изкачването до Вихренски преслап, беше монотонно и с гледка само към Тодорка и долината на р.Бъндерица. Горе беше нещо друго. Гледката се промени и изтри умората от краката. Влахинските езера, Муратов Връх, Гредаро. Възторга свърши след като погледа ни се премести на север. Стената която трябваше да се качи изглеждаше безкрайна. На табелата пишеше 40мин., оптимисти. Захапваме пътеката. 12,30ч.е. Слънцето пече , сянка никаква, камъните го отразяват…като в микровълнова, от всякъде се печеш. От юг започват да се събират облаци и едно усещане за дежа вю напира….за кой ли път ще се качим на високо и ще виждаме само връзките на обувките си. Включваме на 5та и с риск да изроним пътеката напредваме бързо. За наша изненада, се оказа, че сме взели разстоянието от хижата до върха за 3,30ч., което не е толкова зле, нали? Горе беше прекрасно. Наложи се да пооблечем туй онуй. Част от Пирин не се виждаше, но не беше толкова трагично. Хапнахме, починахме и беше станало време да слизаме. Тръгнахме към Премката. Всеки който срещнахме ни казваше, че трябвало да се качваме от там, а не да слизаме, ама какво да направим вече се бяхме качили от другата страна. Някъде по средата на стената срещнахме симпатична двойка и те ни казаха за нещастния случай на Кончето и ако мислим да го видим да минем през Кутело. В интерес на истината слязохме лесно. Небето се изчисти и решихме да го видим все пак това Конче. Захапахме по улея. На около 1/3 от билото се отклонихме и налетяхме на сипей и глей ко става, ни на горе, ни на долу. Странна работа, от долу ‘следата’ към билото е ясна и се вижда, но когато си по нея се губи. Слава богу успяхме да се върнем към по-здрава ‘почва’ и живо по здраво се върнахме на Премката. Бяхме се поуморили и времето беше напреднало. Решихме да продължим към хижата Хванахме пътеката към Казана. Големия казан се оказа невероятен. Почувствахме се като в храм. А какво ехо има? След достатъчно проникновение, продължаваме. До заслончето не се качихме. Там пък имаше стадо от 5-6 диви кози. Сигурно намират нещо за ядене. Не бяха много уплашени. Наредиха се на реброто падащо от Кутело и на фона на небето бяха като за списание. От там през Джамджиеви скали до хижата. При слизане гледката е по-хубава. Първия ден…10,30ч. на крак. Бях с чисто нови обувки, евтинийка от Лидъл. Като комфорт са супер. Вечерта на разбора, /разбирай кюфтета с вино/ решихме на сутринта да станем рано, защото щяхме да ходим до х.Синаница. Успяхме да тръгнем чак в 11ч. Дали от замайване или защото мостчето ни примами, веднага ‘сбъркахме’ пътеката и хукнахме към х.Демяница. Добре че се усетихме навреме, прецапахме реката и се върнахме в правилния коловоз. Отново с охлюва пред нас успяхме да се доберем до Бъндеришка порта. Този преход беше по-живописен, но до тук също изпълнен с камъни. На портата се натъркаляхме и захапахме обяда. Интересно, на запад от портата беше облачно , на изток слънчево. Прехода по Голямо спано поле е приятен, особено слънцето когато се скрива зад някой облак. Стигаме до Синанишката порта. Почивка. Всеки който мине го разпитваме за Сини връх и от къде да го качим. Всеки казва различно. По сипея над хижата по-лесно се качва, други казват така и така сте на високо, защо да слизате и после да се качвате. Хвърляме монета и тръгваме от Портата към Момин връх. Като не ни е писано, няма как да стане. Прехода се стори страшен на част от групата и понеже не искахме да се делим /пък и не трябва/ се върнахме. В интерес на истината никой не съжали. Мястото е толкова магично, че само гледката си струваше достатъчно. Спуснахме се до хижата. Там митинг. Деня на х.Синаница. Даже хижаря се зарадва, че групата ни е с един по-малко от резервираното. Хижата е по-зле от х.