Мальовишко било - (най-) младата смяна ;)

И най-дългият път от хиляда ли, казва Лао-дзъ, започва с първата крачка. Ето я нашата първа крачка:

Тази година улучваме великолепно време. Дори прекалено - слънцето е толкова силно, че малкият веднага изгаря. Периодът е 15-20 август. Големият, Антон, е точно на четири, а Боян гони трите. Аз съм на двадесет и един пъти по толкова, ако това интересува някого. Багажът вече е огромен, главно откъм дрехи, затова се придържаме към принципа на древния мъдрец Omnia mea mecum porto - "Всичко мое нося със себе си". Дрехите на децата са в раниците им. А в моите две са рънътъ, палатката, одеяло, два детски чувала и един голям, постилка, газов котлон, който не се разглобява и заема половината отделение на самара, брадва и всичко останало, кое си требе. Най-големият проблем е плод-зеленчукът: хем тежи, хем обемист, хем се мачка. Затова е редуциран до един домат и една праскова на обяд, които двамата си поделят поравно. За мен остава третата половина. Но до обяда има време. Засега сме на път. И колкото по-нататък, толкова по-така:

Важното е да се придържаме о маркировката и да не губим целта:

Високите скали са твърде привлекателни:

Понякога обаче алпинистките щения ни отклоняват от пътеката. Така се случи на Втора тераса - забихме в едни клекове, които съвсем не бяха благоприятни за моя самар. Накрая палатката е опъната и можем да похапнем:

На следващия ден около 10 тръгваме към върха. В малката раничка нося обяд, якета и одеяло. Вода, както вече споменах - не. Ако някъде срещнем ручей, пием ето така:

Има една обзорна скала по пътя, досущ над нашата палатка:

Ето ни вече на Елениното езеро. Хвърляйте си шапките от радост - ей го къде е върхът:

А на Елениното езеро свършваме две важни работи - къпем се и разучаваме инструкцията за приготвяне на супата:

На върха си позволявам да вляза и аз в кадъра. Снима ни една чужденка, която е много подозрителна - като говори, нищо не й се разбира:

Вече е време за обяд. Едни ядат, други снимат:

В 9 вечерта сме в палатката. 11 часа преход без следобедно спане. И не личи да са съсипани от ходенето - на връщане събираме сухи клекове за огъня.

На другия ден екскурзията е до Мальовишките езера. Понеже познаваме вече камънаците на пътеката от Втора тераса нагоре, а Овчарският улей е прекалено ниско, решавам да намеря някакъв междинен път. Отдалече ми се струва, че съм го открил - с тераски по скалата, уж елементарно. Само че, когато запълзяхме нагоре, се оказа, че ръцете ми са с двайсетина сантиметра по-къси, а краката ми са стъпили върху наклон, който е на границата на сцеплението. Тогава изведнъж става много лошо. И много горещо! Хем знам, че скалите са твърде измамни, понеже липсва мащаб, ама пуста надежда, че изведнъж ще изскочим отгоре на равното... Само че не изскочихме. Накратко, свлякохме се обратно по скалата и дадохме малко заден ход. Тук Антон ненадейно откри доста стръмен проход по тревата между скалите, който ни изведе на Божия път. Повече никакви първопроходчески импровизации!

Едното от Мальовишките езера е толкова плитко, че водата му съвсем топла:

Сега вече никой не ни гони и можем да поспим два часа:

Разхождаме се до най-горното езеро и там, от другата му страна, виждаме няколко диви кози. Пасат си животинките и ни гледат. И ние ги гледаме. Само че с моята техника не мога да ги снимам. Спускаме се надолу към палатката по камъните, които за Антон са нещо обикновено, но за Боян са новост. Това се отразява и на различния подход. Антон слиза като по стълба, а Боян - като Антон миналата година, с дупето навън:

На следващия ден изкачването е до заслона на БАК. От него до Белия улей. То много страшно там, бе! Вероятно съм заслужил този укор в погледа:

Тук моят (прекалено) подробен репортаж свършва, защото свършват мегабайтовете на апарата ми. На петия ден слизаме към колата. Ако знаете какво къпане падна във водопадчетата на Мальовишката река! Но снимки от същите места ще има след няколко дена. Затварям досадния семеен албум и ви пожелавам лека нощ!

