След като пропилях един ден от четворката почивни в чудене къде да разтъпча чистак-бърсак новите си чепици , реших да се кача на Беклемето и......автобусът спря на арката около 17,30ч. в неделния следобед. До последния момент не бях решил на изток или на запад да тръгна - в крайна сметка отпраших към з.“Орлово гнездо“.Не бях ходил в този район и честно казано не ми допадна особено .“Има ли път, има проблем...“- тази максима важи в пълна сила и тук ! За час ходене до заслона покрай мен профучаха 4 джипа, един бус и един мотор ! Иначе гледките са прекрасни, местенцето е обзорно, а хижаря Наско се оказа много свестен човек . Поставих си за цел задължително да го посетя следващата зима , когато снегът ще отсее голяма част от проблемите ...
Сутринта тръгнах малко след 6ч. , в седем спрях за кафе на Дерменка , а в 10,30 бях на х.Добрила. Бързах да мина по- рано през гората между Гердектепе и х.Добрила ,защото предишната вечер една симпатична двойка от Ловеч ме осведомиха за голямото количество сняг в този участък на планината, за което им благодаря.Наистина на места има преспи над метър височина(поради сенчестия северен склон), и ако някой в следващите две-три седмици има намерение да се движи в района, не е лошо да го направи преди 12 часа . Не че е непроходимо, но е неприятно затъването в кишата.
След хубава тройка с гарнитура и половинлитрово възстановяване на електролитния баланс , в 11.30 подхванах Амбарица. Голям баир, голяма жега – за малко да се върна да си продължа с бирата ! Добре , че си носих една обикновена памучна тениска, та комбинацията пот-лек южен ветрец възвърна вярата ми в доброто...
С изкачването на върха(12,50) приключих с плана за деня и трябваше да реша накъде да продължа. Вариантите бяха два – качване на Купена и слизане до х.Амбарица , или слизане до Карлово по Хубавец в опит да хвана последния транспорт за вкъщи, като Купена го оставяме за следващото преминаване на траверса . Незнам защо, но избрах втория , което май се оказа грешка впоследствие.....Набързо се спуснах от седловината Платнишки ярове до т.нар. „Дъбенски егрек“, след което подхванах изключително неприятната за слизане стръмна пътека към Малката река!Тук някъде се обади лявото коляно – не беше силна болка, но ме караше да стъпвам внимателно, и това видимо забави темпото ми. Както и да е, около 6 часа бях в Карлово , а вечерта болката изчезна...
Пролетта яко напредва по склоновете на планината, реките до една са пълноводни ,и дойде времето на водопадите – стягайте раниците и със здраве !
Супер!
Я кажи снегът по пътеката от Гердека до Добрила, много ли е или е само на петна.Питам, 'щото другата седмица мисля да открия велосезона в тази част на Балкана.Ясно е, че тук там в гората ще се бута, но не е кой знае какво, нали?
Вто Май 01, 2012 7:12 pm
Явор Митев
Регистриран на: 13 Юни 2008 Мнения: 49 Местожителство: Варна/София
Супер...цял ден дебна форума, щото предполагах, че четирите дни назад ще да са прекарани някъде "горе"...
Очакванията ми не бяха напразни. Чудесно ходене и чудесни снимки. Поздрави
Супер!
Я кажи снегът по пътеката от Гердека до Добрила, много ли е или е само на петна.Питам, 'щото другата седмица мисля да открия велосезона в тази част на Балкана.Ясно е, че тук там в гората ще се бута, но не е кой знае какво, нали?
След слизането от Гердека около паметника на момичето( името ѝ беше Боряна доколото си спомням) започват петната, но след известно време (един час преди Добрила)става непрекъсната снежна покривка. Причината е , че самата пътека играе ролята на улей и държи сериозно количество сняг, повече отколкото встрани от нея.Според мен поне още 10 дена ще има сняг, и то при топлото време напоследък. Но вчера минаха две много големи групи туристи(едната около 40 човека), които помагат в начинанието
Явор Митев написа:
Супер...цял ден дебна форума, щото предполагах, че четирите дни назад ще да са прекарани някъде "горе"...
Очакванията ми не бяха напразни. Чудесно ходене и чудесни снимки. Поздрави
Регистриран на: 15 Сеп 2010 Мнения: 191 Местожителство: София
Значи може да сме се засекли около Мазалат или по-нагоре към Кадемлиите
Зависи кога сте минали оттам
Сря Май 02, 2012 9:31 am
wassilzaza
Регистриран на: 10 Апр 2011 Мнения: 38
shantararam написа:
Ние направихме Узана - Ботев - Добрила, но предната вечер под Амбарица вдигнах висока температура и следващия ден го посветих на яко лежане и охкане
Аз мисля, че се засякохем на хижа Тъжа, там направихте една почивка и следобеда тръгнахте към вр. Ботев.
Ние бяхме от Велико Търново и един приказлив човек те повика при нас да се запознаем
Даже и началото на декември се бяхме засичали на хижа Плевен, тогава спахте на палатка там!
Сря Май 02, 2012 10:32 am
shantararam
Регистриран на: 20 Ное 2009 Мнения: 68
Мда, ние сме същите Стигнахме на Ботев по план, но на другия ден мен ме тръшна нещо. Тия дни ще пусна малко материал
От Узана до Тъжа никой не срещнахме по пътя, бяхме по трасето в събота.
Да използвам темата да попитам - някой знае ли историята на тази консервена кутия ?
Интересен въпрос. Като минавах от там, вече 4 или5 пъти , винаги си задавах въпроса: Кой е този, който е измислил този заслон, тая "консервна кутия". Ще ми бъде интересно да разбера истината. На Амбарица прилича тая "консервна кутия".
Регистриран на: 04 Юни 2011 Мнения: 59 Местожителство: Плевен
Бай Дончо не може да не знае или поне да е чувал от кога е кутията на Амбарица
Чет Май 17, 2012 3:58 pm
joropc
Регистриран на: 25 Яну 2011 Мнения: 649
IvayloG написа:
Бай Дончо не може да не знае или поне да е чувал от кога е кутията на Амбарица
Заслончето е поставена на връх Амбарица доста време преди Дончо да стане хижар на хижата.По мои спомени тове беше между 78-та и 81-ва година.Поставена е от вече покойните троянски спасители Сашо Шопов, Николай Бараков и тогавашния хижар на Амбарица Гечо Мичковски+няколко човека от карловското ПСС, чийто имена за съжаление не знам.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
, в 11.30 подхванах Амбарица. Голям баир, голяма жега 
– за малко да се върна да си продължа с бирата 
! Добре , че си носих една обикновена памучна тениска, та комбинацията пот-лек южен ветрец възвърна вярата ми в доброто...
!
