Може да изглежда смешно, но на дърти години взе да ми харесва планинското бягане. Не че имам някакъв шанс за класиране, ама участвам на олимпийския принцип. Бил съм на обиколката на Витоша, скоростното изкачване на Черни връх, похода на Станислав в Стара планина и съм ходил от Мусала до Вихрен и от Козлодуй до Околчица за под 24 часа, както и от София до хижа Иван Вазов за малко повече от 24. Бягал съм преди години и един класически маратон, ама по равното, а това не ми е много забавно. Та с този скромен опит се запътих на тазгодишното издание на Pirin Run - второ поред, което беше на 10 юни. Как да не ида, като организаторите любезно ме поканиха лично (!!!) с email!
Следва да призная, че трагично подцених маршрута, макар да го познавам отлично. Той е от Банско през Бъндеришка поляна, хижа Бъндерица, хижа Вихрен, седловината Кабата и финалът е насред пряспата на връх Вихрен. Мислех си, че ако стигна за добро време до хижа Вихрен, няма повече за какво да се притеснявам - нагоре е много върло и в "моята скоростна група" всеки ще се движи там ходом, а пък качването на 1 км баир само по себе си не може никак да ме притесни.
Да, ама не! Стигнах до хижа Вихрен за 1:35 ч и бях напълно доволен от себе си и преизпълнен с надежди за изкачване в рамките на 3:00 часа. Тръгнах над хижата с високо темпо. Прекалено високо, както се оказа. Гледах да се движа със скоростта на предния и задния, защото пътечката е неудобна за изпреварване, макар да знам, че най-грубата от всички груби грешки е да се съобразяваш със скоростта на другите. В резултат на това се пресилих и още под Кабата бензинът свърши. Това стана доста внезапно, в рамките на десетина минути. Наложи се да спра и да седна на земята за няколко минути, до такава степен силите ме оставиха. После продължих, но отвратително бавно - просто не можах да се насиля да вървя по-бързо. Доизкачването на баира беше пълна агония и макар формално да финиширах успешно, то стана в бабешки стил и за съответното бабешко време. Отдавна не ми се беше случвало така грубо да не си преценя възможностите.
Вярно е, че не бях тренирал специално. Мога да кажа обаче, че въпреки късия маршрут (само 13 км) това определено беше най-трудното състезание, в което съм участвал.
Що пиша всичко това ли? Щото все пак ми хареса. Предизвикателство е на ниво за всички, които обичат да леят пот по баирите. Така че можете да го приемете като споделяне, или като реклама, или като информация, или като покана - ваша работа, изживяването поне според мен си струва. Догодина, живот и здраве, се каня пак да отида.
Това тук е официалният сайт на сдружение Маратон. Който се интересува - следете го.
Чет Юни 28, 2012 2:10 pm
dobber
Регистриран на: 04 Дек 2009 Мнения: 244
Re: Pirin Run 2012
ognedishasht написа:
Може да изглежда смешно, но на дърти години взе да ми харесва планинското бягане.
И аз така оглупях, въпреки че още си мисля че съм младеж на 31г Казват че за тичането - четирдесетте са вторите двайсет, така че трябва добре да се подготвим за тях
Аз втора поредна година изпускам Пирин рън, а искам и аз да си изпатя по този маршрут
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Казват че за тичането - четирдесетте са вторите двайсет, така че трябва добре да се подготвим за тях 
