Зимен Пирин 2012

Аз много се възхищавам на пантаджиите,но не знам какво правят на спускане в гъста мъгла - могат да скочат отнякъде. Веднъж водихме един в такова време и той се движеше след нас за да се ориентира по партината ни.

Мараба Стражара, бат Ици, поздрави за здравото ходене. Верно можете да приберете милионите за чистенето ако кака Фъндъкова разбере за вас Very Happy

Разказът е страхотен, доста полезна информация има вътре за всеки дето е решил да трамбова по този маршрут!
За мене са доста интересни следните бележки

- за качването на Муратов връх по северния ръб (съответно жандармите преди това). Жандармите лятото се заобикалят, но зимата може и да няма избор човек. Самият ръб освен това е крив по принцип и риска в горната му част е налице при определени условия (примерно по-малко сняг, заледени пасажи по камъните и т.н.)

- за стръмните лавинни склонове пътьом за заслона Спано поле. Аз съм забелязал такива точно след кръстопътя на колците х Яне Сандански/Синаница. Говоря за ската вляво, той е част от мощното ребро дето се спуска на ЮИ от в. Спанополски чукар. Коловата маркировка на практика подсича целия скат от юг и при едни лавинни условия - склон на припек, топло, мокро, тежко и т.н. може и да падне през пътеката. Ти този пасаж ли имаше предвид в описанието или някъде другаде ?

- слизането от Мозг. порта надолу и после нагоре вляво към платото на Белемето. Не ти ли се струва, че има немалък лавинен риск при слизане от самата порта надолу, откъм дясната страна (Мозговишки рид)

- печката на з. Тевно езеро. Няма ли кой да и хване цаката на тая димяща пущина ... Laughing

П.П. Пробвах се с панти аз, ама не е работа. Нагоре от Беговица запънах на първия сериозен каменист праг на 1-2 км от Даков мост и се върнах. Пресен сняг, ската затъва на 50 см ако мръдна встрани от утъпканото от шейнарите ... Не си струва зора просто, докато със снегоходката си шляпаш почти безгрижно в тия условия.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Пон Фев 06, 2012 10:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Здравей, Дидо
Относно въпросите:

- жандармите при малко сняг немогат да се подсекат тъй като скалите са отвесни големи каменни плочи. Върви се отгоре и на места има леки пасажи с катерене и съответното спускане, но това е когато скалите са оголени. При повече сняг сигурно се подсичат, както ни дадоха и съвет други съфорумници. Самия Муратов става труден в последните 100 метра, тъй като скалите са доста големи. Ние ги подсякохме от дясно, но ако е обстановката е лавиноопасна, там е доста опасно за подсичане.

- точно за същите лавиноопасни склонове. Направо ми настръхна косата, как минава тази зимна маркировка по тези лавиноопасни склонове.

- напълно си прав за лавинната опсност от Мозговишка порта надолу. Наистина там е голям лавинарник, както самото слизане по долината, така и съответстващото изкачване наляво към Белемето.При повече сняг не бих рискувал, въобще там, но пък, като погледна отсрещната зимна маркировка със синджира, ми настръхва косата ако трябва да се катеря нагоре.

- да тази печка направо ни разказа играта. Така беше запушила, че чак почнахме да кашляме в гъстата мъгла от дим.
Инъче мога да кажа, че въпреки силните ветрове извадихме късмет с времето, защото след това и в момента времето е отвратително в планините.

