Зимен Пирин 10.02.-15.02.2012

Зимен Пирин 10.02.-15.02.2012

Зимен/нулев/ Пирин 2012г.

Дълго време си мислех дали си струва да опиша преживяното през тези пет дни в планината и накрая надделя мнението
,че е нужно във форума да споделяме не само приятните си преживявания,но и неприятните и опасни такива.

Малко предистория.Периода през ,който да се осъществи тазгодишния зимен Пирин беше планиран още от есента на 2011г.
и това е свързано с планирането на отпуски.А така и с надеждата,че през това време снега ще бъде по добър за газене отколкото през 2011.Беше взето решение от компанията това да бъде през времето от 10.02. до 20.02.Маршрута беше планиран и до края на януари бе все още реалистичен впоследствие след настъпилите резки метео промени като ли стана оптимистичен.

Планиран беше следния маршрут:
Ден първи – Сборен пункт гр.Кресна хотел Бриони.
Ден втори- Извозване с транспорт до м.Върбите, от Върбите до хижа Синаница./11.02./
Ден трети-хижа Синаница-заслон Спано поле./12.02./
Ден четвърти в зависимост от обстановката –вариант 1 до заслон Тевно езеро или вариант 2 до хижа Беговица./13.02./
Ден пети вариант 1 или вариант 2 до хижа Пирин./14.02./
Ден шести – почивен ден./15.02./
Ден седми –хижа Пирин-Папаз чаир./16.02./
Ден осми – втори почивен ден за прехода./17.02./
Ден девети – Папаз чаир- Голешево /в подстъпите на Алиботуш/.-18.02.
Ден десети Голешево – хижа Извора и финална вечер.
И така преминавам към съществената част изпълнението на плана.От края на януари до датата на тръгването
ни се случиха доста резки промени на времето обилен снеговалеж ден след ден ,но това не ни отчая,само ни загложди ще сполучим ли?В 07,30ч. аз и Бойко тръгваме от Видин за Кресна ,ще минем през София откъдето ще вземем Джо и продължаваме.В Кресна се очаква да сме първи и ще чакаме другите-групата е от седем души при това с международно участие.
Наближавайки Кресна настроението ми се повдига неимоверно казвам си започна се,имах и перипетии около излизането ми в отпуск,днес дъщеря ми има рожден ден и усмивката ми всеки път е разтеглена от ухо до ухо.
Настанихме се бързо и изчакваме останалите в най-удобното за целта място-механата на хотела .
До към 19.00 се събрахме всички,седнахме всички на масата вдигаме наздравица за успеха на начинанието.
Настроението е на макс,затова се погрижи и музикалното оформление.Вдигат се чаша след чаша руйно вино,с леко замаяна глава към 12 се оттеглям.В механата на съседна маса бяха собственика на хотела с негова компания , оказа се ,че той и един от компанията са хората ,които на сутринта ще ни извозят до м.Върбите опитаха се да ни разубедят да не тръгваме нагоре защото ще стигнем до нищото.На сутринта след дежурното шкембе май се позамотахме доста но както и да е натоварихме се
на восокопроходимата техника и потеглихме към Върбите.Колите ни стоваварват малко след Върбите
и докато се екипираме звънти неспирен смях,редуват се виц след виц,майтап след майтап изобщо така е винаги при нас на тръгване.Стигнахме по плавния горски път до Пещерата за 3.30ч – 8 км. според някои сме се леко мърдосвали,
а тепърва предстоеше стръмното до Синаница, на пейката на една барака кратък обед и тръгваме нагоре това става към 14,30ч.На места снега е добър за ходене ,на други е по трудно но като цяло е добре.Малко преди мръкване излизаме от горския пояс и тук ни подхвана снега и вятъра нищо общо с гората там отвреме на навреме се чуваше порива на вятъра.
И тук ми се случи една голяма неприятност,която час по късно ми изигра много мръсен номер.
По непонятна за мен причина блокира заключващия механизъм на лявата снегоходка,пробвах да го оправя
на няколко пъти неуспешно,пробвах да ходя с повдигнати кокони за да не се блокира но наклона
не е толкова голям и това се оказа също толкова изморително и неприятно и така с една заключена снегоходка
и с неравномерна походка поддържах темпо около час и вече в почти пълен мрак се изцедих.
