Пампорово - Югово

Искам да споделя нашето скромно родопско приключение.
24-ти - ранна електричка за Пловдив, автогара Родопи, автобус /по-скоро микробус/ за Смолян, до Пампорово. Слизаме омаяни от завоите и миризмата на изгорял дизел. Включвам GPS и се лепвам на най-близката табелка за х.Момчил Юнак. Пътеката ни качва нагоре до х.Студенец и после надолу до разклона на шосето за Рожен - тъпо но направихме почетна обиколка на курорта, а можеше да слезем направо на разклона или да минем 400-500 метра по шосето вместо да въртим близо 4 км нагоре надолу. Откакто излязохме от курорта нещата тръгнаха по-весело. Видяхме първата /и единствена/ сърна. Скоро заваля дъжд, после спря и така няколко пъти. Минахме покрай много благоустроено чакало. На няма и километър от Рожен ни заваля проливен дъжд с градушка. Навряхме се под една ела и чакахме докато протече както и навън. Изглежда понамаля и тръгнахме нататък. На прохода Рожен - огромно оживление : коли и хора. Много ходят до параклиса. Скрихме се под една стряха на хотела. Пробвам да потърся кафе - уви. Вътре е претъпкано с хора, които ядат или разнасят курбан чорба. Оказва се че сме случили на ежегодния курбан по случай Спасовден. Не се наредихме да чакаме за чорба....
Продължихме нагоре по пътеката. Стигнахме до разклона, от който започва жълтата маркировка по Радюва планина, пътят за Лъки, Момчиловци и Момчил юнак. Пак щеше да вали и се отказахме да ходим до Хайдушки поляни. Настанихме се в района на спортен център Картола.
25- ти - валя няколко пъти през нощта. Прогнозите по радиото в 6 и в 7ч. са отчайващи. Прибирам горната част на палатката мокра. Изкачваме вр. Момина вода - перфектна маркировка за х.Пашалийца, въпреки правописната грешка на новите табели "Пашлийца".
Невероятни красоти по билния път. Повечето участъци са прочистени от падналите дървета, но има и непроходими места. Тук там забелязвам следи от щека и се сещам, че тя може да е на Ивайло, който е минал скоро от там Smile

Гледам мечите следи по калта и се чудя какво ли е изпитвал, като се движи сам. Ние обявяваме присъствието си с периодично подвикване, подсвирване и по-рядко по някоя пиратка. Неочаквано за нас на около 3 часа от Пашалийца срещаме група от Враца, която отива до една чешма и ни подминава по пътя за хижата /ние сме с бивачни съоръжения на гърба, а и няма да пътуваме същия ден няколко стотин километра/
Пристигаме в умерен напоителен дъжд в хижа Пашалийца. Пихме кафе с любезните домакини и единични посетители. Тръгнахме за предварително набелязаното място на около 3 км. от там, но веднага до хижата видяхме чудесно място с навес и маса с пейки. Решихме да се установим там. Обадих се в хижата да имат хабер, че сме наблизо и се разположихме за нощувка. Кучетата лаха няколко пъти през нощта - защо ли?
26-ти - по традиция прибрахме палатката мокра. Решаваме да тръгваме за Нареченските бани. Тъкмо тръгваме и се показва слънце и синьо небе. Решаваме да продължим за Марциганица. До разклона за Нареченските бани имахме спътник, който обаче си продължи за там. Ние към Югово. Малко след разклона и бау! - пътеката влиза в гъсталака. Маркирана е чудесно, но когато е потрупана с паднали дървета и поникнали храсти и млади дръвчета, тръгваш да обикаляш и без GPS те чака много сериозно лутане. Въпреки, че машината те мята ту вляво ту вдясно от пътеката е по-добре да се държи поне посоката и да се търси съвпадение с маркировката където може. Стигнахме до предварително набелязана беседка за нощувка - Вени каза, че не би мигнала от страх, а аз казах, че едва ли е така прекопано от мечки, а по-вероятно от прасета. Всъщност имаше и мечешки купчинки, но може да бяха и миналогодишни - много размити бяха. После пак гъсталак и чудесии. После стигнахме до добре оформена пътека - явно са почнали от някъде до някъде да я почистват. Непосредствено преди селото пак едно лутане при пресичане на камионен път и пак движение само по GPS докато попаднем на маркировката. Наближава буря. Решаваме, че толкова дъжд ни стига и в Югово ще прекратяваме. Стигаме в магазина точно преди дъжда. Вземе си някой неща за похапване и тъкмо да седнем на пейката отпред най-любезно ни поканват в страничното помещение, което е нещо като клуб, в който пият кафе /не само де Smile