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Фев 10, 2019 6:41 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

Браво, много се радвам че има хора, които водят децата от малки в планината. По този начин малките се учат да пазят и да уважават природата. Аз започнах да ходя на 20г на планина. Както казват хората по-добре късно, отколкото никога. Предполагам, че остават незабравими спомени в детското съзнание от тези преходи и че като порастнат, ще продължат да ходят сами Smile

_________________
Ако искаш да разбереш, какъв е човекът до теб, заведи го в планината и там ще откриеш дали той е твой истински приятел... Висотски

Toва с двамата малчугани е супер! ръкопляскания

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Благодаря за ласкавите отзиви! Готвя се за тазгодишното пътешествие по тия места.

За съжаление в интернета откривам следния плашещ ме сайт, който ми разваля настроението:
http://www.irioutdoor.com/index.php?option=com_content&task=view&id=46&Itemid=56&lang=bg
В него някаква фирма съвсем откровено рекламира риболовен туризъм по Урдините езера с осигурен палатков лагер на тях! Ето част от текста:
"2 ден. След закуска Ви предлагаме риболов по красивата коритообразна долина на Урдина река. Началните потоци на реката се спускат от шестте постоянни Урдини езера. Предоставяме Ви възможност за риболов в един от най-обширните и живописни циркуси в Рила — Урдиният циркус."
Ето и по-нататък: "3 ден. След закуска ще предприемем риболовен преход до трите Мальовишки езера."
Предлагат се някои екстри, като "допълнителни разходи: Ще са Ви необходими около 30 лв. за алкохол и безалкохолни напитки и сувенири". На снимката виждаме гостоприемна палатка на фирмата.

Целият район влиза в Националния парк Рила. Урдиният циркус освен това е и природна забележителност. Кой допуска при това положение някакви фирми официално да упражняват бракониерска дейност? Ами че те утре ще ми рекламират и ловен туризъм!

Напълно съзнавам, че и ние с нашето бивакуване нарушаваме правилата. Като смекчаващо вината обстоятелство обаче моля да бъде взет пред вид фактът, че от местата, които обикаляме, винаги слизаме с няколко плика боклуци. По тази причина нека аз и внуците ми бъдем третирани като командировани хигиенисти с право на нощувка.

Господин Сотиров, пътеописанието ви със снимки - 2007, е чудесно. И хлапетата, гледам, са големи ентусиасти Very Happy

Дано са така и за в бъдеще, а вие да ни радвате с още такива приключения Very Happy

И аз прочетох какво предлага тая агенция IRI Outdoor - стряскащо е.. и доста притеснително. Това май означава, че все повече хора, агенции, органицации - започват да нарушават правилата, законите и т.н само заради пустата печалба. Ма то е нормално, каквито са управниците, каквато е държавата, такива полека лека ставаме и ние. То си се услажда... Тъжно е.. толкова тъжно, че чак боли, ама какво да направиш!? Rolling Eyes

Не ми се иска да е "след мен и потоп"... ама хич...единствено мога да се надявам на съвестта на хората, ама такова нещо в Бг надали остана вече..
Поздрави

И тази година походът е петдневен, както предишните години. Антон вече е на пет, а Боян - на четири без няколко месеца. Аз също съм порасъл с годинка, но никак не ми се ще да мисля, че това е причината за някои последвали неволи. Още при приготвянето на багажа усещам, че той става непосилно тежък. Макар че времето обещава да е чудесно, както и се оказа, принуден съм да взема резервни дрехи. Консерви, по една голяма на ден - телешко с грах или нещо от тоя род - тежат като камъни. Осем праскови и осем домата - всичко под бройка - и те тежат ужасно. Два хляба, газова бутилка, тенджера, чинии, лъжици - всичко удря в кантара. В самара са вече два големи спални чувала, защото бебешките от предишните години не стават. В допълнителна раница има одеяло, дъждобран и якета. Децата отделно си носят дрехите в свои си раници - иначе просто няма място за тях. И на тръгване, като метнах самара, усетих, че ще ме смачка! Това породи у мен определени съмнения относно успеха на начинанието, но не толкова дълбоки, че да ме откажат.

