Два дни в Пирин - циркусите Василак и Бъндерица

То мина цяла седмица вече, ама да ви опиша едно любопитно за мен ранно минаване през централната част на Северен Пирин -- Банско->х. Демяница->циркуса Василак->премката под в. Малка Тодорка->Бъндеришки циркус->Банско...

То цяла зима ми беше мерака да ходя по високия Пирин - има нещо магическо в тая планина дето вика Speedy - отидеш ли веднъж там, все те тегли обратно Smile

Та в края на Април пробвахме с Ива да се качим до Василака ама имаше много мек сняг нагоре и вместо това стигнахме по дерето на Демянишката река малко под Тияците. Миналата седмица - 12-13 Май, пак ме задърпа нататък и ... отидох де.

Стигането до Банско беше леко като цяло, бавно каране през Предела - много е разкопано и много изроди разни карам там. При разклона за Разлог опънах статива и снимах една панорама на Северен Пирин, ето я:

по-голяма версия - тук

Акостирах с кораба преди парковата управа, нарамих раницата и поех нагоре. Тоя път се бях натоварил с палатка и чувал + допълнителен обектив, та ми беше доста по-тежко Sad

С нетърпение поех нагоре по лекия баир към хижата. По пътя нямаше кой знае колко народ, подминах все пак няколко гуляещи барбекю-групи банскалии.

Явно по високото сняга се топеше яко, та Демянишката река беше придошла голяма и се пенеше почти злобно в дерето надолу. Преди месец снежната ивица започваше при Тодорова орница, а сега вече нямаше и помен от снега...

Минах покрай двата водопада на реката - Юленския и Демянишкия скок, взех им координатите и щракнах снимка:

Оттам до х. Демяница беше един хвърлей място. Хижата си беше все така пуста - нямаше никой друг освен хижарите, и те сякаш се надяваха да поостана - да счупим няколко приказки... Все пак часът удари четири и след половин час почивка тръгнах нагоре към циркуса Василак.

За голямо мое удоволстие склонът към циркуса беше съвсем чист и проходим - нямаше и следа от онези 80 см сняг и затъването до кръста. За 30-на минути бях горе до пада на Василашката река, оставих раницата и се разтъпках в района. Северно от реката намерих едно чудесно място за снимки към Стражите и Газея - точно на скалния ръб над долината:

Нарамих раницата и продължих към брега на Долното езеро. Тук-там попадах на снежни петна, но не беше нищо сериозно, като цяло долината беше чиста и суха. Преодолях една по-досадна пряспа при моренния вал под Долното езеро и излязох при бента Smile

:

Времето се очертаваше приятно, леки облаци по небето, тихо. Избрах едно заравнено място между минзухарите при северния бряг на езерото и разпънах палатката. Езерото пред мен се синееше чисто като сълза, насреща се извисяваха канарите на един от Типиците, Василашкия чукар и Малка Тодорка. Часът беше около 18. Изсипах раницата, взех малко вода и фотоапарата и поех нагоре към Горното езеро - да поснимам малко по залез слънце и да се помотая в района. Ето малко кадри от там:

Долното езеро, снимано от моренния вал при Горното езеро. Отсреща Каймакчал и Стражите:

Неочаквана гледка - залеза над в. Малка Тодорка и играта на последните слънчеви лъчи:

Човек като си гледа и в краката от време на време, може да види такива неща:

Поглед към върховете в Газейския циркус, осветени от залеза:

Отклоних се леко от пътеката към Тодорка и минах над Горното Василашко езеро. То има типичната форма на бумеранг и е разположено в стъпаловидна заравненост на 50-на метра по-високо от Долното езеро. Над него се извисява един от Типиците и няколко странични по-малки циркуси. На снимката долу осветения объл връх е един от Типиците, в дясно от него, при по-ниските чукари е циркусът с най-голямото от групата, Тевното Василашко езеро, недостъпен заради снега за съжаление:

Слънцето се скри, започна да се смрачава и бързо да захладнява. Спуснах се обратно към Долното езеро. След тази разходка си промених генерално плана. Първоначално мислих да нощувам при езерото и на другия ден да се спусна към х. Демяница, евентуално да се кача пак в посока Мозговишката порта и да се опитам да стигна до Голямото Валявишко езеро - според това докъде ще ме пусне снега. Сега обаче в. Малка Тодорка се извисяваше почти гол и затова реших да мина през премката под върха и да сляза през Бъндеришкия циркус и езерата там до хижа Вихрен и оттам обратно до Банско - по обичайната лятна пътека със зелена маркировка.

