Средна Рила - 20.07.2008

Средна Рила - 20.07.2008

Привет.

След две поредни недели по Мальовишкото било бях решил да се поразходя малко в Средна рила и по-конкретно – върховете на север от Седлото (Кадиин гроб). Разполагах само с неделята, което доста затрудняваше логистиката – тръгване и връщане в София в рамките на деня.
Трябваше да стигна до водохващанията в края на “””пътя””” по р. Илийна. Е, стигнах – 16 км. за час и половина. Разбирам защо пътят не е отбелязан на ПЪТНАТА карта на България. Добре, че бойната Фиеста (94-ти набор) не загря въобще, че щях да изям две мекици на Манастира и да се прибера още преди обяд в София. Към 7:45 стигнах края на пътя. На паркинга всички места бяха свободни . . .
За малко да уцеля и пътеката към Седлото. Всъщност я хванах в рамките на 50м. (явно и нея трябва да я изтрият от картите), но не след дълго разбрах, че няма смисъл да я търся и поех леееко по диагонал към южното подножие на Аладжа (Пъстри) слап. Здрав диагонал излезе . . към 9:20 бях на върха.

Седлото, Ангелов връх и Голям Мечи връх в дъното:

Черна поляна – следващата цел:

Аладжа слап от седловината с Черна поляна:

Към 10:20 кацнах на Черна поляна (Карааланица също звучи добре), където срещнах първите хора за деня. Наложи ми се да окича с ШЕСТ фотоапарата. Какво да ги правиш – важно нещо е груповата снимка. Пък после иди им разправяй, че не трябва да си в идеалния център на кадъра:

Изглед към Рилецкото било, Мермера и Синьото езеро:

Изглед от Канарата – Рибни езера и Йосифица.

. . . и аз . . .

Към 11:30 бях на по-високата кота на изток от Канарата. Всъщност тази кота има ли си име? На картата на Топомапс тя е отбелязана като Канарата, докато на картите на Картография и Домино – западния по-нисък връх.
Беше твърде рано да се връщам и твърде късно за да продължа още нанякъде . . .
Започнаха едни сметки за времето, за водата . . . На Йосифица не бях се качвал, а все хубави неща съм чел за гледките от там. Далеч изглеждаше обаче. Сметнах, че ако за 4 часа отида и се върна, ще съм при колата най-рано в 18:00 часа, т.е. в София – малко преди 22:00, което не ми се нравеше като вариант, понеже в понеделник съм на работа. Тръгнах все пак, но не бях решил да стигам на всяка цена, ако се зазбавя.

Гледка в обратна посока “от някъде около” Канарския преслап:

В случая за мой късмет Йосифица се оказа измамно далеч – за малко под час и половина бях на върха.

Към Мальовишкото било и Водния чал:

Шишковица, Скакавците и Мусала:

Връщането беше по същия път. Де що имаше за подсичане беше подсечено. Добре че слънцето се беше скрило на изкачванията. Едно миниатюрно поточе под камънаците на Канарата ме измъкна от неприятната ситуация, в която бях изпаднал с водата и поне тези притеснения отпаднаха.
Опитах се да хвана пътеката от Седлото към колата . . . За малко да успея . . . Дори по едно време слязох до реката, което не беше правилно решение – добре че бяха щеките.

Малко преди 18 ч. запалих Фиестата и за около 4 часа в компанията на Roy Khan и Thomas Youngblood благополучно изминах 133-те км. до София.

Поздрави.

Хубаво ходене, че и Kamelot не е за изхвърляне! Wink

Понякога и аз слушам такива нещица.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Много добро ходене и хубави снимки. Айде другия път да има повече време че да няма тичане. Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

и от мен поздрави за хубавото ходене и снимки.. някой ден, надявам се, да походя и аз натам Cool

А Иван? защо не го взе с теб този път?

Поздрави

Е, това се казва пълноценно прекаран ден! Very Happy

Ако искаш можеш да качиш някоя снимка на www.planinite.site-bg.info
Може и маршрута да опишеш в маршрути. Laughing

	Speedy написа:
	Много добро ходене и хубави снимки. Айде другия път да има повече време че да няма тичане.

Мда, осемте часа шофиране малко объркаха плановете и се наложи по-стегнато темпо. Иначе ако гледаш максималната скорост на ГПС-а - това просто няма как да стане на такъв терен.

	Kat написа:
	А Иван? защо не го взе с теб този път?

Ослушва се нещо той. Very Happy

Ама ще го прилъжа някакси . . .

	eliweb написа:
	Ако искаш . . .

Не искам . . .

Чудесни снимки си наснимал, евала.