Първия ден поемаме от комплекса "Мальовица" към хижата. Ремъците на самара ми режат раменете, затова съм подложил пешкири. Само че те непрекъснато се изместват, а наместването им е твърде досадно, защото едната ми ръка е заета с втората раница. Кошмар! Стигаме накрая на хижата. Оттам - към Първа тераса. Крачката на децата е станала видимо по-широка:

Както си спомняте, първоначалните ми планове бяха да се качим на Мальовишките езера. На Първа тераса обаче ясно усетих, че дори до Втора тераса няма да стигна, както бяхме направили миналата година. Затова устроихме бивака на едно многократно населявано от нас място - до овчарската барака, която навремето ни спаси живота. Сега бараката вече е съвсем срутена, но скалата до нея се превръща в нашия донжон: палатката е сигурно защитена от едната страна, а горната площадка е недостъпна за врага. Нещо повече, отгоре има тесен, но дълбок процеп, в който можем да се скрием тримата. Не се наложи, но за малко и това да стане (за конския табун, който ни обсаждаше всяка нощ, ще пиша в съответния раздел). Станът ни изглежда така:

От останките на бараката си правим масичка с пейка и става удобно за ядене. Ето ни на закуска:

На сутринта в 10 поемаме към върха. Макар че багажът ми вече е несравнимо по-малък - само раничката с одеяло, якета и обяд, явно силата ми е останала на Първа тераса. Вървя, сякаш съм на Хималаите: три крачки - пет вдишвания. А децата използват всяка скала за алпинистки тренировки:

Техните занимавки са добре дошли за мен, защото мога да си взема въздух. Големият вече си е изработил почти професионални захватки, докато малкият все още използва коленете си - просто е по-"къс". Нямат обаче никакъв страх от височините (за разлика от мен):

По пътя пресичаме рекичката и опитваме водата по системата "я коней напою":

Песента на Висоцки ще ви я пусна да я чуете, но по друг повод, в съответния раздел. Когато стигаме на Елениното езеро, отдавна е време за обяд. Решавам обаче да продължим нагоре, защото се заоблачава. Тук вече аз малко по малко влизам във форма и след рекордните седем часа ходене, в 17 часа бодро стъпваме на върха:

На самия връх времето се оправя - няма облаци, но се стеле едно особено дифузно осветление като при слънчево затъмнение. Добрите фотографи сигурно плачат за подобни явления, но аз с моята кибритена кутия мога да предложа само ето този изглед към утрешната цел:

И този изглед към целта за другиден:

Понеже вече е късно, ние сме кажи-речи последните посетители на върха. Едни зловещи черни птици, възпети в българската и американската поезия, кръжат над главите ни и очевидно очакват края ни. Оставяме ги силно разочаровани:

На слизане сядаме за първи път да починем край езерото и да обядваме. Тогава откривам, че съм взел газовия котлон, но съм забравил запалката. Ух, че е вкусно залоеното телешко! С един домат и една праскова за трима ни - богато меню!

Към девет вечерта вече сме на Втора тераса. За разлика от миналата година обаче ни чака спускане до Първа. А аз, освен че съм по-бавен, не съобразих, че от Първа тераса до Втора и обратно ще ни отнеме допълнително поне един час. Ето защо походът вместо очакваните 11 часа се проточва 12. Вече се стъмва и аз не виждам палатката. Пресичаме реката съвсем по тъмно и по тази причина - прекалено високо. А от другата страна е мочурище. Нагазваме в него и почваме да си търсим палатката. Намираме я естествено, но на двеста метра по-долу. И тримата сме в кал до глезените. Съжалявам, дечица, но чаят с вечерята се отлага за сутринта! Само чиш-пиш и - в чувалите. Децата заспиват моментално, но моето нощно бдение тепърва започва. За него - в съответния раздел.

