Така се стекоха нещата, че две поредни седмици оставаше само по един свободен ден за ходене по Пирина. Разделихме ходенията в коренно различни места из планината – едното в Южен Пирин, а другото в Северен. За да не отварям две теми ще направя две в едно, тъй като се събра доста снимков материал, а нямам време да обработя всичко и да пиша. Така че едно по едно.
Част I – Южен Пирин
Прогнозите на синоптиците за времето в планината не бяха оптимистични и затова в събота свършихме малко домашна работа, а в неделя решихме да разходим из ниския Южен Пирин. По това време на годината не е за там, но все пак, колкото да не сме капо решихме да отидем.
Малко преди обяд нарамихме багажа и отпрашихме посока с. Делчево с идеята да качим няколко връхчета над него. На излизане от Неврокоп ни удари здраво слънце. Още на манастира „Св. Богородица” вече се бяхме оплезили, тъй като задуха беше голям. Все пак с доста почивки продължихме за селото по пряката пътека. Стигнахме в него на обяд и се настанихме на масата пред кръчмата, където ни посрещна стар познайник – кръчмаря, който сервира по една хладна биричка.
Отдавна не съм се чувствал толкова изцеден и изморен от толкова кратко ходене и почти единодушно решихме да се връщаме обратно заради жегата. Докато хапвахме и пийвахме взе, че се заоблачи, стана хладно и силите ни се върнаха бързо бързо. Не се очертаваха гръмотевици и валежи и ни дойде друг акъл – да пообиколим селото и ако продължава да е облачно да продължим нагоре. Обиколихме селските сокаци и поснимахме.
Облаците ни прилъгаха да продължим и излязохме от селото, което остана под нас.
Започнахме да се катерим към в. Сирнишка скала, като облаците се пръснаха и жегата отново ни нападна. На снимка изглежда симпатично и приятно, но в нея не се усеща задуха.
Подминахме стадо кози, които се бяха приютили под една сянка и решихме да не изкачваме Сирнишка скала. Продължихме към в. Св. Костадин. Тъкмо стигнахме края на гората, която предлагаше жадувана сянка и облаците отново се натрупаха – вече когато не ни бяха нужни. Не след дълго стъпихме на върха и полегнахме под навеса близо до все още недостроеното параклисче горе.
Появи се и ветрец, та бързо се посъвзехме от умората, която ни донесе задуха и силното слънце. Дори по едно време взе да става студено! Погледнахме към Ореляк, който облаците почти бяха обхванали и решихме, че може да завали.
Това ни подтикна да тръгваме надолу. Мислехме да се върнем през с. Делчево, но после решихме да кривнем от друго място и се зарихме в гората и храсталака. Пътеката по едно време зачезна, но лесно се ориентирахме излизайки на една височина с хубава гледка към Неврокоп, Родопите и полето. Времето се развали и започна да ръми, а долу се виждаше, че вали повече. Зачакахме да размине, като с интерес наблюдавахме появата, развитието и изчезването на красива дъга.
Загледахме едни чували под нас и се чудехме какво ли има в тях. Изведнъж от гората се появиха 2 баби – стари познайници от с. Делчево. Оказа се че чувалите са техни, пълни с шишарки за огрев и са дошли да ги товарят с кон и магаре.
След хубавата почивка и мохабета с бабите продължихме посока в. Кадънката, където стигнахме бързо. Докато позяпаме гледките отгоре времето напредна.
Бързо заслизахме към Неврокоп, за по напряко през Хамам баир и се прибрахме за вечеря. Пътьом нищо интересно за разказване. Срещнахме само един човек с кон и малко жребче, който се прибираше на село. Жребчето беше се появило преди 4 дена на бял свят. Беше много симпатично, като страхливо се гушеше до майка си и стопанина.
Дадох си зор, тъй като утре и другиден няма да има никакво свободно време за писане и работене на снимки. Какво да се прави!? Това е положението.
Част II – Северен Пирин
Отлетяха бързо дните и седмица след ходенето из Южен Пирин, дойде ред и на Северен. Направихме скромна 6 членна група с идеята да разтъпчем из Караулите. Такъв е месецът, че районът е много пренаселен, та избрахме долу горе спокойно място в тази част на планината.
Сутринта потеглихме от х. "Вихрен" по пътеката за Синаница, но още на Равнашки брод я зарязахме, пресякохме реката и хванахме тази за з. "Тевно ез". Пред нас вървеше мощна група от над 50 човека тръгнала за х. "Демяница". Пътьом ги изпреварихме и паркирахме за кратка почивка за пиене на вода, хапване и къпане на Жабешкото езеро.
Когато голямата група дойде на езерото, ние си дигнахме багажа и потеглихме нататък по червената боя. Бързо излязохме над Дългото езеро и закатерихме склона нагоре. Една по една се откриваха все по-хубави гледки към Бъндеришкия циркус и върховете около него. Ето тук една на Дългото езеро. Бая дълго си е.
