Аха беше настъпила Новата година, а ние решихме да настъпим планината. С цел проветряване на главите, малко преди обяд на 1-ви януари, решихме да отидем до в. Ореляк, че да потръгне нависоко.
Стартирахме от Попови ливади, но в навалелия през нощта сняг никак не спореше. Макар да бяхме със снегоходки си се потъваше здраво. Направената от нас пъртина не помагаше кой знае колко и на движещите се накрая 2-ма човека без такива екстри.
Тъй като времето напредваше решихме да се пробваме по пряката пътека, през Сарп дере. В гората иди-дойди се борихме успешно, но на откритото забихме до чатал в дълболките преспи. Дори долът бе засипан подобаващо и не личеше колко е дълбок. Поне се откриха гледки. Когато стигнахме в подножието на в. Баба, видяхме, че тая дето я мислехме няма да я бъде. Решихме, за да не сме капо, поне него да изкачим.
Така стана, че в тоя ден Ореляк го гледахме само отдалеч. Не че гледката е лоша
Особено красиво беше Санданско-Петричкото море над което самотно стърчаха остров Беласица
Южнопиринския остров и остров Алиботуш.
Докато се озъртахме слънцето тръгна бързо надолу и се наложи спешно евакуиране, ако искаме да стигнем Попови ливади по видело. Добре че горе слънцето залязва с 1 час по-късно. Поне се насладихме на красив залез.
Такива ми ти работи. Още снимки от ходенето има в -> галерията
Хубави снимки е дала Баба-та
Връхчето е на стратегическо място за обглед на разни съседни планини - кеф ти Алиботуш, кеф ти Беласица или северния Пирин ...
Ама що сте се минали да драпате из Сарп дере ? То има идеална конфигурация да трупа много сняг.
Особена ситуация се получи. Толкова тегаво движение по пътя никога не се е случвало. Ако бяхме продължили по пътя и до Баба нямаше да стигнем. Да, на навятото място покрай дерето видяхме зор, но все пак спестихме време.
А бе в такъв калпав сняг като цяло не си е работа, ама пуска краста
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
