Около х.Пирин-Голена,Куклите,Хамбарташ и Демирчал-март 2011
За малко да забравя този пътепис да отлежава в прахоляка ... Уви дойде му реда - ето я историята:
Преди около година с Калата направихме няколко лъча около х. Пирин, много благодатни откъм гледки - за разлика от тази зима.
Приключението започна от село Пирин. Там се опитахме да намерим човек с жипка да ни качи до ВЕЦ Лъкий, но местните чорбаджии ни натириха едва ли не с ругатни. Щем не щем се натоварихме на Пижо и смело процепихме прясната пудра нагоре към ВЕЦ-а. Процепването вървеше учудващо добре и почти стигнахме Лъкий. НО - както става в приказките, злата врага взе превес над късмета на километър преди Лъкий, наложи да спра заради паднали камъни на пътя (оказаха се клони) и - дотам. С Калата проведохме едночасова операция по откопаване, обръщане и паркиране на автомобиля, и продължихме процепването на пудрата на самоход.
На ВЕЦ-а рекохме здрасти на пазача и откраднахме малко инфо за хижата --не, няма хижар, --да, ходят там авджии от време на време, --да, дърва има, спокойно, --не, пътят дотам не е възстановен, минава се отгоре и т.н.
Има-няма 5 минути след Лъкий хванахме отбивка вляво - черен път, бетонен мост горе в дерето - която ни изведе на деривацията на р. Пиринска Бистрица, на 1450 надморска. По деривацията върви една съвсем равна пътека, която води право на водохващането на Пиринска Бистрица (2:00 часа от Лъкий). Оттам бъхтахме още час и половина до х. Пирин през пресния сняг (общо 3:30 часа от Лъкий).
Хижата - може би най-красивата хижа в българските планини - беше пуста. Бързо подадохме жега на кюмбето и скоро щастливо дремехме до нея ... с каса бира в краката ... виртуална разбира се Няколко часа по-късно към нас се присъединиха Вангел и Мариана (пътят с. Пирин-Лъкий бил изчистен от снегорина), бяхме готови за следващите дни.
Първият ден ходене - от х. Пирин, Башмандра, по ската на Голена над Харамийското кладенче, самият Голен, гребена Куклите. Връщане по същия път до хижата по здрач. Мъгели в началото, излизаме над мъглата - ниска облачност, екстаз по пътя към Голена. Горе към Куклите - малко сняг, не толкова хубави гледки и мъгли към Каменица и Кутело. Плановете за слизане през Зъба - няма време.
Калата реди стегнати математически строфи за Пиринската красота наоколо
Над Башмандра - Зъбът и Яловарника
Неврокопският Ореляк - над мъглата, гледка от Голена
Яловарника
Гледката към северен Пирин от Куклите е плоска ...
Втория ден - през Комитския чарк - чудесни сини небеса. Тръгваме по тънкото ребърце на Дебелия рид. Над горската граница - хапваме, припек, светли небеса. Плавно набираме височина покрай малкия зародишен циркус южно от Хамбарташ. Горе времето търпи метаморфози. Бистрия сух въздух изчезва, ветрове, идат тънки оловни облаци, като стружки на вятъра. Същият той ми взе капачката на поляризационния филтър и я запрати нейде в Корнишките езера (ако някой я намери да свирка). Връщането пак по същия път; по тъмно сме на хижата.
На Комитския чарк
Вангел, Марияна и Калата под Хамбарташ
Към Хамбарташ. Назад - Алиботуш и Дебелия рид. Времето се разваля. Над ниския облачен слой има висок облачен воал ...
По главното било към безименнния връх и Демирчал
Хамбарташ
Напред към Демирчал
Гледка към върховете около Каменица
... и назад - гребенът на Янузов рид, безименния и туловището на Хамбарташ
Последният ден - мъгели, връщаме се през хижа Малина. Хижата - затворена, всички прозорци заковани. Стъпки на човек обикалял като нас да види има ли начин да превземе крепостта (Георги от с. Пирин се оказа, мой познат). На връщане хванахме следите му по бързата пътека от х. Малина за Лъкий и съвсем навреме бяхме долу, готови за неприятното гмурване в цивилизацията.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Няколко часа по-късно към нас се присъединиха Вангел и Мариана (пътят с. Пирин-Лъкий бил изчистен от снегорина), бяхме готови за следващите дни.