/ играят карти, а ние си похапнахме юнашки. Поговорихме приятно с двама местни жители и дойде време за автобуса /пак микробус/ от Лъки до Асеновград. Шофьорът беше твърдо решен задължително да хване връзката с автобуса за Пловдив, че се наложи да се стискам здраво за да не се търкалям като тиква из буса по завоите. Той успя! Но ние нямахме никакъв интерес да се возим на автобус, защото и без това нямахме по-ранна връзка за Пазарджик. Отидохме спокойно до гарата - учудващо красива и чиста, и с електричката се добрахме до ужасната порутена и течаща гара Пловдив за да разберем, че влакът от Бургас и Варна за София "се движи с 30 минути закъснение"... Аз този влак го знам Smile

само не знам що не му сменят разписанието, щото не помня от кога не е закъснявал. Представям си ако дойде навреме колко хора ще го изпуснат, щото ще са изненадани.... И така с проливен дъжд и кафе на гара Пловдив завърши нашето приключение.

Няколко скромни от към качество снимки Тук

А! това едва ли.... автобус не може да отиде. По-скоро е нещо производствено - я мандра, я нещо друго....

Браво, Тодоре! В тия дъждове да разпъваш палатка и после да я събираш мокра - представям си какво е. А как сте се сушили, къде сте яли... Но пък е красив маршрут, ще го планирам за бъдещето.

Не е чак толкова трудно, нито неприятно. Не вали постоянно, намират се пролуки за разпъване и прибиране на палатката, а винаги има и по някой навес за хапване. В краен случай запалвам примусчето в предверието на палатката, като много внимавам да не я запаля. По време на похода си поставям приоритет чувалите да останат сухи. Дрехите с които ходим си съхнат на гърбовете ни. Старая се всичко да е много бързосъхнещо - полиестер, полар, вълна. Има някой трикове, които съм усвоил в младостта си - например чорапи и ръкавици се сушат много добре на корема Smile

съвсем кратко неприятно усещане, после е наред. Мокра тениска от полиестер или вълна, може да се вземе вътре в чувала или да се сложи между чувала и неопрена и т.н.
Добре че послушах Вени да си нося пухения чувал, а не летния както бях решил първоначално!!!! Както казват - послушай жена си да ти се преумножат дните на тая земя Smile

Иначе щеше да бъде студ и тракане на зъби Smile

Разбирам те! Преживял съм ги същите авантюри с почти същите трикове, при това с малките внуци. Съхнене на дрехите без преобличане (защото няма с какво), джвакащи обувки за компрес, котлона под навеса (само че аз нямам преддверие, та дъждът подлизва върху примоса)... Само децата са облагодетелствани - за тях има сухи дрехи, но пак до време. Щото като се намокрят и те, вече става лошо. А за клякане в мокра трева, побиване на колци и нагъване на палатката, докато във врата ти се стича вода, не ми се мисли! Но пък нали затова ходим по планините - иначе у дома пред телевизора. Cool

Браво за чудесната разходка!!! Поздравления!
Порутената сграда от снимката до преди 5 години си беше напълно здрава, макар и неизползвана. Това е бивша мандра и съвем близо е и нейния водоизточник - дълбок кладенец или нещо такова, необезопасен и неотбелязан по никакъв начин. Преди около три години по повод мерак за купуване са възникнали по традиция някакви имотни спорове. Проблема е решен с туба бензин, разследването, както може да се очаква, е открило нищо Very Happy

и за запалването е обвинена лошата мълния, а информацията е от местни хора, за които всичко е много тайно и се знае с подробности- кой, кога, как и защо Very Happy

. По традиция има забъркан и софиянец.
Сама тя е на около час от хижа Пашалийца.

_________________
ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..