От дълго време имах намерение да направя по-сериозно зимно ходене в Централен Балкан , но по една или друга причина все отлагах...След като цяла седмица ни проглушиха ушите с информацията за задаващия се слънчев уикенд, реших че момента е настъпил.. Първоначално имах намерение да се пробвам по траверса Добрила – Ботев, но ме притесняваше участъка, където се налага използването на осигурително въже, а аз не го разбирам този спорт. А и разказа на Иван Гърбев от миналата седмица ме отказа окончателно....И така на преден план излезе вариант 2 – х.Соколна-Триглав-х.Тъжа.
На х.Соколна се качих от Габарево в петък вечерта. Общо взето досаден участък, най-вече заради едночасовото трамбоване по черния път в полето .На около 500 метра под хижата започва снега, който в началото не беше проблем , но после се наложи да ползвам снегоходките. Останах изненадан от факта, че бях единствения посетител . Побъбрихме си малко с хижаря Стефан на по чаша чай, като основната тема беше невижданата зима тази година .....
На сутринта трябваше да тръгна в 6.30, но се развали ципа на една от гетите и загубих повече от половин час в опит да го оправя .Лош знак.......Както и да е , по някое време тръгнах ,стръмния склон беше доволно фирнован и взех на един дъх разстоянието до гората след равната поляна над хижата. Самата гора държи голямо количество сняг, преминаването ѝ без снегоходки би било истинско мъчение.Бях почнал да съжалявам , че ненужно мъкна котки и пикел с мен, когато дойде ред на сравнително трудния скален ръб над гората. Улеите между скалите са с доста голям наклон и в комбинация с фирнования като теракот сняг правят използването на тези сечива абсолютно задължително! Тъкмо дойде време да сменям котките със снегоходки, когато усетих че нещо не е наред. Не беше наред светлината – бях си загубил слънчевите очила някъде по трасето ! Оставих раницата и само с пикел в ръка се върнах да ги търся. За мой късмет успях да ги намеря в началото на стръмния участък, и пак нагоре.....
До Танас тепе нямах никакви грижи, само невероятни гледки във всички посоки !На върха беше абсолютно безветрено, а температурата доста над нулата. ЕТО едно видео ,за да добиете представа. Спуснах се до „Киминчето“ и изведнъж нещо ме втресе. Същото ми се беше случило вечерта в хижата ,придружено с гадене, но след като хапнах всичко беше ОК. Сега отново направих голяма почивка, изядох два сандвича , но не се почувствах по-добре. Явно не ми беше ден и реших да се върна обратно ....Както се оказа впоследствие едва ли това мое решение ми спести физически усилия, дори напротив...Половин час след като започнах спускането обратно от Танас тепе, започнаха мъките. Заради високата температура снегът се беше превърнал в лепкава каша !Нещата станаха по-сложни в тесните улеи на скалния техничен участък – там ,където сутринта си беше направо лед, сега беше дебел на места до метър мокър сняг ! Големия наклон правеше използването на снегоходки невъзможно, а с котките нямах почти никакво сцепление. С пикел в ръка и с лице към склона се допързалях някак си до края на скалите. Последва „снегоринене“ в гората , а върхът на всичко беше голямата равна поляна над хижата. Дори със снегоходките се затъваше почти до коляно....
И двата дни бях сам в х.Соколна, съответно и нагоре от нея(поне до Зли връх). Странно, като се има предвид уникалната красота на този маршрут !Останах с прекрасни спомени от това мое ходене, независимо че не стигнах до крайната си цел . Най-хубавото на върховете е, че и на следващия ден те пак са си там, и все така красиви !
Да, сериозна зима, а като ти гледам емотиконата с човечето ринещо сняг и се сещам как ми се разказа играта и на мен . Похвална видимост, чудно време, хубави снимки !
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Сори, че не е станало замисленото. Ноо...важното е да има и друг път.
Ето и моите снимки от тридневното ни супер ветровито скитане с Тони из района в края на февруари:
https://picasaweb.google.com/100945766607614725774/hUsIi#
Тогава се оказа, че за първите два месеца от годината ние сме били първите, които са тръгвали от х. Соколна в посока х. Тъжа - и въобще нагоре към Зли връх и Кадемлиите. (това според думите на стоящият там цяла зима хижар Стефан).
След седлото Киминчето ти предстоеше още един малко засукан тесен ръб по пътя към Зли връх (Мазалат).
Иначе е интересен за зимно траверсиране този маршрут.
По-здрави...и до-скитане !
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Никси на третата снимка от зад на пред на тази станция с зелената врата кадето са паркирали колите бях домакин 7 години.Мгого туристи сьм посрешнал и изпратил по склоновете на Стр.Планина много хубав преход сте направили.Чочо който сега е на х.Тьжа тагава беше на х.Рай той е сьщо Стр.Планинска жива легенда.Още ведньж Браво.
Пон Мар 26, 2012 2:56 pm
ПАВЕЛ
Регистриран на: 28 Окт 2011 Мнения: 597
Niksi написа:
Сори, че не е станало замисленото. Ноо...важното е да има и друг път.
Ето и моите снимки от тридневното ни супер ветровито скитане с Тони из района в края на февруари:
https://picasaweb.google.com/100945766607614725774/hUsIi#
Тогава се оказа, че за първите два месеца от годината ние сме били първите, които са тръгвали от х. Соколна в посока х. Тъжа - и въобще нагоре към Зли връх и Кадемлиите. (това според думите на стоящият там цяла зима хижар Стефан).
След седлото Киминчето ти предстоеше още един малко засукан тесен ръб по пътя към Зли връх (Мазалат).
Иначе е интересен за зимно траверсиране този маршрут.
По-здрави...и до-скитане !
Страхотен преход сте направили , а и вятъра е бил с вас ........Самият маршрут е много красив и живи и здрави следващата зима отново е в списъка !
Споделям мнението ти, че участъка от снимката(и не само) е лавиноопасен при определени условия ! Да си призная, слизането по тези улеи при тежък мокър сняг в топлия следобед на 17 март, още ми държи влага !
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.....
.Лош знак.......Както и да е , по някое време тръгнах ,стръмния склон беше доволно фирнован и взех на един дъх разстоянието до гората след равната поляна над хижата. Самата гора държи голямо количество сняг, преминаването ѝ без снегоходки би било истинско мъчение.Бях почнал да съжалявам , че ненужно мъкна котки и пикел с мен, когато дойде ред на сравнително трудния скален ръб над гората. Улеите между скалите са с доста голям наклон и в комбинация с фирнования като теракот сняг правят използването на тези сечива абсолютно задължително! Тъкмо дойде време да сменям котките със снегоходки, когато усетих че нещо не е наред. Не беше наред светлината – бях си загубил слънчевите очила някъде по трасето 
! Оставих раницата и само с пикел в ръка се върнах да ги търся. За мой късмет успях да ги намеря в началото на стръмния участък, и пак нагоре.....
. Най-хубавото на върховете е, че и на следващия ден те пак са си там, и все така красиви !
. Похвална видимост, чудно време, хубави снимки !
, а и вятъра е бил с вас 