_________________
БАИР БУДАЛА

Последната промяна е направена от стражара на Сря Фев 08, 2012 1:05 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Четвърти последен ден: Забравих да спомена, че предишната нощ бяхме решили твърдо да се върнем до Винарска порта и от там да слезем към х.Демяница. Сутринта се събудих рано-рано още към 3 часа и гледам: я, разведилило се! Нямах часовник в мен и си помислих, че сме успали. Хукнах да будя Ицо без да погледна, че навън се е изяснило и е изгряла луната. Нахлух при Ицо в кухнята и го постреснах, а той погледна часовника и видя, че е едва три часа. Взех мобилния, навих го за 5 часа и легнах отново.
Вече истинското звънене на будилника ме събуди, скочих и сръчках Ицо да пали печката. Запалихме я бързо, стоплихме вода за термусите и направихме закуска. Предварителното решение за маршрута на връщане го променихме в последния момент преди да излезем от заслона. Искахме да изкачим вр. Момини двори и от там да огледаме слизането към вр. Джангал за някой бъдещ преход. Набързо стегнахме багажа, но въпреки това се позабавихме и излязохме към 7.10 часа. Горе на билото бяхме към 7.30 часа и врътнахме телефоните, защото поради снощната буря не успяхме да се свържем с домашните, а после направихме и малко утринни снимки. Тук вятърът пак се разфуча и едва успяхме да се чуем със семействата.
По едно време решихме, че не ни се връща обратно по скучната долина до х.Демяница. Ицо погледна намиращата се точно под нас долчинка и предложи да слезем по нея. Снегът изглеждаше стабилен и не беше толкова много, та да се получи някакво свличане. Поразсъждавахме малко, пак се огледахме и се спуснахме надолу, подсякохме вр.Момини двори ниско долу и безопасно далеч от него. Оказа се, че е можело и по него да се спуснем, тъй като горе снегът беше издухан от силния вятър и даже се виждаше нещо като лятна пътека, която малко преди върха го подсича. От тук нататък план-програмата беше ясна: вр.Малък Полежан, вр.Полежан, вр.Безбог, х.Безбог, лифтът до х.Гоце Делчев и от там до Разлог. Трябваше да се действа бързо, за да хванем лифта от х.Безбог в посока надолу и да се приберем до вечерта в Монтана. Затова подсякохме вр.Джангал и наложих бързо темпо, та да успеем да се включим във времето. Подсякохме ниско долу Джангал и се отправихме през последните езера директно към Джангалска порта. Тук беше моментът да огледаме и стражите на вр.Джангал, които не бяха никак за подценяване, ако се минава през тях. Честно казано, даже и да ми се наложи, ще измисля всякакъв безопасен начин да ги заобиколя, но не и да мина през тях. От портата забързахме нагоре към първия ни за деня вр.Малък Полежан. При изкачването в снега се виждаха някакви доста стари следи на други туристи, идвали по тези места. А пустият му вятър не ни оставяше на мира и не спираше да духа, та се налагаше постоянно да бъдем с маските и скиорските очила на лицата.
На първото предвършие на вр.Малък Полежан се наложи пак да сложим котките и да грабнем пикелите, тъй като трябваше да вървим по тясното било до самия връх. Вятърът продължаваше да се усилва и на моменти беше наистина трудно да се удържим прави без да се подпрем. Налагаше се да се движим доста внимателно. На вр.Малък Полежан направихме снимки и видяхме как в далечината мъглата и гъстите снежни облаци идват към нас. Тук увеличихме темпото и започнахме да слизаме надолу към премката. Там имах чувството, че вятърът ще ни духне и ще ни запрати нанякъде. Заизкачвахме се нагоре, въоръжени с пикел и щека в другата ръка за по-голяма стабилност. На вр.Полежан нямаше много време за снимки и си направих набързо само един автопортрет с пикел в ръка. Спуснахме се малко надолу и вече сложихме за постоянно снегоходките до хижа Бозбог. По утъпканата снежна пътека се вървеше бързо. До вр.Безбог стигнахме за един час от вр.Полежан. Започна да вали сняг, облаците да падат още по ниско, но пък поне се скрихме от другата страна на вр.Безбог. Там имаше малко лутане, тъй като никога не бях слизал по зимната пътека за хижата. В крайна сметка, благодарение на GPS, а и на внимателното оглеждане на района, се насочихме в правилната посока. Слизането се оказа доста бързо между все още непокрития изцяло клек и нямахме никакви проблеми при заобикалянето му. Заваля силен сняг и даже взе да трупа. На пистата долу на хижата имаше една камара народ да се пързаля.
Заради силния вятър имаше опасност да спрат лифта. Затова нямахме време да се мотаем в хижата и яхнахме директно първите свободни седалки. Статистиката показваше, че от заслон Тевно езеро до тук са 8.5км, обща денивилация от 2343м, изминати за 5часа и десет минути. Темпото, което бях наложил, се оказа много добро. В крайна сметка късметът беше все на наша страна. Слязохме за половин час до х.Гоце Делчев и няма и 10 минути да сме повървяли надолу, когато ни качиха на стоп до Добринище. Специални благодарности на този така отзивчив мъж, който, въпреки че детето му спеше на задната седалка, ни качи спокойно до него все едно сме приятели от 100 години. Вече пристигнали в Добринище повървяхме до гарата и после до автогарата, откъдето след 20-на минути се качихме на автобуса за Разлог. От там успяхме да запалим „баба лада“ даже и със спрян вентил на газовата бутилка. А после шаш и паника, защото угасна, но пък затова веднага разрешихме проблема като прехвърлихме на бензин. Едва след като потеглихме се сетих, че вентилът на газовата бутилка го бях спрял, когато я оставихме на паркинга. На Предела направихме разбор на пиринския поход в едно кръчме на шкембе чорба с овче кисело мляко.

_________________
БАИР БУДАЛА