Тук отчитам грешката си трябваше по рано да поискам помощ от другарите си,но точно на това място групата
се беше разделила на две-машините отпред а ние трима отзад и така стигнахме или по скоро другите ме изчакаха на едно леко заравнено място на около 800м по права линия от хижата и там Джо отстрани проблема.
Но аз бях доста скапан трябваше ми малко повече време за възстановяване,тук следваше преодоляване на около 100 м. денивелация до хижата с три по стръмни места със доста пърхав сняг на два пъти се зарових до раменете-дотежа ми наистина но не се отчаях или по скоро не ми позволи да се отчаям един човек от групата,един истински приятел,който ми помогна напълно безрезервно следваше сваляне на раницата и хвърляне нагоре по склона.Но това ни бавеше доста и Ванката направи доста на брой 30-40 метрови тегела с моята и след това с неговата раница за да мога аз да не затъвам а и за да отдъхна малко,
по едно време и Бойко слезе да ми вземе раницата и с помощта на двамата се поосвестих,тази помощ от приятелите ми вдъхна огромна доза кураж и оттам до хижата успях да се справя сам,макар и по бавно от основната група двамата с Ванката стигнахме хижата в 20,40ч. десет минути след другите.В хижата явно от бурния вятър се бяха отворили прозорците на столовата и тя беше цялата зарината от сняг.Някои започнаха да го отриват,други се заехме с печката в кухнята.
Доста се окадихме докато се пробие снежната шапка на комина,но след това как сладко бумтеше печката.
Седнахме на масата вече възвърнали сили.Навън времето се разваляше все повече и повече,вали,мъгла и силен вятър нищо не предвещаваше добри условия за утрешния ни преход.Останах на масата до 2,30 не ми се лягаше след този изпълнен с емоции ден.
А само след броени часове ни предстоеха вече истинско премеждие.На сутринта около 8,30 вратата беше зарината
с около 50см нов сняг,продължава да вали има мъгла-лоша работа според плана ни предстои преминаване на билото и спускане към Спано поле.
На закуска правим предварителен разбор на възможностите ни в зависимост от условията.Изказват се първоначално три предположения-1 оставаме още една вечер на хижата-2 връщаме се обратно и 3 продължаваме по план.
Прие се продължаваме по план.Тръгваме и аз съм доста притеснен за това какво ни чака по пътя времето е отврат за този ден нямам една снимка за което сега съжалявам но в началото нямах желание,а впоследствие изобщо не ми беше до това.
Първоначално на всеки 20-30 метра се правят сверки с GPS-те за да хванем посоката на 5-та мин мисля
, че уцелихме вярната посока и набрахме към сто метра височина снега е доста нестабилен.

След подкана на водача на групата да се разредим повече и тъкмо започнахме разреждането се случи това ,
което не пожелавам на никой.Аз бях трети чух силен вик или крясък не мога сега да определя
и вдигам поглед тъй като заради силния вятър съм навел глава и вдигайки поглед виждам свличащата се маса сняг но не виждам двамата напред за части от секундата зацепвам какво се случва ,че всъщност е тръгнала лавина опитвам се да се хвърля напред или по скоро настрани но не успявам и снежната маса ме хвърля по гръб и ме носи около 3-4 метра по склона и ми заравя лицето на половин педя краката до невъзможност да ги мръдна,дясната ръка също,лявата леко я мърдам с доста усилия, щеката ми пречи ,след първоначалния шок и ужас че това се случва успявам да надигна сам глава и да изплюя снега който имам чувството че е до стомаха ми или по скоро стомаха ми се е качил в гърлото и усеща намиращия се там сняг.
Леко отрих и лявата си ръка и с напътствията на Джо се опитвам да отрия дясната си ръка,успях но раницата ме тегли а аз съм главата надолу по склона ,краката ми са напълно блокирани,откопчах раницата си и се понадигнах леко в това време Джо е вече до мен и ми отрива краката,чувам гласове че всички сме наред слава богу.
Тук си позволявам без позволението на dido да публикувам една негова снимка от вр.Синаница преработена/цветната/ от мен за да стане ясно къде се случи свличането.

Тук напълно мобилизирани се екипираме и с пълна газ надолу,пътя вече е ясен и единствен надолу откъдето вчера дойдохме ,но сега вече по светло виждаме че имаме да преодолеем още два критични участъка.
Преодоляхме ги успешно но за кой ли път отново с проблеми от моя страна с няколко падания едното
от които с главата напред, откачи ме се дясната снегоходка ,утъпквайки си със задник удобно място си
закачам снегоходката, другите ме изчакват след около час и нещо сме пред гората,там под един смърч отпиваме
по глътка огнена вода за това че още ни има.Пъртината от вчера леко се откроява но колкото слизаме
по надолу става по гадно там снега е мокър и тежък,пъртината става като бетонирана пътека и със снегоходките е доста гадно,сваляме ги и продължаваме ,но така само с обувки не повече от 600-700 метра започнахме да затъваме доста ,но пък на спускане как бързо преодоляваме разстояние стигнахме Пещерата и отново като вчера тук обядваме .
Преди това осъществихме връзка с нашите хора от Кресна ако е възможно да ни чакат на Върбите,те казаха че ще са там в 18ч. и ще ни чакат,щото надали дотогава ще стигнем е този път не познаха чакахме ги ние е вярно само 10 минути , но те бяха точни.От Пещерата до Върбите бъхтене в мокър и тежък сняг,след час и половина вече окончателно махнахме снегоходките.
Стигаме Върбите в 17,50 и идват и нашите хора-изключително точни и коректни хора-Милчо и Стоян.
Качваме се по колите и отново в хотел Бриони.Какво по добро място да полеем оцеляването с домашна керацуда и пържена пъстърва.Живота е суръв и куръв но пък и прекрасен.Тук става ясно,че за трима от групата прехода приключи,останалите 4-ма решаваме да отидем до Кърланово,където да преспим при нашия приятел Пешо в хотел-механа „Воденицата” и на следващия ден ще тръгнем към хижа Пирин.След кратка разходка из Мелник и Кордопуловата къща,придружена с хубав обяд и N-кани вино Широка мелнишка в механата на хижаря на хижа Пирин-Сашо тръгваме към Кърланово,което е само на 3 км от Мелник.
Става ясно,че групата ще се увеличи пристига един приятел от София. На сутринта Пешо предлага да ни закара с колата до с.Сугарево и оттам да се включиме в пътеката за х.Пирин.Слизаме от джипа и след времето за оборудване тръгваме в 10,10 за х.Пирин след около половин час излязохме над мъглата и се появи слънчице след час и половина сме на поляната където пътеката се разделя към Рожен и лобното място на Тодор Александров.Толкова следи от диви прасета не бях виждал досега все едно култиватори или направо трактори са ровили.Там почивайки чухме кучешки лай и след малко се появиха и двама ловджии то какви ловджии по това време това са си бракониери откъдето и да го погледнеш.Но пък когато се появи прасето не бяха заели правилната позиция и се наложи аз да им подвиквам за да го подгонят или стрелят по него само че то от моите викове се подплаши и рязна надолу към гората.
Оттук докъдето продължихме газене в много сняг и така до 15,30 ,когато спряхме и решихме ,че е безмисллено да продължим до х.Пирин,там няма какво да правим ,тъй като оттам продължаването към Папаз чаир ще бъде Мисия невъзможна.
Кратък консулт и решаваме да се връщаме.Две високоалкохолни почивки на връщане с цел да тушират пораженческото ни настроение..Планината не ни допусна този път до себе си,но пък сме и благодарни ,че не ни и прибра завинаги до себе си.Разсъждавайки по друг начин това връщане има и своята добра страна ще празнуваме Св.Трифон Зарезан в механата при Пешо.
Не ни се прибираше по домовете и знаейки за една вила в село Ощава над Кресна се запътихме натам.Вилата е на чудесно място с чудесна панорамна тераса с гледка към Гергийца и Синаница.Публикувайки ще помоля и другите участници да споделят и те своето мнение защото заедно преживяхме това и тяхната гледна точка може да е различна,може аз да не съм споменал нещо важно,нещо подценил или друго надценил.Знам за себе си оттук насетне,че ще има не едно,а н-пъти нещо на ум в зимната планина.

Ще си позволя да цитирам една мисъл прочетена във форума може би тя ще ми стане нещо като модел на поведение – По-добре жив и неизвестен, отколкото известен в новините с черна хроника.

Ето и снимките:

https://plus.google.com/photos/100246054874854243021/albums/5710473879973757745?banner=pwa&gpsrc=pwrd1

Последната промяна е направена от Stefak на Съб Фев 18, 2012 7:13 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

Здрасти Stefak, благодарско за разказа, определено много поучителен!

Снимките ти не излизат, провери линковете.
Снимки сякакви можеш да ползваш, че ми стана интересно кое как се е свлякло - дай повече подробности. Първите двама извън лавината ли са останали (по-напред) ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Направих промените и снимките би трябвало да се виждат.Това беше снежна дъска с размерите приблизително на волейболно игрище като по преценка новия сняг който тръгна е не повече от 30 см.Всички бяхме овъргаляни само един групата назад як двуметров поляк е удържал и е бил заринат до гърдите.

Ето иницидента и през мойте очи:
На 12.02. сутринта като излязох пред з.Синаница видях,че вали обилно,духа силен вятър и има гъста мъгла.За мен се подразбираше,че при такава ситуация цял ден ще се лежи и пак си легнах.
След час като се събудих в спалното бяхме останали аз ,поляка Мики и Камен.
Те ме попитаха какво ще правим днес и им отвърнах,че нищо не можем да правим при това време. Те възроптаха,че не обичали почивните дни и по -добре е да ходим.
Все пак двамата бяха дошли специално от чужбина за проявата- отпуски,самолетни билети и пр. Съгласих се като слезем дорлу да го обсъдим с другите.
Така и стана.Казах им,че вариантите са три:нагоре,надолу и на място.
Всички бяха против да слизаме надолу,а само Стефчо беше против да се качваме нагоре.Повечето бяха за продължаване към Спано поле.Казах им,че ще опитаме, пък ако не става ще се върнем.
Преди 4-5г. бяхме минали по този маршрут.Тогава още от заслона хванахме рида ,който излиза на върха между Георгийска и Синанишка порта.От там пуснахме до Синанишка порта и въпреки гъстата мъгла по Джи Пи Еса отидохме на Спано.Единствено преди самия връх ставаше по стръмно за малко.Е, и от портата надолу не беше цвете.
Та така тръгнахме и отначало беше почти без наклон.Мъглата само,че беше по гъста от предишния път и явно не уцелихме рида.
В момента ,който стана малко по стръмно казах на хората да се пръснем през 20м. На 100-на м нагоре леко вдясно виждах група борове,а над тях в мъглата се губеха еденични клекове и там някъде трябва
да беше върха.Казах им да стигнем до боровете пък натам ще видим.Стефчо пак на два пъти предупреди ,че нагоре става стръмно,но кой да слуша.

