Здравейте
И така, дойде моментът да потеглим. За наш късмет се наложи да тръгнем преждевременно един ден по-рано. Въпреки това всичко се нареди като непрекъсната верига, едно след друго. Тръгнахме вечерта с автомобил в 8часа и в 12.30 бяхме в Разлог, където оставихме колата и потърсихме такси. Това се оказа една от най-трудните задачи в този град на мрака и пустошта. За късмет намерихме номер на такси на автогарата и от Банско ни изпратиха такси. Целта беше да не вървим по асфалта, а таксито да ни хвърли до Бетоловото. Срещу немалка сума то ни закара и ни спести трамбоването със зимни обувки до началото. От там нагоре палнахме челниците и подкарахме по пътеката, която беше добре утъпкана. На места пътеката си беше доста стръмна, но съкращаваше голяма част от завоите на пътя. Бързо се качихме до х.Яворов, където се подслонихме, уж за да дремнем 2 часа в столовата. Но грешката ни беше, че не запалихме печката там и за краткото време даже се смръзнахме. Затова решихме повече да не се бавим, хапнахме, напълнихме термосите с вода и нарамихме тежките все още около 22кг раници. Пак за наш късмет скиори бяха се качвали малко под Суходолското езеро, което ни оказа безценна помощ при пестене на силите. Малко над заслона свалихме челниците и вече започнахме да наблюдаваме изгрева от изток. Виждаха се снежните очертания на Рила, обагрени от сутрешното слънце. Снегът след езерото беше доста добър за ходене със снегоходки, не се затъваше много и така доста бързо напреднахме до Суходолски превал. На него бяхме към 12часа, а вятърът на билото се оказа доста по-силен отколкото в долината. Хапнахме на завет, сменихме снегоходките с котки и започнахме траверса към заслон Кончето. Качихме доста бързо Разлошки суходол и като се започна едно безкрайно слизане, качване и потъване във все още неулегналия сняг, имах чувстовто, че няма да свърши. Това ми напомни нощния преход миналата година между вр.Мусала и х.Грънчар. Тъкмо качихме вр.Баюви дупки и като се показа ми ти този гребен, направо ми настръхна косата. Вятърът все така продължаваше да духа силно с бурни пориви от време на време. Криво-ляво го преодоляхме, но те в един момент нямаха край тези така наречени жандарми. Подсичахме един път от ляво, от дясно, вървяхме директно от горе по ръба, докато най-накрая не се показа и така очакваният заслон Кончето. То се оказа направо като оазис в безкрайаната пиринска белота. Там пристигнахме в 15.30 часа, като веднага влязохме вътре и легнахме, защото цялата предишна нощ не бяхме спали. Точно около Баюви дупки при едно от многото ми пропадания в не още стегнаия сняг, залитнах с единия крак, а другият с единия зъб на котката се заби в долнището ми близо до бедрената артерия. В първия момент започнах да се ядосвам, че си скъсах горатексовото долнище, а в следващия момент да се радвам, че не се заби в бедрото ми. И така, след тези премеждия, когато се събудихме привечер след кратката дрямка, вятърът се беше усилил толкова, че имахме чувстовото, че заслонът ще полети надолу. Тракаха въжета, чуваше се и тракане на ламарина, но не беше входната врата. В един момент късно вечерта вече бяхме решили ако продължава така на следващия ден, да си останем докато се укроти. В крайна сметка за този първи ден изкачихме обща денивилация от 2235метра и 11км разстояние за около 11часа. Това беше така, тъй като снегът не беше се слегнал все още хубаво и се потъваше с котките, а и нали трябваше да носим храна за 4дни, раниците и те си тежяха стабилно за начало на преход(22кг)
Ето и снимките: https://picasaweb.google.com/MoniStefanov/Pirin_2012?authuser=0&feat=directlink
Ето и от Ицо: https://picasaweb.google.com/110424812475884051267/Pirin#
_________________ БАИР БУДАЛА
Последната промяна е направена от стражара на Съб Яну 28, 2012 11:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Яну 28, 2012 7:06 pm
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
ей, този форум се е напълнил с рекламни агенти ...
вие рядко споделяте за разходките си. останал съм с впечатлението,че правите нещо 4-5 дневно всяка година. През останалото време захождате ли ? как поддържате форма. Тези преходчета не са съвсем леснИ
ей, този форум се е напълнил с рекламни агенти ...
вие рядко споделяте за разходките си. останал съм с впечатлението,че правите нещо 4-5 дневно всяка година. През останалото време захождате ли ? как поддържате форма. Тези преходчета не са съвсем леснИ
Сори за нелепата реклама. Премахната е........
С Ици ходим втора поредна година за по 4дни зимата и мислим да продължим и за следващите. Просто нашите преходи са едно живо изтизание за повечето хора, но нас по някакъв начин ни харесват. Особенно миналата годин в Рила си беше голям мазохизам.
_________________ БАИР БУДАЛА
Съб Яну 28, 2012 8:55 pm
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
стражара написа:
ferdi_mruvkata написа:
ей, този форум се е напълнил с рекламни агенти ...
вие рядко споделяте за разходките си. останал съм с впечатлението,че правите нещо 4-5 дневно всяка година. През останалото време захождате ли ? как поддържате форма. Тези преходчета не са съвсем леснИ
Сори за нелепата реклама. Премахната е........
С Ици ходим втора поредна година за по 4дни зимата и мислим да продължим и за следващите. Просто нашите преходи са едно живо изтизание за повечето хора, но нас по някакъв начин ни харесват. Особенно миналата годин в Рила си беше голям мазохизам.
ей ей, аз се базиках за рекламата...че тука из пространството витае едно разбиране, че се пробутват разни продукти, плод на прогнилият капитализъм много си е добре, върни си я кадето си е мястото. то си е част от ходенето ви.
Изтезанията са си супер. Карат да се чустваш жив, а и аз съм си склонен към подобни. мен лично много ме радва това което правите. Просто ми беше чудно поддържате ли форма някаква по други начини.
поздрави, и за рекламата ... нищо лично аз си се базикам
Поне аз гледам да не пропускам поне един от почивните дни . Засега и сина ми започна да навлиза в по-добра форма. Гледаме поне за прехода минимум 1000м денивилация на изкачване да направим и от 10 до 20км разстояние в зависимост от натоварването. През седмицата един два пъти разходки от по 10км и по възможност пеша до работното място. Това е за зимната ни подготовка, лятото вече има и кросчета от време на време и на стадиона. Но най-важното са редовните излети през почивните дни.
Втори ден:
През цялата нощ не спря да духа и даже вече мислeх как ще слезем през Премката или през вр.Хвойнати връх в посока х.Вихрен, но все пак таях малки надежди да продължим по предварително замисления маршрут. Сутринта се събудих, изтърках стъклото на прозореца от скрежта и видях, че навън има мъгла. Помислих си: още по-лошо настана - сняг, мъгла и вятър - „идеална“ комбинация за билото на Пирин. Решихме да стегнем раниците и все пак да потеглим, а пък ако видим чак такъв голям зор, обратно в заслона. Напуснахме заслона към 9 часа и тръгнахме направо въоръжени с котки, пикел и щека за по-добро равновесие. Така установих, че се чувствам по-стабилен и сигурен с щека , като ръката не си я припъхвах през ремъка ѝ, а я държах директно за ръкохватката, като идеята беше, ако политна да я хвърля и основно да наблегна на пикела в другата ръка. Набързо преминахме първия Безименен връх и малко след това се озовахме на вр.Бански суходол. Там дигнахме градуса и се разсъблякохме. Поне аз през целия преход бях само по тениска, отгоре с полартек 100 или с тънак уиндстопер, а връхно с едно тънко яке на Мамут (да живее втората употреба, но пък Мамут де.(-: ) И така, втурнахме се към прословутото Конче, което се оказа най-безобидно от всичко останало, което бяхме преминали, или което ни чакаше около Муратов връх. Може би при супер лошо време, ще е кошмарно минаването, но дано на никого да не се случва. Вятърът не спираше да духа от силен на моменти до бурен, но не успяваше чак да ни събори. При най-силните пориви от време на време спирахме и се подпирахме за всеки случай. Но пък поне мъглата се понадигна до висока облачност и се откриха красиви гледки. Изкачихме Кутело без проблеми и горе починахме с по някое и друго лакомство. До тук в снега се затъваше малко над глезена, но на места се пропадаше и до коляно. Стигнахме до заключението, че през зимата най-необезопасената и може би най-опасна част е около вр.Баюви дупки за този преход до тук. Преминахме острата част между Кутелатата и се спуснахме бързо надолу. Там, на премката, имах чувството, че е като фуния за ветровете. Така силно духаше,че не можеше да погледнеш в посока на вятъра с невъоръжени със скиорска маска очи. Тук обядвахме набързо, скрити зад едни камъни на завет. Беше към 11.30часа, когато задрапахме по изглеждащия безснежен ръб на вр.Вихрен. Но нагоре си имаше сняг, даже по камъни почти не вървяхме. Може би, ако имаше много сняг щеше да се окаже доста трудно прехвърлянето преди вр.Вихрен по ръба, който води към него, но и в този случай не беше много лесно и добре, че нямаше надвиснла козирка над нас. Такава съм виждал по снимки и вероятно ще е проблемна при по-голям сняг . От там продължихме по ясно изразения ръб нагоре, към самия връх. Горе имаше много сняг в какви ли не форми навят от вятъра. Направихме по една позьорска снимка за спомен и тръгнахме надолу с решението, ако видим голям зор с вятъра и мъглата около вр.Муратов, да слезем надолу към х.Вихрен през вр.Хвойнати връх. Сложихме снегоходките и се заспускахме през вече гъстата мъгла. Чрез GPS навигация се смъкнахме на Кабата, качихме вр.Хвойнати и от там се спуснахме към Влахински превал. Точно тук едно лято се отказах да изкачвам вр.Муратов връх, тъй като бях с тежка бивачна раница и все още пълна с доста храна. Затова реших, че е опасно да го катеря с такъв голям товар. Но сега, въпреки че раницата беше дори малко по-тежка, бяхме решили да го покорим. Мъглата се вдигна и потеглихме към неговите стражи. Там поне аз видях доста трудности поради това, че нямаше много сняг да покрие изцяло скалите и трябваше да вървим отгоре по тях. На места се пускахме по корем, за да слезем надолу. Поради все още малкото сняг и отвесните плочи нямаше как да се подсече нито от ляво, нито от дясно. При повече сняг със сигурност щеше да е по-добре. В крайна сметка и това най-трудно за деня препятствие беше преодоляно. Следваше и самият вр.Муратов, който изглеждаше, че също няма лесно да се предаде. Тук пак снегът не беше в наша полза,а горе скалите се бяха оголили и трябваше да подсечем малко по в ляво, около тях, в лавиноопасната част на върха. За наш късмет, снегът беше стабилен по това време и нямаше такава опасност. При самото подсичане пикелът най-накрая си свърши работата, тъй като благодарение на него се осигурявах по почти отвесната стена чак докато изпълзим скалите. От там - по ръба и най-накрая бяхме горе. Радостни прегръдки, че всичко е свършило,а после потеглихме надолу към Бъндеришка порта. Даже забравихме да се и снимаме от радост, че вече ще дишаме по-спокойно в предстоящия преход към заслон Спано поле. На портата вече се „разопаковахме“, защото и вятърът не беше така силен, като горе на билото. Потеглихме с пълна газ след като сложихме снегоходките. Тука вече набрах скорост и си припомних Рилската пустиня (както ѝ казва Ицо). Снегът , за наша радост, се беше слегнал и почти не се потъваше. Не знам каква беше тази зимна маркировка, но на няколко места доста поизтръпнах, като гледах какви лавини можеха да се сринат от стръмното било, но може пък и да не съм прав. Поне при нашата обстановка, нямаше опасност от лавини.
В един момент, при едно от многото по-леки слизания и качвания, видяхме аварийната светлина на заслон Спано поле. Там пристигнахме вече на челници към 19часа. Запалихме печката, а вътре бяха правили гуляй и имаше доста останали вино и ракия. Аз пийнах две чаши черно като катран вино. Просто беше като еликсир за морната ми душа. Печката в един момент взе да ни предава, заради мокрите дърва, и се наложи още един час да цепим на тънко дървата и да ги сушим отгоре на печката докато в един момент не се нагря хубаво и всичко си дойде на мястото. Хапнахме подобаващо от нашите все още ненамаляващи запаси и направихме разбора за деня. В крайна сметка, за деня пак бяхме минали малко над 11км и обща денивилация от 2100 м. Навън заваля силен сняг, за който бяха предупредили и в прогнозите за времето, а и съобщаваха за бурни ветрове по билата. Затова решихме на следващия ден да не рискуваме през билото, а да минем през Чаирските езера. В заслона беше като в хотел 4 звезди, сравнено със заслон Кончето предния ден, и то най-вече заради печката и хубавото вино. За наш лош късмет, след като понагряхме стаята, таванът взе че протече от насъбралия се по покрива сняг. Поне в заслон Кончето нямаше такива проблеми. Цяла нощ се местихме из стаята, за да избегним капките, които започваха да падат по нас.
Здравей
За закуска сандвич с мед и халва с пълнозърнест хляб. Обяда по принцип е само сандвичи с домашна консерва риба или сандвичи с кашкавал, шпек и чушка. Последната за да даде някаква влажност на сандвича. За вечеря в зависимост от заслона. Ако е отопляем и има време за готвене, може и суха супа или полуготови ястия ако е студен, като заслон Кончето, сандвича и в чувала. Сладките са по време на движение. Но в основни линии при по тежки преходи забравяш и за храна. Поне на мен ми остана храна за още два дни от този преход.
Но всичко зависи от самия човек, но винаги трябва да има храна за повече дни, защото не се знае в каква ситуация може да се изпадне.
Здравейте
вчера легнах с историята Ви и сутринта се събудих в очакване на лятото да го направя и аз
хубаво ходене, но на мен ми идва страшничко да го направя зимно
Поздравления!
Пет Фев 03, 2012 8:58 am
elena
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
Здравейте, страхотно сте си изкарали по време на този така труден и дълъг преход.Личи си опита, който сте придобили в зимни условия.Благодаря за пътеписа и снимките.Бъдете здрави!!!
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Трети ден: И така, след нощната борба с капещия таван, станахме към 6часа и запалихме печката с вече сухи дърва. Закусихме, стегнахме раниците и се приготвихме за трудния ден. Навън беше натрупало около 30-40см нов, пухкав сняг, който вероятно щеше да ни затрудни повечко. Към 8.45часа напуснахме заслона и потеглихме по пътеката за Тевно езеро. Старият сняг все още не се беше слегнал и заради комбинацията с новия се затъваше на места около половин метър и повече. Така се очартаваше да продължи поне до Чаирските езера. Затова и тук, в този участък темпото ни беше ужасно слабо. Почивахме по-често, понеже се налагаше да бъдем като снегорини в този мек, пухкав сняг. В участъка с гората, снегът се беше послегнал и там се вървеше по-нормално, но пък имаше доста паднали млади борове от тежестта на снега. След това, в откритите участъци, беше още по-трудно, пропадаше се на места и в долчинките снегът беше така навят, че се налагаше да се вадим един друг от преспите. На разклона за мостчето, където свършва зимната маркировка, направихме едно по-голяма почивка. Хапнахме и пийнахме по чаша топъл чай от термосите. Спуснахме се към долината на р.Балшлийца и се започна едно затъване до кръста, което доста ни измори, но не ни отказа. Малко след като прекосихме долината излязохме на почти затрупан от снега овчарник, на когото се виждаше само комина. Горе по билата вятърът си играеше със снега и го въртеше в разни посоки. При нас на моменти като духнеше без ски маска на очите направо беше непоносимо да гледаш. След първите езера снегът взе да става все по-стабилен, което ни даде малко надежда. На езерото преди Винарска порта огледахме района и преценихме, че по-подходящо ще бъде да продължим надясно по долината и в един момент по едно малко ридче да се качим на билото. На главното било вятърът се беше разлютил здраво. Но въпреки това бяхме решили да пробваме да се качим по зимната маркировка до вр.Безимен и, ако успеем, да продължим към Тевно, в противен случай - обратно към х.Демяница. Малко преди да се качим ни домързя да си сложим котките и продължихме директно нагоре със снегоходките, но на 50 метра от връхчето наклонът се увеличи и се наложи да използваме всички възможности на последните. Горе падна гъста мъгла и в един момент трябваше да вадим GPS, за да да се ориентираме за правилната посока. Все пак, за наш късмет, тя се вдигна и хванахме правилната посока, но заради силния вятър се наложи в доста екстремна ситуация да сменяме снегоходки с котки. С поизмръзнали ръце се спуснахме до Мозговишка порта. Отказахме се от отсрещното изкачване на другия Безимен връх и продължихме надолу по долината. Сменихме пак екипировката на краката, слязохме до безопасното ридче и по него се качихме до зимната маркировка. Горе по зимната пътека вятърът пак се засили и без предпазни средства на лицето беше почти невъзможно да се върви. Преди заслона пак падна гъста мъгла и GPS ни помогна да стигнем до там. Отпред 1/3 от вратата беше навята със сняг и аз се заех да я изчистя, докато Ицо се правеше на фотограф. Влязохме вътре, а там все едно си бяхме удома. Тихо, спокойно и уютно местенце. Ицо този път се зае да запали печката, тъй като предния ден аз бях печкаря на заслон Спано поле. Вътре имаше сухи дърва и тя пламна бързо, но пък докато затопли комина и, може би, разтопи снежния калпак отгоре, пушеше повече вътре отколкото навън. След поредното проветряване, най-накрая нещата се наредиха и тя спря да пуши. Бат Ицо заформи в тиган една част от провизиите, които ни бяха останали и се получи вкусно ястие (на снимките), но пък този път нямахме и капка червено винце от онова снощното, което вероятно беше Мелнишко. Вътре около печката стана много приятно и Ицо отсече, че не мърда от там. Аз пък твърдо бях решил да изпробвам новия си чувал в студената гостна, където беше около -15 градуса. След като хапнахме стабилно и обсъдихме вариантите за следващия ден, аз прибягах до приготвения спален чувал и се окопчах и затегнах всички възможни вързанки. Само за няколко минути ми беше вече топло. Бях облечен само с тениска, тънък полар и долнището ми. След два часа ми стана горещо и се наложи да разхлабя и двете вързанки наполовина. В крайна сметка чувалът се представи много добре.
В заключение мога да кажа, че този ден изминахме едва 9,33км с обща денивилация от 1114м., заради дълбокия сняг и последвалото затъване в него, с което загубихме доста време. Въпреки това бяхме като снегорини и Фандъкова, ако ни беше видяла, със сигурност щеше да ни вземе да правим пъртини по Софийските паркове.
_________________ БАИР БУДАЛА
Съб Фев 04, 2012 8:45 pm
ribar
Регистриран на: 15 Юли 2009 Мнения: 29 Местожителство: Bansko, BG
Здравеите,само да попитам,некои от вас тук форумците използва ли ски колани и панти?
Не знам дали знаете но тва е наи-добрия начин за придвижване в зимната планина!
Предполагам ски с панти и колани е готино да се върви но всяко нещо според обстоятелствата. При този 4ри дневен преход, тежка бивачна раница недостатъчно сняг по ръбовете, а и около Кончето и Муратов немисля, че щяха да ми бъдат от полза. С чиста съвест може да кажа, че щяха да ми пречат отколкото да са ми в помощ. Да не говоря, че където е заледено нямаше да има никаква файда от тях, снегоходките поне имат шипове отдолу и отпред и са по маневрени при преодоляване на скални пасажи. При по широко било със ските е по бързо и даже се потъва по-малко от колкото снегоходките, но всяка екипировка има предимства и недостатъци.
Поне според мен при дълги преходи в по сложна планина, като Пирин бих избрал снегоходки, отколкото панти.
_________________ БАИР БУДАЛА
Нед Фев 05, 2012 12:45 pm
samy
Регистриран на: 13 Сеп 2011 Мнения: 21 Местожителство: софия
Ще се присъединя към мнението,че снегоходките в случая са по подходящи. Ските с панти и колани са подходящи за по плавни и не толкова сложни /алпийски преходи/. Където има по плавна денивелация без стръмни скални участъци без сняг. Искам да поясня и че техниката за каране на ски по мек неутъпкан сняг е доста специфична и сложна изискваща солиден опит. При такива условия трябва много да се внимава,защото падането и чупенето на крак е доста срещано явление.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
аз си се базикам