Макс. скорост на ГПС-а я дава такава заради загубата на сигнал в някои участъци за кратко време. Поради същата причина дава по-голямо време без движение. В долина, комбинирана с гора, това време става изненадващо голямо. Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Благодаря за снимките, Благодаря за споделеното Laughing

Перфектна разходка.....
Поздрави!!!
Жоро

Поздрави! Чудесно ходене и чудесни снимки из едни мнооого красиви места!
Същата тази неделя и аз бях из района - минах по билото от Рибни езера към Рилски манастир през Бричебор. През половината време все Аладжа слап гледах и фантастичния му скален ръб, изтеглен като с линя! И нали знаеш как е - докато ходиш по единия баир, оглеждаш околните и неусетно се оформят планове за следващото ходене. Да издрапаш близо 700 метра за по-малко от 2 часа из баира е страхотно постижение! Може ли да кажеш по-подробно какъв е теренът след ръба? Щото явно от там си минал - стигнал си до края на черния път и вместо към Седлото, директно към върха. И още нещо - ясно, че пътят е черен, ама колко черен? Smile

Има ли големи дупки и стърчащи камъни и пр.?

	Malama написа:
	Може ли да кажеш по-подробно какъв е теренът след ръба? Щото явно от там си минал - стигнал си до края на черния път и вместо към Седлото, директно към върха.

Аз всъщност тръгнах към Седлото, но в един момент просто се отказах да търся пътеката и поех към подножието на Аладжа слап, а не към самия връх. Излязох на маркираната пътека от х. Македония малко под върха. Това ми беше най-неприятната част от ходенето през деня - голям наклон, мокра и висока трева, хвойна и т.н.

	Malama написа:
	И още нещо - ясно, че пътят е черен, ама колко черен? Има ли големи дупки и стърчащи камъни и пр.?

За високопроходим автомобил няма да е никакъв проблем. Стърчащи и остри камъни, както и големи дупки, може да се каже, че няма. За лек, особено пък нисък автомобил, си е мъка.

Между другото пазя си темата ти от миналата година в Дир.бг за пътеката от Манастира към Бричебор. От там ли слезе или директно към водослива на р. Рилска и р. Илийна? Ще ми бъде много полезна малко информация за състоянието на пътеката, тъй като отново мисля да походя по Рилецкото било. За мен това е най-красивата част на Рила, особено след като всичко наоколо се позлати след около месец. Миналата година стигнахме до билото от каскадния път през Манастирски езера.

Това наистина е един от най-красивите преходи в Рила! Освен че ти показва всички красоти на планината, предлага и най-бруталните гледки към Мальовишкото било.
Слязох по пътеката към манастира. Успях да я уцеля. Very Happy

Миналата година се постарах добре да запомня малкото пространство, което ми беше отпуснала мъглата там, където пътеката излизаше от гората и това много ми помогна. Началото на пътеката е 45 минутно слизане по тесен ръб с минимален наклон 45 градуса. Това е най-неприятната, за мене, част от прехода. След това пътеката е с нормален наклон, обаче на много места е задръстена от паднали дървета. Явно са вилнели яки бури и дърветата са намятани като клечки за зъби. На едно място, заобикаляйки една такава група, се отклоних в грешна посока, но бързо се усетих и загубих само около 10-15 минути. И миналата година и сега видях белези от мечка. Като слизаш надолу, дерето от ляво на ръба е много стръмно, диво и дълбоко... Smile

За жалост още в началото на прехода се оказа, че батерията ми свършва и нямаше никакви снимки. Е, такъв Язък не ми се беше случвал, ама човек винаги може да надмине себе си!!! Та ще трябва пак да се ходи преди мокрия сезон. Smile

ооо, разкошен маршрут пепино, направо си ги натръшкал тия достолепни върхове като колци за домати. И снимките са те великолепепни - не съм би в тоя район но изглежда страхотно и примамливо. А от рибни до рилски манастир през билото каква е пътеката все пак - пирамиди или какво? а тази през гората откъде точно почва?

	vasil111 написа:
	А от рибни до рилски манастир през билото каква е пътеката все пак - пирамиди или какво? а тази през гората откъде точно почва?

Това е темата от края на Август миналата година.

И още няколко теми по въпроса:

Клик

Пътят по Илийна река е в доста добро състояние за черен път стигащ до такава височина - около 2000м. Дупки и стърчащи камъни реално няма, но все пак не е гладък като асфалт. С по-висока нормална кола няма никакви проблеми - аз бях с Корола Версо и не съм закачил никъде, но бях сам. Разстоянието го взех за около 50-55 мин. Горе имаше и други 4 туристи със Шкода Фабия, които казаха, че са закачили колата 3-4 пъти и са спукали гума по пътя. Като цяло пътят е много удобен, защото извежда на голяма височина и дава възможност да се минат хубави маршрути (дори и за 1 ден). За ниска кола обаче не става. Аз ходих преди около месец, но в обратната посока на peppino, до Голям Мечи връх.

Антон