В един момент снега под краката ми започна да ври и да се троши.Дупките ,които бях направил със снегоходките се затвориха около краката ми и все едно,че някой започна да ме дърпа надолу-не можех да помръдна.Инстиктивно се опитвах да се задържа със щеките прав, но в следващия момент дъската ме избута в горната част на краката и ме събори по гръб надолу с главата спрямо склона.
И тогава снега влетя в отворената ми от учудване уста.
Тъкмо си помислих"Край-затрупа ме."и движението на снега спря.Надигнах се,изплювах снега и се обърнах назад да видя какво става.
От снега стърчаха крака,ръце,тук-там като гъби изникваха глави.Някой извика дали всички са отгоре/може и за да съм бил/ и май Джо от Плевен ги изброи и каза,че всички са налице.Тогава се заех да си отривам краката,след което май отидох да помогна да измъкнем някой,но не помня кой.После се върнах да си изровя едната щека.
Едното ми око беше все нагоре към склона,който със свличането на нашата дъска беше останал без опора.
Всички ,зад мен бяха не през 20м,а през 2-3,но си мисля,че точно тази грешка ни спаси,понеже натежахме на снега в началото на склона.
Ако се бяхме разредили свличането щеше да стане по нагоре, където беше по стръмно и дъската щеше да е много по-голяма и фатална.

Разбрах,че двама от групата са били за момент с глави под снега.От тук на там нямаше абсолютно никакви дискусии.В поразително единодушие се понесохме надолу.

За мен най-странното от цялата история беше,че мястото на което бяхме по време на инцидента не беше с повече от 40 градуса наклон.
Ако не го бях видял с очите си никога не бих повярвал,че е възможно снега да тръгне при такъв малък наклон.Доколкото си спомням и в учебниците по туризъм пишеше,че за да се образува лавина наклона трябва да е повече от 45градуса.
Като знам какви по стръмни места сме спускали и качвали...В дъното на долината на Вихрен и в дясно към Тевно и в ляво към Малко Тодорка и Демяница е къде,къде по стръмно.Същото важи и за Кралевдворска порта и пр. и пр.Чист късмет.
Другото което ме порази е убийствената сила на лавината .Не бих я нарекъл и лавина-това беше дъска може би 30 на 40м която се смъкна с няколко метра надолу и почти ни затрупа,а ако беше два пъти по-голяма и се беше носила 50 м да речем надолу?

Но така е в тоя"бизнес"- ако доживееш до дълбока старост ще си щастлив от преживяното в планините и обратното докато се задушаваш под лавината или лежиш натрошен под някой ръб и замръзваш ще проклинаш мига ,в който кракът ти е стъпил в планината.

Остава да видим какво ще ни поднесе съдбата следващия път. Rolling Eyes

Снимките си няма смисъл да качвам-качихме се на Синаница по тъмно,а на др.ден беше гъста мъгла,пък и няма нищо по различно от тези на Стефан. Ще го подсетя пак да пусне снимките от 2008г.

Публикувам албума със снимки от прехода на Gollum и компания през 2008г.Тази година трябваше да го повторим но знаете до къде стигнахме.
Снимки:
https://picasaweb.google.com/100246054874854243021/2008?authkey=Gv1sRgCOrJtteP9K7rqgE#

Късмет сте имали. Въпреки неблагоразумието да продължите. Оставихте ли дръвца на Хижата?

Дърва колкото искаш.Дърварника беше добре зареден,жалко е че преобладава клека,навярно защото доставянето на други дървесни видове на тази височина е адски трудно.

Хубав разказ и назидателен! Поздрави!

Сега се замислям,че колкото по малък е наклона толкова повече сняг се задържа,та има логика в градусите,които сочиш.
От друга страна всички паднали лавини,които съм виждал са били на много стръмни места-60 градуса ,че и нагоре.
Абе човек се учи докато е жив.

Установих,че тия снимки вече сме ги качвали м.г. и се извинявам за повторението.
Ще помоля Стефчо да ги махне.