Вихрен, но и логистиката е по-трудна. Отново разбор, този път на боб, кюфтета и ракия /ракията на хижаря е супер/. Утре е 1 юли. Трябва да посрещнем изгрева. Навиваме телефона за 4,30ч. Вечерта се оказва много спокойна. Очаквах повече хъркащи, след софрите по поляната. Единствено едно пияно леке, дърдореше на пълен глас. Добре, че бързо заспа. Като се има предвид предишното ни ‘ранно’ ставане, бях силно учуден, когато в 4,30 всички скочихме на крак и след оправяне пред хижата се изстреляхме към портата. Предварително бях проверил и изгрева за Банско беше в 5,54ч. На портата бяхме в 5,50ч. Какво да очакваш. На изток … облаци. Разочарованието беше кратко, защото с появата на слънчевото сияние облаците се ‘изпариха’. О красота…слънцето като брилянт се показа зад Тодорка, позлати Синаница, а после стопли и нас. Не съм 100% сигурен, че точно Тодорка ‘пречеше' на слънцето. Моля, по-знаещите да ме поправят. Връщането към х.Вихрен беше планирано да стане по билната пътека. Качихме се на вр.Георгийца. Отново вдигнахме по тревога дива коза. Тази така се изстреля, че се виждаха по-лесно разбутаните камъни, отколкото самото животно. Дано е оцеляло. С ранното слънце Сини връх беше само за снимки. Този ден облаци нямаше, дори и по обяд, а панорамите бяха и от двете страни. Муратова чука с двете езера ни ‘отне’ доста време за съзерцание. Последва дългото слизане от Бъндеришката порта. По пътя се чудехме как сме качили толкова камънаци? Следва по една пъстърва в рибарника над Добринище и така познатите 597,6км. до Варна. Макар и камъните да ни дойдоха в повече, пак ще се върнем…..
Последната промяна е направена от nickkal на Чет Юли 05, 2012 3:32 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Сря Юли 04, 2012 2:35 pm
nickkal
Регистриран на: 15 Фев 2012 Мнения: 182
По-добре късно, отколкото никога. На финала пак се зарекохме, че няма да се излежаваме по хижите, ще тръгваме рано, но доколкото се познаваме....
Сря Юли 04, 2012 8:05 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Привет, nickkal, жалко че се отказахте от връх Синаница, това беше най-трудното място, а вие го бяхте почти минали вече, нататък нямаше да имате проблеми.
Ето ви тук отдалече:
А тук вече ви настигнахме:
П.П. Успяхте ли да стигнете навреме за финала?
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Хубава премяна е облякла Тодорка.
Бях се отчаял с това 9:40, 11:00, ама после гледам 04:30
От кой друг ако не от тебе ще получат удобрение за часа...
Чет Юли 05, 2012 12:04 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
nickkal, бих ти препоръчал картата на Пирин от Домино (червената). Там е ползвана традиционната топонимия на планината.
Това по повод Вихренски преслап и Сини връх - имена, които са практически непознати и не се използват.
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Юли 05, 2012 12:21 pm
nickkal
Регистриран на: 15 Фев 2012 Мнения: 182
Mariana1000 написа:
П.П. Успяхте ли да стигнете навреме за финала?
Никакъв шанс. До 15,30ч. бяхме на рибка в Добринище. Към 1,00 ч. на другия ден /сутринта/ бяхме пред home sweet home.
dido, благодаря за съвета. Бяхме с два пътеводителя /на Н.Даутов и на ТАНГРА/ и две карти /искъртур и картография/. След много сериозна 'игра' успях да си направя от bgmountains растери. Оказаха се ОК и GPS на телефона позвах най-често.
Чет Юли 05, 2012 1:29 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Еми бил си подготвен значи. Все пак не обръщай много внимание на зелената от Картография, тя е яко неадекватна.
Регистриран на: 09 Май 2012 Мнения: 51 Местожителство: гр.София
Страхотни снимки
Първото ми ходене на Пирин беше 2009г, точно прехода х.Вихрен-х.Синаница. Обаче от вашите снимки видях доста повече неща. При нас беше само мъгла и светкавици, та чак маркировката не се виждаше и разбира се нищо не можах да разбера от гледки
Снимките качени от Мариана са пътя от портата към върха ли? Изобщо портата вижда ли се ?
Пет Юли 06, 2012 2:32 pm
nickkal
Регистриран на: 15 Фев 2012 Мнения: 182
Точно. Снимките са около Момин връх. На самата порта снимка нямам.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети