Габровец и шоп отиват на война. Шопът подяжда габровеца:
– Абе, габровец, вие каквито сте скръндзи, сигурно на войната ше земеш да броиш патроните, които изстрелваш, та да се не минеш.
– Ааа, ние може да сме скръндзи, но за родината се бием до последна капка кръв.
– Голема работа – заявил шопът – ние па шопете, като свръшиме кръвта, млатиме с кокальете.
***
Вуте казва на жена си Пена:
– Пено, сакаш ли да си поиграем на пролет?
– Що е това бе, Вуте?
– Ами аз че те онодем, а ти че цъфтиш...
Пена:
– Ооо, това не е интересно - дай да играем на зима. Комшията Нане да ме оноде, а ти да фучиш...
***
Нане казва на Вуте:
– Абре Вуте, разбра ли, че руснаците излетея у космосо, бре?
Вуте пита:
– Сите ли, бре?
***
Нане и Вуте мочат край един стобор. Нане казал:
– Вуте, га фанах се сетих – що праи сестра ти?
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Яну 11, 2012 11:20 am
geagleiam
Регистриран на: 04 Юли 2011 Мнения: 216 Местожителство: С. Дагоново
Tonysd написа:
Тъй
А ако е кон или магаре ще бъде
Цитат:
Я га яя!
И докато сме на трънска вълна
Цитат:
На количка за сладолед:
Мъж с жена си купува сладолед:
-Де бре!(към продавача).Я ми НАЦВРЪЦАЙ един МРОЖЛЯК!
''Нацвръцал'' продавача и казал:
-А на жена ти да га нацвръцам ли?
-Не, она че лиже от моьо!
This blind man, an old friend of my wife’s, he was on his way to spend the night. His wife had died. So he was visiting the dead wife’s relatives in Connecticut. He called my wife from his in-law’s. Arrangements were made. He would come by train, a five-hour trip, and my wife would meet him at the station. She hadn’t seen him since she worked for him one summer in Seattle ten years ago. But she and the blind man had kept in touch. They made tapes and mailed them back and forth. I wasn’t enthusiastic about his visit. He was no one I knew. And his being blind bothered me. My idea of blindness came from the movies. In the movies, the blind moved slowly and never laughed. Sometimes they were led by seeing-eye dogs. A blind man in my house was not something I looked forward to.
That summer in Seattle she had needed a job. She didn’t have any money. The man she was going to marry at the end of the summer was in officers’ training school. He didn’t have any money, either. But she was in love with the guy, and he was in love with her, etc. She’d seen something in the paper: HELP WANTED—Reading to Blind Man, and a telephone number. She phoned and went over, was hired on the spot. She worked with this blind man all summer. She read stuff to him, case studies, reports, that sort of thing. She helped him organize his little office in the county social-service department. They’d become good friends, my wife and the blind man. On her last day in the office, the blind man asked if he could touch her face. She agreed to this. She told me he touched his fingers to every part of her face, her nose—even her neck! She never forgot it. She even tried to write a poem about it. She was always trying to write a poem. She wrote a poem or two every year, usually after something really important had happened to her.
When we first started going out together, she showed me the poem. In the poem, she recalled his fingers and the way they had moved around over her face. In the poem, she talked about what she had felt at the time, about what went through her mind when the blind man touched her nose and lips. I can remember I didn’t think much of the poem. Of course, I didn’t tell her that. Maybe I just don’t understand poetry. I admit it’s not the first thing I reach for when I pick up something to read.
Anyway, this man who’d first enjoyed her favors, this officer-to-be, he’d been her childhood sweetheart. So okay. I’m saying that at the end of the summer she let the blind man run his hands over her face, said good-bye to him, married her childhood etc., who was now a commissioned officer, and she moved away from Seattle. But they’d keep in touch, she and the blind man. She made the first contact after a year or so.
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
В магазина:
- Дайте ми онзи червен плюшен г*з.
- Но, господине, това е сърце!
- Госпожо, аз съм кардиолог от 20 години и знам как изглежда сърцето, така че дайте ми онзи червен плюшен г*з!
Tragedy, а кои носи храна, дрехи, памперси и нужните неща за планина? И как се справяш с изпотяването? Аз когато носих моята щерка в слинг от пред и раничка с провизии на гърба се изпотих толкова много, че се наложи да преобличаме и нея, когато стигнахме в хижата.
Сега с една раница за дете и багаж ми е много по-лесно.
Дъщеричката е 9 килограма сега + самар за бебе = 12 кг и провизии към =14-17 кг. за сега успявам без проблем но на лято търся шерпа ,взимали по 10 долара на ден ,ще носи даже и мен като ги гледам
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Фев 15, 2012 10:53 am
petyavladimirova
Регистриран на: 20 Фев 2012 Мнения: 1
На една блондинка и омръзнало от вицове за блондинки и решила да промени цвета на косата си. Купила боя и готово. Тръгнала новоизлюпената брюнетка на излет с колата. Видяла стадо овце, спряла до овчаря и му казала:
- Овчарю, ако позная точния брой на овцете ти, ще ми дадеш ли едно агне?
Овчарят си помислил, че тя няма как да знае колко овце има и се съгласил. Брюнетката казала:
- Стадото ти има 56 овце.
Смаял се овчарят, защото това бил точният брой на овцете му, но понеже бил честен й казал да си избере едно агне.
- Ей, това, черничкото, игривичкото - казала тя.
Хванала го и го сложила в багажника.
Овчарят я погледнал, подсмихнал се и й казал:
- Добре, ти позна точния брой на овцете ми и аз ти дадох да си избереш едно агне. Сега, ако аз позная какъв е истинският цвят на косата ти, ще ми върнеш ли кучето?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