Прибрах се до палатката, хапнах малко и четох пътеводитела на Пирин докъм полунощ. Липсваше ми компания за ракийката, ама нейсе - кога друг път ще мога да чета на спокойствие книжката за Пирин в сърцето на планината Smile

На другия ден се излюпих към 8, стегнах багажа и към 8:30 тръгнах нагоре. Денят се очертаваше отново светъл и спокоен. Безкрайните минзухарени полета ярко контрастираха с белите снежни петна и синьото небе, не се сдържах и ги пощраках малко:

Василашкия чукар се извисява пред мен (тук бях писал Бъндеришкия Smile

):

Типишките върхове отсреща:

И моята цел - да се кача до премката под в. Малка Тодорка:

След като се качих над Горното езеро се появиха повече дълбоки снежни езици - около местността Овча поляна. Тя представлява полегато заравняване, там, където ледника от циркуса при Тодорините езера е преминавал към по-ниско разположения основен циркус. Често пропадах в мек кишав сняг и хода ми се забави значително. Все пак забелязах, че има обширни петна със стар, фирнован от многократното топене сняг, оцветен в ръждаво червено и много по-сбит от белите петна наоколо. По фирнования сняг можех да вървя доста по-уверено без да затъвам. Най-сетне стигнах до каменистия вал при високоразположените Тодорини езера, ето малко снимки оттам:

Малкото (долното) Тодорино езеро, на заден план се извисява стръмния каменист сипей на в. Голяма Тодорка. За съжаление широкоъгълния обектив деформира пропорциите и на живо върхът изглежда много по-висок и внушителен:

Голямото (горното) Тодорино езеро, отново в. Голяма Тодорка на заден план. По снега около езерата и склоновете наоколо имаше доста следи от скиори и бордисти, явно малоумниците не пропускат и тези труднодостъпни места. От в. Малка Тодорка има много добра гледка към двете езера. Малко ми оставаше да тръгна нагоре по склона, но след кратко колебание оставих това изкачване за някой друг път - когато няма толкова сняг и лед долу и прочее:

Поглед от каммените плочи при Малка Тодорка към разположения по-ниско Къркъмски връх:

Гледката от премката към целия Василашки циркус. В далечината отляво надясно - Каймакчал, Стражите, Газей, Полежаните. Съвсем вдясно се подават Момин двор и може би Каменица. В средата на преден план са стъпаловидно разположените Долно и Горно Василашки езера, над тях Типиците и Василашкия чукар вдясно:

Долното и Горното Василашки езера от високо:

Тръгнах по премката - пътеката, която подсича източния склон на в. Малка Тодорка. Пътеката беше частично затрупана от снежни езици. Не посмях да мина през тях, затова с доста драпане по баира минах над тях. На самия ръб бяха надвиснали доста неприятни снежни козирки, все пак успях да измуша по козята пътека и с облекчение се прехвърлих в дълбокия Бъндеришки циркус. Отгоре имах чудесна гледка към разположените в него Бъндеришки езера:

Дългото Бъндеришко езеро, внушителния връх Бъндеришки чукар и в. Дончови караули вдясно:

Докато си щраках панорамни снимки, забелязах няколко диви кози под мен. Те се отдалечаваха в посока Башлийската порта. Не бях подготвен с по-дългия обектив, нащраках ги все пак:

Слизах бавно по склона надолу. В района на Жабешкото езеро се появиха дълбоки снежни навявания и газих доста сериозно чак до дълбоко врязаната долина на Бъндеришката река. Въобще в ниската част на Бъндеришкия циркус имаше значително повече сняг, отколкото във Василашкия и придвижването ми беше по-трудно:

Жабешкото езеро и Муратов връх в далечината:

Бъндеришкото рибно езеро долу:

Поглед към Хвойнати връх, Вихрен и Кутело може би:

Хвойнати връх и Вихрен в цял кадър:

Чак при стръмното слизане към Бъндеришката река срещнах първите хора - бяха тръгнали за риба към Рибното езеро и геройски се бориха с преспите. На моето газене пък му се виждаше края - цялата долина беше чиста от сняг, та макар и мочурлива. Бързо стигнах до хижа Вихрен. Оттам поех към х. Бъндерица по пътеката, щракнах една снимка на ледниковия профил на Бъндеришката долина:

И в двете хижи бяха по-скоро пусти, лавките не работеха. Под х. Бъндерица обаче, при моста, банскалии бяха опънали няколко бараки и оттам смърдеше на вегетариански кебапчета и смазочни материали. Пих една кола на крак и поех надолу по пътя към Банско. По асфалта имаше що-годе оживен трафик и изядох бая пушилка по пътя - хората си караха като на рали там Smile

. В един момент ми писна да хрупам пясък и при почивен дом някакъв, драснах надолу по склона до пътеката край Демянишката река. Оттам се прибрах до Банско.

Ето малко панорамни снимки, оставих ги за десерт накрая Smile

:

Източния склон на долината на Демянишката река. Стражите и Газейския връх, Валявишкия чукар в далечината:

по-голяма версия - тук

Панорама при западния склон на Долното Василашко езеро:

по-голяма версия - тук

Панорама към Василашкия циркус и Полежанския дял от премката при връх Малка Тодорка:

по-голяма версия - тук

Панорама към Бъндеришкия циркус. Отсреща отляво надясно в. Бъндеришки чукар, в. Дончови караули, Муратов връх до склона. Долу - Дългото Бъндеришко езеро и Жабешкото езеро вдясно от него.:

по-голяма версия - тук

Еми - това е Smile

Надявам се да ви е харесало описанието и снимките, защото мене ме заболяха кокалчетата от щракане по клавиатурата Smile

Последната промяна е направена от dido на Вто Сеп 23, 2008 7:51 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Ех, чудесни снимки, особено големите панорами! Гледах ги няколко пъти!
Smile

Само не разбрах какви са тия вегетариански кебапчета? И такива л***а ли се произвеждат? Това е противоестествено вече! Disgust

Еми соеви кебапчета и кюфтета Laughing

Кой е луд да слага месо вътре Smile

Тия капанчета са до самия мост на Бъндеришка река. Събират народа дето щъка наоколо, че нито една от хижите не предлага ядене и дреболии. х. Вихрен примерно я деляли НСА-то - спортната академия, и ТД Банско ако не се лъжа, затова не били уредени тия неща. Абе щуротии.

Ами какво да кажа. Снимките са невероятни и Пирин си е красив та красив! Punk

Перфектно ходене си направил, а и при този сняг мокър направо си е постижение.

Все така хубаво да снимаш за да пълним очи с красоти, когато не можем да идем натам. И малко корекцийки от мен на неволно допуснати грешки. Бъндеришкия чукар се извисява пред мен си писал, а е Василашкия чукар и другата е Къркъмски ЧАЛ, а не Къркъмски връх. Cool

Аааа, за Къркъмския чал не го знаех. За Бъндеришкия чукар си е техническа грешката, разбира се, бая материал ми се събра та се омотах от единия в другия циркус и обратно Smile

Браво бе човеко!
Евала за снимките- супер са!
И аз мисля за нещо подобно- Яворов-Вихрен-Тевно-Демяница, но ще бъде вероятно август.
Още един път браво!
Banderas

Аааа, мерси мерси, добро беше тогава Smile

. Имам сега ново ходене от миналата седмица, много плодотворно откъм гледки и впечатления, но още обработвам снимките, че много нещо нащраках и все хубави и интересни, не мога да избера просто Smile

Ами хайде де, чакаме Laughing

Мани бе човек, 350 кадъра имам, от тях поне 300 имат голяма стойност според мен, точно като за пътепис. Кажи ми как да избера 20-на от тях Laughing

На основни обекти по един кадър и готово! Mr. Green