На следващия ден е планирана "разтоварваща" разходка до Мальовишките езера. Драпането по отвесния Овчарски улей великолепно разхлабва мускулите на краката и разтоварва нервната система. Вече не бързаме за никъде и обядът е истински планинарски лукс: топла шкембе-чорба, глава лук, един домат и една праскова:

Следва освежително изкъпване в езерото. Боян пищи от гъдела на едни малки рибки, които го пощипват по пръстчетата на краката:

След къпането - два часа сън в тази екологосъобразна сянка, единствената тъдява. Аз в това време бера боровинки:

След разходка до най-горното езеро предстои връщане надолу. Няколко пъти сме слизали по камънаците от средното езеро до Втора тераса, но в пътеводителя се споменава за пътека по улея, в който тече реката от долното езеро. Бях решил да я опитаме, но като погледнах надолу, се отказах. Почти отвесна, обрасла с висока хлъзгава трева - аз от такъв балкон не слизам:

Ако някой я е пробвал, нека се обади. Вероятно става за качване, но за слизане, без никаква маркировка... Накратко, слязохме си от второто езеро. По пътя наблюдавахме една скулптура, която потвърждава теорията на някои етнографи, че българите произхождат от Полинезия (или обратното):

Тук трябва да вметна, че по скалите има няколко паралелни маркировки и това много подвежда. А скалите са огромни и след като се окажеш на десет метра под "официалната" пътека, доколкото я има, е твърде неприятно да се връщаш. Както и да е, тоя път си легнахме вечеряли.

Последния пълен ден посветихме на връх Ловница. По известната пътека - най-напред до заслона "Орловец". По пътя срещнахме оригинални водоизточници, които бяха използвани по предназначение:

От самия заслон - една снимка на Камилата, когато тя наистина прилича на камила:

По-нататък, както се знае, пътеката отвежда на Злия прелез:

Тук имах твърде сложни диалози за това, кой как е загинал. Самата картина на обратно наклонената скала, урвата хиляда метра надолу, затревените стръмнини без никакви прегради - всичко това предизвика много особен гъдел в коленете ми. Изключително гадно изкачване, когато човек е с малки деца! Защото възрастният, когато падне, се стоварва като чувал и остава на място. А децата се търкалят като топки и няма спиране! За първи път ми се наложи да ги осигурявам отдолу като квачка с разперени ръце, докато се изкачим. Абе, страх си ме хвана и това е! Ето ни и на самия връх. Ужасно слънце пече в очите:

В интерес на истината, не съм сигурен дали точно тая купчина камъни е върхът или една канара на петдесетина метра по-нататък по билото. Само че до канарата се стига по едно тясно ръбче с пропасти отстрани, а на мен вече прекалено ми трепереха коленете, за да рискувам. Каквото сме изкачили - това е! На слизане за мое учудване бях по-спокоен и склоновете не ми изглеждаха толкова пагубни. Все пак се наложи на някои места да ги държа и двамата за ръце.

На връщане към заслона пътеката минава високо над стария заслон - каменния. В момента той е в много интересно положение: от едната му страна е гигантска пряспа, а от другата е малко езерце от топящия се сняг. Не знам дали става за пиене. Слизайки обаче надолу, се отбихме до двете великолепни малки езерца, които някои без основание презрително наричат "локви":

А те са кристално чисти и с ледено студена вода, особено малкото. В него се изкъпахме на последните слънчеви лъчи. Вече имах чувството, че съм не с две, а с четири деца. Кога гледам, те наистина четири!