Спряхме за почивка при най-високите езерца от Бъндеришката група. Тук зарязахме маркировката и хванахме почти неизползваната вече слабо очертана пътека за Башлийска порта. Малко преди нея зарязахме и нея като директно се изкатерихме на главното било. Там се отвори яка панорама към мраморното било, Башлийски и Бъндеришки чукари, Типиците, Ушиците, Джангал, Каменица, Яловарника и още много върхове.
По камънака захапахме нагоре към Бъндеришки чукар. Отсреща голямата група се виеше по пътеката към Премката между Малка Тодорка и Василашкия чукар. Интересна гледка беше! До върха чувахме само провиквания на туристи, мучене на крави и лай на кучета. На Бъндеришки чукар спряхме за обяд. Там заварихме един бързак от Благоевград, който малко преди това видяхме да крачи по темето на Башлията. Разменихме няколко думи, след което той заслиза посока Малко Спано поле. Гледките бяха все така хубави, но слънцето доста печеше, а облаци почти не се виждаха.
Тука се появиха и още хора, та се позачудих малко, тъй като не очаквах навалица точно тук. На слизане към седловината между Бъндеришкия чукар и Кота 2633 (в. Дончови караули според модерните карти) трафика се увеличи. На самата седловина докато другите почиваха аз слязох да огледам две езерца, едното от които беше все още почти изцяло затрупано от сняг свлечен зимъска от лавина. Поизморих се пътьом, но поне се попързалях по снега в най-голямата жега. Водата не ставаше за пиене, тъй като освен сняг лавината свлякла в езерото пръст, треволяк и клонки клек та беше мръсна.
Когато се върнах горе останалите бяха потеглили и само Катето ме чакаше. След кратка почивка и водопой се вдигнахме и тръгнахме да настигаме останалите. На седлото преди Караулите, където се отделя Спанополския рид видяхме хора с куче, които слязоха от Спанополски чукар и после продължиха към езерата надолу. Ние пък си захапахме Караулите преодолявайки небезопасните улеи и камънаци там. С облекчение и подкефени излязохме на последния караул преди Бъндеришката порта. Там седяха двама човека спореха на висок глас. Ето една красива гледка от Караулите.
Разменихме по едно здравей с тях и заслизахме към Муратови езера, където ни чакаха останалите. Там направихме кратка почивка, за по една глътка ракия, вода, ядене на вафли, снимане и потеглихме посока Равнако, тъй като времето напредна и трябваше да се прибираме.
На х. Вихрен се товарихме на колата и отпрашихме доволни от ходенето към къщи.
Първата баба: "Ама ти вече си ме снимал! Пак ли ще снимаш?"
Втората баба: "Ааа, снимай снимай!"
Първата баба е права. Аз съм я снимал и друг път. Единия даже си го спомням. Магарето пиеше вода от коритото на една чешма. Брей, как помни бе! И втората съм я снимал няколко пъти де. Да са живи и здрави, пак да ги снимаме. А как хубаво пеят...
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
Сладки баби са! Това езерце с пряспата много ми хареса - бая лавина ще да е падала щом не се топи до август. Е да беше отскочил до Гергийца да щракнеш езерата - мъчно ми е за тях вече.
Първа спирка - Жабешко езеро, една традиционна снимка с Муратов връх. На залез слънце ми е интересно как е там..
По пътя към Башлийска порта минахме покрай това безименно езеро, намира се до Дългото езеро. Виждат се Муратов връх, Хвойнати и Вихрен:
Пътеката върви из камънака нагоре, то даже не е пътека, а стъпваш върху камъните където намериш и ти е удобно - има маркировка и пирамидки. При това езеро, което е част от четворка езера, пътеката прави завой в източна посока и катери към Възела. На същото място спряхме да я следваме и се оправихме към Башлийската порта - вижда се на снимката:
От по високо, направо горе на билото, преди Бъндеришки чукар се откриват страшни гледки към циркуса долу. Ето гледка от там към Муратов връх и интересния облак отгоре му:
Изглед и към Синаница, от най.високата точка на Бъндеришки чукар:
И по.далечно...
Ники е по-висок от Вихрен
Надолу жегата, въпреки височината, беше голяма, а водата свършваше... Един поглед назад, виждаха се Куклите:
Троговата долина между Вихрен и Тодорка. Тук бяхме навлезли в същинската част на Караулите. На няколко места има участъци, които много ми напомняха на пътеката между Попова капа и Злия зъб... та дори и до Елени връх. Същите урви и "зли" потоци
Не съм ги снимала обаче, не ми се вадеше апарата в тоз момент...
Моментът след минаването на опасните участъци и "магистралата" до Бъндеришка порта:
... Още гледки могат да се хванат, ама другия път и чакаме подходящо осветление
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
ехеееееееееееее
хах, вярно бе човек - чак сега погледнах темата "вихрен - до вихрен". Еми то имало кво да се гледа бре. Хахахх - освен скали и езера де. Браво на Коцето. Отсрамило ви е момчето.
Пет Авг 08, 2008 3:02 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6478
Чудесно време сте хванали, а и мястото дрънка Браво !!!
Коцьо и той ли мина през Караулите? Да не е имало ямболийки горе?
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Да са живи и здрави, пак да ги снимаме. А как хубаво пеят... 