Todor написа:

Аз имам един стар учебник по алпинизъм в който пише, че най-опасните склонове са между 30 и 60 градуса. А тук http://www.pss.bg/advises/preporaki_lavini.php пише, че най-опасните са между 25 и 45 градуса. Въобще 40 градуса си е иделно откъдето и да го погледнеш Smile

Голям късмет сте имали! Ама да тръгнете при 50 см. нов сняг, докато вали, и в тазгодишните снежни условия.... аз не бих Smile

страхувам се Smile

Набил съм си в главата тази "дроб": 30/30, която означава горе долу средното: При повече от 30 градуса наклон на склона и повече от 30 сантимета сняг съществува лавинна опастност. Колко е голяма опастността? Уф, зависи от толкова много неща - състояние на снега /стар, пресен, твърд, мек, многопластов.../, релефа, има ли гъста гора, няма ли, годишния сезон, моментната МТО обстановка, посока на вятъра, какъв е склона /подветрен или наветрен/ и какво ли не още...
И като се тръгне от точка А за точка В /дори и по стара и проверена зимна маркировка да е/ все ще се окаже, че трябва да се преодолее някакъв подобен терен. Еле пък тази зима с този сняг! Май няма 100% гаранция? Трябва да се внимава и да не се правят рискови преходи. И не е срамно да се върне човек, ако прецени, че безопастността го изисква.
Има един учебник "Планинарство за всички", автори са Иван Кандиларов и Аспарух Мачирски, издание 2005г. Понеже на гърба пише "Разпространява се свободно" позволих си да преснимам страниците с теория за лавините. Има и мерки за безопастност при ски-преходи в планината, като струва ми се, че част от тях важат и за туристически преходи. Който желае, може да прочете от линка по долу. Извинявам се за лошото качество на снимките:

https://picasaweb.google.com/100300943884381466514/BxBtND

Сега когато чета откъсите от книгата която Пламен е снимал се сещам за два от косвените показатели,които бяха налице през онзи ден и ми направиха впечатление веднага но само на ум си псувах, след случката споделих за една от тях,а именно направи ми впечатление че снега се нацепва сериозно от стъпките на Джо , който беше пред мен.Другото е наистина набиващата се синева на снега.Но тогава само си мрънках на ум и си казвах стегни се много филми с Беър Грилс си гледал,въобразяваш си и т.н. Докато снега ни отъркаля не изпитвах страх,а по скоро опасение,притеснение за вероятността нещо лошо да се случи,докато след това поне час ми трепереше душата и направо си ме беше шубе.

Миналата година година като се видяхме на х. Пирин, говорих с някого за маршрутите ви - мисля беше с Gollum. Той спомена, че вече 23 години без прекъсване прави подобни преходи - по същото време на годината, най-често Рила->Пирин. Интересно ми е Gollum, не си ли попадал през тези 23 години на подобно време в края на февруари - много пресен, мек сняг и т.н. ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Попадал съм на всичко,ама явно толкова ми е бил акъла - било ми е на майтап...и беше до овърголването в лавината на 12-ти.
Имало и е повече сняг- веднъж настъпих върха на маркировъчен кол пред Тевно езеро,ама сега може би разликата беше ,че снега се изсипа кажи-речи наведнъж.
Иначе традицията за зимно ходене по Пирин е от 88г. ,и тая година явно ще пропуснем за първи път./ако не ме побутне пак дявола др.месец/.
Е,с годините все повече търсим"лекото и на хляба мекото"-билните преходи почти ги отсвирихме-първо заради жените ни,после като спряха те да ходят ,заради нови хора дето не знаеш как ще реагират на траверси. Абе,оправдания...

Но като цяло според мен снега се увеличава с напредъка на зимата- февруари е повече от януари,март е повече от февруари,а началото на април е най-много.
И това е нормално- преди да почне голямото топене в кр.на април квото падне остава.