Сутринта на последния ден, петия, бе посветена на събиране на багажа - къде по-лек! и на едно последно къпане в реката. По обяд вече бяхме на комплекса. Там в малкото дървено ресторантче срещу лифта ядохме невероятно вкусна пържена пъстърва. Препоръчвам ви я! С това завършвам пътеписа, който май доста натовари и форума, и интернета.

Благодаря за вниманието!

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Фев 10, 2019 7:04 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Господин, Сотиров, като видях, че сте написали поредния пътепис с децата, много се зарадвах Very Happy

Вече с нетърпение ги чакам тези писания и приключения, благодаря Very Happy

Онова усещане, за което пишете, че сякаш сте на Хималаите.. три крачки.. пет вдишвания..нещо подобно се случва и на мен. Има моменти, когато съм бодра и вървя с лека крачка, но август месец е ужасяващ.. жегата толкова ми тежи, че както си мечтая за баир и височини,и гледки, и снимки.. веднага започвам да си мисля за спане край езеро, за опъване на крака и тяло под някой храст и тъй до вечерта Cool

Поздрави

Браво на момчетата и на дядо им! И аз много се радвам на всяко ново ваше ходене.

_________________
Може да съм прасе, ама ми отива...

Дано да дойде време и ние такива дядовци да станем, с внуци по планините да обикаляме! Страхотен фотопътепис. ръкопляскания

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Абе дано останат планини за обикаляне дотогава, че как е тръгнало...

_________________
Може да съм прасе, ама ми отива...

	Spas написа:
	Препоръчвам Ви да си направите бивак малко над Втора тераса по посока Еленино езеро, вдясно има едно чудесно малко езерце с полянки около него...

Драги Спасе, огледах внимателно района над Втора тераса и на качване към Мальовица, и отсреща, откъм заслон "Орловец". Никакво езеро не видях. Надявам се, че не става дума за някое от групата на Елениното езеро - те са три-четири, но са твърде високо. Вдясно над Втора тераса е зимната маркировка (по която имахме неблагоразумието да слезем!). Там не допускам да има езеро. Къде по-точно е то?

Тази снимка е направена от Мальовишките езера. Между Орлето и Мальовица добре се вижда седлото, което трябва да се прехвърли, за да се стигне до Елениното езеро.

Изкачването от тази страна е по сипей, а слизането оттатък е по трева. Както личи, доста високо е. А и стръмно, но, както разбрах от очевидци, може да се премине. Преди това седло обаче виждаме друго, по-ниско, веднага над най-горното езеро. Затова искам да попитам тези, които са го минавали. Каква е тази падинка в триъгълника между Мальовица, Орлето и Малка Мальовица? Има ли нещо интересно в нея? Възможно ли е да не се слиза в падината, а пътеката да минава по хоризонталата върху стената на Мальовица?

Сега разбирам какво му е било на дядо ми, като ме водеше по Балкана навремето.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Сотиров написа:

	Spas написа:
	Препоръчвам Ви да си направите бивак малко над Втора тераса по посока Еленино езеро, вдясно има едно чудесно малко езерце с полянки около него...

Драги Спасе, огледах внимателно района над Втора тераса и на качване към Мальовица, и отсреща, откъм заслон "Орловец". Никакво езеро не видях. Надявам се, че не става дума за някое от групата на Елениното езеро - те са три-четири, но са твърде високо. Вдясно над Втора тераса е зимната маркировка (по която имахме неблагоразумието да слезем!). Там не допускам да има езеро. Къде по-точно е то?

Това му е хубавото на това езеро, че не се вижда от никъде, все пак то си е на мястото което съм описал - при качване от втора тераса някъде до половината път към Еленино езеро се свива надясно и то е там, от него не изтича вода тя се просмуква между камъните. Мястото е много романтично вижда се само небето.

Значи става въпрос за най-долното от Еленините езера, направих снимка от Google earht -

езерцето с камъка в средата, най горе е голямото Еленино езеро а мойто любимо е в средата на снимката