Витоша през зимата?

Здравейте!
Имам желание утре да отида на Витоша. Пътувам от Студентски град(с автобус). Някой може ли да ми препоръча по това време откъде е най-хубаво да се тръгне нагоре - Железница, Симеоново..? Къде ще има утъпкани пътеки и т.н.? Също така ме интересува кои лифтове работят? Преди 2 години по това време с лифт отидох до Алеко и от там до Черни връх - беше много приятно(даже изгорях по тениска на Черни връх). Очаквам съвети Smile

Поздрави!
Сашо

Лифтове на Витоша за съжаление не работят Smile

_________________
На кръгла маса, в хижата и в женско сърце винаги има място за още един!

според мен лично качването към черни връх от с. железница е наихубаво но също не е лошо и качването от село мърцхаево през хижа селимица и нагоре до черни връх а оттам вариантите за спускане са колкото си пожелаеш аз лично найобичам да правя железница-черни връх -княжево или владая Smile

земи си челник деня е кус ;)sorry
пиша през преводач нямам бг

Относно "утъпканите пътеки", от Железница към Черни връх, след хижата се образуват сериозни навявания. Аз не бих рискувал да тръгна без снегоходки в това време.

	igurbev написа:
	Относно "утъпканите пътеки", от Железница към Черни връх, след хижата се образуват сериозни навявания. Аз не бих рискувал да тръгна без снегоходки в това време.

На места се затъва до над коляното, без снегоходки е мъка.

Също така внимавай с мечките над с. Железница. Започнали са да нападат от засада. Всъщност не само над с. Железница...плъзнали са навсякъде!

Днес използвах перфектното време и качих Черни връх през Златните мостове, х.Кумата и Конярника.
Имаше пъртина, но не беше добре утъпкана и си беше зор да се кача, но бобената чорба на Чавдар си струваше всяко усилие Wink

Чудесно слънце, чист сняг, почти безлюдно - всичко, което очаквам от планината. Амбиции никакви: малко нагоре, малко надолу, повече по равно. Smile

Тръгнах от Симеоново през езерата и после диагонално нагоре към Бай Кръстьо. Още в началото ме зарадва буйната река - рядкост за сезона и особено при тази суша:

Прелестната пътека нагоре, слабо утъпкана и живописно препречена с паднали дървета:

Вече съм на по-високото. Много харесвам глога зиме - един от малкото плодове, храна за зайците:

На широката поляна със самоделен заслон и чешма както винаги има група дъновисти. Тези бяха майсторски хор: пееха в изрядна хармония своите си химни. Идентифицираха ме: "Вие ли бяхте с трите деца на Рила на нашия празник? - Аз бях. - Догодина пак? - Догодина пак! Дай Боже, с четиримата..." Вдъхновен от техните песнопения, се качих на скалите до поляната. Те са първото място, където Учителят Дънов е проповядвал своята вяра. Някой вече ме беше изпреварил, та лесно излазих по снега и камънака. От горе - пряка оптическа връзка с Балкана:

Малко след дъновистите се отбих при моите приятели - едно планинско семейство на моите години, което не пропуска празничен ден, без да се изкачи до тия места и да си сготви там обяда. Огън, ухания на манджи, приказки за внуците - те познават големите момчета от първите им екскурзии по Витоша. Още не са виждали обаче малките. Следващия път!

На Бай Кръстьо - стълпотворение. Не бях виждал досега опашка да се вие навън. Аз си имам сандвичи, та минах без чорбата. После надолу към Драгалевци. Заслизах към Паша Бунар, ама то още рано. Я, викам си, да мина пак през Симеоново. И по "водопроводната" пътека, която по тази причина е и водоравна, затворих триъгълника. Над тази пътека са Алековите водопади - едни доста скромни, но красиви в зимната си премяна водоскоци:

Така за пет часа, без никакво натоварване, моята непретенциозна разходка свърши. Но тя ми даде идеята да я споделя с родители на малки деца. Препоръчителни родителски маршрути: С деца над 5-годишна възраст - пълния триъгълник (Симеоново - Бай Кръстьо - Драгалевски манастир - Симеоново). С деца на 3-4 години - двете страни на триъгълника (Симеоново - Бай Кръстьо - Драгалевци). С деца на година и половина - две, хоризонталната страна (Драгалевски манастир - Симеоново). Хайде, следващия път искам да видя следи от малки обувчици в снега! Very Happy

Днес - стандартната екскурзия като миналия път: Симеоново - Бай Кръстьо - Драгалевци. Много сняг, много нещо! Това охлади амбициите ми за по-сериозна екскурзия. Над Симеоново пътеката беше прилична - не затъвах. По едно време пресрещам две възрастни жени, явно дъновистки. Опитали да вървят нагоре, но се отказали. По-нататък срещам двама мъже. Те пък стигнали на половин час път от заслончето, но също се отказали - много навято. Е, викам си, щом са стигнали почти до заслона, аз пък ще стигна до Бай Кръстьо. И поех по техните следи. Снегът е натрупал очарователни форми. Гледам една снежна гугла (та се сетих за Гугъла Shocked

):

По рекичката - и там гугли:

По едно време, както ми обещаха туристите, утъпканото свърши. Пред мен се простря девствена белота:

На места, където беше навяло, снегът ми стигаше до коленете, но се вървеше. Големият майтап обаче падна точно на шосето. Булдозерът беше изтикал рохкавия сняг встрани и когато се опитах да го прескоча, пропаднах до уши в канавката. Насам-натам, няма излизане! Представям си каква комедия съм бил за минаващите автомобили - една глава, която се подава от пряспата. (Но никой не спря да ме издърпа де, да не си помислите!) Едва изскочих с лазене.

В ресторанта на Бай Кръстьо беше съвсем празно - хората няма как да дойдат. Ханджията ме почерпи чай и поех към манастира. В началото под лифта имаше по-дълбоки преспи заради вятъра, но надолу в гората беше завет. Срещнах само няколко души. Усамотението ме предразположи към философски размисли. На едно място пътеката правеше живописен завой:

И в процеса на философстване се сетих за една китайска притча. Някакъв художник нарисувал хълм и пътека, която завива зад него. Хрумнало му да види докъде води пътеката. Тръгнал по нея... и не се върнал. Та и ние така - тръгваме из планините, кога с пътека, кога без, за да видим докъде ще стигнем. И сме щастливи, където и да се озовем... Very Happy

Г-н Сотиров,
много ми харесва това

Цитат:

Някакъв художник нарисувал хълм и пътека, която завива зад него. Хрумнало му да види докъде води пътеката. Тръгнал по нея... и не се върнал. Та и ние така - тръгваме из планините, кога с пътека, кога без, за да видим докъде ще стигнем. И сме щастливи, където и да се озовем...

Днес на Планиниадата мислехме да се качим с децата, но прогнозата за времето ни отказа

Да, китайците са мъдър народ. Пък и утре е тяхната Нова година - годината на Дракона.

Не трябва човек прекалено да вярва на прогнозите. Особено за Витоша е много по-достоверно да се погледне през прозореца - веднага се вижда какво е времето там. Оттук не изглежда лошо.

не изглежда лошо за мен, но като качваме децата в сняг предпочитам да е слънчице - като се понамокрят и докато слезнем до Драгалевци ще измръзнат в такова време

иначе да, излизам, поглеждам планината и ако ми хареса какво виждам тръгвам Laughing

Утъпкана пътека и в двата смисъла - позната до сантиметър и утъпкана от добри хора. Този път беше удоволствие по целия маршрут: от Симеоново до Бай Кръстьо, после на слизане до заслона преди Драгалевския манастир, а оттам надясно отново към Симеоново, че беше още рано. Сняг вали на парцали и трупа, трупа - под краката ми, във врата ми... Пътечката обаче сякаш бе изрината от снегопочистваща техника - улей 50х50. Заснежените наклони под пътеката ме настроиха на живописна вълна, та пред очите все беше любимата ми зимна картина на Брьогел-Стария, "Ловци в снега": дълбок сняг, черни стволове на белия фон, стръмнината се спуска право надолу към замръзналото село. А в селото жените носят съчки и над къщите се вие дим. Само че до съчките и дима е още далеко. Засега е само дълбокият сняг, стръмнината към дома нейде в ниското и самотният пейзажист - аз, извън рамката на картината:

Винаги, когато мина по това романтично мостче под елхата, знам, че изкачването вече е свършило:

След десет метра задължително се отбивам при моите приятели, които не пропускат празничен ден, без да си запалят печката в близкия заслон. Свикнали са да ме виждат с децата, но сега децата са на ски. А приятелите ми са си взели малко кученце, от най-рошавата порода, та си поприказвахме за природата на живинките и за живинките сред природата. И след още малко път - култовата кръчма "Бай Кръстьо". От много години не бях виждал толкова сняг по покривите:

Споменах за затопления дом долу в ниското. Като го доближих, нещо от класиката изникна в съзнанието ми. Пък взех една бутилка червено, че и наденица за запичане - и хайде у един приятел, който живее на много стратегическо място: досами крайната спирка на симеоновския автобус. Той пък сварил рибена чорба (с водорасли!), във виното сипа някакви негови си подправки... и нататък всичко продължи все по утъпканата пътека. Айде, лека нощ! Wink

Еееех. Чудеса зимни,няма лошо време в планината..........и продължава,да вали. А без винце и месце,не става. БРАВО.

	Von Blücher написа:
	А без винце и месце,не става. БРАВО.

Да, както казва един приятел: "Кое си сака, оно си требе!" Very Happy